№ 10
гр. Свиленград, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Живка Д. П.
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Живка Д. П. Гражданско дело №
20215620100777 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „ИМАГ Инженеринг” ЕООД, ЕИК:
*********, срещу „Индустриални терени и складове” ЕАД, ЕИК: *********, с която са
предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД,
вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.286, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на следните
суми:
1/. Сумата 17 326,23 лв., представляваща част от уговорено възнаграждение по
Договор за изработка от 28.07.2016 г., с предмет „Изгребване и изхвърляне на стар асфалт,
доставка, полагане и валиране на фракция”, за което е издадена фактура № **********/
19.10.2016 г. на стойност 17 826,23 лв., и сумата 5279,69 лв., представляваща лихва за забава
за периода 15.10.2018 г. – 15.10.2021 г.;
2/. Сумата 16 515,33 лв., представляваща част от уговорено възнаграждение по
Договор за изработка от 28.07.2016 г. с предмет „Ремонт на отводнителен дренаж – запад”,
за което е издадена фактура № **********/ 19.10.2016 г. на стойност 17 515,33 лв., и сумата
5032,59 лв., представляваща лихва за забава за периода 15.10.2018 г. – 15.10.2021 г.;
3/. Сумата 14 823,87 лв., представляваща част от уговорено възнаграждение по
Договор за изработка от 28.07.2016 г. с предмет „Направа на допълнителен дренаж под
откос – юг”, за което е издадена фактура № **********/ 19.10.2016 г. на стойност 15 823,87
лв., и сумата 4517,16 лв., представляваща лихва за забава за периода 15.10.2018 г. –
15.10.2021 г.;
4/. Сумата 7098,53 лв., представляваща част от уговорено възнаграждение по Договор
за изработка от 02.08.2016 г. с предмет „Външен водопровод за захранване на ресторант”, за
което е издадена фактура № **********/ 24.04.2017 г. на стойност 7098,53 лв., и сумата
2163,08 лв., представляваща лихва за забава за периода 15.10.2018 г. – 15.10.2021 г.;
5/. Сумата 17 444,76 лв., представляваща уговорено възнаграждение по Договор за
изработка от 22.05.2017 г. с предмет „Строително-ремонтни работи на покрив на трафопост
„Свободна зона – Свиленград“ ЕАД”, за което е издадена фактура № **********/ 31.05.2017
г., и сумата 5315,81 лв., представляваща лихва за забава за периода 15.10.2018 г. – 15.10.2021
г.;
1
6/. Сумата 5610,19 лв., представляваща уговорено възнаграждение по Договор за
изработка от 01.08.2017 г. с предмет „Строително-ремонтни работи на изграждане на
водопровод от кафе-ресторант до съществуваща ограда – юг”, за което е издадена фактура
№ **********/ 03.08.2017 г., и сумата 1709,55 лв., представляваща лихва за забава за
периода 15.10.2018 г. – 15.10.2021 г.;
7/. Сумата 5801,52 лв., представляваща уговорено възнаграждение по договор за
изработка от 02.08.2017 г. с предмет „Строително-ремонтни работи на подмяна на питеен
водопровод между склад № 10 и склад № 11”, намиращ се на територията на „Свободна зона
– Свиленград“ ЕАД““, за което е издадена фактура № **********/ 04.08.2017 г., и сумата
1767,85 лв., представляваща лихва за забава за периода 15.10.2018 г. – 15.10.2021 г.;
8/. Сумата 5553,96 лв., представляваща уговорено възнаграждение по Договор за
изработка от 03.08.2017 г. с предмет „Строително-ремонтни работи на водопровод между
нафтопункт и склад № 6, намиращ се на територията на „Свободна зона – Свиленград“
ЕАД“”, за което е издадена фактура № **********/ 07.08.2017 г., и сумата 1692,42 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 15.10.2018 г. – 15.10.2021 г.;
9/. Сумата 5756,16 лв., представляваща уговорено възнаграждение по договор за
изработка от 04.08.2017 г. с предмет „Строително-ремонтни работи на стоманен водопровод
ф100 до склад № 10 на територията на „Свободна зона – Свиленград“ ЕАД””, за което е
издадена фактура № **********/ 08.08.2017 г., и сумата 1754,03 лв., представляваща лихва
за забава за периода 15.10.2018 г. – 15.10.2021 г.;
10/. Сумата 4947 лв., представляваща уговорено възнаграждение по Договор за
изработка от 07.08.2017 г. с предмет „Прокарване на водопровод от паркинг до вход север –
юг”, за което е издадена фактура № **********/ 09.08.2017 г., и сумата 1507,46 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 15.10.2018 г. – 15.10.2021 г.;
11/. Сумата 5763 лв., представляваща уговорено възнаграждение по Договор за
изработка от 08.08.2017 г. с предмет „Изкопни работи и монтаж на водопровод от трафопост
до склад № 5 на територията на „Свободна зона – Свиленград“ ЕАД””, за което е издадена
фактура № **********/ 11.08.2017 г., и сумата 1756,11 лв., представляваща лихва за забава
за периода 15.10.2018 г. – 15.10.2021 г.
Претендира се и законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба – 15.10.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.
Твърди се в исковата молба, че през 2016 г. и 2017 г. между ищеца „Имаг
Инженеринг” ЕООД, в качеството на изпълнител, и „Свободна зона – Свиленград” ЕАД
(СЗС ЕАД), в качеството на възложител, били сключени 11 договора, с предмет извършване
на различни по вид и количество строително-монтажни работи (СМР) на територията на
„Свободна зона – Свиленград” ЕАД, подробно изброени по-горе. Посочено е, че през 2019 г.
дружеството-възложител се преобразувало чрез вливане в „Индустриални терени и
складове” ЕАД. Предвид обстоятелството, че цялото му имущество, като съвкупност от
права, задължения и фактически отношения, било преминало към новообразуваното
дружество, то станало негов универсален правоприемник, включително и по отношение на
задълженията на „Свободна зона – Свиленград” ЕАД по процесните договори.
Поддържа се, че ищецът извършил изцяло и в срок всички възложени с договорите
дейности, а възложителят приел без забележки извършената от изпълнителя работа по всеки
един от договорите, видно от приложените приемо-предавателни протоколи, неразделна
част от които били актове обр.19.
Посочено е, че по някои от издадените фактури били извършени частични плащания,
а именно:
1/. По фактура № **********/ 19.10.2016 г. на стойност 17 826,23 лв., издадена по
договор от 28.07.2016 г., били заплатени 500 лв.;
2/. По фактура № **********/ 19.10.2016 г. на стойност 17 515,33 лв., издадена по
договор от 28.07.2016 г., били заплатени 1000 лв.;
2
3/. По фактура № **********/ 19.10.2016 г. на стойност 15 823,87 лв., издадена по
договор от 28.07.2016 г., били заплатени 1000 лв.;
Въз основа на договора от 02.08.2016 г. били издадени три фактури, като по фактура
№ **********/ 03.08.2016 г. на стойност 1020 лв. и по фактура № **********/ 17.08.2016 г.
на стойност 1380 лв. били извършени плащания в пълен размер. По този договор не била
заплатена фактура № **********/24.04.2017 г. на стойност 7098,53 лв.
