Решение по КНАХД №1206/2025 на Административен съд - Пловдив

Образувано е по касационна жалба от Д. З. П., с адрес [населено място], общ. Смолян, [улица], против Решение № 434/22.04.2025г., по АНД № 753/2024г., по описа на ПРС, в частта, с която е потвърдено наказателно постановление № 23-1030-006112 от 16.11.2023 г., издадено от Началник група сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив в останалата част, с която на Д. З. П. с [ЕГН] на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. са отнети 8 контролни точки.

Касационната жалба е бланкетна. Касаторът счита, че решението е постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано. Моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено РЕШЕНИЕТО на РС Пловдив в обжалваната части спорът да бъде решен по същество, като се ОТМЕНИ изцяло обжалваното НП.

В съдебно заседание, касаторът не се представлява.

Ответникът по касационната жалба- Началник група с-р. „ПП“ при ОДМВР Пловдив не се представлява в съдебн заседание.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ПЛОВДИВ дава заключение за неоснователност на жалбата и моли решението на РС да бъде потвърдено.

Административен съд- Пловдив, в настоящия състав, като обсъди приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни основания и доводите на страните, при спазване разпоредбата на чл.218, ал.1 и 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е частично основателна.

Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно.

Въззивният съд правилно е установил фактическата обстановка и касационната инстанция не намира за необходимо да я преповтаря, а препраща към мотивите на РС Пловдив на основание чл. 221 ал.2 от АПК.

Относно нарушението по чл. 140 ал.1 от ЗДвП, правилно е прието, че след като задната регистрационна табела не е била поставена на определеното за това място, е осъществен състав на нарушение. Без значение е дали е била поставена на друго място в автомобила, след като релевантно за съставомерността на нарушение е липсваща регистрационна табела точно на определеното за това място.

Обстойни и съответни на доказателствената съвкупност и на нормативната уредба са мотивите на съда относно първото нарушение по чл. 139 ал.1 т.1 от ЗДвП, за което е наложена санкция в размер на 200 лв. , на основание чл. 179 ал.6 т.2 от ЗДвП. Легална дефиниция на значителните и незначителните технически неизправности е предвидена в разпоредбите на т.71 и т.72 от ДР на ЗДвП, както е посочила и контролираната съдебна инстанция. При съобразяване на т.4.2.1 в таблицата от Приложение № 5 към чл. 31 ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи, законосъобразно неработещите заден десен стоп и габаритна светлина са квалифицирани като значителна техническа неизправност, още повече, че при движение на МПС без стоп, в нощно време се създава реална опасност за останалите участници в движението.

Като незначителна техническа неизправност е квалифицирана другата установена такава, а именно че не е предвидено осветление на задната регистрационна табела. При положение обаче, че със същото НП на нарушителя е вменена отговорност, че управлява МПС без задна регистрационна табела, няма как да се обсъжда въпроса за нейната достатъчна осветеност. Очевидно, наказващият орган е имал предвид, че липсва предвидена възможност поставена задна регистрационна табела да бъде осветена и регистрационния номер на МПС-то да бъде разпознаваем нощно време, но обществена опасност на такова нарушение може да съществува само ако регистрационна табела в действителност е поставена. Липсва ли такава, няма как и същата да бъде осветена, евентуално осветено би могло да бъде само мястото, където тя би трябвало да бъде поставена в задната част на автомобила. В тази част жалбата е основателна и е следвало да се отмени НП.

По изложените съображения, съдът счита, че решението на РС Пловдив следва да се отмени в потвърдителната му част за нарушението по чл. 139 ал.1 т.1 от ЗДвП, санкционирано с глоба от 50 лв., на основание чл. 179 ал.6 т.1 от ЗДвП, като съответно бъде отменено и наказателното постановление за това нарушение. В останалата част, решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК,

СЪДЪТ,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 434/22.04.2025г., по АНД № 753/2024г., по описа на ПРС, в частта, с която е потвърдено наказателно постановление № 23-1030-006112 от 16.11.2023 г., издадено от Началник група сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с което на Д. З. П. с [ЕГН] на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и вместо него:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-1030-006112 от 16.11.2023 г., издадено от Началник група сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив в частта, в която на Д. З. П. с [ЕГН] на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.