Решение по дело №18128/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1267
Дата: 11 април 2022 г. (в сила от 11 април 2022 г.)
Съдия: Силвия Петкова Георгиева
Дело: 20211110218128
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1267
гр. С., 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С. П. Г.
при участието на секретаря Д. ИВ. Г.
като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело
№ 20211110218128 по описа за 2021 година
Настоящето производство е образувано по реда на раздел V, чл.58д и сл. от
ЗАНН и е образувано въз основа на жалба от Р. ТХ. НГ. от гр. С. срещу
наказателно постановление (НП) № 19-4332-023657/14.11.2019 г. на началник
група към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) на Отдел „Пътна
полиция“ (О„ПП”) при СДВР, с което му е наложено административно
наказание на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ) глоба в
размер на 400 (четиристотин лева) лв. за нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.
С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила, а наложеното наказание се твърди, че е явно
несправедливо. Претендират се присъждане на направените по делото
разноски.
Жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание не се
явява представител. Депозирано е писмено становище по същество.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени и гласни доказателства:
1
На 19.10.2019 г. е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) на жалбоподателя за това, че на същата дата около 01:45
часа в гр. С. по ул. „Козлодуй“, с посока на движение от ул. Г. С. Раковски“
към бул. „Христо Ботев“, управлява лек автомобил „--- -316 И“, с ДК № ------,
като при извършената проверка на ул. „Биримирски извор“№11А се
установило, че е без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, а автомобилът е собственост на друго лице. Посочено е, че е
извършена проверка. Приложена е справка от Гаранционен фонд за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ относно превозно средство с ДК № ----
--, от която е видно, че няма валидна такава на 04.11.2019 г. Разпитан в
качеството на свидетел актосъставителя К. излага показания в подкрепа на
констатациите в акта, че е съставен за това, че се управлява автомобил от
жалбоподателя, който е неправоспособен, без за същия, който не е негова
собственост да има няма сключена застраховка, като е направена справка през
служебния таблет. АУАН е съставен от мл. автоконтрольор П. Т. К.. В същия
няма вписани писмени възражения, както и не са депозирани такива в срок.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление от съответното компетентно длъжностно лице, оправомощено
въз основа на Заповед №4330з-143/15.02.2016 г. на директора на СДВР:
началник група „Административно-наказателна дейност“ към О „ПП” при
СДВР. Установява се, че лицето Г.ВЛ.Б. е встъпила в длъжност, след като й е
била издадена Заповед №8121К-13180/23.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи като началник група „Административно-наказателна
дейност“ на 03 сектор „Административно обслужване“ към О „ПП” при
СДВР.
Съдът е взел впредвид събраните по делото писмени: заповеди,
справка и гласни доказателства: показанията на свидетеля К., които намира,
че са логични и непротиворечиви.
Не се кредитира от съда, приложената по делото компютърна
разпечатка, тъй като същата не съдържа данни за органа, от който произлиза,
името и длъжността на лицето, което я е издало.
Жалбата е допустима, като подадена в законния седемдневен срок /видно
от разписката за получен препис от наказателното постановление, същото е
получено на 02.12.2021 г., а жалбата е депозирана на 03.12.2021 г. по пощата/
2
и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване,
разгледана по същество същата се явява неоснователна, поради следното:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира следното:
В конкретния случай, както АУАН, така и НП, съдържат датата, часът и
мястото на нарушението, посоката на движение на управлявания от
жалбоподателя автомобил, а извършеното нарушение е описано както
словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Тези
обстоятелства са напълно достатъчни за нарушителя да разбере кое негово
поведение е квалифицирано като административно нарушение и да
организира адекватно защитата си. АУАН е съставен в срока по чл.34, ал.1 от
ЗАНН, а именно на датата, на която е било реализирано и установено
19.10.2019 г. НП е издадено от компетентните длъжностни лица, в посочения
срок в разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, тъй като то е издадено на
14.11.2019 г., т.е. в шестмесечния срок от съставянето на АУАН на 19.10.2019
г.
По безспорен начин въз основа на събраните и кредитирани доказателства
по делото се установява извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по
един несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателя е осъществил
нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.
Съгласно действащата към момента на констатиране на нарушението
правна норма, която се сочи като нарушена чл.638, ал.3 от КЗ: „Лице, което
не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с
глоба от 400 лв.“ Жалбоподателят е управлявал МПС: лек автомобил „--- -316
И“, с ДК № ------, за което към момента на управлението му не е имало
валидно сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Като в процесния случай жалбоподателят е управлявал МПС, което не е
негова собственост и за същото не е била заплатена застраховка „Гражданска
3
отговорност” на автомобилиста към датата и часа на констатиране на
нарушението 19.10.2019 г. около 01:45 часа.
Жалбоподателят от обективна страна като водач на моторно превозно
средство (по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП) лек автомобил „--- -316 И“,
с ДК № ------ го е управлявал на посочената дата и час в АУАН и НП без за
същото МПС да е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”. Горното твърдение се установява от показанията на свидетеля
К.. Причините поради които водачът е бил без задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” са без значение за съда, тъй като нарушението е на
просто извършване. От субективна страна нарушението е осъществено
умишлено, тъй като водачът на МПС-то е длъжен да следи, дали същото има
изрядни документи, след като го управлява.
Разпоредбата на чл. 638, ал.3 от КЗ предвижда, глоба от 400 лв. за лице,
което не изпълни задължението си по чл. 638, ал. 3 от КЗ. Размерът на
административната санкция е определена правилно, съобразно разпоредбата
на чл.27, ал.2 от ЗАНН като административно-наказващия орган е наложил
глоба в предвидения в закона размер. С така определеното по вид и размер
административно наказание ще бъдат постигнати целите на
административното наказване предвидени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
По тези съображения съдът намира, че наказателното постановление като
законосъобразно като акт по чл.58д, т.1 от ЗАНН следва да бъде потвърдено
на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, като са налице предпоставките на
чл.63, ал.9 от ЗАНН, а именно не са налице основания за неговата отмяна или
изменение.
С оглед изхода на производството претенцията на процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на разноски се явява
основателна по същността си. Представени са писмени бележки по делото от
същия, поради което съгласно чл.63д, ал.5, във вр. с ал.4 от ЗАНН, във вр. с
чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът определи размер на юрисконсултско възнаграждение от 80 (осемдесет
лева) лв. за процесуалното представителство пред въззивната инстанция по
делото.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-4332-
023657/14.11.2019 г. на началник група към СДВР на О„ПП” при СДВР, като
законосъобразно.
ОСЪЖДА Р. ТХ. НГ., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. --------- да
заплати в полза на СДВР сумата от 80 (осемдесет лева ) лв., представляващо
юрисконсултско възнаграждение за процесуалното им представителство пред
СРС по делото.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- гр.С. на основанията предвидени в
НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите


Настоящето производство е образувано по реда на раздел V, чл.58д и сл. от
ЗАНН и е образувано въз основа на жалба от Р.ТХ.НГ. от гр. София срещу
наказателно постановление (НП) № 19-4332-023657/14.11.2019 г. на началник
група към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) на Отдел „Пътна
полиция“ (О„ПП”) при СДВР, с което му е наложено административно
наказание на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ) глоба в
размер на 400 (четиристотин лева) лв. за нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.
С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила, а наложеното наказание се твърди, че е явно
несправедливо. Претендират се присъждане на направените по делото
разноски.
Жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание не се
явява представител. Депозирано е писмено становище по същество.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени и гласни доказателства:
На 19.10.2019 г. е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) на жалбоподателя за това, че на същата дата около 01:45
часа в гр. София по ул. „Козлодуй“, с посока на движение от ул. Г. С.
Раковски“ към бул. „Христо Ботев“, управлява лек автомобил „--- -316 И“, с
ДК № -----, като при извършената проверка на ул. „Биримирски извор“№11А
се установило, че е без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, а автомобилът е собственост на друго лице. Посочено е, че е
извършена проверка. Приложена е справка от Гаранционен фонд за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ относно превозно средство с ДК № ----
-, от която е видно, че няма валидна такава на 04.11.2019 г. Разпитан в
качеството на свидетел актосъставителя К. излага показания в подкрепа на
констатациите в акта, че е съставен за това, че се управлява автомобил от
жалбоподателя, който е неправоспособен, без за същия, който не е негова
собственост да има няма сключена застраховка, като е направена справка през
служебния таблет. АУАН е съставен от мл. автоконтрольор П.Т. К.. В същия
няма вписани писмени възражения, както и не са депозирани такива в срок.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление от съответното компетентно длъжностно лице, оправомощено
въз основа на Заповед №4330з-143/15.02.2016 г. на директора на СДВР:
началник група „Административно-наказателна дейност“ към О „ПП” при
СДВР. Установява се, че лицето Г.ВЛ.Б. е встъпила в длъжност, след като й е
била издадена Заповед №8121К-13180/23.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи като началник група „Административно-наказателна
1
дейност“ на 03 сектор „Административно обслужване“ към О „ПП” при
СДВР.
Съдът е взел впредвид събраните по делото писмени: заповеди,
справка и гласни доказателства: показанията на свидетеля К., които намира,
че са логични и непротиворечиви.
Не се кредитира от съда, приложената по делото компютърна
разпечатка, тъй като същата не съдържа данни за органа, от който произлиза,
името и длъжността на лицето, което я е издало.
Жалбата е допустима, като подадена в законния седемдневен срок /видно
от разписката за получен препис от наказателното постановление, същото е
получено на 02.12.2021 г., а жалбата е депозирана на 03.12.2021 г. по пощата/
и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване,
разгледана по същество същата се явява неоснователна, поради следното:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира следното:
В конкретния случай, както АУАН, така и НП, съдържат датата, часът и
мястото на нарушението, посоката на движение на управлявания от
жалбоподателя автомобил, а извършеното нарушение е описано както
словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Тези
обстоятелства са напълно достатъчни за нарушителя да разбере кое негово
поведение е квалифицирано като административно нарушение и да
организира адекватно защитата си. АУАН е съставен в срока по чл.34, ал.1 от
ЗАНН, а именно на датата, на която е било реализирано и установено
19.10.2019 г. НП е издадено от компетентните длъжностни лица, в посочения
срок в разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, тъй като то е издадено на
14.11.2019 г., т.е. в шестмесечния срок от съставянето на АУАН на 19.10.2019
г.
По безспорен начин въз основа на събраните и кредитирани доказателства
по делото се установява извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по
един несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателя е осъществил
нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.
Съгласно действащата към момента на констатиране на нарушението
правна норма, която се сочи като нарушена чл.638, ал.3 от КЗ: „Лице, което
не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с
глоба от 400 лв.“ Жалбоподателят е управлявал МПС: лек автомобил „--- -316
И“, с ДК № -----, за което към момента на управлението му не е имало
валидно сключен и действащ договор за задължителна застраховка
2
„Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Като в процесния случай жалбоподателят е управлявал МПС, което не е
негова собственост и за същото не е била заплатена застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилиста към датата и часа на констатиране на
нарушението 19.10.2019 г. около 01:45 часа.
Жалбоподателят от обективна страна като водач на моторно превозно
средство (по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП) лек автомобил „--- -316 И“,
с ДК № ----- го е управлявал на посочената дата и час в АУАН и НП без за
същото МПС да е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”. Горното твърдение се установява от показанията на свидетеля
К.. Причините поради които водачът е бил без задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” са без значение за съда, тъй като нарушението е на
просто извършване. От субективна страна нарушението е осъществено
умишлено, тъй като водачът на МПС-то е длъжен да следи, дали същото има
изрядни документи, след като го управлява.
Разпоредбата на чл. 638, ал.3 от КЗ предвижда, глоба от 400 лв. за лице,
което не изпълни задължението си по чл. 638, ал. 3 от КЗ. Размерът на
административната санкция е определена правилно, съобразно разпоредбата
на чл.27, ал.2 от ЗАНН като административно-наказващия орган е наложил
глоба в предвидения в закона размер. С така определеното по вид и размер
административно наказание ще бъдат постигнати целите на
административното наказване предвидени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
По тези съображения съдът намира, че наказателното постановление като
законосъобразно като акт по чл.58д, т.1 от ЗАНН следва да бъде потвърдено
на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, като са налице предпоставките на
чл.63, ал.9 от ЗАНН, а именно не са налице основания за неговата отмяна или
изменение.
С оглед изхода на производството претенцията на процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на разноски се явява
основателна по същността си. Представени са писмени бележки по делото от
същия, поради което съгласно чл.63д, ал.5, във вр. с ал.4 от ЗАНН, във вр. с
чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът определи размер на юрисконсултско възнаграждение от 80 (осемдесет
лева) лв. за процесуалното представителство пред въззивната инстанция по
делото.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
3