Ответникът не извършил никакви плащания по следните фактури: фактура №
**********/ 31.05.2017 г., издадена по договор от 22.05.2017 г., на стойност 17 444,76 лв.;
фактура № **********/ 03.08.2017 г., издадена по договор от 01.08.2017 г., на стойност
5610,19 лв.; фактура № **********/ 04.08.2017 г., издадена по договор от 02.08.2017 г., на
стойност 5801,52 лв.; фактура № ********** /07.08.2017 г., издадена по договор от
03.08.2017 г., на стойност 5553,96 лв.; фактура № **********/ 08.08.2017 г., издадена по
договор от 04.08.2017 г., на стойност 5756,16 лв.; фактура № **********/ 09.08.2017 г.,
издадена по договор от 07.08.2017 г., на стойност 4947 лв.; фактура № **********/
11.08.2017 г., издадена по договор от 08.08.2017 г., на стойност 5763 лв.
По този начин, до подаване на исковата молба в съда ответникът не бил изпълнил
задълженията си да заплати уговорените възнаграждения по посочените договори.
По тези съображения ищецът моли да бъдат уважени предявените искове.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Индустриални
терени и складове” ЕАД, с който изразява становище за неоснователност на исковите
претенции. С отговора се оспорва действителността на договорите, както и наличието на
реално изпълнение по тях. В част от договорите било записано, че изпълнителят следвало да
работи по оферта или проект, предварително одобрени от възложителя. Твърди се, че такива
оферти или проекти не съществували. Поддържа се, че направата на водопровод
съставлявала строеж по смисъла на ЗУТ и за същия било необходимо да бъдат одобрени от
съответните компетентни органи проекти и да бъдат издадени и съставени съответни актове.
Тъй като тези изисквания не били изпълнени, счита се, че тези дейности не били извършени
от ищеца. Изразява се становище, че някои от представените с исковата молба документи
били съставени за целите на процеса, доколкото издадената фактура по договора от
22.05.2017 г. и приемо-предавателният протокол към него предхождали по дата анекса за
удължаване срока на изпълнението му. Счита се, че било налице и противоречие в договора
от 07.08.2017 г. относно срока на изпълнението му (в раздел I, т.2 било записано, че срокът е
5 работни дни, а в раздел IV, т.1 – 3 дни). Отделно от това, възразява се, че било невъзможно
за толкова кратък срок да бъдат извършени дейностите, предмет на този договор. Също така,
обективно невъзможно било да бъдат изпълнени технологичните срокове, посочени като
времеви период за изпълнение на твърдените СМР. Ищецът не разполагал с необходимите
кадри и техника, за да реализира процесните СМР. Посочено е, че всички представени
актове за извършени СМР били без дата, поради което не могли да удостоверят
извършването на твърдените дейности. Част от дейностите, които ищецът претендирал, че е
извършил, представлявали „строеж” по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. За изпълнение на
същите било необходимо да бъдат одобрени проекти от главния архитект на Община
Свиленград, каквито липсвали. Не били съставени и разрешения за строеж, както и актове и
протоколи, съгласно Наредба № 3/31.07.2003 г. за актовете и протоколите в процеса на
строителство.
Ответникът твърди, че липсвали дневници за извършван от ищеца инструктаж на
работниците му, което само по себе си било още едно доказателство, че процесните СМР не
били изпълнени.
Твърди, че процесните договори представлявали споразумения, сключени от
тогавашния изпълнителен директор на ответното дружество - М. И., във вреда на
дружеството. Поради това, същите били недействителни на основание чл.40 от ЗЗД. В тази
връзка посочва, че съгласно чл.23, ал.2, т.3 от действащия към датата на процесните
договори устав, изпълнителният директор можел да сключва граждански и търговски
3
договори с материален интерес до 5000 лв. Въпреки че част от договорите били свързани
като предмет на дейностите за изпълнение, целенасочено били раздробени в няколко
договора, за да се избегне предварителното одобрение и съгласуване със съвета на
директорите (СД) на СЗС ЕАД и с едноличния собственик на капитала „Национална
компания индустриални зони” ЕАД. Посочва още, че с решение на СД на едноличния
собственик на капитала от 09.08.2017 г. М. И. бил освободен като член на СД на СЗС ЕАД.
Независимо от това той продължавал да подписва актове и протоколи, задължаващи
ответника. След освобождаването му била възложена проверка от едноличния собственик на
капитала, която установила, че дейностите, за които имало представени копия на договори
от ищеца, не са извършени.
Ответникът оспорва автентичността на договорите, приемо-предавателните
протоколи и актовете за СМР към тях, както и фактурите, досежно подписите, положени от
М. И..
Оспорва и твърдението на ищеца, че ответникът заплатил по част от процесните
договори сумата от 4900 лв., като твърди, че плащанията били на стойност 5650 лв.
В случай, че бъде прието, че договорите са действителни, ответникът прави
възражение за прихващане на главниците със сумата от 5650 лв., която била заплатена, без
да е налице реално изпълнение - възражение с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
С оглед оспорванията в отговора, на основание чл.193 от ГПК съдът е открил
производство по оспорване на истинността на приложените към исковата молба договори,
актове за СМР, приемо-предавателните протоколи и фактури, досежно автентичността на
подписите, положени върху тях от имено на представител на „Свободна зона Свиленград”
ЕАД, като е указал на ответника, че той носи доказателствената тежест за опровергаване
автентичността на тези документи.
С отговора е поискано и съдът е допуснал на основание чл.219, ал.1 от ГПК
привличане на трето лице-помагач на страната на ответника – М. К. И., изпълнителен
директор на „Свободна зона – Свиленград“ ЕАД към датите на сключване на процесните
договори.
Третото лице - помагач М. К. И. излага становище, че предявените искове са
основателни. Потвърждава, че в качеството си на изпълнителен директор на „Свободна зона
– Свиленград“ ЕАД е подписал процесните договори. Не оспорва твърденията на ищеца, че
договорите са действителни, че работата по тях е изпълнена от изпълнителя и че
възложителят не е изпълнил задълженията си за заплащане на възнаграждения за
извършената работа.
В открито съдебно заседание М. К. И. дава обяснения, в които изяснява, че обектите
„откоси“ и „дренажи“, именувани и „откоси – дренажи“ в първите три договора, били
изпълнени с цел да се заздрави основата на пътя, доколкото имало опасност пътят да
пропадне като тръгнат да минават по него тирове от 20 – 30 тона. Дренажите били
изпълнени по цялото трасе, но най-вече от запад и от юг. За да се изпълнят било направено
изгребване на стария асфалт/ старата настилка, заздравяване и поставяне на нова настилка.
