№ 215
гр. Перник, 02.11.2021
г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито заседание на пети октомври две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е. В., като разгледа
докладваното от съдия Димитрова административно дело № 329 по описа на съда за
2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172,
ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ вр. чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано по жалба на И.Б.Т. с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез адв. И.М.
***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/
№ 21-1158-000511/29.06.2021 г., издадена от Н.Г.Х.**- мл.автоконтрольор в
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник, с която на
основание чл.171, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Административният
акт се оспорва с твърдение за незаконосъобразност поради допуснато съществено
нарушение на адиминстративнопроизводствените правила и противоречие с
материалноправни разпоредби. Излага се, че прилагането на принудителната
административна мярка е наложена преди да е установено по безспорен и категоричен
начин извършването на нарушението. Твърди се, че същата ще накърни необосновано
правата и интересите на жалбоподателя, тъй като работи като шофьор към ЕТ „**“
– гр. Д.** и осъществява ежедневни курсове с автобус, а налагането на ПАМ ще
лиши него и семейството му от прехрана и всякакви доходи за дълъг период от
време. Моли се за отмяна на оспорения административен акт. Претендират се
разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът
по жалбата Н.Г.Х.**- мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР – Перник, редовно призован, не се явява. Представлява се от
главния юрисконсулт на ОДМВР – Перник В.*** с пълномощно по делото. Изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Перник, като
извърши цялостна преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е
подадена в
законоустановения срок, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване
административен акт, поради което същата е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана.
При преценка на представените по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №
21-1158-000511/29.06.2021 г., издадена от Н.Г.Х.**- мл.автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – П., на основание чл.171, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателя И.Б.Т. е наложена
принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, затова че на 29.06.2021 г., около
06:05 ч., в гр. Р.**, на кръстовището на ул. *** и ул. ***, като водач на МПС –
автобус „***, управлява същото с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда. Същият бил изпробван с техническо средство за установяване употреба на
алкохол „Алкотест Дрегер 7410“ с фабричен № ARSM-0040,
което с проба № 645 в 06:13 ч. отчело 0,84 промила. На водача бил издаден Талон
за медицинско изследване № 075259 от същата дата. За извършеното деяние,
съставляващо според полицейския инспектор нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП, срещу И.Т. било образувано и
административнонаказателно производство със съставянето на АУАН серия АА, №
267895/29.06.2021 г. В обстоятелствената част на последния е отразена
фактическа обстановка, идентична с тази, описана в оспорената заповед.
По делото, освен процесната заповед
за прилагане на принудителна административна мярка и разписката за връчването й
на жалбоподателя, са приети: Трудов договор № 37/19.04.2013 г., сключен между
ЕТ „**“ със седалище и адрес на управление: гр. Д.**, ул. ***, и И.Б.Т. с ЕГН **********, от който е видно, че същият е назначен на длъжност
„шофьор на автобус“ към ЕТ, АУАН серия АА, № 267895/29.06.2021 г.,
Талон за медицинско изследване № 075259/29.06.2021 г., Справка за
нарушител/водач с ЕГН **********, Заповед №
8121з-48/16.01.2015 г., издадена от министъра на вътрешните работи, Заповед №
313з-328/18.02.2020 г., издадена от директора на ОДМВР - Перник.
Административен
съд – Перник, като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна по следните съображения:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б.“а”, т.6 и 7 от ЗДвП се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. По делото са представени и приети
като доказателства Заповед № 8121з-48/16.01.2015
г. на министъра на вътрешните работи за определяне на служби по контрол по ЗДвП и Заповед № 313з-328/18.02.2020 г. на директора на ОДМВР – Перник за
определяне на длъжностните лица, които да осъществяват контрол по ЗДвП и да
прилагат принудителните административни мерки по чл.171 от ЗДвП, съобразно
тяхната компетентност на обслужваната територия на ОДМВР – Перник. Сред тези
лица са полицейските инспектори, каквато длъжност заема и издателя на
процесната заповед Н.Г.Х.. Последният се
явява материално и териториално
компетентен административен орган.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и
съдържа всички законовоизискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и
обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие
на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП /ред. Изм. - ДВ, бр. 54 от 2017 г./.
Относно съответствието на процесната заповед с
материалния закон, съдът намира следното:
Съгласно чл.171, ал.1,
б. „б“ от ЗДвП /Изм. - ДВ, бр.
