№ 72
гр. Плевен , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Весела Л. Сахатчиева
Членове:Рени М. Спартанска
Красимир И. Петракиев
при участието на секретаря Дафинка Н. Борисова
като разгледа докладваното от Рени М. Спартанска Въззивно гражданско
дело № 20214400500176 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл.от ГПК.Делба І-ва фаза.
С решение на Плевенски Районен съд №260134 от 31.08.2020г.,
постановено по гр.д.№4300/2019г.по описа на същия съд на основание чл.341
ГПК е допусната съдебна делба между С. Л. Д. ,ЕГН ****** от
гр.Плевен,****** със съдебен адрес –адвокат П.В. от САК ,гр. София, ж.к.
“Изток“, ****** и С. В. И., ЕГН ********** от гр.София,район ******,
****** върху 10 недвижими имоти,подробно индивидуализирани, както
следва:
1./АПАРТАМЕНТ , находящ се в град София, район „******”, ******
на трети етаж, със застроена площ 58.52 кв. м.,заедно със самостоятелно
ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ, с площ 50 кв. м,ведно с ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ с площ от 20 кв. м.,заедно с 4.21 % идеални части от общите
части на сградата и 3.12% ид.части от дворното място,представляващ
самостоятелен обект в сграда,с идентификатор 68134.300.413.3.2.намиращ се
в сграда №3,разположена в ПИ с идентификатор 68134.300.413.
2./ГАРАЖ №2 , находящ се в гр. Плевен на ****** , в приземния, етаж
на триетажна жилищна сграда, със застроена площ 22.57 кв. м. ,при описани
1
съседи,заедно с принадлежащите му 1.2576 % ид. части от общите части и
общите помещения на сградата с площ 261.05 кв. м. и с 1.2576 % ид. части от
правото на строеж на сградата, построена в дворно място с площ от 680 кв. м.
,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56722.661.1276.1.30,който обект се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с
идентификатор 56722.661.1276.
3./АТЕЛИЕ № 15 със светла площ 19,20 кв. м.,при описани съседи ,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56722.661.1277.1.15,който самостоятелен обект се намира в сграда №1 ,
разположена в ПИ с идентификатор 56722.661.1277.
4./ ТАВАНСКИ (ТРЕТИ) ЕТАЖ със застроена площ от 100 кв. м. на
триетажната масивна жилищна сграда, построена в ПИ с идентификатор
56722.659.425, ведно с припадащата му се идеална част от общите части на
сградата ,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56722.659.425.1.6, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1,
разположена в ПИ с идентификатор 56722.659.425.
5./СТАЯ /БИВШ ЛЕКАРСКИ КАБИНЕТ/ с площ от 36 кв. м. на
партерния етаж на триетажната масивна жилищна сграда, построена в
поземлен имот с идентификатор 56722.659.425,ведно с мазата под стаята и
тоалетната,както и с припадащата му се идеална част от общите части на
сградата ,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56722.659.425.1.1 с адрес: град Плевен, п.к. 5800 ,ул. „Дойран“ №71,ет. 0,
обект 1 ,който самостоятелен обект се намира в сграда № 1,разположена в ПИ
с идентификатор 56722.659.425
6./АПАРТАМЕНТ №4 ,на ет. 2 ,във вход „А“, етажна собственост в
сградата на ЖСК „******“, находяща се на ****** в гр. Плевен със застроена
площ от 81,58 кв.м.при описани съседи ,заедно с принадлежащите: МАЗА
№5 със светла площ от 20,00 кв.м., както и 5,7955% ид.ч.от общите части на
сградата и от общите помещения,външните водопровод, електрозахранване,
канализация и топлопровод, както и 5,7955% ид.ч.от правото за строеж
отстъпено върху държавна земя в парцел V , стр. кв. 94 по плана на гр.
Плевен,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56722.661.1277.1.4, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 56722.661.1277.
7./ АТЕЛИЕ №2, вх. „А“ със застроена площ от 32,76 кв.м. ,при
описани съседи, както и 1,8365% ид. ч. от общите части на сградата и от
общите помещения и 1,7365% ид. ч. от правото на строеж отстъпено върху
държавна земя в парцел V ,стр.кв.94 по плана на гр. Плевен, при описани
съседи.
8./ ГАРАЖ №1 във вход "А" в сградата на ЖСК „******“, находяща
се на ****** в гр. Плевен със застроена площ от 22,00 кв.м.,при описани
2
съседи,както и 1,3704% ид. ч. от правото на строеж в парцел V ,стр. кв. 94 по
плана на гр. Плевен,представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56722.661.1277.1.7, с адрес: град Плевен, п.к. 5800, ****** 1 ,
който самостоятелен обект се намира в сграда № 1 ,разположена в ПИ с
идентификатор 56722.661.1277 .
9./ВТОРИ ЕТАЖ на триетажната масивна жилищна сграда, със
застроена площ от 120 кв. м., ведно с припадащата му се идеална част от
общите части на сградата ,представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56722.659.425.1.5 с адрес:град Плевен, п.к. 5800,******
,който самостоятелен обект се намира в сграда № 1 , разположена в поземлен
имот с идентификатор 56722.659.425.
10./ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №140 в квартал 52 по кадастралния план на с.
******,Община Макреш, Област Видин, целият от 600 кв.м., незастроен при
описани съседи.
С решението на ПРС е постановено от допуснатите до делба недвижими
имоти да се ДА СЕ ОБРАЗУВАТ 4 равни дяла, от които : 1 дял за С. Л. Д.,
ЕГН ****** и 3 дяла за С.В. И. - Д., ЕГН **********.
Със същото решение на ПРС на основание чл.341 ГПК е допусната
съдебна делба между С. Л. Д., ЕГН ****** и С.В. И. -Д., ЕГН **********
върху следните движими вещи:
1./ Надцевка „Хуглу“, модел 103А, с номер ***, калибър 12 и
2./ Ловен полуавтомат "***", с номер Е11293, калибър 12,
които оръжия/движими вещи/ се намират на съхранение при МОЛ на Първо
РУ-Плевен.
Делбата на движимите вещи е допусната при 4 равни дяла ,от които 1 дял
за С. Л. Д. и 3 дяла за С. В. И..
С решението на ПРС е назначена съдебно -техническа експертиза, която
да даде заключение за действителната пазарна цена на допуснатите до делба
движими вещи и недвижими имоти и тяхната поделяемост.
Със същото решение на ПРС не е допусната делба и е отхвърлен като
неоснователен и недоказан предявения от С. Л. Д., ЕГН ****** срещу С.В. И.
- Д., ЕГН ********** иск за делба на следните движими вещи : Лек
автомобил „******“, с peг. № ***, с рама №****** и Лек автомобил „******“,
с peг. № ******, с рама № ******.
3
С решението на ПРС не е допусната делба и е отхвърлен като
неоснователен предявения от С.В. И. - Д., ЕГН ********** срещу С. Л. Д.,
ЕГН ****** иск за делба на следната движима вещ : Цев № С 27765, калибър
12.На основание чл.70 ал.3 от ГПК С. Л. Д. е осъдена да заплати по сметка на
ПРС, държавна такса върху отхвърлената част на иска в размер на 80лв., а
С.В. И. - Д., ЕГН ********** е осъдена да заплати по сметка ПРС държавна
такса върху отхвърлената част на иска в размер на 160лв.
Със същото решение на ПРС на основание чл.344 ал.2, пр. последно от
ГПК С.В. И. - Д., ЕГН ********** е осъдена ДА ЗАПЛАЩА на С. Л. Д., ЕГН
****** сумата от 607,68лв.месечно, представляваща обезщетение за
еднолично ползване на недвижими имоти, предмет на делбата /описаните в
пункт 1,2,3,4,6,7 и 8 от исковата молба/,съответно на притежаваната от
ищцата идеална част от същите, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, считано от влизане в сила на определението до
окончателното извършване на делбата, като искането за разликата до
претендираните 1045лв. и за имотите, описани в пункт 5 и 9 от исковата
молба е отхвърлено.В тази част решението на ПРС е с характер на
определение.
С решение на ПРС №260574 от 14.12.2020г.,постановено по гр.д.
№4300/2019г.е оставена без уважение молбата на С.И. чрез пълномощника й
адвокат С. М. от ПАК, вх.№ 261639/09. 09. 2020г.по чл.247 ГПК за поправка
на очевидна фактическа грешка в постановеното решение по гр.д.
№4300/2019г.по описа на ПРС.
Срещу основното решение на ПРС №260134/31.08.2020г. е постъпила
въззивна жалба,вх.№262138/18.09.2020г.от С.И. /ответник пред ПРС/ чрез
пълномощника й адвокат С. М. от ПАК, с която същото се обжалва В
ЧАСТТА,в която не е допусната делба върху лек автомобил „******“, с peг.
№ ******, с рама № ******,както и в ЧАСТТА,в която на осн.чл.344
ал.2,пр.последно от ГПК въззивницата е осъдена да заплаща сумата от
607,68лв.месечно,представляваща обезщетение за еднолично ползване на
недвижимите имоти,предмет на делбата-посочените в пункт 1,2,3,4,6,7 и 8 от
исковата молба.В обжалваните части се твърди,че решението на ПРС е
незаконосъобразно,постановено при съществено нарушение на
4
съдопроизводствените правила и необосновано.Изложени са доводи ,че за да
отхвърли иска за делба относно двата леки автомобила ПРС е приел,че
липсват данни дали те съществуват и в чие държане се намират,че това
становище е правилно по отношение на л.а.“******“ с рег.№ЕН ***,
с оглед показанията на свидетеля М.Т. ,която е установила,че този л.а.е
бракуван и не съществува към момента.По отношение на втория автомобил
„******“, с peг. № ******, с рама № ****** са изложени доводи за
неправилност на изразеното от ПРС становище с оглед показанията на
същата свидетелка ,че автомобилът е наличен и е в държане на
въззивницата.Посочено е,че първоначалното искане да не се допуска делба на
този автомобил е поради факта,че страните са считали,че този автомобил
продължава да е собственост на лизингодателя ЕООД“***“гр.София ,като в
хода на делото е изяснено,че автомобилът е закупен от наследодателя
.Относно присъденото обезщетение по чл.344 ал.2 са изложени доводи,че
въззивницата е направила искане за разпределение на имотите в писмената си
защита и съдът не е обвързан от направеното искане на съделителя за
присъждане на обезщетение ,а е в правото да приложи една от двете
хипотези,визирани в чл.344 ал.2 ГПК.В заключение въззивницата моли съда
за отмени решението на ПРС в обжалваните му части и постанови друго ,с
което бъде допусната делба на автомобил „******“, с peг. № ******, с рама №
******,а в частта по чл.344 ал.2 ГПК вместо обезщетение да бъде определено
ищцата да ползва имотите,за които има данни,че не се ползват от
съделителите,а именно: стая/бивш лекарски кабинет,находяща се в гр.
Плевен,****** и втори етаж ,находящ се в гр.Плевен, ул.
******.Алтернативно в частта относно присъденото обезщетение по чл.344
ал.2 ГПК е направено искане същото да бъде намалено до размер на
468,24лв.,тъй като въззивницата не ползва тавански етаж/трети/ в гр.Плевен,
на ул. ******.Претендират се и направените разноски за въззивната
инстанция.
От С.И. е постъпила и въззивна жалба вх. №260793/18.01.2021г.срещу
решението на ПРС по чл.247 ГПК №260574 от 14.12.2020г.С втората въззивна
жалба решението на ПРС по чл.247 ГПК се обжалва като незаконосъобразно
и необосновано.Твърди се,че неправилно ПРС е приел,че не е налице ОФГ и
въззивницата е следвало да обжалва решението в частта,в която не е
5
допусната делба на цев с рег.№27765. Посочено е,че след като съдът
правилно е допуснал делба на ловен полуавтомат“***“ с №Е 11293,част от
който е и ЦЕВ с №27765,за въззивницата не е налице правен интерес от
обжалване,че ако делбата продължи без да бъде премахната тази ОФГ,ще
възникне ситуация, при която ловния полуавтомат ще се оценява без цевта,а
ловно оръжие без цев няма каквато и да е стойност и не е годно за
употреба.Излагат се доводи,че след като не е допусната делба за най-
съществената част на едно ловно оръжие, означава ли това,че полуавтоматът
следва да бъде разглобен и цев №27765 да бъде премахната от него.Посочено
е,че въпросната цев с №27765 не е самостоятелна движима вещ ,а част от
допуснатия до делба ловен полуавтомат „***“ номер С Е 11293,че по този
начин оръжието е описано в контролен талон ,съгласно разрешение от
14.10.2015г.,издадено от РУ 01 Плевен-ОД на МВР Плевен,както и в
удостоверението на началника на Първо РУ Плевен.
В съдебното заседание на 07.04.2021г. въззивницата чрез своя
пълномощник адвокат С. М. от ПАК поддържа подадените две въззивни
жалби и моли съда да ги уважи.Претендират се и направените по делото
разноски за настоящата инстанция,съгласно представен списък по чл.80
ГПК.Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени в
депозираната от адвокат М. писмена защита.
Въззиваемата С. Л. Д.,ищец пред ПРС чрез своя пълномощник адвокат
П.В. от ПАК е депозирала писмен отговор на двете въззивни жалби в срока
по чл.263 ал.1 ГПК.В първия отговор относно първата жалба е взето
становище,че същата е основателна в частта,в която се обжалва решението на
ПРС ,с което не е допусната делба на гореописания лек автомобил *** с рег.
№СА ****** ТМ.Изложени са доводи,че между страните /извън
първоначалната позиция по делото/ не е имало спор ,че този лек автомобил е
придобит от наследодателя ,че сега съществува и се намира в държане на
въззивницата С. В. И..В тази част въззиваемата моли съда да допусне делба
върху лекия автомобил при посочените в ИМ дялове.В останалата част ,с
която се обжалва решението на ПРС относно присъденото обезщетение по
чл.344 ал.2 ГПК са изложени доводи за неоснователност на въззивната
жалба.Посочено е,че от страна на ищцата не е направено искане за
разпределение на ползването,а само искане за присъждане на обезщетение ,че
6
направеното от пълномощника на ответницата искане за разпределение на
ползването е недопустимо,тъй като е направено едва в хода по същество,че
правилно ПРС се е произнесъл по направеното в ИМ на ищцата искане за
присъждане на обезщетение по чл.344 ал.2,пр.последно от ГПК.Въззиваемата
счита за неправилно направеното алтернативно искане във въззивната жалба
за намаляване на присъденото обезщетение до размер на 468 ,24лв.с оглед
твърдението,че имотът –тавански/трети/ етаж в гр.Плевен,****** не се ползва
от въззивницата ,а от трети лица.В тази насока са изложени доводи,че
таванският етаж се ползва от ******“ООД ,ЕИК ******,че съгласно
представената справка за актуално състояние на дружеството от търговския
регистър,ответницата е съдружник и управител в същото,а неговото седалище
и адрес на управление са на посочения адрес,че ползването е предоставено на
дружеството от ответницата без знание и съгласие на въззиваемата ,поради
което още с ИМ за този имот е направено искане за присъждане на
обезщетение по чл.344 ал.2 ГПК.Въззиваемата счита,че решението на ПРС в
частта,в която е присъдено обезщетение в размер на 607,68лв.месечно е
правилно и обосновано и следва да бъде потвърдено.
С отговора по втората въззивна жалба срещу решението на ПРС ,
постановено по чл.247 ГПК е взето становище,че тази въззивна жалба е
неоснователна,а обжалваното решение на ПРС по реда на чл.247 ГПК като
правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила.
В съд.заседание на 07.04.2021г.въззиваемата С.Д. чрез своя
пълномощник адвокат П.В. от САК поддържа изложените в отговорите
съображения.
Окръжният съд като прецени изложените в двете въззивни жалби
оплаквания и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
И двете въззивни жалби,депозирани от С.И. са подадени в срока по
чл.259 ал.1 ГПК,от надлежна страна,срещу подлежащи на обжалване съдебни
актове,поради което са допустими.Разгледани по същество въззивната жалба
срещу основното решение на ПРС е частично основателна, а жалбата срещу
решението по чл.247 ГПК е основателна.
7
Решението на ПРС в частта,в която е допусната делбата между С.Д. и
С. И.- Д. върху 10 недвижими имота,подробно индивидуализирани при 4
равни дяла ,от които 1 дял за С.Д. и 3 дяла за С. Д. не е обжалвано от страните
и е влязло в сила. Решението на ПРС е влязло в сила като необжалвано и в
частта,в която между съдителителите при същите квоти на съсобственост е
допусната делба на движими вещи-2 броя ловни оръжия,а именно:1./
Надцевка „Хуглу“, модел 103А, с номер ***, калибър 12 и 2./ Ловен
полуавтомат "***", с номер Е11293, калибър 12,които оръжия/движими
вещи/ се намират на съхранение при МОЛ на Първо РУ-Плевен.Решението на
ПРС е влязло в сила и в частта, в която искът за делба е отхвърлен и не е
допусната делба на лек автомобил „******“с рег. № ЕН ****** с рама
№******,както и в частта,в която искането по чл.344 ал.2,пр. последно от
ГПК за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване е отхвърлено за
разликата над 607,68 лв.до 1045лв.и за имотите,описани в т.5 и т.9 от исковата
молба.
Предмет на въззивна проверка в настоящото производство е решението
на ПРС в частта,в която не е допусната делба на лек автомобил „******“, с
peг. № ******, с рама № ****** и на цев №******,калибър 12,както и в
частта,в която искането за присъждане на обезщетение за лишаване от
ползване на съсобствени имоти е уважено до размер на 607,68лв. за
имотите,описани в пункт 1,2,3,4,6,7 и 8 от исковата молба.
ОТНОСНО лек автомобил „******“, с peг. № ******
За да отхвърли иска за делба по отношение на двата леки автомобила,
ПРС е приел ,че представеното удостоверение от 2018г. доказва,че към
определен минал момент вписаните в същия автомобили са били
собственост на починалия наследодател,че понастоящем страните не са
доказали, че тези леки автомобили съществуват и в чие държане се намират.
Тези правни доводи са правилни, но само по отношение на първия лек
автомобил „******“с рег. № ЕН ******,за който с оглед показанията на
свидетелката М. Т. е установено,че отдавна е бракуван,продаден е за старо
желязо ,но не е снет от регистрация.Изводите на ПРС,че няма данни дали
втория автомобил с рег.№СА ******ТМ съществува ,че не е установено в
чие държане е тази движима вещ,са в противоречие с представените по
делото доказателства.Съгласно удостоверение ,изд.на 27.07.2018г.от ОД на
МВР Плевен,сектор „Пътна полиция“ наследодателят на страните Л.Д. е бил
собственик на три леки автомобила,в т.ч.и процесния автомобил „******“, с
peг. № ******. Първоначално с писмения си отговор ответницата С. Д. е
изразила становище този автомобил да не се допуска до делба,тъй като е
собственост на трето лице-„******“ЕООД ,но впоследствие именно от тази
страна е представен договор за покупко-продажба на МПС от 25.11.2013г.,с
нотариална заверка на подписите /л.60/,по силата на който „***“ЕООД
гр.София е продало на Л.Г.Д. процесния лек автомобил „******“, с peг. №
******.В съд.заседание на 04.06.2020г.адвокат М.,пълномощник на
ответницата е уточнил,че този автомобил се намира в доверителката му,че
8
при нея е и оригиналния талон на автомобила,който е на името на стария
собственик „***“,а от КАТ отказват да издадат нов талон на името на
наследниците.По делото/л.24/ е представено и свидетелството за регистрация
на автомобила,където като собственик фигурира „***“ЕООД.От показанията
на свидетелката М. Т. се установява,че тя е счетоводител и от
2004г.обслужва фирмата на С. и Л. с наименование ******“ООД,в което
дружество съпрузите са били съдружници.Същата посочва, че в наследството
на Л. е останала само една единствена кола –„***“S класа, софийска
регистрация с номер ******.И двете страни не оспорват ,че този лек
автомобил съществува и се намира в държане на С. Д..В регистрите на сектор
„Пътна полиция“,съгласно описаното по –горе удостоверение от ОД на МВР
Плевен ,изд.на 27.07.2018г.,6 месеца след смъртта на наследодателя този
автомобил също е вписан като собственост на Л.Д..При така събраните по
делото доказателства,Окръжният съд приема,че по делото е безспорно
установено,че този лек автомобил е бил собственост на наследодателя Л.Д.
към момента на откриване на наследството му-13.01.2018г.,а след неговата
смърт е станал съсобствен между наследниците му. Автомобилът е придобит
в режим на СИО,по време на брака на наследодателя със съпругата му С.
Д..Делбата на тази движима вещ следва да се допусне при 4 равни дяла ,от
които 1 дял за С.Д. и 3 дяла за С. Д.,в чието държане се намира
автомобила.Решението на ПРС в частта,в която не е допусната делба на лекия
автомобил е неправилно и на осн.чл.271 ГПК следва да се отмени,а
въззивната инстанция се произнесе по същество в горния смисъл.
ОТНОСНО цев ******,калибър 12
С писмения си отговор ответницата е направила искане в наследствената
маса да бъдат включени и две ловни оръжия:
1./ Надцевка „Хуглу“, модел 103А, с номер ***, калибър 12 и
2./ Ловен полуавтомат "***", с номер Е11293, калибър 12 и цев №******
,калибър 12.
С решението на ПРС е допусната делба между съделителите върху двете
ловни оръжия,в която част същото е влязло в сила ,но неправилно съдът не е
допуснал до делба цев №****** ,калибър 12,приемайки,че се касае за
самостоятелна движима вещ,за която не е доказано,че съществува и в чие
държане се намира.Този извод е в противоречие с представените по делото
доказателства.Съгласно издаденото от РУ 01 Плевен разрешение
№20150150983/14.10.2015г./л.23/на наследодателя Л.Д. е разрешено да закупи
2 броя ловни оръжия за ловни цели,дългоцевни огнестрелни оръжия с
гладкостенна цев над 51 см.и боеприпаси.Видно от контролния талон от
08.12.2015г.на база горепосоченото разрешение Л.Д. е закупил 1 брой ловна
пушка Надцевка „Хуглу“, модел 103А, с номер ***, калибър 12 и 1 брой
9
ловен полуавтомат "***", с номер Е11293, калибър 12 и цев №******
,калибър 12,т.е.2 ловни оръжия. Въпросната цев №****** ,калибър 12 е част
от ловния полуавтомат „***“,а не отделна самостоятелна вещ.По идентичен
начин двете ловни оръжия са описани и в представеното съобщение от
началника на Първо РУ/л.65/,съгласно което оръжията се съхраняват при
МОЛ на Първо РУ Плевен ,с единствената разлика,че второто оръжие е
индивидуализирано по следния начин:“ловен полуавтомат „***“к.12
№Е11293/С 27765“, т.е.след наклонената черта е вписан номера на цевта,
съвпадащ с този от контролния талон.Цев № ****** няма характера на
самостоятелна движима вещ,а е част от ловния полуавтомат „***“, допуснат
до делба и неправилно съдът е изключил този елемент от делбата. Цевта на
ловното оръжие има собствен регистрационен номер,което не обуславя
извода,че представлява самостоятелна движима вещ,доколкото цевта на
ловния полуавтомат не може да съществува самостоятелно,а само като част,
елемент от ловното оръжие.Във вида,в който ПРС е допуснал делбата, във
втората фаза при извършване на оценката на този ловен полуавтомат ,би се
стигнало до абсурдната ситуация да се оценява ловно оръжие без неговия
най-съществен елемент-цевта,а ловно оръжие без цев не е годно за употреба и
не би могло да се използва по предназначение.
В този смисъл следва да се отмени решението на ПРС,с което не е
допусната делба на въпросната цев,както и решението по чл.247 ГПК,с което
е оставено без уважение искането за поправка на очевидна фактическа
грешка,като се допусне делба между съделителите и върху този елемент- Цев
№ ******,калибър 12 ,представляващ част от допуснатия до делба ловен
полуавтомат,при квотите,при които е допусната делбата на това ловно
оръжие,съответно 1 дял за С.Д. и 3 дяла за С. Д..
ОТНОСНО искането по чл.344 ал.2 ГПК
В ИМ ищцата С.Д. е направила искане по чл.344 ал.2 ГПК ответницата да
й заплаща месечно обезщетение затова,че е лишена от ползване на
съсобствените имоти до приключване на делбата.Искане за разпределение
ползването на съсобствените имоти по реда на чл.344 ал.2, предл.първо от
ГПК е направено от пълномощника на ответницата адвокат М. след
приключване на съдебното дирене,едва в пледоарията по същество в
последното съд.заседание на 04.06.2020г.и в писмената защита. Правилни и
обосновани са изводите на ПРС,че дължи произнасяне по искането за
заплащане на обезщетение,направено от ищцата,доколкото искането за
разпределение не е направено своевременно.
В писмения си отговор ответницата признава,че ползва част от
съсобствените имоти,както следва:пункт 1 от ИМ/апартамент в гр.София,
****** етаж/;пункт 2 /****** в гр.Плевен на ******№5/;пункт 3 /ателие №15
в гр.Плевен,на ул. ******/; пункт 6 /апартамент №4 в гр.Плевен,на ******/;
пункт 7 /ателие №2 ,вх.А в сградата на ЖСК „******“, находяща се на ******
в гр. Плевен/ и пункт 8 от ИМ/гараж №1,във вход А,в сградата на
10
ЖСК“******“ в гр. Плевен, ******/.Съгласно приетото и неоспорено от
страните заключение на ВЛ А.С.,което като компетентно съдът възприема
изцяло месечното обезщетение за ползване на имотите,съобразно дела на
ищцата е както следва:т.1 за апартамента в София-198,38лв.;т.2 за ******-
16,28лв.;т.3 за ателие №15-33,47лв.;т.6 за апартамент №4-147,14лв.; т.7 за
ателие №2 -57,10лв.и т.8 за гараж №1-15,87лв.Общо за всички имоти
ответницата С. Д. дължи на ищцата С.Д. обезщетение за ползване на
съсобствените имоти , съобразно дела на последната в размер на
468,24лв.месечно ,ведно със законна лихва върху всяка вноска ,считано от
влизане в сила на определението до окончателното извършване на делбата. В
тази част изводите на ПРС съвпадат с тези на въззивната инстанция и
решението с характер на определение,с което искането по чл.344 ал.2,
предл.последно от ГПК е уважено до 468,24лв.следва да се потвърди.
Окръжният съд счита,че искането за присъждане на обезщетение е
неоснователно относно имота по т.4 от ИМ –тавански/трети етаж/ в
гр.Плевен,******.С отговора си ответницата е заявила,че този имот не се
ползва от нея ,а от „******“ООД гр.Плевен,на който адрес е и седалището и
адреса на управление на дружеството.От представеното удостоверение за
актуално състояние е видно,че посочения адрес е вписан като седалище и
адрес на управление на дружеството,в което С.И. е един от управителите и
съдружниците .Спрямо този имот не са налице предпоставките на чл.344
ал.2,предл.второ от ГПК за присъждане на обезщетение,тъй като същият не се
ползва от С. Д. в качеството й на наследник на съсобствения имот,а от трето
лице-„******“ООД.Не е налице идентичност между ФЛ съделител в делбата
на наследствени имоти и ЮЛ,в което Д. е съдружник и управител.Искането
за присъждане на месечно обезщетение в размер на 139,44лв.за този имот е
неоснователно и следва да се отхвърли.Решението на ПРС с характер на
определение за сумата 139,44лв.или за разликата над 468,24лв.до 607,68лв.се
явява неправилно и следва да се отмени ,а въззивната инстанция се произнесе
в горния смисъл .В останалата отхвърлителна част за разликата над
607,68лв.до 1045лв. и относно имотите по т.5 и т.9 от ИМ,решението е влязло
в сила.
Решението на ПРС следва да се отмени и в частта,в която на осн.чл.70
ал.3 ГПК С.И. е осъдена да заплати по сметка ПРС ДТ в размер на
160лв.върху отхвърлената част от иска.
При този изход на процеса и на осн.чл.78 ал.1 ГПК въззиваемата С.Д.
следва да заплати на въззивницата С. Д. деловодни разноски в размер на
88,34лв.съобразно уважената част от първата въззивна жалба и в размер на
265лв.по втората въззивна жалба или общо деловодни разноски за настоящата
инстанция в размер на 353,34лв.Направените разноски за адв.възнаграждение
в размер на 720лв. с вкл.ДДС относно делбения автомобил следва да останат в
тежест на въззивницата по аргумент на чл.78 ал.2 ГПК,тъй като в тази част
въззиваемата признава основателността на жалбата и моли съда да я уважи.
11
Водим от горното ,Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА на осн.чл.271 ГПК решението на Плевенски Районен съд
№260134 от 31.08.2020г.,постановено по гр.д.№4300/2019г.по описа на същия
съд В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
-В ЧАСТТА, в която не е допусната делба и е отхвърлен като
неоснователен и недоказан предявения от С. Л. Д., ЕГН ****** срещу С.В. И.
- Д., ЕГН ********** иск за делба на следните движими вещи :
-Лек автомобил „******“, с peг. № ******, с рама № ******.
- цев ******,калибър 12
-В ЧАСТТА,в която на осн.чл.70 ал.3 ГПК С.В. И. - Д., ЕГН **********
е осъдена да заплати по сметка ПРС ДТ върху отхвърлената част от иска в
размер на 160лв.
-В ЧАСТТА, в която на осн.чл.344 ал.2,пр.последно от ГПК С.В. И. - Д.,
ЕГН ********** е осъдена да заплаща на С. Л. Д., ЕГН ****** разликата
над 468,24лв.до 607,68лв.или сумата 139,44лв.месечно,представляваща
обезщетение за ползване на имот по т.4 от ИМ-тавански/трети етаж/ в
гр.Плевен, ****** ,съобразно дела на ищцата,ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска от влизане в сила на определението до
окончателното извършване на делбата .
ОТМЕНЯВА на основание чл.271 ГПК решението на Плевенски районен
съд №260574 от 14.12.2020г.,постановено по реда на чл.247 ГПК по гр.д.
№4300/2019г.КАТО ВМЕСТО ТЯХ ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА на основание чл.341 ГПК да се извърши съдебна делба между
С. Л. Д., ЕГН ****** от гр.Плевен,******,със съдебен адрес за
призоваване:адвокат П.В. от САК ,гр.София,п.к.1113ж.к.****** и С.В. И. -
Д., ЕГН ********** от гр.София,район ******,****** върху следните
движими вещи:
12
-лек автомобил „******“, с peг. № ****** , който е в държане на С. И.-
Д..
-цев №****** ,калибър 12,като част от допуснатия до делба ловен
полуавтомат "***", с номер Е11293, калибър 12,което ловно оръжие е на
съхранение при МОЛ на Първо РУ Плевен.
От допуснатите до делба дв.вещи ДА СЕ ОБРАЗУВАТ 4 равни дяла, от
които 1 дял за С. Л. Д. и 3 дяла за С.В. И.- Д..
ОТХВЪРЛЯ искането на С. Л. Д., ЕГН ****** срещу С.В. И. - Д., ЕГН
********** по чл.344 ал.2,пр.последно ГПК за заплащане на разликата над
468,24лв.до 607,68лв.или сумата 139,44лв.месечно,представляваща
обезщетение за ползване на имот по т.4 от ИМ- тавански/трети етаж/ в
гр.Плевен, ****** ,съобразно дела на ищцата,ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска,считано от влизане в сила на определението
до окончателното извършване на делбата КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО.
ПОТВЪРЖДАВА решението на ПРС с характер на определение в
частта,в която на осн.чл.344 ал.2,пр.последно от ГПК е присъдено
обезщетение за ползване на имоти по т.1,2,3,6,7 и 8 от ИМ в размер на
468,24лв.месечно ,ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, считано от влизане в сила на определението до окончателното
извършване на делбата.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.1 ГПК С. Л. Д., ЕГН ****** от
гр.Плевен,******,със съдебен адрес за призоваване:адвокат П.В. от САК ,
гр.София, п.к.1113,ж.к.****** ДА ЗАПЛАТИ на С.В. И. - Д., ЕГН
********** от гр.София,район ******,****** деловодни разноски за
въззивната инстанция в размер на 353,34лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 и следв ГПК ,в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Решението в частта по чл.344 ал.2 ГПК е с характер на определение и не
подлежи на касационно обжалване.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14