Р Е Ш Е Н И Е
№ V- 163 Година 2020, 15.09 град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, ІІ-ро
Гражданско отделение, VІ-ти въззивен състав
На
тринадесети юли година две хиляди и двадесета
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ:1.Галя
Белева
2.мл.с. Александър Муртев
Секретар
Таня Михова
като
разгледа докладваното от съдията В. Камбурова
въззивно
гражданско дело номер 1251 по описа за 2020 година.
Производството
по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба
вх.№13047/18.03.2020г., подадена от М.И.Х., чрез адв.П.Д.-БАК, срещу Решение №807 от 02.03.2020г., постановено от
РС- Бургас по гр.д.№5160/2019г. по описа на същия съд, в частта, с която съдът е
отхвърлил иска срещу ,,ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София 1172, район Изгрев, ж.к.,,Дианабад“,
бул.,,Г.М.Д.“№1, представлявано от Бисер Иванов, Росен Младенов и Живко Колев
за главница за застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
частта му над уважения размер от 5000 лева до пълния претендиран такъв от 24000
лева; иска за лихва върху главница за застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в останалата му част над уважения размер от 55.56 лева до
пълния претендиран такъв от 4593.374 лева и за периода от 15.07.2017г. до
23.04.2019г.; иска за лихва върху главница за застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди в останалата му част над уважения размер от 15.44
лева до пълния претендиран такъв от 266.03 лева и за периода от 15.07.2017г. до
23.04.2019г.
С посоченото
решение, съдът е осъдил ,,ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, да заплати на М.И.Х.,
сумата от 1390 лева, представляваща обезщетение по застраховка ,,Гражданска
отговорност“ за настъпили имуществени вреди при ПТП от 15.07.2017г., причинено
от водач на лек автомобил марка ,,Опел“, модел ,,Астра“, рег.№А6285НА,
застрахован при ответното дружество със застрахователна полица№BG/30/117000415057
от 31.01.2017г.- разходи за лечение; сумата от 5000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
претърпяното ПТП на 15.07.2017г., сумата от 55.56 лева, представляваща
законната лихва върху главницата от 5000 лева, за периода от 24.04.2019г. до
02.06.2019г., сумата от 15.44лева, представляваща законната лихва върху сумата
от 1390 лева за периода от 24.04..2019г. до 02.06.2019г., ведно със законната
лихва върху главниците, начиная от датата на постъпване на исковата
молба-03.06.2019г. до окончателното плащане, както и сумата от 299.03 лева,
представляваща направените по делото разноски.
С решението са присъдени разноски на страните съобразно
уважената/отхвърлена част на исковите претенции.
С въззивната жалба се изразява недоволство от постановения
съдебен акт и се иска неговата отмяна.
Жалбоподателката счита, че същото е неправилно в обжалваната част. Оспорва
изводите на първоинстанционния съд във връзка с определяне на дължимото обезщетение
за неимуществени вреди.
Подробно се описват причинените на пострадалата, вследствие
възникналото застрахователно събитие, травматични увреждания и съпътстващи болки
и страдания (фрактура на дясна раменна кост, което обусловило трайно
затруднение на движението на дясната ръка за период от 3- 3.5 месеца, като
оздравителният процес продължил около 6- 8 месеца). Пояснява се, че след хоспитализиране в отделение по ортопедия и
травматология към МБАЛ-Бургас (за периода от 15.07.2017г. до 18.07.2017г.), ищцата
претърпяла оперативна интервенция за поставяне
на метална остеосинтеза.
Твърди се, че
гореописаните обстоятелства били установени безпротиворечиво от приложените по
делото писмени доказателства (епикризи, болнични листи за временно трудоустрояване);
свидетелски показания, както и от извършената съдебна автотехническа
експертиза.
Навеждат се доводи,
че първоинстанционният съд не отчел в достатъчна степен изложените от ищцовата
страна аргументи за претърпените болки и страдания, както и негативните
последици в социален и психологически план. Посочва се, че съдът не съобразил
конкретните икономически условия и нормативно определените лимити на
застрахователните компании по застраховка ,,Гражданска отговорност“ към момента
на увредата. В подкрепа на изложеното се цитира съдебна практика.
Иска се отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част, както и присъждане на
направените по делото пред двете инстанции съдебно- деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК
е депозиран отговор от процесуалния представител на „ЗАД ДаллБогг: Живот
и Здраве“АД- юрисконсулт М. Димитрова, с който се оспорва въззивната жалба
изцяло.
Навеждат се доводи,
че първоинстанционният съд правилно изследвал всички обстоятелства при
определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди. Изразява се несъгласие с твърденията на въззивницата относно тежестта на
претърпените телесни увреждания и по- дълъг възстановителен период. Развиват се
съображения за неотносимост на цитираната във въззивната жалба съдебна
практика.
Твърди се, че застрахователното дружество изпълнило
изцяло задължението си към въззивницата (съобразно Решение№827 от 02.03.2020г.,
постановено по гр.д.№5160/2019г. по описа на РС- Бургас -за сумата от 6989.22
лева).
Моли се за отхвърляне
на въззивната жалба като неоснователна. Претендират се направените пред
настоящата инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника
поддържа жалбата. Въззиваемият не се явява в с.з., редовно и своевременно
уведомен, депозирал писмена молба със становище за неоснователност на жалбата и
възражение за прекомерност на адвокатското възражение на въззивника.
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона
срок, отговаря на изискванията на чл.260 и 261
от ГПК, от упълномощен представител на страна с правен интерес от
обжалване на първоинстанционното
решение, поради което е са допустима и
следва да бъдат разгледани по същество.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на
основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност
или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като прецени твърденията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и разпоредби на закона,
съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред БРС
е образувано по повод искова молба от М.И.Х., чрез адв. Петър Димитров, против
,,ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“АД за осъждане на ответника да заплати сумата от
24 000 лв. – застрахователно обезщетение за претъпени неимуществени вреди
в резултат на претърпяно ПТП на 15.07.2017г. и сумата от 1390 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди в резултат на
същото ПТП, по сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил
„Опел“, модел „Астра“, с рег.№ А 6285 НА, сумата от 4593,34 лв. – законна лихва
върху главницата от 24 000 лв. за периода от 15.07.2017г. до 03.06.19г.,
сумата от 266,03 лв. – законна лихва върху главницата от 1390 лв. за периода от
15.07.2017г. до 03.06.2019г., както и законната лихва от предявяване на
исковите претенции до окончателното изплащане. Ищцата е посочила, че на
15.07.2017г. на ул.“Адам Мицкевич“ в гр.Бургас, И.М. Д., водач на МПС марка
„Опел“, модел „Астра“, с рег.№ А 6285 НА, нарушил правилата за движение по
пътищата и блъснал пресичащата на пешеходна пътека М.Х.. Ищцата паднала пред
автомобила и получила телесни увреждания – счупване на дясна мишнична кост в
проксималната част, което довело до възстановителен период от 3-3,5 месеца,
през който период Х. изпитвала болки и страдания. Ищцата претърпяла операция,
за която била заплатена сумата от 1390 лв.
Правното основание на исковите претенции са чл.432, ал.1 КЗ и
чл.86 от ЗЗД.
Ответното
застрахователно оспорва предявените искове по основание и размер. Сочи, че
претендирания размер на обезщетението е силно завишен, прави възражение за
съпричиняване от страна на ищцата.
Страните ангажират
доказателства в подкрепа на становищата си.
По делото не е спорно, че към датата на
процесното ПТП – 15.07.2017г. съществува валидно застрахователно правоотношение
по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с полица BG/30/117000415057 от
31.01.2017г. за лек автомобил „Опел“, модел
„Астра“, с рег.№ А 6285 НА, сключен между ответника по делото и собственика на
автомобила.
Видно от констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, на 15.07.2017г. дежурен по ПТП при ОД на МВР Бургас е посетил
ПТП на ул.“Адам Мицкевич“ в гр.Бургас, с участник лек автомобил „Опел“, модел
„Астра“, с рег.№ А 6285 НА, водач И.М. Д. и пострадала М.И.Х. – пешеходец,
получила фрактура на дясно рамо.
С уведомление от
23.08.2017г., М.Х. предявила претенция за изплащане на обезщетение пред
застрахователното дружество, което от своя страна на 24.04.2019г. е изразило
становище за неоснователност на претенцията и е отказало да изплати
обезщетението.
По делото е приложено
споразумение, одобрено с определение от 22.01.2019г. по НОХД № 5308 по описа за
2018г, на Бургаски районен съд, с което И.М. Д. се признава за виновен за това,
че на 15.07.2017г., при управление на МПС –лек автомобил „Опел“, модел „Астра“,
с рег.№ А 6285 НА, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.119, ал.1 от
ЗдП , като не спрял за да пропусне пресичащата на пешеходна пътека, означена с
пътен знак Д17 пешеходка Х., като допуснал ПТП, в резултат на което по
непредпазливост й причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна мишнична кост в
проксималната част, довело до трайно затруднение в движението на ръката за срок
от около 3 месеца и половина.
По делото е представена епикриза от Отделение по
ортопедия и травматология на УМБАЛ Бургас, от която е видно, че ищцата е
постъпила за лечение на 15.07.2017г., като е извършена кръвна репозиция на
фрактура хумери декстри ин партис проксималис, съгласно оперативен протокол №
690/15.07.2017г., както и две епикризи от Специализирана болница за
рехабилитация Бургаски минерални бани за болничен престой от 18.09.2017г. до
25.09.2017г., както и от 08.12.2017г. до 15.12.2017г. за лечение на последици
от счупване на горен крайник.
По делото е допусната и
приета съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която заявява, че Х. е
пострадала като пешеходка, блъсната от лек автомобил, в резултат на което
получила счупване на дясна мишнична кост, приета за болнично консервативно и
оперативно лечение, провеждала два пъти рехабилитация. Същият е посочил, че функцията на ръката е
възстановена на сто процента, като в крайната фаза на движение на ръката,
когато същата е опъната назад, има изразена болка.
Във връзка с претърпените
болки и страдания по делото е разпитана свидетелката Г.Д., от показанията на
която се установява, че след инцидента, ищцата е била изключително зле, много
бледа, неадекватна. Във времето непосредствено след инцидента, свидетелката
поела грижите за ищцата, която била неспособна да се грижи сама за себе си.
Изпитвала изключително силни болки, била обездвижена напълно и безпомощна. В продължение
на две седмици след операцията медицинска сестра й слагала обезболяващи
инжекции, като и до сега Х. приемала обезболяващи средства. Поради дългия
период необходим за възстановяване, на ищцата й били издавани болнични листи,
което се отразило на финансовото й състояние, тъй като през този период
заплатите били актуализирани, а нейната оставала с нисък размер, поради
отсъствието й от работа. Психичното й състояние се влошило изключително много,
била много стресирана, изпитвала страх да излиза, както и да пресича, страдала
от безсъние, сънувала кошмари.
По делото е допусната и
приета съдебна авто-техническа експертиза, вещото лице по която заявява, че състоянието
на пътното платно на мястото на инцидента е било много добре, при топло и
слънчево време. Вещото лице посочва още, че видимостта на водача е била много
добра и същият е могъл да следи движението на пешеходката през цялото време от
стъпването й на пешеходната пътека до момента на сблъсъка. Водачът е бил длъжен
да се съобрази с наличието на опасност за движението, а именно пешеходец на
пешеходна пътека.
Разпитан е и свидетеля И. Д. – водача
на МПС, причинил процесното ПТП, който заявява, че ищцата не е навлязла
внезапно на пътното платно, същата е пресичала, когато той заслепен от силното
слънце я е бутнал с колата.
Разпитан е и свидетеля Д., от
показанията на който се установява, че колата е блъснала жената, докато същата
пресича на пешеходната пътека, водачът на МПС карал бавно, видимостта била
много добра.
Наведените във въззивната жалба
доводи са относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Обезщетението за неимуществени вреди следва да възмездява
само онези болки и страдания, които реално е претърпял пострадалия, в случая
ищеца. За определянето на този вид обезщетение липсват формални критерии и това
е така, защото човешкия живот и болка нямат цена и паричния еквивалент не би
могъл да ги спре или заличи последствията от тях. За това и чл.53 от ЗЗД
предвижда този размер да се определя по справедливост, при спазване на принципа
за забрана на обогатяването на пострадалия. Следователно определеният от съда
размер на обезщетение трябва в най-пълна степен да компенсира обективно
доказаните по делото болка и страдание,
претърпени от ищеца в резултат на получените увреждания, като разбира се
изхожда от тяхната интензивност и продължителност. Обстоятелства, които се
взимат предвид при определяне размера на обезщетението са: видът, характерът и
степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на
извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата
продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на
увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи;
отстраними ли са травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на
двигателна способност; психическата травма, както при причиняване на
увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения; налице ли е намалена
трудоспособност и др. В конкретния случай се установява, че ищцата е получила
фрактура на дясна мишнична кост в проксималната част, като лечението е било
оперативно – репозиция с поставена метална остеосинтеза. Според заключението на
вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза, същата е претърпяла
болки и страдания, като функцията на ръката е напълно възстановена, периодът на възстановяване е бил в рамките на
обичайния такъв. Ищцата е ползвала болнични от 15.06.2017г. до 16.04.2018г.
Безспорно преживяното се отразило на психичното състояние на ищцата, което се
установява от показанията на свидетеля Дукова. С оглед доказания характер и
интензитет на претърпените от ищеца
болки и страдания, причинените неудобства по време на оздравителния процес,
социално-икономическите условия в страната, както и обичайната съдебна
практика, съдът намира, че адекватното обезщетение е в размер на 5000 лв.,
както е определено от първоинстанционния съд. Следователно искът се явява
основателен и доказан до посочения размера, като над този размер, до
претендирания такъв от 24 000 лв.
като неоснователен и недоказан
правилно е отхвърлен.
В този
смисъл неоснователни са доводите, изложени във въззивната жалба, тъй като при
определяне на размера на обезщетението са отчетени всички относими
обстоятелства.
Предвид
изложеното съдът намира въззивната жалба
за неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът следва да бъде
осъден да заплати сторените от въззиваемата страна в настоящата инстанция
разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от
горното Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
в обжалваната част Решение
№807/02.03.2020г., постановено от БРС по гр.д.№5160/2019г.
ОСЪЖДА М.И.Х. с ЕГН **********, адрес;*** да заплати на ,,ЗАД ДаллБогг: Живот
и Здраве“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София 1172,
район Изгрев, ж.к.,,Дианабад“, бул.,,Г.М.Д.“№1, представлявано от Бисер Иванов,
Росен Младенов и Живко Колев сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано
пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: