Р Е Ш Е Н И Е
№ 12
град Сливен, 24.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Сливен, Гражданско отделение, Първи въззивен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
Мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
при
секретаря Радост Гърдева, като разгледа докладваното от мл. съдия Толева
въззивно гражданско дело № 9 по описа на Окръжен съд Сливен за 2020 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е въззивно, бързо и се движи по реда на чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН) вр. с § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН вр. с
чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М.И.Н., ЕГН: **********,
адрес: *** срещу Решение № 1474 от 16.12.2019г., постановено по гражданско дело
№ 5112 по описа на Районен съд Сливен за 2019г.
С процесното решение Районен съд Сливен е отхвърлил като
неоснователна молбата на М.И.Н., ЕГН: ********** срещу С.М.Н., ЕГН: **********
за издаване на заповед за защита от домашно насилие във връзка с осъществен
спрямо нея акт на домашно насилие на 12.09.2019г. Като молителката е осъдена на
основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН да заплати разноските на другата страна по делото,
както и държавна такса в размер на 25,00 лева по сметка на Районен съд Сливен.
В срока по чл.17, ал. 1 ЗЗДН срещу първоинстанционното
решение е постъпила жалба от молителката, действаща чрез процесуален
представител, с която решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно.
Въззивникът намира, че първоинстанционният съд е извършил неправилна оценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Акцентира се, че съдът
неправилно е тълкувал смисъла на разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, следствие
на което неправилно не е ценил доказателствената стойност на декларацията по
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Цитирана е съдебна практика по приложението на разпоредбата
на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. Твърди се, че събраните гласни доказателства чрез
разпита на свидетеля И.К., както и писмените такива, издадени от Районно
управление на МВР Сливен доказват, че на процесната дата 12.09.2019г. спрямо молителката
е осъществен акт на домашно насилие. В тази връзка се излагат принципни
разсъждения относно доказателствената стойност на косвените доказателства в
производството по Закона за защита от домашно насилие. На следващо място
въззивникът посочва, че ответната страна не е представила доказателства, чрез
които да се оборят твърденията на молителката. Сочи, че първоинстанционният не
е взел предвид нововъзникналото обстоятелство, че към момента на откритото съдебно заседание
пред първата инстанция молителката е напуснала семейното жилище под страх от
осъществяване на физическо насилие спрямо нея. Въззивникът твърди още, че в
мотивите си съда се позовава на неправилно записани в съдебния протокол думи на
молителката. В заключение моли въззивния съд да отмени първоинстанционното
решение изцяло и да уважи молбата за издаване на заповед за защита от домашно
насилие с приложение на следните мерки: да се задължи ответника за се въздържа
от домашно насилие над молителката, ответникът да бъде отстранен от общото жилище
за срок от 18 месеца и да му бъде наложена глоба в най-ниския размер. Моли за
присъждане на съдебни разноски за двете инстанции.
Препис от въззивната жалба е връчен на ответника в
първоинстанционното производство и в срока по чл.17, ал. 4 ЗЗДН е депозирано
възражение чрез процесуален представител. Въззиваемият намира въззивната жалба
за допустима, но неоснователна, а процесното решение за правилно,
законосъобразно, постановено след детайлна оценка на всички събрани и относими
доказателства. Въззиваемият посочва, че събраните по делото доказателства
оборват волеизвявлението на ответницата в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, че
на 12.09.2019г. спрямо нея е осъществен акт на насилие от въззиваемия. Излагат
се подробни съображения в подкрепа на горното твърдение. В заключение
въззиваемият моли съда да потвърди първоинстанционното решение.
Във въззивната жалба и в постъпилото възражение не са
направени доказателствени искания.
В открито съдебно заседание въззивникът се явява лично и
се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 ГПК –
адвокат Е.М.. Процесуалният представител поддържа въззивната жалба, не прави
доказателствени искания. В хода на устните състезания излага съображения, че
първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно поради неправилно
приложение на материалния закон – чл. 13, ал. 3 от Закона за защита от домашно
насилие и поради липса на правилна оценка на събрания доказателствен материал.
Иска от въззивната инстанция да отмени първоинстанционното решение, да издаде
заповед за защита от домашно насилие, като наложи на въззиваемия забрана за
срок от 18 месеца да се въздържа от домашно насилие и да ползва общото жилище,
както и глоба в минималния предвиден в закона размер. Претендира присъждане на
деловодни разноски за първата и за настоящата инстанция.
В открито съдебно заседание въззиваемият не се явява, за
него се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 ГПК –
адвокат Е.Д.. Процесуалният представител оспорва жалбата и подържа депозираното
възражение на въззивната жалба, не прави доказателствени искания. В хода на
устните състезания излага съображения за правилност и законосъобразност на
процесното решение, моли същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните гласни и писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
При извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо, предвид което
следва да бъде извършена проверка за неговата правилност съгласно разпоредбата
на чл. 269, изр. 2 ГПК.
При осъществяване на въззивния
контрол за законосъобразност и правилност на атакувания съдебен акт, в рамките,
поставени от жалбата, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районен
съд доказателства, намира следното:
От
фактическа страна
От представеното и прието като писмено доказателство в
първоинстанционното производство Решение № 748 от 03.07.2019г., постановено
по гражданско дело № 1947 по описа на
Районен съд Сливен за 2019г. се установява, че въззивницата, молителка в
първоинстанционното производство, М.И.Н. и въззиваемият, ответник в
първоинстанционното производство, С.М.Н. са бивши съпрузи и бракът между тях е
прекратен с развод по взаимно съгласие от 03.07.2019г.
Видно от представения и приет като писмено
доказателство фиш, издаден от Център за спешна медицинска помощ град Сливен, е
че на 08.08.2019г. екип на Бърза помощ е посетил адреса, на който въззивницата
живее, като същата е имала оплакване в областта на сърдечно съдовата област.
С разпореждане от 12.07.2019г., издадено от служител
на Министерство на вътрешните работи инспектор М.Г.Г. на основание чл. 64 ЗМВР на въззиваемия е разпоредено
да не влиза в пререкание с въззивницата, да не причинява психически и физически
тормоз на нея и семейството ѝ, да
не отправя заплахи за саморазправа и убийство, както и да не поврежда движимото
и недвижимо имущество. Разпореждането е подписано от въззиваемия.
От представеното извлечение от доклад на Районно
управление МВР Сливен за дейността на автопатрул № 617 от 08.08.2019г. за смяна
от 19:00ч. до 07:00ч. е видно, че адресът на жилището - град С., кв. „К.Ф.“, бл. *, вх. *, ап. *, което
страните по настоящото производство към онзи момент са обитавали, е бил посетен
от служители на Министерство на вътрешните работи по сигнал за семеен скандал,
подаден от молителката.
На 08.08.2019г. на всяка от страните по делото е
съставен протокол за предупреждение, на основание чл.65 от Закона за
министерството на вътрешните работи, да не осъществява физически и психически
тормоз, да не употребява обидни думи и заплахи за саморазправа спрямо другата страна.
От събраните по делото гласни доказателства чрез
разпита на свидетеля И.К. се установява, че отношенията между страните в
настоящото производство са трайно влошени. Установява се, че въззиваемият
системно е отправял заплахи на въззивницата за накърняване на телесния ѝ
интегритет, че е използвал спрямо нея обидни, дори вулгарни думи и изрази.
Установява се, че на 12.09.2019г. С.Н. е заплашвал молителката и е отправил към
нея обидни думи и изрази, тъй като не бил съгласен тя да използва пералната
машина в общото домакинство.
Съдът цени показанията на свидетеля Й.К., при условията на чл. 172 ГПК, като логични,
непротиворечиви и подкрепящи се от останалите, събрани по делото доказателства.
При оценката на гласните доказателства, съдът отчита обстоятелството, че е
налице разминаване между датата, която свидетелят посочва за описания от него
скандал между страните, за който е викана полиция и Бърза помощ - 12.08.2019г.
и датата, която се установява от писмените доказателства – 08.08.2019г., но
това несъответствие не обуславя наличието на противоречие и нелогичност в
показанията на свидетеля, доколкото не се отнася до същността на фактите, за
които той свидетелства, а и е нормално, с оглед отстоянието между процесния
инцидент и момента на депозиране на показанията и предвид индивидуалните
способности за запаметяване и възпроизвеждане на информация – цифри, дати,
свидетелят да не си спомня точната дата.
Настоящата инстанция не цени като достоверно
доказателство показанията на свидетеля М. Н.. Същите са
нелогични, изпълнени с вътрешни противоречия и по никакъв начин не
кореспондират на останалите събрани по делото писмени доказателства. От една
страна свидетелят твърди, че в отношенията на родителите му е нямало проблеми,
а от друга страна посочва, че има неразбирателство. Нелогично звучи и
твърдението, че не знае какви са причините за развода им, предвид
обстоятелството, че е техен син и към момента на развода е възрастен човек, в
допълнение същото е в противоречие със заявеното от него, че родителите му
постоянно му се оплаквали един от друг.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани, а
останалите, които съдът не обсъжда, са неотносими към предмета на делото.
От
правна страна
Защита по Закона за защита от домашното
насилие може да търси всяко лице, което е пострадало от акт на домашно насилие,
осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона. Целта
на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда чрез
налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка,
за да се предостави защита на определено лице трябва да се изследва въпроса
дали по отношение на него е осъществен акт на насилие по смисъла на чл. 2 от
закона. Следователно молбата на молителката, въззивник в настоящото производство, следва да
се разгледа в две посоки: 1) дали
изложените факти могат да се квалифицират като форма на домашно насилие по
смисъла на чл. 2 от ЗЗДН и 2) дали по делото са събрани доказателства, от които с
категоричност да се установява тяхното осъществяване.
Твърдяните от молителката
действия на ответника /въззиваем/, които са я мотивирали да иска налагане на
мярка за защита се изразяват в това, че на 12.09.2019г., докато молителката е
била в общия им дом, ответникът е започнал да отправя обидни думи към нея,
заплахи, държал ѝ сметка защо е използвала пералната машина, забранил
ѝ е да я използва занапред. Молителката твърди още, че ответникът
осъществява системен психически тормоз над нея, изразяващ се в заплахи за
накърняване на телесната ѝ неприкосновеност и живота - нейния и на сина
ѝ Ивайло Кънев, в отправяне на обидни думи и квалификации по неин адрес, в
отказ да заплаща своята част от консумативните разходи във връзка с ползването
на общото жилище и ѝ забранява да използва част от бялата техника в
жилището – хладилник, перална.
Според
нормата на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН за домашно насилие се счита „всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права“, извършени спрямо посочените в нормата лица. В
разпоредбата на чл. 3 ЗЗДН лимитативно е очертан и кръгът от субектите, чиито
действия се санкционират от този закон. Безспорно страните по делото попадат в
обхвата на регулация при условията на чл. 3, т. 1, пр. 2 ЗЗДН, тъй като
ответникът и молителката са бивши
съпрузи.
Предвид изложеното съдът намира, че
Районен съд Сливен е бил сезиран от активно легитимирано по смисъла на чл. 3,
т. 1, пр. 2 ЗЗДН лице в преклузивния едномесечен срок и с фактически твърдения
за осъществени действия от кръга на изброените в чл. 2 от същия закон, намира,
че молбата е процесуална допустима.
Следва да се съпоставят
описаните в молбата действия на ответника с легалната дефиниция, за да се
прецени дали същите могат да се квалифицират като „домашно насилие“. В случая
твърдените действия не представляват физическо насилие, при което лицето е
подложено на побои, телесни повреди, нечовешко и унизително отношение,
причинява му се физическа болка и страдание. Съдът счита, че описаните в
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и в молбата твърдения могат да бъдат
квалифицирани като форма на психическо насилие. За прецизност и яснота следва
да се направи разграничение между психическо и емоционално насилие. Първото
представлява въздействие върху психиката на дадено лице, с което му се
причинява тормоз - като непристойно поведение, осъществявано през определен
период от време, многократно или систематично и изразено чрез физически
действия, писмено или устно, с жестове или други действия, извършени умишлено,
които могат да накърнят физическата или психологическа цялост на друго лице. При
психическо насилие отношението на едно лице спрямо друго, предизвиква
попадането на последното в състояние на психологическа травма, която би могла
да се изразява в тревожност, депресия и други форми на нервно разстройство.
Формите на психическо насилие могат да включва вербална агресия, унижение,
пренебрежение или всякакво друго нездравословно поведение, което може да намали
самочувствието на жертвата на насилието, нейното достойнство и адекватно
мислене и поведение. При емоционалното насилие въздействието отново е върху
психиката на определено лице, но при него целенасочено се увреждат емоциите му,
свързани с преживявания от негативния спектър - изразява се в заплашване,
контрол, което води до чувство на страх,
на малоценност, на вина чрез интензивно обидно и унизително отношение.
Преобладаващо проявите на
психическо и емоционално насилие се припокриват, доколкото чрез действията –
вербални и физически се засягат емоциите и психиката на засегнатите лица, които
са неразривно свързани. Разликата е в продължителността на въздействието,
интензитета, трайността на последиците и дълбочината на посегателството, поради
което емоционалното насилие е по-лека форма и в общия случай не води до
дългосрочни негативни изменения в психиката на засегнатото лице.
В настоящия случай изложените
в молбата и в декларацията твърдения сочат на осъществявано психическо насилие.
От събраните по делото писмени
и гласни доказателства се установява, че се касае за системност в поведението
на въззиваемия, изразяващо се в заплахи за здравето и живота на молителката,
отправяни обиди и вулгарни изрази по отношение на личността ѝ, системно
ограничаване на правото ѝ за живее спокойно и да извършва домакинска
работа в общия им дом. Системността на осъществяваното насилие се установява от
показанията на свидетеля Кънев, както и от писмените доказателства, от които е
видно, че неколкократно въззиваемият е бил предупреждаван от органите на
Министерство на вътрешните работи да не причинява физически и психически тормоз
на молителката (разпореждане от 12.07.2019г. и протокол по чл. 65 ЗМВР от
08.08.2019г.). За начина, по който поведението на въззиваемия се отразява на
молителката свидетелства обстоятелството, че по повод на възникнал скандал от
08.08.2019г. същата е подала сигнал до полицията, повикала е Бърза помощ, а
също така при скандал молителката често търси съдействие от сина си свидетеля
Кънев, същата се страхува за живота си.
Настоящата
инстанция не споделя извода на Районен съд Сливен, че от доказателствата по
делото не се установява на процесната дата – 12.09.2019г. спрямо молителката да
е осъществен акт на домашно насилие. Съдът намира, че от събраните гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля Кънев се установява, че на 12.09.2019г.
ответникът е осъществил спрямо молителката акт на домашно насилие, изразяващ се
в психически тормоз, осъществен чрез отправяне на заплахи, закани, употреба на
обидни думи и изрази. В тази връзка съдът приема изложените в
молбата обстоятелства за упражнено насилие за действително настъпили, както с
оглед изявлението на молителката
в нарочно изготвена под страх от наказателна отговорност декларация, която
макар и съставена за нуждите на производството, се явява годно за кредитиране
доказателствено средство с оглед разпоредбите на чл. 9, ал. 3 и чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, така и предвид факта,
че посочените в същата обстоятелства досежно извършения акт на насилие
кореспондират напълно със събраните по делото доказателства.
Следва да се
отбележи, че дори и да не се установява осъществяването на конкретен акт на
домашно насилие на 12.09.2019г., то безспорно се доказва наличието на
осъществявано психическо домашно насилие за периода юли 2019г. –септември
2019г. За разлика от физическото и емоционалното такова, то психическото насилие
обикновено се характеризира с трайност и системност, поради това с оглед целите
на Закона за защита от домашно насилие и настоящото производство е необосновано
молбата да издаване на заповед за защита от домашно насилие да се
оставя без уважение единствено с аргумента, че не е доказан еднократен акт на
психическо насилие при наличие на безспорни доказателства за системно
осъществявано такова.
Тъй като
правните изводи на въззивния съд не съвпадат с тези на първоинстанционния, то
първоинстанционното решение следва да бъде отменено изцяло, а молбата за
издаване на заповед за защита от домашно насилие уважена.
По мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН
Молителката, като намиращо се
в риск лице, следва да получи защита от бъдещи посегателства срещу личността
ѝ.
При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки за защита /чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН/.
В настоящия случай, с оглед характера и интензитета на актовете на насилие, съдът намира за подходяща мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН /задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие/. Съдът намира, че посочената мярка ще осигури защита в значителна степен на пострадалото лице. Законодателят не е предвидил и регламентирал срок за мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН и същата следва да бъде наложена без такъв.
Предвид обстоятелството, че молителката и ответникът обитават общо жилище и с оглед установените интензитет и продължителност на осъществяваното домашно насилие съдът намира, че като адекватни мерки за защита следва да се определят и мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДН, които ще създадат допълнителна гаранция за пострадалото лице, че за вбъдеще няма да бъде обект на домашно насилие. Тези мерки следва да бъдат наложени за срок от три месеца, считано от издаване на заповедта за защита, предвид тежестта на извършения акт на домашно насилие и последиците от него, като ответникът, въззиваем в настоящото производство, следва да бъде отстранен от обитаване на съвместното жилище, както и да му бъде забранено да приближава молителката, жилището ѝ, местоработата ѝ, както и местата за социални контакти и отдих на разстояние по - малко от 30 метра.
Мерките, съдът определи като взе предвид, че от извършения акт на домашно насилие са настъпили за молителя вредни последици за здравето му.
По размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200,00 до 1000,00 лева.
Съдът, като съобрази извършеното от ответника домашно насилие, настъпилите последици за молителя от деянието спрямо него, счита, че на С.М.Н. следва да бъде наложена глоба в размер от 200,00 лева.
По
разноските:
При този изход на спора право
на разноски възниква за въззивницата. Същата претендира присъждане на сторените
разноски в двете съдебни инстанции. Представя списък по чл. 80 ГПК за разноските, сторени пред
въззивната инстанция. Въззивницата доказва разноски, както следва: адвокатско
възнаграждение за първата инстанция в размер на 250,00 лева и адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 500,00 лева, за които е представила два договора
за правна защита и съдействие, в които като адвокатско възнаграждение са
вписани претендираните суми и изрично е записано, че същите са заплатени в
брой, като в тази част договорът има характера на разписка съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 на ОСГТК на ВКС и представлява
доказателство за заплащане на адвокатското възнаграждение. Предвид изложеното и
на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН въззиваемият следва да бъде осъден да заплати
на въззивницата сторените от нея разноски за двете инстанции - адвокатско възнаграждение в размер на
750,00 лева.
Съобразно изхода на
спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН вр. с § 1 от Заключителните разпоредби
на ЗЗДН вр. с чл. 16 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален
кодекс въззиваемият следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Районен съд Сливен дължимата държавна такса в размер на 25,00 лева.
Съобразно изхода на
спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН вр. с § 1 от Заключителните разпоредби
на ЗЗДН вр. с чл. 16 вр. с чл. 18, ал.
1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс въззиваемият следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Окръжен съд Сливен дължимата държавна такса в размер на
12,50 лева
Съгласно чл. 17, ал. 6 ЗЗДН
решението на Окръжен съд Сливен е окончателно и не подлежи на обжалване.
Така мотивиран
Окръжен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 1474 от 16.12.2019г.,
постановено по гражданско дело № 5112 по описа на Районен съд Сливен за 2019г.,
като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.М.Н., ЕГН: **********, адрес: *** е
осъществил на 12.09.2019г. акт на домашно насилие спрямо бившата си съпруга М.И.Н.,
ЕГН: **********, адрес: ***, изразяващо се в осъществен психически тормоз чрез
отправяне на обиди и заплахи и закани.
НАЛАГА на С.М.Н., ЕГН: **********, адрес: ***, следните мерки за защита срещу домашно
насилие:
ЗАДЪЛЖАВА С.М.Н., ЕГН: ********** на основание чл. 5, ал.
1, т. 1 ЗЗДН да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо бившата си съпруга М.И.Н., ЕГН: **********.
ОТСТРАНЯВА С.М.Н., ЕГН: ********** на основание чл. 5, ал.
1, т. 2 ЗЗДН от съвместното жилище,
находящо се в град С., кв. „К.Ф.“, бл. *,
вх. *,
ет. *,
ап. * за срок от три месеца.
ЗАБРАНЯВА на С.М.Н., ЕГН: ********** на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН да доближава на разстояние по-малко от 30 метра, както следва: жилището на М.И.Н., ЕГН: **********, адрес: ***, местоработата ѝ, както и местата за социални контакти и отдих за срок от три месеца.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за наложените мерки за защита от домашно насилие, която подлежи на
незабавно изпълнение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА С.М.Н.,
ЕГН: **********, че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан от полицейските органи,
съгласно чл. 21, ал. 3 ЗЗДН и ще бъдат уведомени незабавно органите на
прокуратурата.
НАЛАГА на С.М.Н., ЕГН: **********,
адрес: *** на основание
чл. 5, ал. 4 от Закона за защита от домашното насилие ГЛОБА в размер на 200 /двеста/
лева, платима в полза на държавния бюджет по сметка на Окръжен съд Сливен.
ОСЪЖДА С.М.Н., ЕГН: *********,
адрес: *** да заплати на М.И.Н., ЕГН: **********,
адрес: *** на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН сумата от 750,00 /седемстотин
и петдесет/ лева, представляваща сторените пред двете инстанции съдебни
разноски.
ОСЪЖДА С.М.Н., ЕГН: *********, адрес:
*** да заплати на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН вр. с § 1 от
Заключителните разпоредби на ЗЗДН вр. с чл.
16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс по сметка на Районен съд Сливен сумата от 25,00
лева, дължима държавна такса.
ОСЪЖДА С.М.Н., ЕГН: *********, адрес: *** да заплати
на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН вр. с § 1 от Заключителните разпоредби
на ЗЗДН вр. с чл. 16 вр. с чл.18, ал.
1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс по сметка на Окръжен съд Сливен сумата от 12,50
лева, дължима държавна такса за въззивно обжалване.
Преписи от решението и от
заповедта да се връчат на страните и на Районно управление на Областна дирекция
на МВР Сливен за сведение и изпълнение.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: