Р Е
Ш Е Н
И Е
№2688
гр. В.,
29.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненски
районен съд, гражданско отделение, 43-ти състав, в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и девети май две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Т.Л.
Секретар:
Д.Д.
сложи за разглеждане гр. дело № 16398 по
описа на съда за 2019 година, докладвано от съдията и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството по делото е
образувано въз основа искова молба на С.С.С., ЕГН ********** с адрес: ***, с
която против Г.Д. „Г.П.“при МВР, със седалище и адрес на управление: ***, с
която, след допуснато изменение на основание чл.214, ал.1 ГПК, са предявени
обективно съединени осъдителни искове за заплащане на следните суми: 803,01 лева представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 106 часа, за
периода от 01.05.2018 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисление
на положения нощен труд от 744 часа в дневен с коефициент 1,143, ведно със
законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 11.10.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 49,84 лева – обезщетение за забава,
начислено за периода 01.05.2018
г. до 10.10.2019 г., на
осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Обстоятелства, на които се
основават претендираните от ищеца права:
През периода от
01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е полагал труд като „полицай“ в ГПУ Л. -
гр. В. към РДГП А., което е на структурно подчинение на Г.Д. „Г.П.“при МВР, гр.С..
Ищецът е със статут на държавен служител при нормална продължителност на
работното време, регламентирана в чл. 187, ал. 1 ЗМВР от 8 ч. дневно и 40 ч.
седмично при 5-дневна работна седмица.
Съгласно чл. 178 ЗМВР към основното месечно възнаграждение се изплаща и допълнително възнаграждение
за извънреден труд. Нормалната продължителност на работното време е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5- дневна работна седмица. Твърди, че от
14.10.2016 г. работното време на държавни служители се изчислява в работни дни
сумирано за тримесечен период, а преди това – ежемесечно. Работата извън
работното време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд. Съгласно чл.
9, ал. 2 НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент 1,143, който е равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. За процесния
период ищецът е положил часа нощен труд, който след преизчисляване с коефициент
1,143 води до извод за полагане на извънреден труд, който е останал незаплатен.
Сочи, че размерът на претендираното допълнително вънзаграждение за извънреден
труд е изчислен на база основното месечно възнаграждение на ищеца, увеличено с 50
%, съгласно чл. 187 ал. 6 ЗМВР.
В срока по
чл.131 ГПК е представен отговор на исковата молба, с който се оспорва
основателността на предявените искове. Ответникът не оспорва, че през процесния
период, ищецът е бил държавен служител, както и че работата му е изпълнявана на
смени при сумирано изчисляване на работното време. Твърди, че целият положен от
ищеца извънреден труд му е бил заплатен своевременно, на основание чл.178 ал.1
т.3 ЗМВР, доколкото приложимите за ищеца, като държавен служител в МВР, норми
са тези по ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл и КТ.
Сочи, че
процесните отношения се регулират от Наредба 8121з-776 от 29.07.2016г. и
Наредба 8121з-908 от 02.08.2018г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР, които не предвиждат преизчисляване на нощния труд в
дневен.
Оспорва
приложимостта на Наредба за структурата и организацията на работната заплата,
доколкото считат че съгласно чл. 9 ал. 2 и ал. 3 от същата, се установява, че
тя е приложима само за работници и служители по трудово правоотношение, но не и
за държавни служители, какъвто е ищецът. Счита, че за ищеца са приложими само
нормите на ЗМВР.
Сочи, че в
разпоредбата на чл.178 ал.1 ЗМВР са изчерпателно изброени възнагражденията,
които се изплащат на служителите на МВР и съгласно чл. 179 от ЗМВР, работно време през нощта е с
продължителност от 22:00 ч. до 06:00 ч. Оспорва часовете положен нощен труд,
както и изчисленията на ищеца за заплащане на извънреден труд.
Варненският
районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
приема за установено, от фактическа страна, следното:
По делото е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през процесния период страните
са се намирали в служебно правоотношение, въз основа, на което ищецът е заемал
длъжността „полицай“ в ГПУ Л. - гр. В. към РДГП А., което е на структурно
подчинение на Г.Д. „Г.П.“при МВР, гр. С..
Видно от приобщени платежни бележки,
представени от ответника, за периода от 01.05.2018 г. до 30.09.2019 г, в полза
на ищеца е начислено и изплатено възнаграждение за положен нощен труд, при
отработени часове, както следва: м.05.2018 г. – 56 ч.; м.06.2018 г. – 56 ч.;
м.07.2018 г. – 72 ч.; м.08.2018 г. – 72 ч.; м.09.2018 г. - 56 ч.; м.10.2018 г. – 40 ч.; м.11.2018 г. -8
ч.; м.12 – 8 ч.; м.01.2019 г. – 32 ч.; м.02. – 8 ч.; м.03.2019 г. – 16 ч.;
м.04.2019 г. – 48 ч.; м.05.2019 г. – 56 ч.; м.06.2019 г. – 56 ч.; м.07.2019 г.
– 56 ч.; м.08.2019 г. – 56 ч. и м.09.2019 г. – 48 ч.
По делото е допуснато провеждане на
съдебно-счетоводна експертиза, от заключението, на която неоспорено от страните
и прието от съда, се установява, че за процесния период – от 01.05.2018 г. до
30.09.2019 г. ищецът е отработил общо
744 ч. нощен труд, за които му е изплатено трудово възнаграждение в размер на
186 лева. Преизчислен с коефициент 1.143, нощният труд се равнява на 850 ч.
общо. Разликата след извършеното преизчисляването с посочения коефициент, е 106
ч. Извънредният труд, получен след преизчисляване на положения нощен труд в
дневен, с коефициент 1.143, в размер на 106 ч., за периода от 01.05.2018 г. до
30.09.2019 г., възлизащ на сумата от 803,01 лева не е заплатен от ответника.
Вещото лице сочи размер на обезщетението за забава - 49,84 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи.
Исковете намират правното си основание в разпоредбите на чл. 178, ал. 1, т.
3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД. Същите са допустими, а разгледани
по същество, те са основателни.
Между страните е налице валидно
възникнало служебно правоотношение, въз основа, на което ищецът заема при
ответника длъжността „полицай“ в ГПУ Л. - гр. В. към РДГП А., което е на
структурно подчинение на Г.Д. „Г.П.“при МВР, гр. С..
Разпоредбата на чл.176 ЗМВР
определя, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнагрждения. Едно от
тези допълнителни месечни възнаграждения, предвидени с нормата на чл.178 ЗМВР е
за положен извънреден труд /чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР/.
На
основание чл.187, ал.9 ЗМВР е издадена Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. на
Министъра на вътрешните работи, за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн. ДВ
бр.26/02.08.2016 г., отм. ДВ бр. 4 от 14.01.2020 г./. Съгласно чл.3, ал.3 от
Наредбата, за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч. като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период.
За разлика от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., предвиждаща в чл. 31, ал. 2
превръщането на общия брой часове положен нощен труд /между 22,00 и 6,00 ч./ в дневен, чрез умножение по 0,143, при сумирано отчитане на отработеното
време, то в Наредбата от 2016 г. липсва такава
изрична норма. Тази празнота в нормативната уредба обаче, не може да се приравни на забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен.
За преодоляване на посочената непълнота, следва да се приложи Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /обн. ДВ бр. 9 от 26.01.2007
г./, в чл.9, ал.2 от която е предвидено при сумирано изчисляване на работното
време, нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време, за съответното
работно място.
По делото бе установено, че за
процесния период – 01.05.2018 г. до 30.09.2019 г., ищецът е положил 744 ч.
нощен труд, който след преизчисляване с коефициент 1,143 за превръщането му в
дневен труд, възлиза на 850 часа. Дължимото възнаграждение за положения извънреден
труд от 106 часа, в размер на 803,01 лева не е изплатено от ответника.
При горните доводи, съдът намира
предявеният иск по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за основателен, поради което следва
да уважи същият изцяло.
С оглед основателността на
главния иск, то основателен се явява и акцесорният иск за присъждане на
обезщетение за забава, в размера, посочен от вещото лице, а именно - 49,84
лева.
Присъдените по делото, в полза на
ищеца, суми, могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка - ***, BIC ***.
По отношение направеното от
ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът
намира следното.
С разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК
се дава възможност, в случаите когато заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, по искане на насрещната страна да се определи по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 ЗА. Съгласно чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /ред. ДВ бр. 45 от
15.05.2020 г./, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
интерес до 1000 лева, възнаграждението е в размер на 100 лева. Изчислено по
указания начин, минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение е 200
лева. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен
между ищеца и процесуалния му представител, като е договорено заплащане на
възнаграждение в размер на 300 лева – по 150 лева за всеки от двата иска. Видно
от същия документ, възнаграждението е изплатено изцяло, в брой. Доколкото делото
не се отличава с фактическа и правна сложност, проведено е само едно съдебно
заседание, съдът намира възражението на ответника, за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за основателно, поради което намалява същото до
минималния размер, предвиден с Наредбата, а именно – 200 лева.
С оглед изхода от спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК, ответникът дължи в полза на ищеца сторените от него разноски
за заплащане на адвокатско възнаграждение, в размер на 200 лева.
Разноски в полза на ответника не
се следват, тъй като след допуснатото изменение в размера на предявените
искове, независимо от частичното прекратяване на акцесорния иск, общият размер
на претендираните от ищеца суми е увеличен.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, в
тежест на ответника следва да бъде възложена и отговорността за разноски за
държавна такса /100 лева/, депозит за вещо лице /200 лева/ и за служебно
издаване на изпълнителен лист /5 лева/, общо в размер на 305 лева, като същият
бъде осъден да заплати посочената сума в полза на бюджета на съдебната власт,
по банкова сметка ***.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.Д. „Г.П.“при МВР, със
седалище и адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.С.С., ЕГН ********** с
адрес: ***, следните суми: 803,01 лева представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 106 часа, за периода от 01.05.2018 г. до 30.09.2019
г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска -
11.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 49,84 лева – обезщетение за забава,
начислено за периода от 01.05.2018
г. до 10.10.2019 г., на
осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г.Д. „Г.П.“при МВР, със
седалище и адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.С.С., ЕГН ********** с
адрес: ***, сторените разноски по делото, в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА Г.Д. „Г.П.“при МВР, със
седалище и адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ сумата от 305 лева, в полза на
бюджета на съдебната власт, по банкова сметка *** – В..
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - В., в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: