Р Е Ш Е Н И Е
№ 1008
гр. Велико Търново,
21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в открито
съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
и с участието |
|
на прокурора |
Весела Кърчева |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело №57 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2024 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63в от ЗАНН.
Касаторът,
Началникът на РУ – Свищов при ОДМВР - В.Търново, е обжалвал като неправилно
решение №53 от 8.11.2023 година, постановено по АНД №216/2023 година по описа
на Свищовският районен съд.
От изложените в касационната жалба оплаквания се установява, че според касатора решението е неправилно, тъй като е постановено при
нарушен закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Неправилно
съдът е приел според касатора липсата на нарушение по
чл.6, т.1 от ЗДвП, каквото е установено. Освен това се прави оплакване което е
в смисъл, че управляваното от касатора ППС не е сред
тези, за които се изисква правоспособност за управлението му. В случая ответникът по касация не е имал
свидетелство за правоспособност за управляваното от него ППС – триколесно
превозно средство, марка Тол Т 408 1. Всъщност
въпросното ПС попадало в категорията АМ, за което е необходимо наличие на
правоспособност, каквато ответникът оп касация не
притежавал.
Ответникът по касация, Г.П.Г., чрез *** Д. от ВТАК оспорва
основателността на касационната жалба и моли решението на съда да се остави в
сила.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е…..
С обжалваното решение въззивният съд е отменил
като незаконосъобразно наказателно постановление №23-0352-000429 от 24.07.2023
година на касатора, с което на ответника по касация
за нарушение по чл.6,т.1 от ЗДвП и на
основание чл.183, ал.2, т.3, предложение първо от същия закон е наложена
глоба от 20 лева, и за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание
чл.183, ал.1, т.1 от същия закон е наложена глоба от 10 лв.
Съдът е приел по отношение на нарушението по
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, че от събраните по делото доказателства се
установява, че ответникът по касация е участвал в движението по пътищата чрез
триколесно превозно средство /ТОЛ Т 408 1/ с рег.табела №***, категория L2e-P, негова собственост, регистрирано по
надлежния ред, като освен това е притежавал валидно СУМПС за категориите В, АМ.
Съдът е посочил, че при квалифицирането на нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП следва да се посочи категорията на управляваното от претендирания
нарушител МПС, за управлението на което се изисква съответното свидетелство по
чл.150а от закона. Съдът е посочил, че според чл.150а, ал.1, т.1
от ЗДвП категорията за правоспособност на водачите „АМ“ е задължителна за
мотопеди- двуколесни или триколесни превозни средства
с конструктивна максимална скорост не по-висока от 45 км/ч, както са определени
в чл.4, параграф2, букви „а“ и „б“ от Регламент /ЕС/ №168/2013, с изключение на
тези, с конструктивна максимална скорост, по – малка или равна на 25 км/ч, и
леки четириколесни превозни средства, както са определени в чл.4, параграф2,
буква „е“ и Приложение 1 от Регламента. В това отношение е посочено в
решението, че видно от представеното писмено доказателство – свидетелство за
регистрация, част 1 за въпросното превозно средство, в най – дясната колона
срещу б.“Т“ е записано, че максималната скорост, която може да развива това
средство е от 25 км/ч. Следователно за него не важи изискването за категория
„АМ“, като въпреки, че той притежава тази категория, не е длъжен да носи СУМПС.
Следователно процесното постановление според съда противоречи на чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, тъй като няма точна индивидуализация на превозното средство в
съдържанието му.
Що се касае до претендираното
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП то съдът е приел, че следва АНО да установи
елементите на състава на съответното нарушение, каквото доказване липсва в този
случай. С АУАН и НП се претендира от фактическа страна, че ответникът по
касация не е спрял на знак „СТОП“, находящ се на
кръстовище, образувано от улица „33 сти свищовски
полк“ и улица „Нове“, като дадените от ответника
обяснения са били в смисъл, че е спазил предписанието на знака, но поради
разположението на патрулния автомобил, както водачът, така и служителите на автопатрула не са имали пряка видимост един към друг. Посоченото
според съда разколебавало доказаността на поведението
на ответника, прието като нарушение.
Решението е правилно.
Съставът на чл.183, ал.1, т.1, предложение
първо и второ от ЗДвП гласи средното: “Наказва се с глоба 10 лв. водач, който:
не носи определените
документи - свидетелство за управление и свидетелство за регистрация на
управляваното моторно превозно средство;“.
За да е формално законосъобразно
наказателното постановлениепо отношение на това претендирано нарушение, то в обстоятелствената му част
следва да е посочено каква категория е съответното превозно средство,
управлявано от водача /по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП/ и дали за тази категория
превозно средство се изисква определена правоспособност, за наличието на която
съответният водач не държи в себе си съответния документ, който да я
установява.
Видно от съдържанието на процесното НП, в него е посочено единствено, че водачът не носи СУМПС за управление на МПС от
съответната категория и контролен талон към него.
При това положение изводът на районният съд
касационната инстанция намира за правилен. След като се претендира, че водачът
не носи свидетелството за управление на МПС от определена категория, то следва
в съдържанието на постановлението да се отрази изрично какво превозно средство
управлява субекта на нарушението и каква правоспособност изисква управлението
на такова ПС.
Касационната инстанция не споделя
съображенията на районният съд досежно
категоризацията на триколесното превозно средство. Следва да се има предвид, че
с аргумент от чл.150 за всички ППС, които участват в движението по пътищата,
отворени за обществено ползване, изискването е да се управляват от
правоспособен водач, с изключение на изрично изброените в нормата /индивидуално
електрическо превозно средство по смисъла на §6, т.18б от ДР на ЗДвП или учебно
превозно средство/, сред които не е управляваното от ответника по касация с
оглед събраните доказателства.
Посоченото не влияе на крайният извод на съда
досежно формалната незаконосъобразност на процесното
пред него наказателно постановление предвид изискването на разпоредбата на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Следва само да се обърневнимание
на касатора, че е недопустимо едва пред касационната
инстанция да се допълва обстоятелствената част на наказателното постановление,
чрез посочване в тази жалба на релевантните обстоятелства и правното им
значение за обективният състав на нарушението.
Що се касае до нарушението на чл.6, т.1 от ЗДвП, то касационната инстанция споделя изложената в първоинстанционното
решение аргументация, като препраща към нея на основание чл.63в от ЗАНН във
връзка с чл.221 , ал.2, изречение второ от АПК.
Правилното решение следва да остане в сила.
Разноски не следва да се присъждат, тъй като
не са претендирани.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново,
първи касационен състав, същото
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №53 от 8.11.2023 година, постановено по АНД
№216/2023 година по описа на Свищовският районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.