101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г.- редакция към момента на нарушението/
за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване
на административните нарушения се прилагат следните принудителни
административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач: б) който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с
медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под
въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с
техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца; при наличие на
медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените
стойности са определящи.
При тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката
е управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество. Т.е.
достатъчно е да е извършена проверка с медицинско изследване или с техническо
средство и да е установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда в
издишания въздух. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен
АУАН от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл.189, ал.2
от ЗДвП има обвързваща доказателствена
сила до доказване на противното. В случая, от приложения АУАН серия АА, №
267895/29.06.2021 г. се установява, че на
жалбоподателя е извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол
- факт, който и той не оспорва. Издаден му е талон за медицинско изследване. Не
се установява от доказателствата по делото дали същият се е явил или не
своевременно в лечебното заведение.
С оглед на
гореизложеното съдът намира, че в случая материалноправните предпоставки за
издаване на процесната ПАМ са били налице.
Относно
съответствието на заповедта с целта на закона съдът намира следното:
Съгласно чл.171,
ал.1, т.1, б. „б“ от ЗДвП, в приложимата редакция, времевия период, за който се
налага временното отнемане на СУМПС е до решаване
на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В тежест на административния
орган е да установи всички фактически основания, породили необходимостта от
налагане на ПАМ и нейната продължителност. Принудителната административна мярка
за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не
ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона
цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва
в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на чл.171 от ЗДвП.
Заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален административен акт по смисъла на
чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията визирани в
АПК. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, в акта следва да бъдат
посочени фактическите и правните основания за издаването му. Съгласно чл.172,
ал.1 от ЗДвП мярката се налага с мотивирана заповед от органа или от
оправомощено от него лице. При упражняване на правомощията по налагане на ПАМ,
административният орган действа в условията на обвързана компетентност, но при
определяне на срока на мярката действа при условията на оперативна
самостоятелност. В тази връзка той следва да изложи мотиви относно срока за
който се прилага принудителната административна мярка, което в настоящия случай
не е сторено. Това е довело до нарушаване на изискването по чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Органът е бил длъжен да определи продължителността на прилагане на мярката
и да обоснове решението си, за да може съдът, на свой ред, да прецени дали това
правомощие е упражнено в съответствие с целите на закона, което е едно от
основанията по чл.146 от АПК за оспорване на индивидуалните административни
актове. Съдът не следва да гадае или тълкува съображенията на административния
орган - те следва да бъдат изложени в мотивите, а съдът, анализирайки ги, да прецени
дали съответстват и обосновават разпореденото в административния акт. Като не е
направил това, административният орган не е обосновал упражняването на
предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона. Изискването за
мотивиране на административните актове обезпечава правилно упражняване на
съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на страните за
защита. Така установената липса на мотиви в тази
насока представлява съществено нарушение и предпоставя отмяната на обжалвания
административен акт като незаконосъобразен.
На следващо
място съобразно разпоредбата на чл.22 от Закона за административните нарушения
и наказания, ПАМ се налагат с цел предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях. В конкретния случай не е ясно по какъв начин чрез
налагане на ПАМ ще се предотврати и преустанови извършването на друго нарушение
или на вредните последици от извършеното. /В този смисъл е и постоянната
практика на Върховния административен съд: Решение № 15796 от 20.12.2017 г. на
ВАС по адм.д.№ 10768/2017 г., VII о.; Решение № 910 от 23.01.2018 г. на ВАС по
адм.д.№ 9379/2017 г., VII о./.
Жалбоподателят
е направил искане за присъждане на разноски, което предвид извода за
основателност на жалбата също се явява основателно. Ответникът чрез ОДМВР –
Перник следва да бъде осъден да му заплати сумата от 510,00 лв. /петстотин и
десет лева/, от които 10,00 лв. /десет лева/ - внесена държавна такса, и 500,00
лв. /петстотин лева/ - платен адвокатски хонорар.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 21-1158-000511/29.06.2021
г., издадена от Н.Г.Х.**- мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
– Перник, с
която на основание чл.171, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗДвП, на И.Б.Т. с ЕГН ********** и адрес: ***, е наложена
принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
вътрешните работи – Перник ДА ЗАПЛАТИ на И.Б.Т. с ЕГН
********** и адрес: ***, направените по делото разноски в размер на 510,00 лв.
/петстотин и десет лева/.
РЕШЕНИЕТО,
на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/п/