гр. Ловеч, 01.03.2017г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия,
четвърти състав в
публичното заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАНЕТА МИТОВА
при
секретаря Мария Каралашева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1847 по описа за 2014 год,за да се произнесе съобрази:
иск с правно основание чл.87,ал.3 от ЗЗД
Подадена е искова молба от В.Й.Й. с ЕГН – ********** *** , ***** против Б.Й.Й. с ЕГН – **********,*** , ***** и С.А.Й. с ЕГН
– **********, по чл.87, ал.3 от ЗЗД , по която се излага ,че по силата на
договор за издръжка и гледане, майката на ищеца и първия ответник ***** Й.,***,
починала на 07.02.2010 година, с нотариален акт за продажба №16,том-ХIV, дело
№5062 от 22.12.1997 година на Ловешки районен съд, прехвърлила на първия
ответник неин брат ¼ ид.ч./една четвърта / от
дворно место,цялото от 452 кв.м., представляващо имот №1966 в парцела IХ, кв.142
по плана на *****, при граници:ул. "Преславска",н-ци на ***** и същата такава ид.ч.
от намиращите се в него жилищна сграда, стопанска постройка и всички други
подобрения и трайни насаждения, а по Скица №15-316474 - 05.09.2014г
на АГКК-Ловеч съставлява ПИ с идентификатор 43952.513. 1966.
, с площ от 478кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин
на трайно ползване - ниско застрояване /до10м/, при съседи: 43952.513.1968., 43952.513.1965., 43952.513.9508., 43952.5
13.1964. и сгради , които попадат в
имота:жилищна еднофамилна сграда с идентификатор 43952.513. 1966.1. със
ЗП – 100 кв.м. два етажа,хангар,депо,гараж с идентификатор №43952.513.1966.2. със
ЗП 28 кв.м. на един етаж, хангар,депо,гараж с идентификатор 43952.513.1966.3. със
ЗП 19кв.м. на един етаж и селскостопанска сграда с идентификатор
43952.513.1966.4 със ЗП 11 кв.м. на един етаж срещу задължение да я гледа и
издържа до края на живота й, като последната си запазила правото да живее в
имота, както е живяла преди това.Сочи се, че по време на продажбата брат й бил
в законен брак с втората ответница ,с която живее и понастоящем.Посочва, че
след прехвърляне на процесния имот брат й не полагал
никакви грижи по гледането и издръжката на майка им. Живеел в друг имот в
града, но това не било пречка и не го лишавало от възможността да изпълнява
поетите задължения. Още с прехвърлянето на имота срещу задължение майка им
била на възраст, която налагала грижи по нея. Ищцата живеела със семейството си в този имот и
полагала грижи за нея от морална страна. Считала,че не може да изолира майка
им,както постъпвал ответника, но дори разговорите с
него не променили нещата. Ответницата също не се интересувала от майка им, а според
нея - като съпрузи правото им за гледане и издръжка е неделимо. Междувременно
майка им не била здравословно добре, страдала от злокачествено образувание и
непосредствено след прехвърлянето на имота на ответника ,се наложило да бъде
оперирана в гр. Плевен - на 24.02.1998 година. Твърди ,че грижите след
операцията в болницата, а и след това в къщи поела сама. Сочи, че ответникът
идвал в къщата,но не влизал при нея,нито и носел каквато и да било покана като
на болен човек.Съпругата му също не се интересувала и не се грижил за майка
им.Били едно семейство и всичките й нужди от храна, лекарства, поддържане на
хигиената й, здравословни потребности били нейно морално задължение. Твърди ,че
така до последния й час -02.07.2010 година се грижела тя за нея, подпомагана от
сина си. След смъртта на майка им, ответникът затворил първия етаж, мазето и
стоял на втория етаж на къщата, дори тоалетната, която лично правила. Така с
поведението й я принудил да се премести да живее със семейството си в
апартамента си на горния адрес. Изтъква ,че съгласно разпоредбите на закона,
правото да се иска разваляне на договора за издръжка е имуществено право и е наследимо , което поражда и правното й основание от
подаване на настоящата молба със следното искане: моли да бъдат призовани на
съд и след доказване на изложеното, да се постанови решение, с което се развали
сключения договор за гледане и издръжка с нотариален акт №16,том XIV, дело
№5062 от 22.12.1997 година на ЛРС между общата наследодателка
***** Й.,***, прехвърлителка по договора и ответниците по делото поради неизпълнение,като и да й
заплатят и направените по делото разноски.
Съдът
е изпълнил процедурата по чл.131 от ГПК и в законоустановения срок е постъпил
писмен отговор от ответника по делото, редовно призован вх. №953 от 02.07.2015
г. с доказателства и предявен насрещен иск по чл.26 от ЗЗД , който с
Определение №179 /18.02.2015 г. , е отделен за разглеждане в отделно
производство по изложени съображения. Прилагат се писмени доказателства
Съдът е
изпълнил производството по чл.140 от ГПК.
В
съдебно заседание така предявения иск се поддържа от ищцата лично и чрез адв. Ж. , която моли за уважаването му изцяло и сочи доводи
в такъв смисъл. Представя се и писмена защита.
От ответниците , редовно призовани, се явява лично първият от
тях и моли да се отхвърли иска , тъй като се счита изправна страна по договора.
Прилага и писмена защита.
От
събраните по съответния ред писмени доказателства: скица на ПИ №15 – 316474 –
05.09.2014г. на СГКК – ЛОВЕЧ с идентификатор 43952.513.1966.; у-ние за
дан.оценка изх. №ДО004716 /10.09.2014г., у-ние за н-ци
изх.№2251 /02.09.2014 г. на ОБЩИНА – ЛОВЕЧ, нот. акт
№175, д.№4624 /97 г., н.а №16 /97 г., у-ние за н-ци
изх.№78 /13.01.2015 г. на ОБЩИНА – ЛОВЕЧ, пълномощно от С.Й. от 05.01.2015 г., нот.акт за дарение на недвижим имот №17, т.2 , дело №
431 892 г. , н.а. за продажба на недвижим имот №65, т.4 ,рег.№4658
,н.д.№279/ 2003г.; н. а. за собственост на недвижим имот по давност , делба и
наследство №175, том.13, дело №4624 /97г., амб. лист
10 бр. на името на Екатерина Й., гр.д. №136/2015г., от показанията на
разпитаните по делото свидетели на ищеца – ДИМКА ГОЧЕВА НЕДЕЛЧЕВА, М.В.Т. и на
ответника – АЛЕКСАНДЪР БОРИСЛАВОВ Й., син, от становищата на страните и техните
процесуални представители , преценени в тяхната съвкупност , взаимна връзка и
обусловеност, съдът прие за установено следното :
Видно
от н.а №16/97 г. , обективиращ договор за продажба на
недвижим имот , извършен на 22.12.1970
г. , ***** Й. – майка на ищцата и първия ответник , е продала на сина си Б.
Й.Й. 1 /4 ид.част от дв.м. цялото от 450 кв.м., представляващо имот №1966 в
парцел 9 , кв.142 по плана на гр. Ловеч и
същата ид.част от намиращите се в него: жилищна
сграда , стопанска постройка и всички други подобрения и трайни насаждения ,
срещу задължението на купувача да гледа и издържа продавачката до края на
живота си като последната си запазва правото да живее в имота както до сега.
Продажбата
е извършена по време на сключен брак на приобретателя
на имота със втората ответница на 12.11.1978 г., което удостоверява и пасивната
й легитимация по иска и качеството и на необходим другар.
Прехвърлителката е починала на
07.02.2010 г. и е оставила за свои законни наследници страните по делото, от
което следва извода ,че така предявения иск от наследницата й – В.Й.Й. е допустим – иска е подаден в петгодишния срок от
откриването на наследството с вх. №10111/26.11.2014 г..
Имота
се индивидуализира на место и към настоящия момент със скица , издадена от СГКК
– гр. Ловеч на ПИ №15 – 316474 – 05.09.2014г. с идентификатор 43952.513.1966, в
който се намират следните сгради: сграда 43952.513.1966.1; 43952.513.1966.2;
43952.513.1966.3; 43952. 513. 1966.4. На лице е разлика в квадратурите на
дворното место по н.а. и по скицата – 478 кв.м., което е в рамките на
допустимото.
Настоящото
дело е било спряно за разглеждане на насрещния иск на ответника и съдът
докладва , че с Решение №118 /29.03.2016 г., постановено по гр.д. №269 /2015 г.
е отхвърлен, като неоснователен и
недоказан, предявения от Б.Й.Й., ЕГН **********,
с адрес: ***, пл.”Тодор Кирков”№5, вх.”И”, ет.3, ап.6 и С.А.Й., ЕГН **********,
с.а. против В.Й. ЮКАМС /Й./, ЕГН **********, с адрес: ***, пл.”Тодор Кирков”№5,
вх.”И”, ет.1, ап.1, иск с правна квалификация чл.124, ал.1 от ЗС - с искане да
бъде признато за установено по отношение на ответника, че двамата ищци са
собственици на недвижими имоти, а именно: 7/12 ид.част
от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 43952.513. 1966г. по КККР на *****, одобрени
със Заповед №РД – 18 – 10/17.04. 2007 г. на Изп. директор
на АГКК, с адрес на поземления имот: *****, ул. ”Велики Преслав”№2Б, с площ 478
кв.м, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване: Ниско застрояване/ до 10м/, стар идентификатор: няма, при съседи:
43952.513.1968, 43952.513.1965, 43952.513.9508, 43952.513.1964 заедно с 7/12 ид.част от жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор
43952.513.1966.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 43952.513.1966,
със ЗП 100 кв.м, бр.етажи 2, заедно с 7/12 ид.част от
сграда – хангар с идентификатор 43952.513.1966.2, разположена в поземлен имот с
идентификатор 43952.513.1966, със ЗП 28 кв.м., бр.етажи 1, заедно и реално
със СГРАДА - ГАРАЖ с идентификатор 43952.513.1966.3, разположена в поземлен
имот с идентификатор 43952.513.1966, със ЗП 19 кв.м, заедно с 7/12 ид.част от селскостопанска
сграда с идентификатор 43952.51.1966.4, разположена в поземлен имот с
идентификатор 43952.513.1966, със ЗП 19 кв.м, бр.етажи 1.и е отхвърлено, като неоснователно,
искането на Б.Й.Й., ЕГН **********, с адрес: ***,
пл.”Тодор Кирков”№5, вх.”И”, ет.3, ап.6 и С.А.Й., ЕГН **********, с.а за отмяна
на Нотариален акт №65, том ІV, рег.№ 4658, дело № 279 от 2003 г.за 2/12 ид.части от собствеността на имотите по същия нотариален
акт
За
същото следва да се приложи чл.297 от ГПК и се приеме като задължително за
съда. В мотивите му съдът е приел ,че ***** Й. , след смъртта на съпруга си е
придобила ½ ид.част от имота , а децата му –
по ¼ ид.част.
В такъв
случай по процесния н.а №16 /97 г. , тя е прехвърлила
част от правата си в имота – ¼ ид.част от
дворно место и жил.сгради и др. обекти на сина си , а
с другата ¼ се е разпоредила в полза на ищцата с н.а. №65 /2003 г. за
продажба на недвижим имот.
По въпроса за разпределянето на доказателствената тежест по иска за разваляне на алеаторен договор е налице произнасяне на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК (Решение № 217 от 26.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 999/2010 г., ІІІ г. о., ГК).
Съдът е представил на страните проекто – доклад.
С оглед
на разпределената доказателствена тежест, ищецът
следва да докаже прехвърлянето на собствеността върху процесния
недвижим имот и при условията на сключване на договор за гледане и издръжка, а
ответника - изпълнение на задълженията й по договора в описания в нотариалния
акт обем.
Ответникът
отрича твърденията по исковата молба на ищцата, като заявява, че от
подписването на договора са минали повече от 17 години , а от смъртта на майка
им почти 5 години, което затруднява защитата му – представянето на документи и
помненето на факти , доказващи изпълнението на задължението му. Майка му
категорично искала да живее в къщата , а не в апартамента му на третия етаж в
гр. Ловеч, кв. Вароша. Твърди ,че ответницата се
настанила трайно и живяла в имота , което категорично възпрепятствало точното
изпълнение на сключения от тях договор, тъй като се е нанесла и е заживяла в
цялата къща, като той е ползвал само една стая на втория етаж, но тъй като е
била без „В и К” е било невъзможно постоянно да я обитава. Твърди ,че
изпълнявал задълженията си като носил дърва на майка си докато се отоплявала по
този начин, а след това изградил силова инсталация и купил радиатор „ТЕСИ“ за
да се отоплява, превозвал я с личния си автомобил навсякъде където било
необходимо и до гр. Плевен. Твърди ,че до смъртта си тя била в относително
здраве – можела да се обслужва движи и храни сама и била финансово
осигурена.Твърди ,че майка му не е оспорвала изпълнението на договора и не е
искала развалянето му. Прави и възражение за давност като твърди ,че повече от
10 год./17/ добросъвестно и непрекъснато са владели имота ,плащали данъци за
него , и счита ,че са придобили право на собственост върху него по давностно
владение съгласно чл.79 от ЗС, което съдът е приел за разглеждане като му е
указал кои факти и обстоятелства следва да докаже и му е допуснал гласни
доказателства .……………………..
Договорът за прехвърляне на имущество срещу
задължение за издръжка и гледане не е изрично уреден в ЗЗД, т.е. той е ненаименован договор. По принцип се подчинява на общите
правила за договорите, доколкото специфичността на съдържанието на задълженията
по тях не налага отклонение. Това е договор, с който едната страна (приобретател, длъжник) поема срочното задължение да гледа и
в случая и да издържа до края на живота лично другата страна (прехвърлител, кредитор) срещу насрещна престация
(имуществено благо, което най-често е недвижим имот), която прехвърлителят
се задължава да даде. Задължението за гледане и издръжка има за предмет една
продължителна във времето престация, определена не с
конкретен срок, а с определяем такъв - моментът, в който лицето, следващо да
получава грижи и издръжка, почине (решение № 26 от 06.02.2009 г. по гр.д. №
5524/2007 г., ВКС, II г.о., решение № 269 от 08.05.2009 г. по гр.д. № 168/2008
г., ВКС, II г.о.).
В
случая ответникът не подкрепя с каквито и да е доказателства твърденията си ,че
е изпълнявал процесния договор и в обема , в който е
било задължението му . С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ответниците по делото е да установят изпълнение на
задълженията си по договора.
С оглед
спецификата на алеаторния договор, за да е налице
изпълнение на задълженията на приобретателите, същите
следва да са полагали непрекъснати грижи за прехвърлителя.
За да е налице точно изпълнение по договора, се предполага при изпълнението
продължителност, системност и ритмичност на престацията.
В конкретния случай няма каквито и да е доказателства за такъв извод. Съгласно
практиката позоваването на обективна невъзможност за неизпълнението на договора
от ответника поради установяването на ищцата трайно да живее в имота е ирелевантно за спора защото от една страна , тя е била
съсобственик по наследство от баща си на идеална част, а през 2003 г. е
придобила и чрез сделка и ¼ ид.част от
дворното място и жилищните сгради и др. постройки в имота , т.е тя е имала
право да владее и ползва имота съобразно своите идеални части. А и
свидетелските показания потвърждават ,че ищеца е владял една от стаите на
втория етаж , за която пък той твърди ,че е била без ВиК,
непозволяващо постоянното й обитаване.От друга страна съгласно договора ответника е дължал и издръжка на прехвърлителката , която той е могъл да й плаща ,
независимо кой е живял в имота ,но не се събраха доказателства за изпълнение на
дължимата престация и в тази й част от страна на
ответните страни..
Ирелевантни са свидетелските
показания във връзка с доказване на неизпълнението на договора от ответниците , но са достатъчни на съда за извода ,че прехвърлителката , въпреки твърденията по писмения отговор
за добро общо здравословно състояние и материална обезпеченост , е имала нужда
от грижи , внимание , ежедневна подкрепа и обгрижване.
Потвърди се ,че е била оперирана в гр. Плевен онкологично на 24.02.1998 г., т.е
след извършването на прехвърлителната сделка , а от
приложените амбулаторни листи се установява и , че е страдала и сърдечно –
нарушения на сърдечен ритъм , главоболие , световъртеж , слабост; имала е предсърдно мъждене и трептене; страдала
е от последици на мозъчно съдова болест. Родена е била 1919 г. и към
извършването на сделката е била 78 годишна жена, вдовица. Събраните писмени и гласни
доказателства според съда потвърждават твърденията на ищцовата
страна ,че същата е имала нужда от ежедневна грижа , подкрепа и надзор.
Свидетелката
М.Т. сочи ,че е виждала Б. в имота , но
основните грижи полагала В.. Жена му е виждала на рождени дни , когато В. я
покани…Изненадвала се, че дори след операцията В. водила майка си в Рилски
манастир, Благоевград. На леля Катя й тежало, че Борко
не идва да я вижда често. Той идвал понякога там, но грижите се полагани изцяло
от В.. Не го виждала да носи храна или пране да донесе. Не е ходила и виждала
да дава пари. Оплаквала се е че не идва често снаха й. Той е идвал само да я
нагледа. В. според нея работила докато се грижела за майка си-„Сменяше си
работата, но я гледаше. Майката и дъщерята се разбираха до последно“.
Другата
свидетелка на ищцовата страна посочи , че не е
знаела, че е имало договор за прехвърляне и гледане и издръжка. В двора виждала
ответника да си съди домати и краставици. „ Майката на В. трудно можеше да се
обслужва, тя беше зле с движението. И нещо с ума например смесваше мръсни с
чисти дрехи и В. ми се е оплаквала за това. Знам, че майка й е претърпяла
операция в Плевен. Имаше някакво образование на главата видимо беше и го
отстраниха и В. се грижеше за нея………….. . От майката Екатерина
не съм чувала оплаквания, че Б. не идва заради В.. Аз не съм виждала Б. при
майка му , а в двора говоря когато съм
била там. Не съм чувала Екатерина не ми е говорила да й е носил нещо за ядене
за покана за обгрижване.“
Дори
свидетелите на ответника , въпреки ,че посочиха негови конкретни действия в процесния имото по докарване ,
рязане на дърва , покриване на гараж , направа на асмалък и др. , не можаха да
посочат конкретно дали те са били действия , свързани с обикновеното ползването
на имота , парника и гаража от Й. в негова лична полза или всичко това са
действия , относими към съдържанието на дължимите му
грижи и издръжка към майка му.
Според
съда се касае за виновно неизпълнение на договор, по който се дължи периодична,
постоянна престация. В този смисъл тези периодични
посещения и извършване на някакви дейности / оказване на кратко и спорадично внимание
при тези посещения, не представляват "точно" изпълнение на договора
от страна на длъжника, както го изисква чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Длъжникът
по договора дължи непрекъснати и ежедневни грижи, каквито следват не само от
естеството на поетото задължение. Кредиторката е била
възрастен човек и макар , по делото е установено, че е страдала от конкретно онкологично
заболяване, напредналата й възраст сама по себе си е била индикация за нужда от
непосредствени грижи и помощ при обслужването, каквито ответниците
безспорно не са полагали нито са й предоставили някаква издръжка. Не представят
каквито и да е доказателства и в такава насока.
При неизпълнение от страна на приобретателя на задължението му да гледа и издържа прехвърлителя - в негова полза се поражда правото да
развали договора. Това право е наследимо (ТР №
30/17.06.81 г., на ОСГК, решение № 351/15.04.2009 г. по гр.д. № 6546/2007 г.,
ВКС, I г.о.) и в случая ищцата, наследник по закон на прехвърлителката
, упражнява за своята част от наследството й, нейното право на разваляне на
договора, т. е. до размера от 1/2 ид. част от
продадените с договора 1/4 ид. част от описания
по-горе недвижим имот, или 1/8 ид. част от дворното
място и 1/8 ид. ч. от построените в него къща и
стопански постройки в каквито части иска е основателен и доказан и следва да
бъде уважен , а до пълния претендиран размер на
¼ ид.части от дворно място и сгради , следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По
претенцията за придобивна давност:
Ответникът
твърди ,че повече от 10 години/ 17 год./ добросъвестно и непрекъснато е владял
разглежданата част от този имот и счита ,че е придобил право на собственост върху
него по давностно владение , съгласно чл.79 от ЗС. За доказване на това сочи
гласни доказателства – показанията на свидетеля Койчо Койчев , съученик на
ответника ,според който Й. е посещавал постоянно имота , вършил е в него
различни неща : правил вино , поддържал асма , имал гараж , в който си държал
колата , навес със различни вещи и така до 2010 г.. В такъв смисъл са и
показанията на свидетеля Й. – син на ответника, живял в къщата до 1989 год. и
потвърждаващ ,че баща му винаги е имал достъп до имота и е извършвал различни
дейности: цепене и носене на дърва ; направа на конструкция на асма , в която и
той участвал; бране на грозде , правене на вино, отглеждане на зеленчуци в
парника в дворното място и др.
Според
съда , независимо от горните , следва да се отхвърли това възражение като
неоснователно , тъй като от една – страна - прехвърлителката
си е запазила правото да живее в имота както до сега и по този начин ответника
е станал т.нар. „гол собственик“ на процесните части
от недвижимия имот. Освен това , съгласно практиката когато е налице едно
основание за придобиване на имота – в случая – покупко
– продажба срещу издръжка и гледане през 1997 г., купувача не може да се
позовава на друг придобивен способ , въз основа на
който да придобива на друго основание същите права каквито е придобил по
сделката. По отношение на гаража , съдът вече коментира силата на присъдено
нещо на решението по гр.д. №269 /2015 г..
.Съдът
няма да се спира на приложените нот. актове в
последното съдебно заседание , тъй като те са оспорени от ответника в писмения
му отговор като неотносими към спора . Същите са
представени от ищцата като относими към
наследствените права на Й. от баща му ЙОТО БОЧЕВ Й. и освен това не касаят процесната част от недвижимия имот поради което съдът няма
да ги разглежда за нуждите на това производство.
Ищцата
е направила разходи в размер на д.т. 2х5,91=11,82 лева, сумата 300,00 лева – адв. в-е.
Въпреки
,че в хода на производството по чл.129, ал.2 от ГПК , ищцата е уточнила размера
на цената на иска – 33 174,60 лева, съдът поради опущение не я е задължил
да заплати дължимата държавна такса , определяема по реда на чл.72, ал.2 от ГПК
във вр. с чл.69,ал.1 , т.4 от ГПК или сумата 337,15
лева , която няма пречка и следва да бъде осъдена с решението да я заплати.
Тази
сума следва да бъде включена и в размера на разноските на ищцовата
страна или общо в размер на 648,97 лева.
С оглед
уважаване на иска частично, следва да се присъдят на ищцата разноски по делото
по съразмерност , събразно уважения размер на иска
или за сумата 324,49 лева.
Ответникът
също е поискал разноски по делото като е извършил такива в хода на
производството в размер на 1,60 лева / държавните такси които е заплатил . са относими към разделените граждански производства/. С оглед
отхвърления размер на иска следва да му се присъдят разноски в размер на 0,80
лева.
Или съобразно уважения размер на иска и по компенсация
, ответниците дължат на ищцата сумата от 323,69 лева
– разноски по делото .
Водим от горното , съдът
Р
Е Ш И :
РАЗВАЛЯ, на осн.чл.87,ал.3
от ЗЗД , до размера на 1/8 ид.части , сключения
договор за гледане и издръжка с нотариален акт №16, том XIV, дело
№5062 от 22.12.1997 година на ЛРС между общата наследодателка
***** Й.,***, прехвърлителка по договора и ответниците по делото: Б.Й.Й. с
ЕГН – **********,*** , ***** и С.А.Й. с ЕГН – **********, поради неизпълнение, или до размера на 1/8
идеална част от дв.
м. цялото от 450 кв.м., представляващо имот №1966 в парцел 9 , кв.142 по
плана на гр. Ловеч и до размера на 1/8 ид.част от намиращите се в него : жилищна сграда ,
стопанска постройка и всички други подобрения и трайни насаждения , срещу
задължението на купувача да гледа и издържа продавачката до края на живота си
като последната си запазва правото да живее в имота както до сега , а искът за
над 1/8 идеални части от горепосочените до пълния претендиран
размер на ¼ ид.части от гореописания недвижим
имот, а именно :имот №1966 в парцела IХ, кв.142
по плана на *****, при граници:ул. "Преславска",н-ци на ***** и същата такава ид.ч.
от намиращите се в него жилищна сграда, стопанска постройка и всички други подобрения
и трайни насаждения, а по Скица №15-316474 - 05.09.2014г
на АГКК-Ловеч съставлява ПИ с идентификатор 43952.513. 1966.
, с площ от 478кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин
на трайно ползване - ниско застрояване /до10м/, при съседи: 43952.513.1968., 43952.513.1965., 43952.513.9508., 43952.5
13.1964. и сгради , които попадат в
имота:жилищна еднофамилна сграда с идентификатор 43952.513. 1966.1. със
ЗП – 100 кв.м. два етажа,хангар,депо,гараж с идентификатор
№43952.513.1966.2. със ЗП 28 кв.м. на един етаж, хангар,депо,гараж
с идентификатор 43952.513.1966.3. със ЗП 19кв.м. на
един етаж и селскостопанска сграда с идентификатор 43952.513.1966.4 със ЗП 11
кв.м. на един етаж ,като неоснователен и
недоказан отхвърля.
ОСЪЖДА Б.Й.Й., с горните данни и С.А.Й., с горепосочените данни,
солидарно да заплатят на В.Й.Й. с ЕГН – ********** ***
, пл. “Тодор Кирков“ №5 , вх.И, ет.1,ап.1, с горепосочените
данни, сумата 323,69 лева ,
представляващи разноските й по делото, съобразно уважения размер на иска и по
компенсация
. ОСЪЖДА В.Й.Й., с горните данни ,
да заплати следващата държавна такса върху предявения от нея иск по чл.87, ал.3
от ГПК в размер на сумата 337,15 лева.
След влизането на решението в законна сила,
същото подлежи на вписване съгласно чл.115 от Закона за собствеността.
Решението
подлежи на обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: