Р Е Ш
Е Н И Е № 260234
гр.Бургас, 02.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и пети септември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАЯ СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Райна Жекова,като
разгледа НАХД № 3096 по описа на БРС
за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „Б. У. Ш.“ ООД с ЕИК … със седалище в гр.П., представлявано от управителя С. В. В. ЕГН ********** против наказателно постановление № 02-0002615 от 08.07.2020г издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас, с което за нарушение на 415, ал.1 КТ и на основание чл. 416, ал.5 във връзка с чл.415в ал.1 КТ и чл.415 ал.1 КТ на дружеството-жалбоподател е наложена „Имуществена санкция” в размер на 300,00 (триста) лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Твърди се, че за неспазване на едно единствено
предписание на контролния орган са били наложени седем наказателни постановления,
като по този начин е нарушен принципа „ne bis in idem“. Счита се , че не е посочената датата
на извършване на деянието, нито мястото където е извършено. С приложението на
чл.415в ал.1 КТ е следвало да бъде наложена имуществена санкция в минималния
предвиден в закона размер от 100 лева, а не при максималния от 300 лева. С отделна молба жалбоподателят моли при
алтернативност да бъде квалифицирано нарушението като маловажно и да бъде
отменено НП.
В открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган – Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, надлежно призован, за него се явява юрисконсулт И.-Н., която оспорва жалбата. Посочва, че нарушението, за което е санкционирано дружеството е безспорно доказано, като в случая неизпълнението на всяка една от точките, с която се дава предписание, представлява самостоятелно нарушение. Акцентира, че санкцията действително е в максималния размер, но в случая се явява обоснована с оглед конкретиката по делото. Пледира за потвърждаване на НП. Желае да й бъде присъдено ЮК възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, като видно от НП същият е връчен на 28.07.2020г (л.20),
а жалбата е депозирана на 04.08.2020г. Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
В Дирекция „Инспекция по труда“ –Бургас постъпили сигнали от работници на дружеството –жалбоподател, които се оплаквали от работодателя си, че не им плаща трудовите възнаграждения. На 07.02.2020г. свидетелките С. М. - главен инспектор в Дирекция „ИТ” - Бургас и Д. Р. също главен инспектор в град Б., в сградата на Д“ИТ“ извършили проверка на дружеството, като по време на тази проверка по документи присъствал като представител на дружеството Г. Р. упълномощено лице (пълномощно на лист 19 от делото).
Проверката приключила и бил съставен Протокол №ПР 2001258/07.02.2020г (лист 22-23 от делото). В този протокол в т.27 от него било дадено предписание на дружеството да изплати дължимото обезщетение на Т. Н. П. с ЕГН ********** при прекратяване на трудовото правоотношение на работника или служителя без предизвестие по чл.327 ал.1 т.2 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, съгласно чл.221 ал.1 вр. чл.228 ал.3 от КТ със срок за изпълнение до 02.03.2020г. На 05.03.2020 г и на 11.03.2020г в град Бургас, в сградата на Д“ИТ“ отново при извършена проверка по документи представени от дружеството–жалбоподател свидетелките посочени по-горе установили, че не било изпълнено задължителното предписание дадено в т.27 от Протокол № ПР 2001258/07.02.2020г.
На 12.03.2020г свидетелката М.С. на длъжност инспектор в Д“ИТ“-Бургас в присъствието на свидетеля Д. Р. и упълномощеното от дружеството-жалбоподател лице Г. Р. съставила акт за установяване на административна нарушение, тъй като преценила, че с поведението си дружеството е осъществило административно нарушение по чл. 415 ал. 1 КТ, неизпълнявайки задължително предписание (лист 16-18 от делото).
В законовия срок по чл.44 ал.1 ЗАНН възражения не били депозирани.
На 06.07.2020г до директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –Бургас дружеството-жалбоподател изпратило писмени обяснения (лист 30 от делото) , в които уведомило наказващия орган, че неизплатените трудови възнаграждения на работниците са във връзка с настъпилата епидемия от Ковид 19 и спрените полети на самолетите. След отмяната на извънредното положение със Заповед на министърът на земеделието, храните и горите наложил забрана за улов на бяла пясъчна мида (Заповед №РД09-397 от 11.05.2020 г на лист 29 от делото).
Въз основа на АУАН на 08.07.2020г. и като взел предвид писмените
бележки на дружеството било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена
фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган също
счел, че след като след съставянето на акта нарушението е било отстранено (лист
24 от делото) и от него не са настъпили вредни последици за работника, счел го
за маловажно и на основание чл.
416, ал.5, вр. чл. 415в ал.1 вр. чл.415 ал.1 КТ наложил на жалбоподателя имуществена санкция в
размер на 300,00 (триста) лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Като цяло жалбоподателят не оспорва фактите по преписката, като единствените възражения са свързани с неправилно санкциониране на дружеството със седем отделни НП и с размерите на наложените санкции за конкретното нарушение.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № З-0058/11.02.2014г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.
Няма спор, че
на 07.02.2020г. компетентно длъжностно лице от Дирекция „ИТ”-Бургас – свидетелят
М., съставила Протокол № ПР - 2001258 и в
т.27, от който изрично предписала в
срок до 02.03.2020г. дружеството да изплати на служителя си – Т. Н. П. с ЕГН **********
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение на работника или
служителя без предизвестие, съгласно чл.221 ал.1 вр. чл.228 ал.3 от КТ със срок
за изпълнение до 02.03.2020г. Страните не спорят и относно това, че
предписанието не било оспорено пред АдмС-Бургас, както и че въпреки това
работодателят не изпълнил в указания срок предписаното.
При така доказаните
факти съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава
на административно нарушение по нарушение по чл. 415 ал.1 КТ. Задължителното
предписание представлява едностранно властническо волеизявление, което пряко
рефлектира в правната сфера на адресата, предписвайки му конкретно определено
задължително поведение. Следователно задължителното предписание е индивидуален
административен акт, който подлежи на самостоятелно оспорване по реда на АПК.
По делото няма данни същото да е било оспорено от адресата си и да е отменено с
влязъл в сила акт, поради което подлежи на изпълнение на общо основание.
Неизпълнението на предписанието е въздигнато от разпоредбата на чл. 415, ал.1
от КТ в юридически факт, с който законът свързва реализиране на административно
наказателна отговорност. За реализирането на тази отговорност е необходимо да
се докаже - наличието на предписание и неговото неизпълнение в срок, като
законосъобразността на самото предписание е предмет на друго производство.
Доколкото в конкретния случай безспорно се доказват и двете предпоставки (а и
те не се оспорват и от жалбоподателя) то съдът счита, че правилно АНО е
ангажирал отговорността на дружеството по посочената разпоредба.
Съдът в настоящия
му състав не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя,
досежно това, че в случая, доколкото с един протокол са множество предписания, то е следвало да се наложи само
едно наказание, без значение дали не е изпълнено само едно или всички предписания.
Настоящият състав
счита, че всяка една точка от протокола представлява отделно предписание
(отделно властническо изявление създаващо отделно задължение за адресата с
отделен срок за изпълнение и т.н.), неизпълнението, на което, е скрепено с
отделна санкция. Фактът, че всички предписания са обективирани в един
материален носител (един протокол) не влияе на тяхната правна същност и не променя
горния извод. В този смисъл е господстващата съдебна практика в цялата страна,
като например: Решение № 550 от 11.03.2013 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
1847/2012 г.; Решение № 46 от 16.01.2018 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. №
3333/2017 г.; Решение № 1477 от 11.03.2015 г. на АдмС - София по адм. д. №
9750/2014 г.; Решение № 379 от 13.10.2015 г. на АдмС - Добрич по к. н. а. х. д.
№ 493/2015 г; Решение № 99 от 23.01.2018 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. №
3332/2017 г. и много други.
В този смисъл е и
непротиворечивата практика на касационната инстанция, постановена по идентични
казуси, като например: Решение №
959/15.05.2018г. по к.н.а.х.д. № 916/2018г. на АдмС-Бургас,Решение № 1517/25.07.2018г. по к.н.а.х.д. №
1236/2018г. на АдмС-Бургас, Решение
№ 1370/06.07.2018г. по к.н.а.х.д.
Съдът намира
обаче, че неправилно АНО е индивидуализирал размера на имуществената санкция,
която следва да се наложи на жалбоподателя.
Нормата на чл.415, ал.1 КТ предвижда, че който не изпълни
задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до
10 000 лв. По делото е налично писмено доказателство представено от дружеството
на наказващия орган от 15.01.2020г за това, че е изплатено обезщетението на
работника Т. Н. П. с ЕГН ********** (лист 24 от делото) при прекратяване на
трудовото правоотношение с работника или служителя без предизвестие по чл.327
ал.1 т.2 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието, съгласно чл.221 ал.1 вр. чл.228 ал.3 от КТ. Липсват доказателства, а дори и твърдения
от страна на АНО, за настъпили вредни последици на работника заради закъснялото
изплащане на обезщетението. Това е мотивирало АНО да приложи нормата на чл.415в
ал.1 от КТ като приел, че отговорността на дружеството е за маловажно нарушение
и наложил имуществена санкция в размер на 300 лева, която е в максимума. Съдът
счита, че санкцията е в завишен размер. Същата следва да бъде около средния
размер, а именно 200 лева като по този начин се явява съобразена с
обществената опасност на деянието
съгласно чл.12 ЗАНН.
Предвид изложеното НП следва да се
измени в частта му относно размера на наложеното наказание, като според настоящият
състав адекватно на извършеното деяние и степента на обществена опасност на
нарушителя се явява „Имуществена санкция” в размер от 200 (двеста) лева. С
оглед изложеното и направеното искане от представителя на
административнонаказващия орган, дружеството дължи на основание чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в
размера на 80 лева, което да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна
дирекция на труда“ -София.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предложение първо и второ от ЗАНН, Бургаският районен съд, V-ти
наказателен състав
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 02-0002615 от 08.07.2020г издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас, с което „Б. У. Ш.“ ООД с ЕИК … със
седалище в гр.П., представлявано от управителя С. В. В. ЕГН ********** за нарушение на 415, ал.1
КТ и на основание чл. 416 ал.5 във връзка с чл.415в ал.1 вр.чл.415 ал.1 КТ е
наложена „Имуществена санкция” в размер на 300,00 (триста) лева като НАМАЛЯВА размера на наложената санкция от 300 (триста) лева на 200 (двеста)
лева.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-0002524 от 08.07.2020г издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас в останалата му част.
ОСЪЖДА „Б. У. Ш.“ ООД с ЕИК … със седалище в гр.П., представлявано от управителя С. В. В. ЕГН ********** да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна дирекция на труда“ –София сумата от 80 (осемдесет) лева за ЮК възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.