О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Пазарджик, 20.03.2013 година
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на двадесети
март през две хиляди и тринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при
секретаря……................ и с участието на прокурора ………………………, като разгледа
докладваното от съдия ЦВЕТКОВА гр. дело № 3255/2012 година по описа на съда и
за да се произнесе, взе предвид следното:
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Съдът
е сезиран с искова молба от Е.А.Б. ***, ЕГН ********** чрез пълномощника адв. К.Б. против Пловдивски окръжен съд с адрес: гр.
Пловдив, бул. „Шести септември“ № 167 и Национална агенция за приходите с
адрес: гр. София, бул. „Дондуков“ № 52, с която са предявени обективно и
субективно съединени искове на основание чл. 4, & 3 от ДЕС и чл. 7 от Конституцията на РБ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
солидарно в размер на 11 000 лева и в размер на 3600 лева за имуществени
вреди в резултат от прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата със
Заповед № УЧР-038 от 10.11.2008г., издадена от Директора на ТД на НАП Пловдив и
от постановяване на Решение № 1484 от 28.08.2009г. по описа на Пловдивския
окръжен съд, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на
исковата молба до окончателното им изплащане.
Обстоятелства,
от които произтичат твърденията на ищцата:
До м.
ноември 2008г. тя работела като старши инспектор по приходите в Дирекция
„Контрол“, отдел „Ревизии и проверки“ в ТД на НАП в гр. Пловдив.Със Заповед №
УЧР-037 от 10.11.2008г., издадена от Директора на ТД на НАП Пловдив й било
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, поради „системни нарушения на
трудовата дисциплина за неизпълнение на възложената работа, неспазването на
техническите и технологичните правила и за неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в нормативните актове и утвърдените от изпълнителния
директор на НАП задължителни процедури в правилника за вътрешния трудов ред и
определени при възникването на трудовото правоотношение“.Били посочени
нарушения на указания на ЦУ на НАП по приложението на чл. 177 от ЗДДС на т.
нар. „Процедура К-22“ и на указанията и препоръките, заложени в работните
карти.Нарушенията били извършени при издаването на Актове за прихващане на
вземания, конкретно посочени в уволнителната заповед.В писмените обяснения на
ищцата било подчертано, че при действията си тя се е ръководила от
върховенството на Правото на Европейския съюз и от задължителната практика на
Съда на Европейските общности /сега СЕС/ по тълкуването и прилагането му.Тези
възражения не били взети предвид.Със Заповед № УЧР-038/10.11.2008г. било
прекратено трудовото правоотношение на ищцата с ТД на НАП, обжалвано пред
Пловдивския районен съд.С Решение от 01.06.2009г. били отхвърлени исковете.С
окончателно Решение № 1484 от 28.08.2009г. на Пловдивски окръжен съд първоинстанционното решение било потвърдено.В решението си
Пловдивският окръжен съд отказал да изследва противоречието на указанията на
работодателя, с което допуснал нарушение на Правото на Европейския
съюз.Указанията за прилагане на чл. 177 от ЗЗДС, съдържащи се в писмо изх. №
24-00-9/30.06.2009г. на НАП относно прилагането на чл. 177 от ЗДДС, издадено от
изп. директор на НАП, били в разрез с установената
задължителна практика на Съда на Европейския съюз с правните стандарти относно
„задължението“ за знание, вменено на получателя на доставката.Съгласно чл. 28в,
А от Шеста директива държавите-членки следвало да определят условията, при
които се прилага освобождаването на дадена вътрешнообщностна
доставка, като при упражняване на своите правомощия държавите-членки следвало
да спазват основните принципи на правото, които са част от общностния
правен ред, вкл. принципът на правната сигурност и принципът на
пропорционалността.Твърди се, че е налице противоречие на указанията за
тълкуване и прилагане на чл. 177, ал. 3 от ЗДДС и презумпцията за „знание“ с
правните стандарти, установени в практиката на СЕС.Твърди се още, че при
прекратяване на трудовото правоотношение и при постановяване на окончателното решение
на ПОС не е бил съобразен принципа на данъчен неутралитет.Поради това за ищцата
възникнало право да претендира обезщетение за вреди, претърпени вследствие
нарушение на правата й, произтичащи от Правото на Европейския
съюз.Неимуществените вреди се изразявали в чувство на безсилие и онеправданост от институционалния тормоз, упражняван от ответниците, стрес, притеснение, срив на доверието в
националните институции, препятстване на професионалното развитие и реализация,
професионално злепоставяне.С допълнителна молба-уточнение във връзка с
оставянето на исковата молба без движение ищцата чрез пълномощника си е уточнила,
че периодът за който претендира заплащане на обезщетение е от 10.11.2008г. до
10.05.2008г.През този период ищцата не била получавала възнаграждение за
полаган от нея труд и била безработна.Преди уволнението получавала месечно
възнаграждение в размер на 600 лева.Твърди, че вредите, предмет на предявените
искове, били резултат от актовете на двамата ответници,
поради което било налице съпричиняване.С оглед на
това претенциите били предявени при условията на солидарност.
С
писмения отговор на ОС Пловдив се изразява становище за неоснователност на
исковете и се излагат подробни съображения.Прави се възражение, че ищцата не е
заявявала нито в хода на дисциплинарното, нито в хода на съдебното производство
както твърдение за противоречие на норма от българското право, което тя е била
длъжна да прилага при работата си, с Правото на ЕС, така и твърдение за наличие
на норма на Правото на ЕС, която да създава за нея лични права, евентуално
нарушавани от работодателя й.Нямало действия на работодателя на ищцата, които
да влизат в противоречие с Правото на ЕС.ПОС не бил разглеждал правен спор,
основан на противоречие между чл. 177 от ЗДДС и на указания по писмо от
30.06.2009г. на НАП по приложението му с Правото на ЕС, тъй като доводи в тази
насока пред него не били заявени.Прави се и възражение, че ОС Пловдив не е
юрисдикция, която се произнася като последна инстанция по делото за преценката
относно законосъобразността на уволнението на ищцата, тъй като постановеното въззивно решение е било обжалвано пред ВКС и е влязло в
сила след произнасянето на последната съдебна инстанция, поради което
претенцията се явявала и с оглед на това неоснователна.Освен това спрямо ищцата
били проведени дисциплинарно и съдебно производство при спазване на всички
законови изисквания.Установено било, че тя грубо е нарушила служебните си
задължения да защитава интересите на обществото от данъчни измами, поради което
законосъобразно била уволнена.Поради това същата не разполагала с право на
игнориране на влязлото в сила съдебно решение, както и да претендира
обезщетения за нанесени вреди.Моли се исковете да бъдат отхвърлени.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор и от
процесуалния представител на втория ответник – ТД на НАП Пловдив, с който се
изразява становище, че предявения иск не е подведомствен на гражданския, а на
административния съд.Освен това искът бил неоснователен и недоказан, тъй като
не били налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – липсва административен
акт, действие или бездействие, постановени при или по повод изпълнение на
административна дейност, както и другата предпоставка – актът да е
незаконосъобразен и да е отменен по съответния ред.Поради това нямало как да
настъпят и вреди за ищеца.Относно правилността на издадените от ищцата АПВ и
възстановяването на суми по тях също било налице произнасяне на съда.Били
извършени ревизии на посочените дружества „ММДИ“ ЕООД, „Стелт
комерс“ ЕООД, „Рикомерс-2000“ ЕООД, ЕТ „МЛ Вино –
Младен Димов“ и издадени ревизионни актове, при които било констатирано, че
това възстановяване не е следвало да бъде извършвано.Неправомерността на
действията на самите дружества, на които бил възстановяван ДДС, била призната в
последващо административно и съдебно производство.В
тази връзка е направено и искане за прилагане на образуваните административни
дела, по които бил решен спорът относно незаконосъобразността на възстановения
данъчен кредит при издаваните от ищцата АПВ.Направено е и искане на основание
чл. 219, ал. 1 от ГПК да бъдат привлечени като трети лица помагачи по
настоящето дело ВКС и ВАС.
В
установения едномесечен процесуален срок не е постъпил писмен отговор от
представител на прокуратурата.
Не се
признават изрично права и факти.
Относно доказателствената тежест ищцата следва да установи, че е
претърпяла описаните имуществени и неимуществени вреди и че същите се намират в
причинна връзка с издадената Заповед № УЧР-038 от 10.11.2008г. на директора на
ТД на НАП Пловдив и решение № 1484 от 28.08.2009г. на Пловдивски окръжен съд, с
които са нарушени конкретни нейни права, произтичащи от Правото на Европейския
съюз.Ответниците следва да докажат правоизключващите си възражения.
Съдът
намира, че искането за привличане на трети лица помагачи следва да се остави
без уважение, тъй като не се обосновава интереса от участието им в настоящето
производство.В обстоятелствената част на исковата молба не са въведени
твърдения, че оспорваното решение на ПОС е било обжалвано касационно, както и
че спорът относно законосъобразността на възстановяването на данъчен кредит във
връзка с издаваните от ищцата АПВ, е бил разрешен в проведено производство пред
съответния административен съд.Без уважение следва да се остави и искането за
прилагане на целите административни дела, тъй като към писмения отговор на
ответника са приложени преписи от постановените съдебни решения по тях.
По
доказателствата съдът намира, че приложените писмени доказателства към исковата
молба и към писмения отговор на втория ответник са относими
към предмета на делото, поради което следва да бъдат приети.По искането за
разпит на петима свидетели съдът ще се произнесе след посочване на имената им и
на обстоятелствата, за изясняването на които се иска всеки от
свидетелите.Следва да се изиска приключилото гр. д. № 30/2009г. по описа на
Пловдивския районен съд, ведно с приложените към него дела, които имат връзка с
предмета на настоящето дело.Следва да бъде допуснато и изслушването на
съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата
молба въпроси, като вещото лице съобрази и уточняващата молба на ищцата досежно периодите през които се твърди, че са търпени
имуществени вреди.По останалите доказателствени
искания съдът ще се произнесе след прилагане на горепосоченото гражданско дело
и изслушване на страните в съдебно заседание по реда на чл. 143 от ГПК.С оглед
на изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на Върховен касационен съд и
Върховен административен съд като трети лица помагачи в производството по
настоящето дело.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за
прилагане на адм. д. № 1037/2009г. на ПАС, адм. дело № 1121/2009г. на ПАС, адм.
дело № 994/2009г. на ПАС и адм. № 1039/2009г. на ПАС.
ПРИЕМА писмените доказателства, приложени към исковата молба и към
писмения отговор на ТД на НАП.
Да се
изиска и приложи към настоящето дело гр. д. № 30/2009г. по описа на Пловдивския
районен съд, ведно с приложените към него В гр. д. № 1860/2009г. по описа на
Пловдивски окръжен съд, К гр. д. № 1750/2009г. по описа на ВКС.
ДОПУСКА изслушването на
съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените въпроси в
исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Любомир Црънчев, на
който да се съобщи задачата.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение в размер на 80 лева, вносими
в едноседмичен срок от ищцовата страна.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в съдебно
заседание на 14.05.2013г. от 14, 00 часа, за която дата и час да се призоват
страните и вещото лице.
На
страните да се изпрати препис от настоящето определение, а на ищеца и препис от
писмените отговори на ответниците.
Определението, с което е оставено без
уважение искането за привличане на трети лица помагачи подлежи на обжалване с
частна жалба в едноседмичен срок пред ПОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: