№ 519
гр. Сливен, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20222230100408 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени искове по чл. 144 СК за
присъждане на издръжка на пълнолетно дете, учащо редовно в средно учебно
заведение и по чл. 149, вр. чл. 144 СК за заплащане на издръжка за минало
време за периода от 05.11.2021 г. до 05.02.2022 г.
Ищецът твърди, че ответникът е негов баща и до навършване на
пълнолетие на 05.11.2021 г. е получавал от него месечна издръжка в размер на
120,00 лв., съгласно постигната спогодба по гр. д. № № 3854/2015 г. по описа
на СлРС. Излага, че майка му Г. Н. Р. - Г. получава добро трудово
възнаграждение, но на 06.12.2018 г. изтеглила кредит от Райфайзенбанк ЕАД,
в размер на 12540,00 лева, за да бъде извършен ремонт на жилището, в което
живеят и който изплащала и към момента. Ищецът описва, че е редовен
ученик в 12-ти клас в Профилирана гимназия с преподаване на западни езици
„Захарий Стоянов“ в гр. Сливен, като с оглед предстоящите матури и
кандидатстудентски изпити, посещавал допълнителни уроци по Български
език и литература на стойност 85,00 лв. Ищецът изтъква, че няма никакви
доходи, както и имущество, от което да получава такива, като в момента за
издръжката му, включително нуждата от закупуване на учебници, помагала,
лекарства, облекло, езикова подготовка и т. н. се грижи единствено майка му,
на която й било изключително трудно. Ищецът излага, че баща му работи на
1
постоянен трудов договор и получава добро трудово възнаграждение, а също
притежава и собствен недвижим имот в гр. Велико Търново, който отдава под
наем. Ответникът нямал други деца, които да издържа, поради което ищецът
смята, че същият разполага с достатъчно доходи и заплащането на
претендираната издръжка няма да му донесе особени затруднения.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че е баща на ищеца,
нито че детето е редовен ученик в 12-ти клас, но излага твърдения, че
заплащането на исканата издръжка би му създало сериозни затруднения.
Ответникът описва, че работи на трудов договор като средномесечното му
нетно възнаграждение възлиза на 743,21 лв. Над трудовото му
възнаграждение имало и наложени запори по изпълнителни дела в размер на
160,00 лв. месечно. Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че отдава свой
имот в гр. Велико Търново под наем и пояснява, че макар и да живее в
отделно домакинство, се налага да се грижи и за своята майка. Ответникът
описва, че от години не шофира, тъй като няма финансова възможност да
поддържа личен автомобил, а по същата причина в дома му няма интернет,
компютър и кабелна телевизия, а дограмата е в лошо състояние. Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и претендира
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично. Чрез
своя пълномощник - адвокат, поддържа предявените искове и моли да бъдат
уважени. Представя писмени бележки. Претендира и направените по делото
разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява лично. Чрез своя
пълномощник - адвокат оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат
отхвърлени. В указания от съда срок е представил подробна писмена защита
по делото. Претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори между страните, а са представени и писмени доказателства,
от които се установява, че ответникът е баща на ищеца, както и че към датата
2
на исковата молба ищецът е учил в редовна форма в средно учебно заведение
и не е навършил двадесетгодишна възраст.
Общоизвестно е обстоятелството, публикувано в календара на МОН, че
последният учебен ден за учениците от 12-ти клас през учебната 2021/2022 г.
е 12.05.2022 г.
Видно от представената от ищеца декларация, същият не работи по
граждански или трудови договори и не получава доходи от такива и няма
облагаеми или необлагаеми доходи от наеми, лихви, дивиденти и т. н.
От представеното удостоверение от 20.01.2022 г. е видно, че майката на
ищеца, на длъжност съдебен секретар - протоколист в АдмС - Сливен, е
получила трудово възнаграждение за периода от м. януари 2021 г. до м.
декември 2021 г. в размер на общо 22088,07 лв. или средномесечно по 1840,67
лв., а от представения Договор за потребителски кредит се установява, че
майката на ищеца е изтеглила кредит в размер на 12540,00 лв., с краен срок на
погасяване до 05.12.2028 г.
Ответникът не оспорва обстоятеството, за което и ищецът е ангажирал
писмени доказателства, а именно, че ответникът е собственик на недвижим
имот - жилище, апартамент в *********, с площ от 99,750 кв. м.
От представените от ответника писмени доказателства се установява, че
същият работи по трудово правоотношение и е получил брутно месечно
възнаграждение за 12 календарни месеца (от м. февруари 2021 г. до м. януари
2022 г.) в размер на 11493,33 лв. или средното му месечно възнаграждение е в
размер на 957,77 лв. брутно или 743,21 лв. нетно.
Ответникът е декларирал в писмена декларация, че не получава доходи
от наени правоотношения във връзка със собствения му недвижим имот в гр.
Велико Търново, както и че не работи на втори трудов договор, нито има
други доходи от граждански правоотношения, лихви, дивиденти и други.
От представено удостоверение от работодателя на ответника от
15.03.2022 г. се установява, че от месечното му възнаграждение се правят
удръжки по изпълнителни дела в общ размер на 100,00 лв. месечно.
От представено удостоверение от работодателя на ответника от
01.04.2022 г. се установява, че размерът на удръжките, които се правят от
работодателя от месечното трудово възнаграждение на ответника по
3
изпълнителни дела, са увеличени на 200,00 лв. месечно.
Видно от представена справка от ЧСИ Виктор Георгиев, с рег. № 725 и
с район на действие ОС - Велико Търново, увеличението на сумата по
наложения на ответника запор не се дължи на молба на взискателя.
От получената по делото справка от ЧСИ Павел Георгиев, с рег. № 837
и с район на действие ОС - Сливен се установява още, че по ИД № 34/2011 г.
по неговия опис, от посоченото първоначално задължение на ответника в
Удостоверението от работодателя от 01.04.2022 г. в размер на 2371,02 лв. към
05.05.2022 г. остатъкът от задължението е в общ размер на 517,04 лв.
Видно от приетото по делото Удостоверение от СИС при РС - Сливен
от 09.06.2022 г., образуваното срещу ответника ИД № 1322/2017 г. е
прекратено с постановление от 10.02.2022 г. поради навършване на
пълнолетие на взискателя и изплащане на дължимата издръжка, като
остатъкът е в размер на 51,20 лв.
От Удостоверение от работодателя на ответника от 01.06.2022 г. се
установява, че по изрично съгласие на ответника от месечното му трудово
възнаграждение се удържа сумата от 120,00 лв. във връзка с ИД № 5/2012 г.
по описа на ЧСИ Виктор Георгиев (увеличено от 20,00 лв. месечно) и 40,00
лв. във връзка с ИД № 1322/2017 г. по описа на ДСИ при
СлРС.
Ответникът е ангажирал и писмени доказателства, от които се
установяват задължения на майка му - В. И. П. за електроенергия и
водоснабдителни и канализационни услуги в имот в *********.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите
Г. Г. - майка на ищеца, А. М. - съученик и приятел на ищеца и Д. Л. - близка
на семейството на ответника и майка му.
На основание чл. 172 ГПК, поради близката родствена връзка между
ищеца и свид. Г., съдът прецени евентуалната й заинтересованост от изхода
на спора, поради което кредитира показанията й отчасти, единствено по
отношение на обстоятелствата, които прецени като обективно и логично
изложени, а именно, че ответникът не е давал доброволно средства за
издръжка на сина си, заплащал е издръжката, за която е имало образувано
изпълннително дело редовно, именно поради образуваното срещу него
4
изпълнително дело, както и че ищецът има нормални за възрастта си разходи
и не боледува по-често или по-тежко, което да е наложило разход на
допълнителни средства.
Съдът, от друга страна, кредитира изцяло показанията на свидетелите
М. и Л., тъй като ги прецени като обективни и незаинтересовани и отчете, че
са непротиворечиви помежду си и кореспондират с останалите събрани по
делото доказателства.
От показанията на свид. М. се установява, че за кратък период от време
ищецът е посещавал частни уроци по български език на стойност 85,00 лв.
месечно. Впоследствие се отказал, тъй като майка му закупила помагала за
самоподготовка за матурата по български език. Свидетелят описва, че ищецът
не разполага с достатъчно финансови средства и е имало случаи, в които му е
помагал. Ищецът имал нормални разходи като всеки тийнейджър на тяхната
възраст, излизали с приятели, посещавали рождени дни. Свидетелят излага, че
ищецът е работил три години подред през лятото на басейн, но не знае какво
възнаграждение е получавал за това.
От показанията на свид. Л. се установява, че ответникът живее в едно
домакинство със своята майка, като според свидетелката живеели в недоимък,
жилището им било неподдържано, нуждаело се от подмяна на дограмата, а
им липсвали и битови уреди. Свидетелката излага, че въпреки заплатата на
ответника и пенсията на майка му, около 600,00 лв. месечно, се е налагало да
им помага финансово, например за заплащане на разходи за електричество.
Описва, че знае за притежаван от ответника апартамент, с четири стаи, в
широкия център на гр. Велико Търново, който ответникът не отдавал под
наем, тъй като също имал нужда от ремонт.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.
144 СК за присъждане на издръжка на пълнолетно дете, ненавършило
двадесетгодишна възраст, учащо редовно в средно учебно заведение, в размер
на 250,00 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба -
08.02.2022 г. до настъпването на законен повод за изменението или
прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до
окончателното й изплащане и с правно основание чл. 149, вр. чл. 144 СК за
5
присъждане на издръжка на пълнолетно дете, ненавършило двадесетгодишна
възраст, учащо редовно в средно учебно заведение, в размер на 200,00 лв.
месечно за минал период от 3 месеца, считано от датата на навършване на
пълнолетие на ищеца - 05.11.2021 г. до 05.02.2022 г. или общо в размер на
600,00 лв.
Предявените искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество, съдът ги намира и за частично основателни и
доказани.
По иска с правна квалификация чл. 144 СК:
За да възникне правото на ищеца да получава издръжка по чл. 144 СК е
необходимо същият да докаже, че е син на ответника, че е пълнолетен, че учи
редовно в средно учебно заведение, че не може да се издържа от своите
доходи и от използване на имуществото си, а родителят, към когото е
насочена исковата претенция, може да дава месечна издръжка без особени
затруднения, като законът изисква всички тези условия да са изпълнени
кумулативно.
В случая е безспорно, че ответникът е баща на ищеца, както и че към
датата на исковата молба ищецът е учил в редовна форма в средно учебно
заведение и не е навършил двадесетгодишна възраст.
Съдът следва на основание чл. 235, ал. 3 ГПК да съобрази
обстоятелството, че учебната 2021/2022 година за 12-ти клас е приключила на
12.05.2022 г. , поради което и издръжката по чл. 144 СК следва да се дължи
единствено до тази дата.
Категорично изяснено е също, че ищецът не е могъл да се издържа сам
през исковия период, защото не е имал възможност да работи, съответно
няма доходи от труд, а няма и имущество, от което да генерира достатъчни за
издръжката си доходи.
Обстоятелството, че ищецът, като непълнолетно дете, е работил три
години подред през лятото на басейн, също доказва необходимостта на ищеца
от средства за издръжка, както и недостатъчността на получаваната от
ответника такава през този период в размер на 120,00 лв. месечно.
Наред с горното се установява, че майката на ищеца, работеща като
съдебен секретар в АдмС - Сливен, е изпълнявала моралното си задължение
6
на родител, като е поемала текущите разходи на пълнолетния си учащ син.
Нейните доходи и имущество обаче в настоящия случай са ирелевантни, тъй
като право на пълнолетния ищец е да насочи претенцията си издръжка към
всеки от двамата родители или само към единия от тях - в случая към бащата.
Същевременно няма спор, че в периода на средното си образование
пълнолетният ищец е имал нужда от средства за задоволяване на своите
потребностите от храна, облекло, учебници и учебни помагала, битови
разходи, ползване на мобилни услуги и интернет, разходи за социални и
културни развлечения. Касае се за необходими, обикновени, а не луксозни
разходи, възлизащи средно на поне 400,00 лева месечно за покриване на
базови ежедневни нужди.
Следователно ищецът несъмнено е лице, което се нуждае от издръжка и
има право да получава такава.
Налице е и последната, кумулативно необходима за уважаване на иска
предпоставка, а именно родителят, към когото е насочена исковата
претенция, да може да дава месечна издръжка без особени затруднения.
Задължението на родителите за издръжка на децата им, навършили
пълнолетие, не е безусловно като това по отношение на непълнолетните.
Независимо от моралното задължение на родителя да подпомага финансово
своето навършило пълнолетие дете при получаване на по-добро образование
и поделяне на разноските за това с другия родител, скрепеното с правна
принуда юридическо задължение на родителя да издържа пълнолетното си
дете, ако то продължава своето образование, възниква само при условие, че
предоставянето на издръжката не създава особени затруднения за родителя.
В закона няма легално определение за понятието „особени
затруднения“, но същността му може да се изясни като се има предвид
същността на издръжката като задължение за доставяне на средства за
съществуването на нуждаещия се. Следователно дали са налице особени
затруднения или не се преценява с оглед на материалните възможности на
родителите, както и с оглед на наличието на други обстоятелства, които пряко
рефлектират върху тези материални възможности. Изложеното води на извод,
че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима
издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства
и за издръжка на пълнолетното си дете. (в т. см. Решение № 170/24.07.2013 г.
7
на ВКС по гр. д. №1339/2012 г., III г. о.; Решение № 273/17.10.2011 г. на ВКС
по гр. д.№ 1694/2010 г., III г. о.; Решение № 199/17.05.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 944/2010 г., III г. о.).
В настоящия случай, от представените писмени доказателства се
установи, че средномесечното нетно трудово възнаграждение на ответника е в
размер на 743,21 лв., като по образувани срещу него изпълнителни дела от
възнаграждението му се удържат общо по 160,00 лв. месечно. След
приспадането им ответникът разполага със средства за собствената си
издръжка в размер на 583,21 лв. месечно.
При преценка материалните възможности на родителя - ответник по
искове по чл. 144 СК, съдебната практика в страната е формирала два
ориентира при определяне възможността за плащане на издръжка „без
особени затруднения“.
Първият е обвързан с понятието „линия на бедност”, която е монетарен
показател за идентифициране на бедните в обществото. При съобразяване
социалния и материалния статус на ответника и след сравняване на нетния
размер на получаваното от него месечно трудово възнаграждение, след
направените удръжки по ИД - 583,21 лв., с определения от МС размер на
линията на бедност за страната от 369,00 лв. за 2021 г. и 413,00 лв. за 2022 г.,
може безусловно да се приеме, че домакинството на ответника е над
нормативно определената линия на бедност за страната. Поради това, с оглед
установения размер на получаваните от него доходи, ответникът разполага с
достатъчно средства за заплащане на издръжка на пълнолетния си син в
размер до 170,00 лв. месечно.
Втората посока на разсъждения при определяне възможността за
плащане на издръжка „без особени затруднения“ е да се използва като
ориентир концепцията на законодателя, заложена в разпоредбата на чл. 142,
ал. 2 СК, както и обстоятелството, че основният нормативно въведен
критерии за редица социални плащания е трикратният размер на гарантирания
минимален доход /ГМД/. Съдът следва да приеме, че родителят ще може без
особени затруднения да изпълнява задължението си за издръжка, ако същият
разполага за посрещане на собствените си нужди с брутен доход, надвишаващ
3/4 от минималната работна заплата /МРЗ/ и нетен доход, който да се равнява
на поне 3.5-кратния размер на ГМД, т. е. при МРЗ за 2022 г. от 710,00 лв. и
8
ГМД от 75.00 лв., ответникът трябва да може да разчита за собствените си
потребности на брутен доход над 532,50 лева и нетен доход от поне 262,50
лева месечно. Следователно и по този критерий ответникът разполага с
достатъчно средства, за да заплаща издръжка на сина си без особени
затруднения.
Наред с това, следва да се отбележи и обстоятелството, че освен
доходите си от трудово възнаграждение, ответникът е собственик на
недвижим имот, в който не живее и от който може да получава доходи под
формата на месечен наем. Неоснователни са възраженията на ответника, за
които свидетелства и свид. Л., че жилището се нуждаело от ремонт, поради
което не можело да бъде отдадено под наем. В случай на проявена от
ответника активност, имотът, който е голям като площ и с добро
местонахождение в центъра на гр. Велико Търново, както се установи от
показанията на свид. Л., въпреки нуждата от ремонт би могъл да бъде отдаден
под наем за сметка на приспадане на няколко наемни вноски или на по-ниска
наемна цена, поради което съдът намира, че бездействието на ответника в
случая не следва да се тълкува в полза на твърденията му за липса на парични
средства за собствената му издръжка.
От друга страна следва да се отчете, че задълженията за издръжка са с
приоритет над останалите парични задължения, както и че удръжките от
месечното възнаграждение на ответника по ИД № 1322/2017 г., прекратено с
постановление от 10.02.2022 г., са за погасяване на задължението на
ответника за издръжка към непълнолетния му към онзи момент син. Ето
защо съдът намира, че ответникът не следва да черпи права от собственото си
неправомерно поведение, изразило се в ненавременно доброволно плащане на
издръжката, която сам ответникът се е съгласил да заплаща на сина си с
постигната съдебна спогодба по гр. д. № 3854/2015 г. по описа на СлРС.
Предвид всичко изложено, предявеният иск с правна квалификация чл.
144 СК следва да бъде уважен за сумата от 150,00 лв. месечно и за периода
от 08.02.2022 г. до 12.05.2022 г. , ведно със законната лихва върху всяка
вноска, считано от датата на забавата до окончателното й изплащане, а за
разликата над уважения размер от 150,00 лв. и до пълния предявен размер от
250,00 лв. месечно следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По иска с правна квалификация чл. 149, вр. чл. 144 СК:
9
В разпоредбата на чл. 149 СК е предвидена възможността да се
претендира издръжка и за минал период. Това касае случаите при
първоначално определяне размера на дължимата издръжка, когато не е била
престирана такава, съобразно право по закон. Възможността да се търси
издръжка за минало време обхваща периода, за който такава издръжка не е
определена, като законодателят е ограничил този период до една година
преди предявяване на иска за определяне на издръжка. Издръжката е средство
за задоволяване на текущи жизнени нужди, поради което по принцип тя би
следвало да се дължи само за бъдеще време, а такава за минало време
поначало е безпредметна, тъй като нуждите са били вече задоволени.
Законодателят обаче е предвидил изключение, като е допуснал и търсене на
издръжка една година назад преди завеждане на иска, изхождайки от
съображението, че нуждата вероятно е била налице.
Предпоставките за уважаване на иска са отново тези, необходими и за
уважаване на иска по чл. 144 СК.
От събраните по делото доказателства не се установи ответникът да е
осигурявал издръжка на сина си през процесния минал период от 05.11.2021 г.
до 05.02.2022 г., поради което и издръжка за този период следва да се дължи
от бащата в определения вече месечен размер от 150,00 лв., тъй като не се
установи по делото през процесния период ищецът да е имал по-различни
специфични нужди, налагащи по-висок, съответно да не се е нуждаел от
извършването на конкретни разходи, налагащи определяне на по-нисък
размер на дължимата издръжка.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск по чл. 149, вр.
чл. 143, ал. 2 СК също следва да бъде частично уважен като ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца издръжка за миналия период от
време от 05.11.2021 г. до 05.02.2022 г. от по 150,00 лв. месечно за 3 месеца
или общо сумата от 450,00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата
на предявяване на исковата молба - 08.02.2022 г. до окончателното й
изплащане, като съответно искът следва да бъде отхвърлен за разликата над
уважения размер от по 150,00 лв. месечно или 450,00 лв. общо до пълния
предявен размер от по 200,00 лв. месечно или 600,00 лв. общо, като
неоснователен и недоказан.
Относно разноските:
10
При този изход на спора право на разноски възниква в полза и на двете
страни, съразмерно с уважената, съответно с отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 200,00 лв. - разноски за адвокатско
възнаграждение, от общо направени разноски в размер на 300,00 лв. -
заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от
исковете.
Видно от договора за правна защита и съдействие (л. 32 от делото),
пълномощникът на ответника е оказал безплатно адвокатска помощ.
Ето защо, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, вр.
чл. 7, ал. 1, т. 6 и ал. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, ищецът следва да бъде осъден да
му заплати сумата от 266,67 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете,
от общо минимално възнаграждение в размер на 800,00 лв. - по 400,00 лв. за
всеки от предявените искове по чл. 144 СК и по чл. 149, вр. чл. 144 СК, от
които по 300,00 лв. по чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредбата и по 100,00 лв. по чл. 7,
ал. 9 от Наредбата за явяване в трето по ред о. с. з.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса върху уважения размер на исковете. Относно иска с
правно основание чл. 149 СК държавната такса е в размер на 4 на сто върху
цената на иска, но не по-малко от 50,00 лв., съгласно чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
В настоящия случай, тъй като искът с правно основание чл. 144 СК е
също с определен от съда краен период - 12.05.2022 г., то съдът намира, че и
по него дължимата държавна такса не следва да се определя на основание чл.
69, ал. 1, т. 7 ГПК в размер на 4 на сто върху сбора на платежите за три
години, а отново следва да бъде определена в размер на 4 на сто върху цената
на уважения иск, но не по-малко от 50,00 лв., съгласно чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Ето защо, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати сумата от общо 100,00 лв., (по 50,00 лв. по всеки от
предявените искове по чл. 144 СК и чл. 149, вр. чл. 144 СК), представляваща
държавна такса върху уважения размер на исковете.
11
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Д. Д. , ЕГН: **********, с адрес ********* ДА
ЗАПЛАТИ на Й. Г. Д., ЕГН: **********, с адрес ********* на основание чл.
149, вр. чл. 144 СК сумата от общо 450,00 лв. /четиристотин и петдесет лева/
- по 150,00 лв. месечно за три месеца, представляваща издръжка на
пълнолетно дете, ненавършило двадесетгодишна възраст, учащо редовно в
средно учебно заведение, за минал период от време - от 05.11.2021 г. до
05.02.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
исковата молба - 08.02.2022 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от общо
450,00 лв. или по 150,00 лв. месечно за три месеца до пълния предявен размер
от общо 600,00 лв. или по 200,00 лв. месечно за три месеца, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Г. Д. Д. , ЕГН: **********, с адрес ********* ДА
ЗАПЛАТИ на Й. Г. Д., ЕГН: **********, с адрес ********* на основание чл.
144 СК сумата от по 150,00 лв. /сто и петдесет лева/ месечно,
представляваща издръжка на пълнолетно дете, ненавършило
двадесетгодишна възраст, учащо редовно в средно учебно заведение, считано
от датата на подаване на исковата молба - 08.02.2022 г. до 12.05.2022 г., ведно
със законната лихва за всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от по
150,00 лв. месечно до пълния предявен размер от по 250,00 лв. месечно, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Г. Д. Д. , ЕГН: **********, с адрес ********* ДА
ЗАПЛАТИ на Й. Г. Д., ЕГН: **********, с адрес ********* на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 200,00 лв. /двеста лева/, представляваща разноски по
делото - заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА Г. Д. Д. , ЕГН: **********, с адрес ********* на основание
12
чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по
сметка на РС - Сливен сумата от 100,00 лв. /сто лева/, представляваща
държавна такса по делото върху уважения размер на исковете.
ОСЪЖДА Й. Г. Д. , ЕГН: **********, с адрес ********* ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат И. Т. М. от АК - Велико Търново, ЛН: *********, със
съдебен адрес *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2,
вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв сумата от 266,67 лв. /двеста шестдесет и шест лева
и шестдесет и седем стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение
по делото в минимален размер, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на решението.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Сливенски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 05.07.2022 г.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
пълномощници.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
13