Присъда по НОХД №1842/2022 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към присъда № 93/06.06.2025г.
по НОХД № 1842/2022г. по описа на Районен съд – гр. Бургас.

Производството по делото е образувано по повод внесен обвинителен акт
от прокурор при Районна прокуратура гр. Бургас, с който против М. Н. Н. -
....е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 206, ал. 3, вр.
ал.1 от НК.
Представителят на РП – Бургас по време на съдебните прения не
поддържа обвинението като счита, че фактическата обстановка и правната
квалификация на деянието са доказани по несъмнен начин от събраните по
делото доказателства. Относно определяне вида и размера на наказанието,
прокурорът пледира на подсъдимата да бъде наложено наказание ЛОС за срок
от 3 години, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК, да бъде отложено за
изпитателен срок от 5 години. Моли да бъдат присъдени в тежест на
подсъдимата направените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимата, в лицето на адв. В. от БАК оспорва
фактическата обстановка и правната квалификация на деянието по
обвинителния акт. Твърди, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и
моли подзащитната и да бъде призната за невиновна.
Подсъдимата поддържа своята теза за невиновност и моли да бъде
оправдана.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Според изложеното в ОА, на 22.06.2009г в гр. София бил сключен
договор за посредничество между „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД,
ЕИК:*********, от една страна и „РОС 57“ ЕООД, ЕИК: *********,
представлявано от св. Р. К. М., от друга страна.
При условията на този договор, посоченото застрахователно дружество
възложило и упълномощило посредника „РОС 57“ ЕООД, като последният
приел срещу възнаграждение да действа на територията на Република
България, като сключва застрахователни договори по застраховки с трети
физически и юридически лица, съгласно предоставените му пълномощия,
предвидени в договора.
Договорът бил подписан от подс. М. Н. Н. - дъщеря на св. Р. К. М.,
упълномощена с пълномощно, нотариално заверено под рег.№ 796/20.03.2009г
от нотариус .... рег.№ 607 на Нотариалната камара, да извършва всички
действия от името и за сметка на „РОС 57“ ЕООД. Цялостната дейност на
посоченото дружество във връзка с така сключения договор била ръководена
единствено и изцяло само от пълномощника М. Н..
Офисите, които управлявало и стопанисвало дружеството „РОС 57”
1

ЕООД във връзка с посочената посредническа дейност, били три, както
следва: основен офис на „РОС 57“ ЕООД, находящ се в гр. Бургас, ул.
„Гладстон“ №19; офис, находящ се в гр. Бургас, на адрес ж.к. „Славейков“, бл.
107 и офис, обслужван от „РОС 57“ ЕООД, находящ се в гр. Карнобат, на
адрес ул. „Христо Смирненски“ №6.
Механизмът на регистриране и отчитане на застрахователните премии и
полици от страна на представителството на „РОС 57“ ЕООД гр. Бургас, бил
регламентиран в чл. 28, т.4 от сключения договор от 22.06.2009 г, а именно да
предава на съответния Застраховател, на адреса на последния, всяка сключена
застрахователна полица или договор или анекс към тях, както и всички
приложени към тях други документи, събраните застрахователни премии по
тях, както и всички останали документи и материали, свързани със сключения
застрахователен договор, най-късно до края на работното време на
Застрахователя на деня, следващ този на сключване на застрахователния
договор, ако вътрешните актове на съответния Застраховател не указват по-
кратък срок.
С договора, „РОС 57“ ЕООД било упълномощено да набира, поддържа и
администрира мрежа от застрахователни агенти, които да сключват
застрахователни договори по застраховки с клиенти - физически и
юридически лица. Дължимото комисионно възнаграждение за тези
застрахователни агенти се изплащало от посредника „РОС 57“ ЕООД от името
на „Дженерали Застраховане“ АД, чрез удържане на съответния процент от
събраните застрахователни премии по сключените от агента полици.
Застрахователните агенти се отчитали - документално и финансово, изцяло
пред подс. Н. в качеството и пълномощник на посредника „РОС 57“ ЕООД.
Във връзка с така осъществяваната посредническа дейност, дружеството
„РОС 57“ ЕООД, респективно подс. Н. като негов пълномощник, получавало
от централата на „Дженерали Застраховане“ АД застрахователните бланки под
строг отчет, чрез куриерска пратка с приложен в нея приемо- предавателен
протокол. Агентите, които работели към „РОС 57“ ЕООД получавали
застрахователните бланки под строг отчет в офиса на дружеството, също след
съставяне на приемо-предавателния протокол. Тези протоколи следвало да
бъдат съхранявани от Н. в офиса на „РОС 57“ ЕООД с цел отчетността на
получените бланки. Агентът е следвало да отчита сключените полици и
издадените квитанции, както и събраните суми по тях в офиса на „РОС 57“
ЕООД, най-късно в първия работен ден след подписване на полицата от
клиента. Отчитането се извършвало чрез съставяне на опис-сметка, в която се
отразявали всички сключени от агентите полици по вид и номер, събраната
сума по всяка една полица, удържаното комисионно възнаграждение от всяка
една полица, общата събрана сума от всички полици, общата сума на
удържаните комисионни възнаграждения по всички полици и общата сума
подлежаща за превод в „Дженерали Застраховане" АД по банков път. Общата
сума , която подлежала за превод се явява разликата между общата събрана
сума от всички полици и общата сума на удържаните комисионни
2

възнаграждения по всички полици. Опис-сметките се изготвяли с поредни
номера, съответстващи на поредността на номера на съответната пачка.
Пачката представлява съвкупността от всички сключени и отчетени полици
през съответния ден , ведно с издадените квитанции за събраните суми,
описани подробно в опис-сметките и сумирани в описа на пачката. Описът на
пачката следвало да бъде изготвен на база на всички сключени полици,
издадени квитанции и получени суми от всички застрахователни агенти в
съответния ден в офиса на „РОС 57“ ЕООД. Пачката представлява дневен
отчет на офиса и работещите към него агенти и брокери. Самата пачка
представлявала комплект от документи - сключени застрахователни полици,
издадени квитанции за събрани застрахователни премии, описа на сметките на
агентите и описа на пачката. Този комплект от документи в плик се изпращал
по куриер до Централата на „Дженерали Застраховане“ АД.
Най-късно на следващия ден след изготвяне на описа на пачката, сумата
посочена в нея и съответната и опис-сметка като „сума за превода“, следвало
да бъде преведена от подс. Н. по сметката на Централното управление на
„Дженерали Застраховане“ АД в „УниКредит Булбанк“ АД.
Опис-сметките и описите на пачките, за двата офиса в гр. Бургас, се
изготвяли и въвеждали в компютърната система на „Дженерали Застраховане“
АД само от подс. Н., на която бил предоставен достъп за това чрез
потребителско име и парола, известна само на нея. Н. проверявала
съответствието на опис-сметките с представените от агентите сключени
застрахователни полици, издадени квитанции, удържани комисионни и
събрани застрахователни премии, като всички суми подлежащи за превод
били отчитани и предавани на нея. Превеждането на тези суми по посочената
сметка на „Дженерали Застраховане“ АД в „УниКредит Булбанк“ АД се
извършвало само от Н., с изключение на сумите за превод от офиса в гр.
Карнобат, където поради отдалечеността му, тази дейност се извършвала от
св. П. Й. Й., явяващ се представител на посредника в същия град.
Вместо да превежда редовно и в пълен размер събраните и отчетени
застрахователни премии, според държавното обвинение, подс. М. Н. системно
превеждала произволни, по-малки суми, задържайки част от парите за себе си.
Така в периода от 04.01.2010год, на която дата била отчетена първата опис
пачка, до 21.09.2010год. включително, когато била отчетена последната,
подсъдимата отчела опис пачки от №10010002 до №10010083, от 10010090 до
10010095, от 10010098 до 10010101, от № ********* до ********* и от №
********* до *********, по които били събрани и начислени суми за превод в
общ размер на 313 240,66 лева. Вместо да преведе посочената сума на
„Дженерали Застраховане“ АД, след приспадане на следващото и се
комисионно възнаграждение в общ размер от 16 473.72 лева, Н. извършила
преводи за целия този период в общ размер на 258 353,88 лева. По този начин,
в периода от 04.01.2010г до 21.09.2010г, включително, подсъдимата натрупала
сума в общ размер на 38 413,06 лева (тридесет и осем хиляди четиристотин и
тринадесет лева и шест стотинки), собственост на застрахователното
3

дружество. Посочената сума подс. Н. не превела, а задържала за себе си като
своя, като на неустановена дата в периода от 04.01.2010г. до 21.09.2010г
извършила фактическо разпореждане с тези парични средства, като ги
използвала за свои нужди.
През м.април 2010г от страна на „Дженерали Застраховане”АД, била
извършена вътрешна проверка на дейността на застрахователния посредник и
генерален представител за гр. Бургас „РОС 57“ ЕООД. Проверката била
извършена дистанционно /в Централното управление/, без посещение на
офисите, като в компютърната система били направени сверки на дължимите
суми по описите на пачките и съпоставка на получените суми по банковите
сметки. При проверката било установено, че дължимите суми не са били
превеждани от „РОС 57“ ЕООД ежедневно в пълния и точен размер, посочен
като «сума за превод», а епизодично са били извършвани от подс. Н. преводи
на различни по размер суми. Била установена разликата между дължимата
сума за превод по описите на пачките и реално преведената по банков път
сума. Бил изготвен доклад, който бил изпратен на подс. Н..
С оглед предходните констатации за нередности в дейността на
посредника „РОС 57“ ЕООД, чийто упълномощен представител била подс. Н.,
през м. август 2010г в офисите на дружеството била инициирана нова
проверка от „Дженерали Застраховане” АД. По разпореждане на подсъдимата,
на проверяващия екип бил отказан достъп до касовата книга, счетоводните
документи, отразяващи движението на паричните потоци и касовата
наличност.
Във връзка с констатациите от м. април и действията на Н. по
възпрепятстване на проверяващите през м. август, на 21.09.2010г. комисия от
„Дженерали Застраховане” АД, в състава на която бил и св. Д. П., посетила
офисите на „РОС 57“ ЕООД, в присъствието на подс. М. Н., за извършване на
документна проверка на място. На практика комисията отново не могла да
извърши проверка, тъй като Н. не предоставила каквито и да е първични
счетоводни документи /приходни и разходни ордери, касови книги, банкови
извлечения и документи, фактури или хонорар сметки за комисионни на
агенти/, инвентаризационни описи на бланките под строга отчетност, стикери,
агентски договори, приемо-предавателните протоколи, с които бланките били
предадени на агентите и които не били установени като налични на място. В
тази връзка комисията заключила, че не е в състояние да установи касовата
наличност към 21.09.2010г по документи и фактически. В хода на
разследването, посочените документи също не били предадени от
подсъдимата, като не било установено и местонахождението им.
На същата дата - 21.09.2010год, на подс. М. Н., в качеството и на
упълномощен представител на „РОС -57“ ЕООД, лично било връчено
уведомително писмо от името на „Дженерали Застраховане”АД. С него Н.
била уведомена, че във връзка със системно неизпълнение на договорните
задължения и нарушаване на финансовата дисциплина и отчетност от страна
4

на посредника, застрахователното дружество оттегля всички предоставени му
пълномощия и права по договора и прекратява същия, считано от следващия
ден. След 21.09.2010г, подс. М. Н., в качеството и на упълномощен
представител на „РОС -57“ ЕООД, преустановила всякаква дейност във връзка
с договора, като последният превод към „Дженерали Застраховане” АД
същата извършила именно на 21.09.2010г - начислена сума за превод по опис
на пачка № *********.
Със същото уведомително писмо, подс. Н. била поканена официално да
възстанови на „Дженерали Застраховане” АД сумите от събрани, но
непреведени застрахователни премии от сключени застраховки, като това не
било извършено.
По делото били назначени и изготвени счетоводна и допълнителни
счетоводни експертизи. Видно от представените от вещото лице заключения,
била направена съпоставка между посочените в опис пачка документи,
респективно на сумите, събрани от сключени застраховки, приспаднати и
платени комисионни и банковите извлечения на действително преведените
суми. Въз основа на тях било дадено заключение, че начислената сума за
превод от „РОС 57 ЕООД“ в периода от 04.01.2010год. до 21.09.2010год,
включително възлиза на 313 240.66лв. Реално преведените от подс. Н. парични
средства за същия период били 258 353.88лв. или разлика в размер на 54
886.78 лв, от която сума след приспадане комисионните на подсъдимата, в
размер на 16 473.72лв. било изчислено, че дължимата сума, която Н. не е
превела на „Дженерали Застраховане” АД е в размер на 38 413.06 лева.
За да установи извършено ли е горепосоченото престъпление от
подсъдимата, съдът направи анализ на всички събрани по делото
доказателства.
Както на фаза досъдебно производство, така и на фаза съдебно
следствие, подсъдимата не се признава за виновна по така повдигнатото
обвинение. Заявява, че не е била на трудов договор с „Дженерали
Застраховане“, а е била пълномощник на едната фирма. Заявява, че от 2008
година, когато фирмата, на която била пълномощник е сключила договор с
„Дженерали Застраховане“, работата и била да сключва застрахователни
полици, тя и нейните служители. Също със застрахователни агенти, които
фирмата наемала, а също и директно на договор към „Дженерали
Застраховане” АД. След сключване на застрахователните полици, те се
администрирали в тяхна система и се изпращали по банков път към
„Дженерали Застраховане” АД сумите, след приспадане на комисионата на
фирмата. Договорът бил прекратен през 2010 година, месец септември. След
този период тя не била уведомявана нито по телефон, нито писмено,
включително и фирмата, на която е била пълномощник, че се дължат някакви
суми към застрахователната компания. Отрича да е присвоявала парични
суми.
Следва да се посочи, че събрания във фазата на съдебното следствие
5

доказателствен материал, подкрепя в своята цялост изцяло обясненията на
подсъдимата.
По делото са разпитани свидетелите:
Д. Б. П. – заявява, че през 2010г. е бил вътрешен одитор в
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД. Посетил е един от офисите, конкретно
посочения в ОА с екип. Не помни за този одитен ангажимент нещо различно
от стандартните процедури. Дава информация за действия в стандартни
случаи. Не си спомня кокретно за „РОС 57“ ЕООД. Няма спомен за нередност.
Спомня си за самоубил се агент в Бургас със сключени, но неотчетени полици.
П. Т. С. – заявява, че е работила за фирма „РОС 57“ ЕООД преди много
години. Допълва, че помни, че „шефката“ е била подсъдимата, но
заплащанията не са били нейна работа.
К. П. И. – заявява, че е работил в „РОС 57“ ЕООД в периода 2009-2010г,
за няколко месеца, на длъжност „мениджър“ към „Дженерали“. Обучавал
агенти за застраховане, не сключвал застраховки. Получавал заплата от
София, от „Дженерали“. Организирал курсове за обучение. Н практика бил на
договор към „Дженерали“. Познавал подсъдимата като братовчедка на
починалата му съпруга. Не бил сигурен дали тя е била шеф, не бил наеман от
нея. Нямал впечатления от дейността и.
В. Н. Т. – заявява, че не е бил сред проверяващия екип, който е
установил злоупотребата, предмет на наказателното производство. Неговата
функция била да осигури правна подкрепа и кореспонденция, водена в ДП.
Разбрал, че липсват над 980 броя бланки, които били предадени по
данни на „Дженерали“ на застрахователния агент и установили липси за над
100 000 лева. Твърди, че техни проверяващи не са били допуснати до описа,
който е извършван от застрахователното дружество.
Ж. Г. Г. – заявява, че отчитането на полиците е било както трябва да се
отчитат - правел се отчет, сумиране, проверяване и се носели на място. На
подсъдимата предавал полиците и събраните пари, като директно на
„Дженерали“ не изпращал пари и полици.
П. Й. Й. – заявява, че е работил в „Дженерали“, в офиса в Карнобат.
Средствата от сключените застраховки били превеждани по сметки на
„Дженерали“, по банков път. Допълва, че офисът в Бургас контролирал
останалите офиси към него. С подсъдимата имал професионални отношения,
като при проблем се обръщал към нея. Твърди, че отчетността им била
перфектна.
П. А. Х. – заявява, че познава подсъдимата още когато била жива майка
и – св. ... М.. Имало фирма „Рос 57“, а след това „Пик Бургас“, която за кратко
била водена в кантората. Твърди, че предал цялата документация, свързана със
счетоводството на фирмата.
Д. М. Н. – заявява, че е работила в „РОС 57“ ЕООД като технически
сътрудник, обслужване на клиенти, администриране на застрахователни
6

полици. Сключвала застраховки, извършвала отчети. Парите се превеждали по
банков път на компанията. Агентите се отчитали в офиса, като всеки
получавал комисионна за работата си. Основно тя отчитала парите и
документооборота. Подсъдимата също превеждала. Имало случай с
неотчетени пари със служител, който се самоубил. Не помни за друг такъв
случай.
Р. К. М. и А. В. А. – заличени като починал свидетел, по отношение на
М. и като свидетел с неизвестен адрес за А..
Вещото лице К. Д. В. поддържа заключението по изготвената от нея
съдебно-счетоводна експертиза.
На първо място, в хода на съдебното следствие не се доказа, че
подсъдимата е осъществила състава на чл. 206, ал. 3, вр. ал.1 от НК. При
анализа на показанията на разпитаните свидетели следва да се отбележи, че
категорични данни за съпричастност на подсъдимата по така повдигнатото
обвинение, не се установиха.
В своите показания, свидетелите П. Т. С., К. П. И., Ж. Г. Г., П. Й. Й.; П.
А. Х. и Д. М. Н. разясняват за процедурата за отчитане на постъпилите
парични суми. Всички свидетели са работили в „РОС 57“ ЕООД по различно
време и са имали служебно взаимоотношения с подсъдимата. Св. Н. е имала и
ангажимент по отчитане на парите и документооборота. Никой от свидетелите
не споменава за злоупотреби, свързани с неотчетени парични средства от
подсъдимата, като някои от тях споменават за такива проблеми с лице –
служител на фирмата, който имал здравословни и финансови проблеми,
поради което се самоубил.
Св. Д. Б. П. заявява, че лично е участвал в извършения одит на
процесния офис на „РОС 57“ ЕООД, но няма спомен за нередност.
Единствено свидетелят В. Н. Т. дава подробна информация за
констатирани неотчетени парични суми, макар и същият да заявява, че не е
участвал лично в извършения одит, а тази информация е получил по-късно.
Съдът кредитира с доверие показанията на всички свидетели и
заключението по изготвената експертиза, отчитайки обстоятелството, че св. Т.
е в служебни взаимоотношения с „Дженерали Застраховане” АД към момента
на извършване на разпита му в съдебно заседание.
Разпоредбата на чл. 206, ал. 1 НК предвижда, че „Който присвои чужда
движима вещ, която владее или пази, се наказва за обсебване“
За да има обсебване, трябва да са налице следните елементи:
1. Предмет - чужда движима вещ, която деецът владее или пази на
правно основание - договор, служебно положение и др.
2. Деяние - присвояване т.е. деецът да включи вещта в своето имущество
или да се разпореди с нея като със своя.
3. Субективна страна – съзнание и воля да се отнеме чуждата вещ.
7

Изпълнителното деяние се осъществява чрез акт на неправомерно юридическо
или фактическо разпореждане с чуждото имущество в свой или в чужд
интерес.
Не може да се приеме обсебване по чл. 206 НК, ако няма доказателства
как подсъдимият се е разпоредил с вещта. Самото липсване на вещта и/или
непредаването обратно, не е достатъчно да осъществи състава на чл. 206
НК, тъй като може да има и други хипотези, като загубване, повреда,
небрежност. ), т.е. трябва да е установен начинът, по който подсъдимият се е
разпоредил с вещта — или поне да има несъмнени доказателства, че е
извършил разпореждане „като със своя“.
Съдебна практика на ВКС е категорична, че само фактът, че вещта
липсва, не доказва обсебване, т.е. ако не е установено, че подсъдимият се е
разпоредил с нея като със своя (напр. продал я, подарил я, унищожил я,
отказал да я върне и т.н.). В този смисъл е практиката на ВКС, Р № 501/2013 г.,
І н.о. „Не е достатъчно вещта да не е върната. Липсата на доказателства как
деецът се е разпоредил с нея изключва извод за присвояване.“; ВКС, Р №
51/2019 г., І н.о. „Присвояването предполага действия, с които деецът
обективира намерението си да я задържи като своя; ВКС - Решение № 25/2013
г. по н. д. № 1200/2012 г. „За да е налице обсебване, трябва да е доказано
действие на фактическо или юридическо разпореждане с вещта —
прехвърляне, потребление, унищожаване, укриване, или отказ да се върне,
което обективира намерението за присвояване.“; ВКС - Решение № 86/2019 г,
НО, I н.о. „Обсебване не е налице, когато деецът само не е отчетен или не е
предал вещта, без да е ясно дали я е задържал, унищожил, продал или
употребил в свой интерес“; ВКС — Решение № 230 от 27.06.2019 г. по н.д
„изпълнителното деяние на обсебването се осъществява чрез акт на
противозаконно юридическо или фактическо разпореждане в свой или чужд
интерес“.
Т.е. самото „липсване“ на вещта не стига, за да обоснове състава на
престъплението по чл. 206 НК. Трябва да има доказателства за конкретен акт
на присвояване. Без доказателства за начина на разпореждане (или поне
фактически отказ за връщане), не може да се направи сигурен извод за
обсебване. При липса на данни за такива действия, обсебване няма.
По конкретния случай, съгласно разпоредбата на чл. 206, ал. 3 НК, ако
обсебването е в големи размери или представлява опасен рецидив,
наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, като съдът може да
лиши подсъдимия от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7, както и може да постанови
конфискация на част или цялото имущество. Тук следва да се отбележи, че в
правната доктрина, както и в съдебната практика съществува спор относно
това, дали парите, като движими вещи могат да бъдат предмет на
престъплението обсебване. Настоящият състав приема, че паричните средства
могат да бъдат предмет на престъплението обсебване. Аргумент в този смисъл
е, че парите не са изрично посочени и в разпоредбата на чл. 194 от НК, нито в
8

тази на чл. 198 от НК, но не се поставя под съмнение, че могат да бъдат
предмет на престъпленията „кражба“ и „грабеж“ тъкмо като движими вещи.
Ето защо, настоящият съд, се придържа към становището, изразено в редица
решения на ВКС в най- новата му практика от последните години, които
подкрепят именно това разбиране - че парите като движими вещи могат да се
обсебват, така както могат да бъдат предмет на престъпленията кражба и
грабеж. В този смисъл са Решение № 384 от 29.10.2009 г. на ВКС по н. д. №
320/2009 г. III н. о. НК, Решение № 534 от 14.01.2010 г. на ВКС по н. д. №
599/2009 г., II н. о. НК, Решение № 419 от 27.11.2000 г. на ВКС по н. д. №
384/2000 г. III н. о., Решение № 88 от 10.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 3161/2011
г. I н. о. НК, както и редица други.
„Обсебване“ е налице, когато определено физическо лице, получи на
някакво правно основание чуждо имущество да го владее или пази, но
извърши с него неправомерен акт на имуществено разпореждане в свой личен
или чужд интерес. Физическото лице може да бъде и „длъжностно“, по
смисъла на чл. 93 НК, но връзката му с чуждото имущество трябва да е вън от
кръга на служебните му правомощия. „Да владее или пази“ означава, че
вещите, в конкретния случай, са предоставени на дееца на някакво правно
основание - било по силата на договор, устно разпореждане или фактическо
предаване. Що се отнася до собствеността на вещите, за да е налице
престъпно обсебване, същественото е деецът да не е техен собственик или
поне да не е единствен такъв (Решения № 372 от 1.10.2008 г. по нд. № 364/08 г.
и № 546 от 13.01.2010 г. по нд № 595/09 г., и двете по описа на ВКС, I-во н. о.).
Присвояването на чуждите вещи, предполага недвусмислено манифестиране
на промяна на отношението към тях като към свои, което се обективира не
само когато деецът не отчете получени суми, защото ги е разходвал, но и
когато откаже да ги върне.
От обективна страна за наличието на осъществен състав на обсебване,
законът изисква да се установи кумулативно наличието на следните
предпоставки: от една страна у дадено лице трябва да се намира чужда
движима вещ. Тази вещ следва да се пази или владее от това лице, като то
следва да съзнава, че няма правото да се разпорежда с вещта без съзнанието
на собственика и. Същевременно вещта следва да се намира у лицето на
някакво правно основание, т. е. владението върху тази вещ следва да е било
законосъобразно придобито. На следващо място следва това лице да промени
отношението си към вещта и да започне да извършва действия с нея, които би
могъл да извършва само собственика, т. е. следва да започне да владее вещта
като своя и да не признава, че вещта е чужда собственост или да се разпореди
с нея в своя или чужда полза. Възможно е също така да се оспорва
собствеността и чрез бездействие, като например да не се връща вещта на
собственика при изрично искане за това.
От субективна страна деянието следва да е извършено при форма на
вината пряк умисъл, като подсъдимия е следвало да съзнава
общественоопасния характер на деянието си, факта че присвоява чужди вещи
9

и започва да ги владее като свои.
В конкретния случай, за да се приеме че подсъдимата е извършила това
престъпление с предмет описаните вещи, следва от доказателствата по делото
да се установява, че на посочения в обвинителния акт период тя е извършила
разпоредителни действия с тези вещи или пък е отказала да ги върне на
собственика - „Дженерали Застраховане” АД. Тезата на прокурора, заложена в
обвинителния акт не почива на събраните доказателства, тъй като не се
установиха преки или верига от косвени доказателства, които да обосноват
съпричастност на подсъдимата към констатираните липсващи парични
средства.
Буди недоумение и обстоятелството, че ощетеното юридическо лице в
уведомлението, с което е прекратен договора с подсъдимата на 10.09.2010 г. е
посочило само, че се прекратява договорът в резултат на неизпълнение на
договорни задължения, като не са направени искания за заплащане на каквито
и да било суми. Не са предявени и никакви претенции по гражданско правен
ред, което е неоправдано и нелогично от житейска гледна точка.
Дори да се приеме, че посочените в ОА липси са безспорно установени,
то от събраните по делото доказателства не може да се направи връзката им с
противоправно поведение на подсъдимата.
Според съда не е необходимо, макар и да има възможност, да се излагат
повече мотиви защо поведението на подсъдимата е несъстовомерно от
обективна страна, доколкото изложените факти са изключително
красноречиви и навеждат съда на един единствен обоснован извод, а именно
за липса на доказателства за извършено престъпление.
На практика констатацията на съда, че Н. не е извършила деянието от
обективна страна, обезсмисля задължението на съда да изследва и да излага
своите съждения за наличието на субективна страна.
Признаването на подсъдимата за виновна в извършването на
престъпление по чл. 206, ал.3, вр. с ал.1 от НК при така установените факти по
делото, би противоречало на основния правен принцип, обективиран в
нормата на чл. 304 от НПК. Съгласно последната, присъдата не може да
почива на предположения. Подсъдимият се признава за виновен, единствено и
само когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В конкретния случай
от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, не се установи по
никакъв начин, подсъдимата да е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 206, ал.3, вр. с ал.1 от НК.
Наличието само на вероятност, съгласно хипотезата на чл. 303, ал. 2 от
НПК и при така установените по делото доказателства, изключва
възможността обвинението да се счита за доказано по несъмнен начин. Ето
защо, очертаните обстоятелства, анализирани във взаимовръзка с
констатираните липси, формират вътрешното убеждение на съда за
доказателствена необезпеченост на обективните и субективни признаци на
10

престъпление по чл. 206, ал.3, вр. с ал. 1 от НК, по отношение на подсъдимата.
Изхождайки от горното и от разпоредбата на чл. 304 от НПК, според
която присъдата не може да почива на предположения, съдът, признава за
виновен подсъдимия тогава, когато обвинението е доказано по несъмнен
начин. Воден от гореизложеното, настоящият състав намира, че обвинението
не е доказано несъмнено, поради което призна подсъдимата М. Н. Н., ЕГН:
**********, за невиновна в това, че на неустановена дата в периода от
04.01.2010год. до 21.09.2010год, включително, в гр.Бургас, в качеството си на
пълномощник на „РОС 57“ ЕООД, ЕИК: *********, упълномощена с
пълномощно , нотариално заверено под рег.№ 796/20.03.2009г от нотариус
Гергана Недина рег.№ 607 на Нотариалната камара, противозаконно
присвоила чужди пари в големи размери, собственост на „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК:*********, в размер общо на 38 413,06лв.
{тридесет и осем хиляди четиристотин и тринадесет лева и 6 ст.), които не
превела на Застрахователя, и които владеела по силата на договор за
посредничество от 22.06.2009год. между „РОС-57“ ЕООД, с.Каменар,
обл.Бургас, в качеството му на посредник /застрахователен агент/ и
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, София, в качеството му на
Застраховател, като присвоените пари се явяват разликата между начислените
суми за превод по опис пачки от №10010002 до №10010083, от 10010090 до
10010095, от 10010098 до 10010101, от № ********* до ********* и от №
********* до ********* в размер общо на 313 240,66лв. и действително
преведената на Застрахователя сума в размер на 258 353,88лв., намалена с
дължими възнаграждения на „РОС 57“ ЕООД в размер на 16 473,72лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 190 от НПК направените по
делото разноски остават за сметка на държавата.
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата.

СЪДИЯ:

11

Номер на акта:	93
Дата:	6 юни 2025 г.
Съдия:	Мариета Димитрова Бушандрова

Дело:	20222120201842
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	30 май 2022 г.

Присъда по НОХД №1842/2022 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите