Решение по дело №2666/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 631
Дата: 30 ноември 2021 г. (в сила от 30 ноември 2021 г.)
Съдия: Анна Иванова Иванова
Дело: 20215300502666
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 631
гр. Пловдив, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20215300502666 по описа за 2021 година
Постъпила е жалба вх.№12399/14.10.2021 г.по описа на ПОС, от П. Т. А.,ЕГН
********** чрез адв.И.П. против действията на ЧСИ Константин Павлов с рег.№824 с район
на действие ОС-Пловдив по изп.д.№1351/2015 г.–разпореждане на ЧСИ от 31.08.2021 г., с
което ЧСИ е отказал да отмени наложените запори върху банковите сметки и получаваната
пенсия от длъжника в ЦКБ АД и да отмени насрочения на 30.09.2021 г. опис на движими
вещи, находящи се в ***.
Моли да се отмени обжалвания отказ и да се задължи ЧСИ да извърши исканото
изпълнително действие.
Ответникът по жалбата – взискателят „С.Г. Груп“ЕАД-гр.София, ЕИК ********* –
не взема становище по жалбата.
Съдия-изпълнителят дава обяснения по реда на чл.436 ал.1 от ГПК, в които изразява
становище, че жалбата е допустима, а по същество – неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и направените доводи на
страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в 2-седмичния срок по чл.436/1/ ГПК. По
същество:
Предявената жалба от длъжника е с пр.осн. чл.435 ал.2,т.2 от ГПК.
Съдът намира, че доводите за допуснати нарушения от СИ са неоснователни,
съображения:
1
1. по отношение на запора върху пенсията му за инвалидност и соц.помощи:
Оплакването на жалбоподателя е, че получаваната от него пенсията за инвалидност и
соц.помощи е в пъти под минималната работна заплата за страната, поради което неговото
вземане попада под защитата на чл.446 и 446а, ал.1 и 2 от ГПК тъй като е несеквестируем
доход на осн.чл.444, ал.8 ГПК.
По направените доводи и оплаквания ПОС на намира следното:
Съгласно чл.444,т.8 ГПК несеквестируеми са предвидените в друг закон вещи и
вземания на длъжника като неподлежащи на принудително изпълниение, а според
чл.446,ал.1,т.1,2 3 от ГПК- ако изпълнението е насочено върху пенсията на длъжника, която
е над минималната РЗ, може да се удържа само горница в посочените случаите, когато
лицето получава месечно възнаграждение в размер над минималната РЗ; в т.13 от ТР
№2/2013 г. от 26.05.2015 г. по т.д.№2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, се приемат за
несеквестируеми вземанията на длъжника по сметка в банка, по която постъпват плащания
по несеквестируеми вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение.
ЧСИ счита, че длъжникът е представил по ИД разпореждане от НОИ от 22.12.2017 г.,
което счита, че не е актуално, а актуални данни не бил представил; че в запорното
съобщение от 11.08.2021 г., с което е наложен запор на банковите сметки на длъжника е
казано, че удръжки се правят при спазване на правилата за несеквестируемост по чл.446
ГПК. След като на 23.8.2021 г. е получен отговор от НОИ, че пенсията на длъжника е под
минималната РЗ и че няма да пристъпва към принудително събиране на вземането, ЧСИ
приема, че сумите с характер на социални помощи са несеквестируеми и остават на
разположение на длъжника.
ПОС намира, че съгласно чл.446а, ал.2 ГПК, запорното съобщение не поражда
действие по отношение на помощите и обезщетениеято по ал.1 изцяло, както и спрямо
пенсията на длъжника до размера на минималната работна заплата. Следователно,
съгл.цитираната разпоредба, чл.451 ,ал.1 ГПК няма да намери приложение и длъжникът
въпреки наложения запор ще може да се разпорежда с пенсията си, защото запорът няма
действие по отношение на това вземане.
Горното налага извода, че обжалваното действие на ЧСИ е законосъобразно и
жалбата следва да се остави без уважение.
2.По отношение на насрочения опис на движими вещи:
Аргументът на длъжника е, че той не е собственик на жилището с адрес *** тъй като
се е разпоредил с притежаваните от него ид.ч., за което представя НА за дарение
№176,д.556/28.12.2015 г. на нотариус М.П-А и НА за дарение №130,д.526/2008 г. на
нотариус Св.Й, от които се установява, че процесният имот е собственик на трети лица.
Аргументът на ЧСИ е, че съгл. справка ГРАО от 09.08.2021 г. длъжникът е с
постоянен и настоящ адрес в ***.
2
ПОС намира, че няма пречка да се насрочи опис на дв.вещи в това жилище, след
като длъжникът е с постоянен и настоящ адрес в ***, независимо, че не собственик, същият
може да живее в него и да има дв.вещи в този имот. Ако се опишат вещи на трети лица, те
могат да се защитят по реда на чл.435,ал.4 ГПК.
Водим от горното съдът

РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалба вх.№12399/14.10.2021 г. по
описа на ПОС на П. Т. А.,ЕГН ********** против действията на ЧСИ Константин Павлов с
рег.№824 с район на действие ОС-Пловдив по изп.д.№1351/2015 г.–разпореждане на ЧСИ
от 31.08.2021 г., с което ЧСИ е отказал да отмени наложените запори върху банковите
сметки и получаваната пенсия от длъжника в ЦКБ АД и да отмени насрочения на 30.09.2021
г. опис на движими вещи, находящи се в ***.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3