Относно водопровода около ресторанта изяснява, че през 2016г. същият е бил прекаран с
тръби Ф32, но от Пожарната поставили условие, че „ще се закачат в „Свободната зона“, само
ако е с тръби Ф63. Затова И. поискал от изпълнителя да сложат тръби Ф63 и това станало
през 2017г. И. посочва също, че е „следял изкъсо“ изпълнението на всички възложени
работи и където имал забележки, те били отстранявани за сметка на изпълнителя.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и
възраженията на страните, установи от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и от извършената справка в Търговския регистър се
установява, че ответникът „Индустриални терени и складове” ЕАД е правоприемник на
„Свободна зона – Свиленград“ ЕАД. Не се спори също, че през периода 31.01.2013 г. –
21.08.2017 г. изпълнителен директор на „Свободна зона – Свиленград“ ЕАД е бил М. К. И.,
конституиран като трето лице – помагач на страната на ответника. С решение по протокол
4
№ 50/09.08.2017г. на Съвета на директорите на „Национална компания индустриални зони“
ЕАД, изпълнителният директор М. К. И. е освободен от заеманата длъжност и на негово
място е определен друг изпълнителен директор, считано от вписване на промяната в
търговския регистър.
С Договор за изработка от 28.07.2016 г., „Свободна зона Свиленград“ ЕАД, като
възложител, възлага на „ИМАГ Инженеринг” ЕООД, като изпълнител, а последният се
задължава да извърши строително-монтажни работи: „Изгребване и изхвърляне на стар
асфалт, доставка, полагане и валиране на фракция”, срещу възнаграждение в размер на
17826,23 лв. (с ДДС), платимо „след подписване на приемо-предавателен протокол и
представяне на фактура“. Договорът е подписан за „възложител“ от представляващия
дружеството М. И.. Видно от приемо-предавателен протокол от 19.10.2016г. и акт за
извършено СМР, двустранно подписани, възложената по договора работа, извършена от
изпълнителя, е приета от възложителя без забележки. Издадена е от изпълнителя фактура №
**********/ 19.10.2016 г. на стойност 17826,23 лв. (с ДДС), също двустранно подписана, в
т.ч. за възложителя от М. И..
С Договор за изработка от 28.07.2016 г., „Свободна зона Свиленград“ ЕАД, като
възложител, възлага на „ИМАГ Инженеринг” ЕООД, като изпълнител, а последният се
задължава да извърши строително-монтажни работи: „Ремонт на отводнителен дренаж –
запад”, срещу възнаграждение в размер на 17515,33 лв. (с ДДС), платимо „след подписване
на приемо-предавателен протокол и представяне на фактура“. Договорът е подписан за
възложител от представляващия дружеството М. И.. Видно от приемо-предавателен
протокол от 19.10.2016г. и акт за извършено СМР, двустранно подписани, възложената по
договора работа, извършена от изпълнителя, е приета от възложителя без забележки.
Издадена е от изпълнителя фактура № **********/ 19.10.2016 г. на стойност 17515,33 лв. (с
ДДС), също двустранно подписана, в т.ч. за възложителя от М. И..
С Договор за изработка от 28.07.2016 г., „Свободна зона Свиленград“ ЕАД, като
възложител, възлага на „ИМАГ Инженеринг” ЕООД, като изпълнител, а последният се
задължава да извърши строително-монтажни работи: „Направа на допълнителен дренаж под
откос – юг”, срещу възнаграждение в размер на 15823,87 лв. (с ДДС), платимо „след
подписване на приемо-предавателен протокол и представяне на фактура“. Договорът е
подписан за възложител от представляващия дружеството М. И.. Видно от приемо-
предавателен протокол от 19.10.2016г. и акт за извършено СМР, двустранно подписани,
възложената по договора работа, извършена от изпълнителя, е приета от възложителя без
забележки. Издадена е от изпълнителя фактура № **********/ 19.10.2016 г. на стойност
15823,87 лв. (с ДДС), също двустранно подписана, в т.ч. за възложителя от М. И..
С Договор за изработка от 02.08.2016 г., „Свободна зона Свиленград“ ЕАД, като
възложител, възлага на „ИМАГ Инженеринг” ЕООД, като изпълнител, а последният се
задължава да извърши строително-монтажни работи: „Външен водопровод за захранване на
ресторант”, срещу възнаграждение в размер на 9498,53 лв. (с ДДС), 30% от което платимо
авансово – след представяне на фактура от страна на изпълнителя, а окончателното плащане
– платимо „след подписване на приемо-предавателен протокол“. Договорът е подписан за
възложител от представляващия дружеството М. И.. Издадена е от изпълнителя фактура №
**********/ 03.08.2016 г. на стойност 850,00 лв. (без ДДС) и фактура № **********/
17.08.2016 г. на стойност 1150,00 лв. (без ДДС), двустранно подписани, в т.ч. за
възложителя от М. И.. Видно от приемо-предавателен протокол от 24.02.2017г. и акт за
извършено СМР, двустранно подписани, възложената по договора работа, извършена от
изпълнителя, е приета от възложителя без забележки. Издадена е от изпълнителя и трета
фактура № **********/ 24.04.2017 г. на стойност 7098,53 лв. (с ДДС), също двустранно
подписана, в т.ч. за „възложителя“ от М. И..
С Договор за изработка от 22.05.2017 г., „Свободна зона Свиленград“ ЕАД, като
възложител, възлага на „ИМАГ Инженеринг” ЕООД, като изпълнител, а последният се
задължава да извърши строително-монтажни работи: „Строително-ремонтни работи на
покрив на трафопост „Свободна зона – Свиленград“ ЕАД”, срещу възнаграждение в размер
5
на 14537,30 лв. (без ДДС), платимо „след подписване на приемо-предавателен протокол и
издаване на фактура“. Договорът е подписан за възложител от представляващия
дружеството М. И.. Видно от приемо-предавателен протокол от 31.05.2017г. и акт за
извършено СМР, двустранно подписани, възложената по договора работа, извършена от
изпълнителя, е приета от възложителя без забележки. Издадена е от изпълнителя фактура №
**********/ 31.05.2017 г. на стойност 17444,46 лв. (с ДДС), също двустранно подписана, в
т.ч. за възложителя от М. И..
С Договор за изработка от 01.08.2017 г., „Свободна зона Свиленград“ ЕАД, като
възложител, възлага на „ИМАГ Инженеринг” ЕООД, като изпълнител, а последният се
задължава да извърши строително-монтажни работи: „Строително-ремонтни работи на
изграждане на водопровод от кафе-ресторант до съществуваща ограда – юг”, срещу
възнаграждение в размер на 4675,16 лв. (без ДДС), платимо „след подписване на приемо-
предавателен протокол и издаване на фактура“. Договорът е подписан за възложител от
представляващия дружеството М. И.. Видно от приемо-предавателен протокол от
03.08.2017г. и акт за извършено СМР, двустранно подписани, възложената по договора
работа, извършена от изпълнителя, е приета от възложителя без забележки. Издадена е от
изпълнителя фактура № **********/ 03.08.2017 г. на стойност 5610,19 лв. (с ДДС), също
двустранно подписана, в т.ч. за възложителя от М. И..
С Договор за изработка от 02.08.2017 г., „Свободна зона Свиленград“ ЕАД, като
възложител, възлага на „ИМАГ Инженеринг” ЕООД, като изпълнител, а последният се
задължава да извърши строително-монтажни работи: „Строително-ремонтни работи на
подмяна на питеен водопровод между склад № 10 и склад № 11”, намиращ се на
територията на „Свободна зона – Свиленград“ ЕАД“, срещу възнаграждение в размер на
4834,60 лв. (без ДДС), платимо „след подписване на приемо-предавателен протокол и
издаване на фактура“. Договорът е подписан за възложител от представляващия
дружеството М. И.. Видно от приемо-предавателен протокол от 04.08.2017г. и акт за
извършено СМР, двустранно подписани, възложената по договора работа, извършена от
изпълнителя, е приета от възложителя без забележки. Издадена е от изпълнителя фактура №
**********/ 04.08.2017 г. на стойност 5801,52 лв. (с ДДС), също двустранно подписана, в
т.ч. за възложителя от М. И..
С Договор за изработка от 03.08.2017 г., „Свободна зона Свиленград“ ЕАД, като
възложител, възлага на „ИМАГ Инженеринг” ЕООД, като изпълнител, а последният се
задължава да извърши строително-монтажни работи: „Строително-ремонтни работи на
водопровод между нафтопункт и склад № 6, намиращ се на територията на „Свободна зона –
Свиленград“ ЕАД“”, срещу възнаграждение в размер на 4628,30 лв. (без ДДС), платимо
„след подписване на приемо-предавателен протокол и издаване на фактура“. Договорът е
подписан за възложител от представляващия дружеството М. И.. Видно от приемо-
предавателен протокол от 07.08.2017г. и акт за извършено СМР, двустранно подписани,
възложената по договора работа, извършена от изпълнителя, е приета от възложителя без
забележки. Издадена е от изпълнителя фактура № **********/ 07.08.2017 г. на стойност
5553,96 лв. (с ДДС), също двустранно подписана, в т.ч. за възложителя от М. И..
С Договор за изработка от 04.08.2017 г., „Свободна зона Свиленград“ ЕАД, като
възложител, възлага на „ИМАГ Инженеринг” ЕООД, като изпълнител, а последният се
задължава да извърши строително-монтажни работи: „Строително-ремонтни работи на
стоманен водопровод ф100 до склад № 10 на територията на „Свободна зона – Свиленград“
ЕАД””, срещу възнаграждение в размер на 4796,80 лв. (без ДДС), платимо „след подписване
на приемо-предавателен протокол и издаване на фактура“. Договорът е подписан за
възложител от представляващия дружеството М. И.. Видно от приемо-предавателен
протокол от 08.08.2017г. и акт за извършено СМР, двустранно подписани, възложената по
договора работа, извършена от изпълнителя, е приета от възложителя без забележки.
Издадена е от изпълнителя фактура № **********/ 08.08.2017 г. на стойност 5756,16 лв. (с
ДДС), също двустранно подписана, в т.ч. за възложителя от М. И..
С Договор за изработка от 07.08.2017 г., „Свободна зона Свиленград“ ЕАД, като
6
възложител, възлага на „ИМАГ Инженеринг” ЕООД, като изпълнител, а последният се
задължава да извърши строително-монтажни работи: „Прокарване на водопровод от
паркинг до вход север – юг”, срещу възнаграждение в размер на 4122,50 лв. (без ДДС),
платимо „след подписване на приемо-предавателен протокол и издаване на фактура“.
Договорът е подписан за възложител от представляващия дружеството М. И.. Видно от
приемо-предавателен протокол от 09.08.2017г. и акт за извършено СМР, двустранно
подписани, възложената по договора работа, извършена от изпълнителя, е приета от
възложителя без забележки. Издадена е от изпълнителя фактура № **********/ 09.08.2017 г.
на стойност 4947,00 лв. (с ДДС), също двустранно подписана, в т.ч. за възложителя от М. И..
С Договор за изработка от 08.08.2017 г., „Свободна зона Свиленград“ ЕАД, като
възложител, възлага на „ИМАГ Инженеринг” ЕООД, като изпълнител, а последният се
задължава да извърши строително-монтажни работи: „Изкопни работи и монтаж на
водопровод от трафопост до склад № 5 на територията на „Свободна зона – Свиленград“
ЕАД””, срещу възнаграждение в размер на 4802,50 лв. (без ДДС), платимо „след подписване
на приемо-предавателен протокол и издаване на фактура“. Договорът е подписан за
възложител от представляващия дружеството М. И.. Видно от приемо-предавателен
протокол от 11.08.2017г. и акт за извършено СМР, двустранно подписани, възложената по
договора работа, извършена от изпълнителя, е приета от възложителя без забележки.
Издадена е от изпълнителя фактура № **********/ 11.08.2017 г. на стойност 5763,00 лв. (с
ДДС), също двустранно подписана, в т.ч. за възложителя от М. И..
Горепосочени договори, приемо-предавателни протоколи, актове за СМР и фактури
са подписани от името на „ИМАГ Инженеринг“ ЕООД от Г.Х., в качеството му на
управител на дружеството. За същият са представени от ищеца, с молба от 10.03.2022г.,
доказателства за правоспособност в строителството, както са представени и доказателства,
видно от които за извършване на възложените работи изпълнителят е използвал
подизпълнители.
Видно от заключението на назначената по делото съдебно-графологична експертиза,
подписите върху горепосочени договори, приемо-предавателни протоколи, актове за СМР и
фактури, положени съответно за „възложител“, „приел“ и „получател“, са действително
положени от М. К. И..
Съгласно чл.23, ал.2, т.3 от Устава на „Свободна зона – Свиленград“ ЕАД
изпълнителният директор може да сключва облигационни и търговски договори с
материален интерес до 5000 лв., свързани с обичайната търговска дейност. Съгласно чл.19,
ал.1, т.2 от Устава, Съветът на директорите взема решения за сключване на облигационни и
търговски договори с материален интерес над 5000 лв. С решение по протокол № 50 от
09.08.2017 г. на Съвета на директорите на едноличния собственик на капитала –
„Национална компания индустриални зони“ ЕАД, е освободен като член на Съвета на
директорите на „Свободна зона – Свиленград“ ЕАД М. К. И..
По искане на ищеца съдът е изискал от „Национална компания индустриални зони“
ЕАД преписи от протоколите на Съвета на директорите (СД) на ответното дружество,
относно взетите решения за освобождаване от отговорност на изпълнителния директор
„Свободна зона – Свиленград“ ЕАД М. К. И.. В отговор са постъпили преписи - извлечения
от протокол № 11/ 09.05.2016г, протокол № 44/ 23.05.2017г. и протокол № 15/ 15.06.2018г. С
решения по първите два, СД освобождава от отговорност М. К. И., а с решение по третия –
не го освобождава от отговорност. Видно от протоколите, последното решение е взето в
резултат на доклад за дейността на ръководството на „Свободна зона – Свиленград“ ЕАД за
2017г. и доклад за извършен вътрешен одит на „Свободна зона – Свиленград“ ЕАД. Видно
от последния, който е изискан и представен по делото, са констатирани „нарушения и
нанесени вреди при осъществяване на строително-ремонтни дейности“ през одитирания
период 01.01.2015г. – 30.08.2017г., в резултат от управлението на изпълнителния директор
И.. По отношение на първите три от процесните договори – всички от 28.07.2016г. в
доклада е отразено, че „такъв обект не съществува и не е изпълняван“ (точки 3.2.10, 3.2.11 и
3.2.12 от доклада), а по отношение на останалите процесни договори е констатирано
7
несъответствие между договореното и изпълненото, както и „надактувани СМР“.
Единствено по отношение на двата договора от 02.08.2016г. (посочени под т.4 и т.7 по-горе
и под т.3.2.15 и т.3.2.17 от доклада) се посочва в одитния доклад, че „няма надактувани
СМР“.
По искане на ищеца, на основание чл.190, ал.1 от ГПК съдът е задължил ответника да
представи и извлечение от входящия регистър за офертите за сключване на договори за
периода м. октомври 2016 г. – м. август 2017 г., както и извлечение от протоколната книга за
взетите решения от Съвета на директорите на „Свободна зона – Свиленград“ за периода м.
октомври 2016 г. – м. август 2017 г. Ответникът не е изпълнил вмененото му задължение.
По делото са представени от ищеца 2 бр. молби за потвърждаване на салда, изходящи
от ответника, съответно с изх.№ 12/08.02.2017г. и изх. № 20/01.03.2018г., подписани от
действащите към съответните дати изпълнителен директор и главен счетоводител на
дружеството-възложител. Видно от същите, дължимите по процесните договори суми са
потвърдени от ответното дружество и след освобождаването на изпълнителния директор М.
И..
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза (основно и допълнително
такова), неоспорено от страните, се установява, че процесните фактури са включени в
дневника за продажби на ищеца в месеца, съответстващ на датата на издаване на
съответната фактура. Вещото лице е посочило, че по част от фактурите е начислен и внесен
ДДС, а по друга част (издадените през 2017г.) – не. Видно от заключението, ответникът е
извършил плащания, както следва:
1/. По фактура № **********/ 19.10.2016 г., издадена по договор от 28.07.2016 г., са
заплатени 1000 лв. – на 23.11.2016г;
2/. По фактура № **********/ 19.10.2016 г., издадена по договор от 28.07.2016 г., са
заплатени 500 лв. – на 11.05.2017г.;
3/. По фактура № **********/ 19.10.2016 г., издадена по договор от 28.07.2016 г., са
заплатени 1000 лв. – на 09.12.2016г.;
4/. По фактура № **********/ 03.08.2016 г., издадена по договор от 02.08.2016 г., са
заплатени 1020 лв. – на 03.08.2016г.;
5/ По фактура № **********/ 17.08.2016 г., издадена по договор от 02.08.2016 г., са
заплатени 1380 лв. – на 17.08.2016г.;
Според вещото лице, както счетоводството на ищеца, така и счетоводството на
ответника, е водено редовно, досежно процесните фактури. Вещото лице е посочило в
заключението и е изяснило в открито съдебно заседание, че ответникът е ползвал данъчен
кредит по процесните фактури.
По делото са разпитани като свидетели Е.Б.Г. (служител на ищеца), С.А.А. (бивш
служител на ищеца) и Е.Р.В. (бивш служител на ответника), тримата ангажирани от ищеца.
Свидетелят Е.Г. е посочил, че в периода м. юни 2016г. - м. септември 2017г. е работил
на длъжност „шофьор“ (карал валяк и камионче) на обект „второстепенен път за влизане на
тирове“, находящ се успоредно на главния път към „Свободна зона“. Посочил е, че „като
цяло“ работата се е състояла в копане, слагане на чакъл, уплътняване, а неговата – „да
валира с валяка“. На този участъка от пътя от 100 м. работили около 20 дни, но правили и
други работи, като свидетелят описва отделните дейности, които са извършвали и
използваната за това техника, както и изяснява защо работата е била възлагана поетапно.
Свидетелят потвърждава казаното от третото- лице – помагач, че „основната идея“ е била да
са заздрави пътя („да се уплътни“, „да се стегне“).
Свидетелят С.А. е посочил, че е работил на длъжност „контрольор“ в РЗОК – гр.
Пловдив, но е бил нает от ищеца през лятото на 2016 г. и работил при него до лятото на
2017 г. В този период извършвал много строително-ремонтни работи на територията на
„Свободна зона – Свиленград“, като започнал с дренажи на пътя, находящ се
непосредствено преди входа. Посочил е, че „на парчета се направил целия път“, като
8
подробно описва етапите и характера на извършената работа. Направили и водопровод,
който да захранва ресторанта, а на следващата година се наложило да го подменят, така че
вместо тръба Ф 32 мм. да се постави тръба Ф 63 мм. Извършили и други строително-
ремонтни работи, които свидетелят подробно описва.
Свидетелят Е.В. е посочил, че през 2016г. и 2017г. е работил на длъжност „оператор
на склад“ в „Свободна зона – Свиленград“, с място на работа „самият портал на зоната“.
Посочил е, че в този период, в участъка до паркинга – от ресторанта до входа на зоната се
извършвани строително-монтажни работи от ищцовото дружество, с чийто управител Г.Х.
се запознал, когато идвали да работят. Строителите копаели и полагали чакъл и от тях
разбрал, че правят дренаж. Освен този участък, работници от ищцовото дружество („бригада
от 3-4 човека“) копали и към складовете, направили водопровод, ремонтирали покривите на
складовете. Свидетелят осигурявал достъп до Зоната на тези работници по разпореждане на
директора И.а, като освен тях, достъп на други хора не бил допускан.
По делото са разпитани като свидетели и А. Х.М., служител на ответника, както и Т.
И. Б. – експертът, дал становището, на базата на което е бил изготвен горепосочения доклад
за вътрешен одит.
Свидетелят А. М. е посочил, че работи в ответното дружество на длъжност „главен
специалист поддръжка“, както е работил като такъв и в процесния период. Посочил е, че
през 2016г. и 2017г. в Свободната зона са започнали ремонти на покриви и по
водопроводната зона. Според свидетеля М., от процесните договори нямало неизпълнени,
но имало изпълнени на 100% и изпълнени частично. Свидетелят е посочил, че водопроводът
бил изпълнен с тръба Ф63, но дренажи не бил виждал. Посочил е също, че изпълнителният
директор И. бил приел работите, но свидетелят бил постоянно в движение и знаел къде
какво се прави. Заявил е: „М. И. постоянно идваше там на място и контролираши всичко“.
Свидетелят Т. И. Б. е посочил, че му е било възложено да извърши експертиза на
обекти в Безмитна зона – Свиленград, от „господин Е.Г.“, без да изяснява кое е това лице.
След като на място бил запознат с обектите, един по един ги огледал, замерил с ролетка и
установил съответни количества, които описал и сравнил със СМР-та, които трябвало да
бъдат извършени. Свидетелят е посочил, че е запознат с доклада за вътрешен одит и същият
почива на неговите замервания и експертиза. Посочил, че за обектите „документация не е
гледал“. Посочил е също, че не е установил изпълнен никакъв дренаж.
По делото са допуснати единична, а впоследствие и разширена съдебно-технически
експертизи за установяване изпълнението на възложените работи по процесните договори.
От заключението на тройната СТЕ, неоспорено от страните, се установява, че безспорно
работите по договорите от 01.08.2017, 03.08.2017г., 07.08.2027г. и 08.08.2017г. (под точки 6,
8, 10 и 11 по-горе) са изцяло изпълнени. По отношение на договора от 02.08.2017г. (под т.7
по-горе) вещите лица са посочили в заключението, че към момента на огледа на място не са
установили наличието на водопровод с тръба Ф32. Вещите лица са посочили в заключението
и са уточнили в открито съдебно заседание, че относно този водопровод между страните „не
се спори за извършената работа като цяло“, както и не се спори, че първоначално
водопровода е бил изпълнен с тръби Ф32, които впоследствие са били подменени с тръби
Ф65. Категорични са обаче, че това понастоящем нямало как да се установи само от оглед.
Затова, не могат да дадат заключение дали работата по този договор е била изпълнена точно.
Подобна е констатацията и по отношение на другия договор от 02.08.2017г. (под т.4 по-
горе), за който вещите лица са посочили в заключението, че при огледа на място, в
присъствието на представители на страните, е било безспорно установено, че понастоящем
водопровод с тръба Ф32 не съществува, поради което експертизата не може да даде отговор
дали са били изпълнени СМР по този договор. Относно договорите от 28.07.2016 г. (под
точки 1, 2 и 3 по-горе) и в частност - изпълнението на дренажи по тях, вещите лица са
посочили, че от огледа не е възможно да се установи и да се даде еднозначен отговор дали те
са били изпълнени или не. Изясняват, че от свидетелските показания са разбрали, че
въпросните дренажи са били заздравителни насипи от чакъл и баластра, имащи за цел да
заздравят пътната връзка. Ако се приемело, че процесните дренажи са именно такива (а не
9
например „дренажи за отводняване на нещо“), то тогава нямало как те да бъдат установени
при обикновен оглед. По договорите от 22.05.2017г., 02.08.2017г. и 04.08.2017г. (под точки
5, 7 и 9 по-горе) вещите лица са посочили в заключението си, че има частично изпълнение,
като по всеки един от тях са определили СМР на каква стойност са изпълнени и на каква
стойност – не. В открито съдебно заседание вещите лица са изяснили, че по отношение на
дълбочината на изкопните работи по договорите от 02.08.2017г. и 04.08.2017г. (под точки 7
и 9 по-горе) са приели такава, каквато е била уточнена на място по съгласие на
представители на страните, а не са я изчислявали на база Наредба № 2/2005г. Затова и е
налице разминаване в актуваните СМР (изчислени на база минималните дълбочини по
Наредба № 2/2005г.) и установените при огледа от вещите лица. Относно договора от
22.05.2017г. (под т.5 по-горе) вещите лица са посочили, че на място не може да се установи
полагането на топлоизолация, полагане на бетон и някои други СМР по покрива, които са
били актувани.
Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Страните по делото са страни по валидни облигационни правоотношения,
произтичащи от сключени между тях договори, описани в исковата молба и по-горе под 11
точки, съдържащи белезите на договор за изработка. В тази връзка, съдът намира за
неоснователни възраженията на ответника за недействителност на договорите, а именно:
На първо място, неоснователно е възражението за недействителност на договорите
поради неизпълнение на изискването за наличие на оферта или проект, предварително
одобрени от възложителя, по които да работи изпълнителя. Видно от клаузите на
договорите, изготвянето на оферта или проект не е вменено като задължение на
изпълнителя, но дори и да беше, то това щеше да е относимо към изпълнението или
неизпълнението на договорното задължение, но не и към действителността на договорите.
Неотносимо към действителността на договорите е и възражението на ответника, свързано с
твърдението му, че някои от договорените СМР съставлявали строеж по смисъла на ЗУТ, а
за тях липсвали съответни проекти и строителни книжа.
Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника, че договорите били
недействителни и поради това, че били сключени без наличие на решение на Съвета на
директорите на дружеството-възложител. Ответникът не е изпълнил вмененото му
задължение, на основание чл.190, ал.1 от ГПК, да представи извлечение от протоколната
книга за взетите решения от Съвета на директорите на „Свободна зона – Свиленград“ за
периода м. октомври 2016 г. – м. август 2017 г. Поради това и като съобрази, че видно от
представени по делото счетоводни документи, суми по процесните договори са потвърдени
от ответното дружество и след освобождаването на изпълнителния директор М. И., съдът
приема, на основание чл.161 от ГПК, за доказани фактите, относно които страната е създала
пречки за събиране на допуснати доказателства, а именно, че са били налице решения на
Съвета на директорите за сключване на процесните договори с материален интерес над 5000
лв.
Отделно от това, неспазването на това изискване не влияе на действителността на
сделката, доколкото според разпоредбата на чл.235, ал.4 от ТЗ ограниченията на
представителната власт на съвета на директорите, на управителния съвет и на овластените
от тях лица по ал.2 нямат действие по отношение на трети лица и не подлежат на вписване в
търговския регистър.
Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника за недействителност на
процесните договори на основание чл.40 от ЗЗД, доколкото тази разпоредба е неприложима
в случая. Съгласно чл.40 от ЗЗД, ако представителят и лицето, с което той договаря, се
споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за
представлявания. Цитираната разпоредба не се прилага при органното представителство на
търговските дружества, т.е. в случаите, когато представителят е управител на търговско
дружество, който изпълнява правомощия на орган на дружеството и изразява общата воля
на съдружниците (в този смисъл е Решение № 232 от 16.11.2018 г. по гр.д. № 3745/2017 г.,
ВКС, IV г.о.).
10
Неоснователно е и възражението на ответника, че процесните договори са
неистински, поради това, че не са подписани от М. И., представляващ „Свободна зона –
Свиленград“ към датата на сключването им. Оспорването на истинността на договорите,
досежно автентичността на подписите, положени за ответното дружество от неговия
представляващ, не бе доказано посредством СГЕ по делото.
Следователно, сключените между страните процесни договори за изработка са
действителни и са породили правно действие. В правната доктрина и в съдебната практика
няма спор, че договорът за изработка е неформален и консенсуален договор, който се счита
за сключен в момента на постигане на съгласие, относно присъщите на съдържанието му
съществени елементи - работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да
изпълни, и възнаграждението, което възложителят ще заплати на изпълнителя за
извършената и приета работа.
В случая, от събраните по делото доказателства се установява, че между страните е
постигнато съгласие относно работата, която възложителят е възложил, а изпълнителят е
приел да изпълни. По отношение на втория съществен елемент от договора за изработка -
възнаграждението, също е постигната договорка между страните, така че то е
предварително договорно фиксирано за цялата работа. В такъв случай – когато
възнаграждението е предварително договорно фиксирано за цялата работа, а не е уговорено
за отделните работи, които ще се извършат, възнаграждението не се определя при приемане
на работата, а е заплаща така, както е било предварително уговорено. Затова, ирелевантно е
за спора как са били уговорени единичните цени на отделните СМР, дали по Наредба №
2/2005г. или не. В такъв смисъл са и уговорките в договорите, касаещи начина на плащане.
Съгласно разпоредбите на договорите, за да стане изискуемо задължението на ответника-
възложител за плащане на извършената работа, той трябва да я е приел със съответно
подписан от страните двустранен констативнен протокол, именуван в договорите „приемо-
предавателен протокол“, а изпълнителят - да е издал фактура.
Приетото от страните в договорите съответства на нормативните изисквания за
приемане на работа с нарочни писмени актове при договорите за изработка в
строителството. Уговорените от страните СМР не съставляват ново строителство и
реконструкция на сгради по смисъла на ЗУТ, за които има изрично регламентирани актове за
установяване на всички видове строителни и монтажни работи. Процесните СМР са
ремонти, които се приемат с актове, реквизитите на които не са нормативно регламентирани
и се ограничават до тези, с които стопанската операция може да се опише еднозначно. Така,
акт образец 19 не е изрично регламентиран в нормативната база и се съставя при
необходимост, при искане на една от страните. В него извършените СМР се описват по
видове, количество, единична цена и обща стойност. Описва се също и наличие на
недостатъци и оспорените СМР, ако има такива. Затова, възражението на ответника, че
процесните актове за СМР, приложени към приемо-предавателните протоколи, не са
датирани е също ирелевантно за спора.
Страните изрично са уговорили в договорите, че заплащането на работите ще се
извърши след установяване на извършената работа с приемо-предавателен протокол и
издадена фактура, а не чрез други актове по Наредба № 3/ 2003г. Следователно, според
волята на страните, от значение за приемането на работата по смисъла на чл.266, ал.1 ЗЗД е
подписването от тях на приемо-предавателен протокол и на фактура, а не други актове по
смисъла на ЗУТ. Относно „скритите работи“ по смисъла на §1, ал.1, т.1 от Наредба № 3/
31.07.2003г., каквито са например т.нар. дренажи, страните също са уговорили приемането
на работата по смисъла чл.266, ал.1 ЗЗД да се извършва приемо-предавателни протоколи, не
с актове обр.12, поради което ирелевантно за отношенията между страните е неподписването
на протоколи обр.12 от изпълнителя.
В конкретния случай, страните са подписали приемо-предавателни протоколи и
приложени към тях актове за извършени СМР по всички процесни договори. Спорен е
въпросът дали тези документи са подписани от страна на упълномощен представител на
ответника. От събраните по делото доказателства категорично се установи, че подписалият
11
от името на ответника протоколи и актове – М. И., към онзи момент е представлявал
дружеството-възложител. Ответникът, в чиято тежест бе да докаже незабавното си
противопоставяне след момента на узнаването за подписаните от негово име протоколи и
актове, по смисъла на чл.301 от ТЗ, не ангажира доказателства. Ето защо, съдът приема за
установено, че представените от ищеца приемо-предавателни протоколи и приложени към
тях актове за извършени СМР са двустранно подписани и удостоверяват приемането на
работата от страна на възложителя.
Действително, приемателно – предавателният протокол за извършени СМР е частен
свидетелстващ документ и като такъв не се ползва с материална доказателствена сила
относно отразените в него обстоятелства. Сам по себе си този протокол не доказва, че
отразените в него количества и видове СМР са реално изпълнени. Затова при спор между
възложител и изпълнител доказателствената сила на приемателно-предавателните
протоколи, включително и на двустранно подписаните, следва да се преценява с оглед
всички относими доказателства по делото, установяващи вида и количеството на
действително извършените строително-монтажни работи. Тази преценка е особено
наложителна в случаите, когато в приемателно-предавателните протоколи и количествено-
стойностните сметки се съдържат противоречия, които поставят под съмнение истинността
на отразените в тях обстоятелства. В този смисъл е Решение № 43 по т.д. № 61341/2016 г. на
ВКС, I г. о.
С Решение № 216 от 02.08.2016 г. по т. дело № 2411/2014г. на ВКС, I т. о. е даден
отговор на възроса за начина на доказване на възлагане и извършване на работата от
изпълнителя и приемането й от възложителя и доказателствените средства за установяване
на задължение за възложителя за заплащане на възнаграждение по чл.266, ал.1 от ЗЗД, вкл.
за значението на съставен акт обр.19 и доказателствената сила на осчетоводената от
страните фактура. Прието е, че когато протоколът за извършените СМР е подписан от
възложителя, както е в случая, тежестта на доказване, че част от удостоверените работи не
са изпълнени, е върху възложителя. Прието е също с посоченото решение, а и с
предхождащи го други такива (решения № 138/ 17.10.2011 по т.д. № 728/ 2010г. на II ТО на
ВКС, решение № 42/ 15.04.2010г. по т.д. № 593/ 2009г. на II на ВКС, решение № 166/
26.10.2010г. на II ТО на ВКС, решение №№ 65/ 16.07.2012г. по т.д. № 333/ 2011г. на II ТО на
ВКС), че ако възложителят е подписал издадена от изпълнителя фактура, тя е отразена в
счетоводните регистри на търговското дружество - възложител и възложителят е ползвал
правото на приспадане на данъчен кредит, е налице приемане от поръчващия на фактически
изпълнените работи.
По делото се установи, че всички приемо-предавателни протоколи и актове за СМР
към тях, както и всички фактури по договорите са подписани от възложителя; че фактурите
са надлежно осчетоводени и че възложителят е ползвал право на данъчен кредит. Всичко
това води до извода, че възложителят е приел работата по смисъла на чл.266, ал.1 от ЗЗД,
поради което трябва да заплати възнаграждение за приетата работа.
Възложителят-ответник, в чиято тежест бе да установи, че договорените работи не са
изпълнени, не успя да проведе главно и пълно доказване на това обстоятелство.
Ангажираният от ответника свидетел Б. няма непосредствени впечатления към момента на
извършване на съответните СМР. Затова и съдът не кредитира с доверие показанията му,
респ. констатациите му, отразени в доклада за вътрешен одит. Съдът не кредитира с доверие
и показанията на свидетеля М., че част от работите не били напълно изпълнени и че
дренажи по първите три договора не били извършени. Както вещите лица по СТЕ изясняват,
дренажите са „скрити работи“ по смисъла на §1, ал.1, т.1 от ДР на Наредба № 3/31.07.2003г.
и те се приемат или не се приемат в момента на изпълнението им. Затова и самите вещите
лица по СТЕ не са категорични в заключението си дали работите по договорите под точки 1,
2 и 3 са изпълнени или не. Поради същите причини вещите лица не могат да дадат и
категорично заключение дали работата по договора под т.7 е изпълнена (тук също се касае
за „скрити работи“ и не може да се каже с категоричност дали водопроводът е изпълнен с
тръби Ф32 или Ф65). По тези съображения съдът не може да приеме за обективен и доклада
12
за вътрешен одит на ответното дружество, почиващ на оглед, извършен на по-късен етап,
следващ момента на изпълнението. От друга страна, свидетелите на ищеца са били на място
и в момента на извършване на процесните СМР, респ. имат непосредствени впечатления и
твърдят, че работите и в частност дренажи са били направени. Техните показания са
логични, последователни и съответни на писмените доказателства, поради което съдът им
дава вяра. Относно твърдяното от свидетелите на ответника и вещите лица частично
изпълнение по договорите под точки 5, 7 и 9, съдът отново не може да приеме, че такова с
категоричност е налице. По делото са събрани множество доказателства, разколебаващи
тези твърдения и сочещи, че работата е била приета от възложителя без забележки, а както
вече се отбеляза, доказването на неизпълнението трябва да е главно и пълно, а в случая то
не е.
Предвид горното и при липсата на възражения за неточно изпълнение, направени към
момента на предаване на работите и/или в разумен срок след това, възложителят не би
могъл да се освободи от отговорност за заплащане на възнаграждение - по аргумент на
чл.264, ал.3 от ЗЗД.
По тези съображения и след приспадане на извършените от ответника плащания,
изчислени от ССЕ, съдът намира, че исковите претенции за присъждане на възнаграждения
по процесните договори за изработка са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
Разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
изпадането в забава. Според сключените между страните договори цената се заплаща след
подписване на приемо-предавателен протокол и издаване на фактурата. От този момент
ответникът изпада в забава. Ищецът претендира лихва за забава върху всяка една от
главниците по договорите от по-късна дата, а именно за периода от 15.10.2018 г. до
15.10.2021 г. (датата на подаване на исковата молба в съда), поради което следва да се
уважат претенциите за този период. Следва също да се присъди и законната лихва върху
главниците от датата на подаване на исковата молба – 15.10.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се
присъдят направените по делото разноски. Същите се установиха в размер на 15305,45 лв.,
съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът своевременно е релевирал възражение за прекомерност на направените от
ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6840 лв., с искане за
намаляването им. Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът по искане на другата страна може да присъди и по-нисък размер на разноските в тази
им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата.
При формиране на преценката, относно конкретния размер на дължимото се на
ищеца възнаграждение за адвокат в настоящия процес, съдът съобрази правната и
фактическа сложност на делото и взе предвид, че упълномощения от ищеца адвокат е
извършил редица процесуални действия, с цел защита интересите на доверителя си. Затова,
с оглед правната и фактическа сложност на делото, и обема на осъществените процесуални
действия, претендираното от ищеца възнаграждение от 6840 лв. за исковия процес не се
явява прекомерно и не следва да бъде редуцирано, още повече, че то не надвишава
значително и необосновано предвидения минимален размер в Наредба № 1/ 2004г. за
минималните адвокатски възнаграждения.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
13
ОСЪЖДА Индустриални терени и складове” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Божурище, обл. София, ж.к. „Индустриален парк София –
Божурище“, бул./ул. Васил Петров № 8, да заплати на „ИМАГ Инженеринг” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. „Съединение“ № 20, вх.
В, ет. 4, ап. 11, следните суми:
1/. 17 326,23 лв. - главница, представляваща част от уговорено възнаграждение по
Договор за изработка от 28.07.2016 г., с предмет „Изгребване и изхвърляне на стар асфалт,
доставка, полагане и валиране на фракция”, за което е издадена фактура № **********/
19.10.2016 г., и 5279,69 лв. - лихва за забава за периода 15.10.2018 г. – 15.10.2021 г.;
2/. 16 515,33 лв. - главница, представляваща част от уговорено възнаграждение по
Договор за изработка от 28.07.2016 г. с предмет „Ремонт на отводнителен дренаж – запад”,
за което е издадена фактура № **********/ 19.10.2016 г., и 5032,59 лв. - лихва за забава за
периода 15.10.2018 г. – 15.10.2021 г.;
3/. 14 823,87 лв. - главница, представляваща част от уговорено възнаграждение по
Договор за изработка от 28.07.2016 г. с предмет „Направа на допълнителен дренаж под
откос – юг”, за което е издадена фактура № **********/ 19.10.2016 г., и 4517,16 лв. - лихва
за забава за периода 15.10.2018 г. – 15.10.2021 г.;
4/. 7098,53 лв. - главница, представляваща част от уговорено възнаграждение по
Договор за изработка от 02.08.2016 г. с предмет „Външен водопровод за захранване на
ресторант”, за което е издадена фактура № **********/ 24.04.2017 г., и 2163,08 лв. - лихва за
забава за периода 15.10.2018 г. – 15.10.2021 г.;
5/. 17 444,76 лв. - главница, представляваща уговорено възнаграждение по Договор за
изработка от 22.05.2017 г. с предмет „Строително-ремонтни работи на покрив на трафопост
„Свободна зона – Свиленград“ ЕАД”, за което е издадена фактура № **********/ 31.05.2017
г., и 5315,81 лв. - лихва за забава за периода 15.10.2018 г. – 15.10.2021 г.;
6/. 5610,19 лв. - главница, представляваща уговорено възнаграждение по Договор за
изработка от 01.08.2017 г. с предмет „Строително-ремонтни работи на изграждане на
водопровод от кафе-ресторант до съществуваща ограда – юг”, за което е издадена фактура
№ **********/ 03.08.2017 г., и 1709,55 лв. - лихва за забава за периода 15.10.2018 г. –
15.10.2021 г.;
7/. 5801,52 лв. - главница, представляваща уговорено възнаграждение по договор за
изработка от 02.08.2017 г. с предмет „Строително-ремонтни работи на подмяна на питеен
водопровод между склад № 10 и склад № 11”, намиращ се на територията на „Свободна зона
– Свиленград“ ЕАД““, за което е издадена фактура № **********/ 04.08.2017 г., и 1767,85
лв. - лихва за забава за периода 15.10.2018 г. – 15.10.2021 г.;
8/. 5553,96 лв. - главница, представляваща уговорено възнаграждение по Договор за
изработка от 03.08.2017 г. с предмет „Строително-ремонтни работи на водопровод между
нафтопункт и склад № 6, намиращ се на територията на „Свободна зона – Свиленград“
ЕАД“”, за което е издадена фактура № **********/ 07.08.2017 г., и 1692,42 лв. - лихва за
забава за периода 15.10.2018 г. – 15.10.2021 г.;
9/. 5756,16 лв. - главница, представляваща уговорено възнаграждение по договор за
изработка от 04.08.2017 г. с предмет „Строително-ремонтни работи на стоманен водопровод
ф100 до склад № 10 на територията на „Свободна зона – Свиленград“ ЕАД””, за което е
издадена фактура № **********/ 08.08.2017 г., и 1754,03 лв. - лихва за забава за периода
15.10.2018 г. – 15.10.2021 г.;
10/. 4947 лв. - главница, представляваща уговорено възнаграждение по Договор за
изработка от 07.08.2017 г. с предмет „Прокарване на водопровод от паркинг до вход север –
юг”, за което е издадена фактура № **********/ 09.08.2017 г., и 1507,46 лв. - лихва за забава
за периода 15.10.2018 г. – 15.10.2021 г.;
11/. 5763 лв. - главница, представляваща уговорено възнаграждение по Договор за
изработка от 08.08.2017 г. с предмет „Изкопни работи и монтаж на водопровод от трафопост
14
до склад № 5 на територията на „Свободна зона – Свиленград“ ЕАД””, за което е издадена
фактура № **********/ 11.08.2017 г., и 1756,11 лв. - лихва за забава за периода 15.10.2018 г.
– 15.10.2021 г.;
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба
– 15.10.2021 г., до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Индустриални терени и складове” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Божурище, обл. София, ж.к. „Индустриален парк София –
Божурище“, бул./ул. Васил Петров № 8, да заплати на „ИМАГ Инженеринг” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. „Съединение“ № 20, вх.
В, ет. 4, ап. 11, сумата 15 305,45 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
15