Решение по дело №8147/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 827
Дата: 9 юли 2020 г.
Съдия: Зорница Димитрова Банкова
Дело: 20194430108147
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№.....

  

 гр. Плевен,09.07.2020год.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

        

         Плевенският районен съд, VІI-ми гр.състав, в публичното заседание  на седми юли през две хиляди  и деветнадесета година в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА БАНКОВА

 

при секретаря  Поля Цанева като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №8147 по описа за 2019год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.

           Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от „А.З.С.Н.В.” ООД  ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, против Д.Й.Б., в която се твърди че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Посочва се, че на 25.03.2019г. е подписано Приложение N9 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 23.05.2019г. между „Сити кеш" ООД, ЕИК ***, и „А.з.с.н.в.'' ЕАД, ЕИК ***, по силата на което вземанията на „Сити кеш" ООД срещу Д.Й.Б., произтичащи от Договор за паричен заем №166339 от дата 23.01.2018г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Общите условия по договора за заем съдържат изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.Твърди се, че с изрично пълномощно, законният представител на „Сити кеш" ООД е упълномощило „А.з.с.н.в." ЕАД в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания да уведоми длъжниците за извършената цесия от името на цедента и за своя сметка. Към настоящата искова молба представя и моли копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „Сити кеш" ООД чрез „А.з.с.н.в." ЕАД ,  да се връчи на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14г. по т.д.№1711/2013г. на I т.о. и Решение № 123/24.06.2009г. по т. д. № 12/09 год. на т.о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цеден до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.Твърди се, че на  23.01.2018г. „Сити кеш" ООД, като Заемодател и Д.Й.Б. като Заемател е сключен договор за паричен заем с №166339, при спазване разпоредбите на Закона за задълженията и договорите Закона за потребителския кредит. Съгласно сключения договор за паричен заем Заемодателят се е задължил да предостави на Заемател» 400,00 лв., представляваща главница и чиста стойност на заема отбелязана в Договора, ..поле „отпуснатия заем" С подписването на договора за кредит сраните са декларирали, че същия е сключен на основание отправено искане за заем от страна на Заемател», чиито параметри и условия са предоставения от Заемодателя на Заемател» Стандартен европейски формуляр и Общи условия към договора за заем, с които Заметалят се е запознал подробно и с които се е съгласил изричио и безусловно.С полагането на подписа си на Договора за паричен заем, Заемателят, е получил заемната сума в брой от представител на Заемодателя. Така предоставянето на посочената поле размер на отпуснатия заем" сума съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка печалбата на заемодателя. Годишния процент на разходите по заема е фиксиран за срока на договора, като съгласно разпоредбите на приложимите Общи условия същият не може да бъде променян едностранно от страна на Заемодателя. Страните са постигнали съгласие договорната лихва по заема да бъде в размер на 26,90 лв. Така, страните са договорили обща стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 426,90 лв., която е платима на 15 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 28,46лв. при първа погасителна вноска 23.02.2018г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 01.06.2018г.Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 01.06.2018г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, но предвид обстоятелството, че Заемателят не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски нече не е обявявана предсрочна изискуемост, тъй като е изтекъл крайния срок на договора към датата на заявлението.Съгласно клаузите на сключения договор за заем, страните са се споразумели да обезпечат изпълнението на договора с поне две от посочените в договора обезпечения, а именно:

-        издаването на запис на заповед от страна на Заемателя;

-        поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната /а в случай, че са двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната/, не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя, не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя, нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход;

-        залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност /оценена от лицензирани оценители/надвишава два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включващо договорената главница и лихва;

-        първа по ред ипотека;

-        предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка за период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорната главница и лихва.

          С подписването на договора за заем, Заемателят е декларирал, че се счита за уведомен, че в случаи, че в 3 - дневен срок от подписването на договора не предостави на Заемателя договореното обезпечение или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора същия дължи на Заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Така, поради неизпълнение на задължението за предоставяне от страна на Заемателя на поне две от уговорените от страните обезпечения, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 143,10 лева която е разсрочена на 15 равни вноски, всяка в размер на 9,54 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателя е в размер на 38 лева.Съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на Договора, в случай че Заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на Заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислено обезщетение за обезщетениеза забава в размер на 123,07 лв. за периода от 02.03.2018г. (денят следваш датата на настъпване на предсрочната изискуемост/ до датата на подаване на заявлението в съда.Заемателят не е заплатил/а изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Посочва се, че сумата, която е погасена до момента, е в размер на 96,00лв. с която са погасени, както следва: главница: 27,15лв. договорна лихва: 6,24 лв., неустойка за неизпълнение на договорно задължение: 59,53 лв. И лихва за забава 3,08лв.Предвид на изложеното, моли да се постанови решение,с което да се установи, че общото задължение е 597,07лв., от които 372,85лв. главница за периода 02.03.2018г.-01.06.2018г.,договорна лихва 20,66лв. периода 02.03.2018г.-01.06.2018г., неустойка за неизпълнение на договорно задължение 83,57лв., периода 06.04.2018г.-01.06.2018г. лихва за забава 119,99лв., за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№7113/2019г. на ПлРС.Претендират се разноски.

           Ответникът в срока по чл. чл.131 от ГПК не е представил писмен отговор.

         Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна :

           От приложеното ч.гр.д.№7113/2019г. по описа на ПлРС се установява, че е издадена  е заповед за изпълнение  за сумите: сума в размер на 372.85лв. – главница, за периода 02.03.2018г. –до 01.06.2018г.; сума в размер на 20.66лв. – договорна лихва, за периода от 02.03.2018г. до 01.06.2018г.; сума в размер на 83.57лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, за периода от 06.04.2018г. до 01.06.2018г.; сума в размер на 119.99лв. -  обезщетение за забава, за периода от 02.03.2018г. до 30.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 30.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски в размер на 26.92лв. за държавна такса и 50.00лв. юрисконсултско възнаграждение.Вземането произтича от следните обстоятелства: Задължение по договор за паричен заем №166339/23.01.2018г., скл. между длъжника и Сити кеш ООД, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено н.А.з.с.н.в. ЕАД по силата на Приложение №1/25.03.2019г.към договор за цесия от 25.03.2019г.

          Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

 Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№7113/2019год. по описа на Плевенския районен съд. Предявените искове са  допустими, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/, не е открит длъжника и е разпоредено на кредитора да предяви установителни искове за вземането си.

 Видно от представения договор, е че е сключен на 23.01.2018г. между ответника и „Сити Кеш“ООД за сумата 400лв., която следва да се върне на 15 месечни вноски. С подписването на договора за кредит сраните са декларирали, че същия е сключен на основание отправено искане за заем от страна на Заемател», чиито параметри и условия са предоставения от Заемодателя на Заемател» Стандартен европейски формуляр и Общи условия към договора за заем, с които Заметалят се е запознал подробно и с които се е съгласил изричио и безусловно.С полагането на подписа си на Договора за паричен заем, Заемателят, е получил заемната сума в брой от представител на Заемодателя. Така предоставянето на посочената поле размер на отпуснатия заем" сума съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски указани по размер и брой в Договора. Страните са постигнали съгласие договорната лихва по заема да бъде в размер на 26,90 лв. Така, страните са договорили обща стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 426,90 лв., която е платима на 15 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 28,46лв. при първа погасителна вноска 23.02.2018г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 01.06.2018г.Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 01.06.2018г. Уговорена и лихва за забава при неплащане на дължимата вноска.Твърди се не изпълнение на задължението, поради което в тежест на ответника е било да установи, че е изпълнил задължението си в срок. Представените доказателства доказателства не са оспорени от ответника.Посочено е и че ответника е погасил част от задължението, като по този начин е направил извънсъдебна признание за задължението по договора 

Съгласно клаузите на договора, от 23.01.2018г.,  Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, като какви да бъдат те и на какви условия трябва да отговарят са подробно описани в чл.6 от Договора за паричен заем вр с чл.9 от ОУ. Поради неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение от страна на Заемателя, съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение.Вземането е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, чрез Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 25.03.2019г. н.  „А.з.с.н.в. ЕАД с ЕИК ***. Към настоящата искова молба представя и моли копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „Сити кеш" ООД чрез „А.з.с.н.в." ЕАД ,  да се връчи на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея. Съгласно постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14г. по т.д.№1711/2013г. на I т.о. и Решение № 123/24.06.2009г. по т. д. № 12/09 год. на т.о., ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедент до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.

Така сключеният договор попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, тъй като отговаря на критериите по чл.3 ЗПК и не засяга изключенията по чл.4 ЗПК. С получаването на сумата по кредита за заемодателя е възникнало задължението да върне главницата и дължимата договорна лихва. Не се установи погасяване нито на главницата, нито на уговорената договорна /възнаградителна/ лихва, а съответно – поради неизпълнение - и на законната лихва от датата на падежа на всяко просрочие до датата на подаване на заявлението в съда /по чл. 8 от договора/. Съгласно чл. 33, ал.1 ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Съгласно алинея втора на същата разпоредба когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Тези норми са императивни – постановени са в публичен интерес с оглед целта на закона - да  осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит / арг. чл.2 ЗПК/. Тези суми съдът счита за безспорно установени и дължими от ответника и то в размерите, посочени в ИМ. Уговорената в чл. 6 от договора и чл.9 от ОУ неустойка, която се начислява, ако заемополучателят не предостави обезпечение, съдът счита за нищожна, поради противоречието и с добрите нрави. Според чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди. Според  уговореното,  неустойката е дължима не при забава на задължението, а при неизпълнение на задължението да се предостави обезпечение на кредитора, чрез осигуряване на поръчител или банкова гаранция и т.н. От начина, по който е уредено задължението на кредитополучателя  - особено това отнасящо се до осигуряване на двама поръчители, може да се обоснове извод, че изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения. Това е така, защото, от една страна това задължение не е определено от кредитора, като предварително условие за сключване на договора, в какъвто смисъл е обичайната практика, а от друга - изискванията към поръчителите са. Информацията, изискуема за поръчителите заемателят би могъл да получи много по-трудно от заемодателя, който предоставя кредитни услуги по занятие и има необходимите знания и умения за да извърши и сам проверка на сочените обстоятелства. Съдът намира, че поради тези особености на договора, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите ѝ, предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я преви нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД / в този смисъл Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК/. С оглед изложеното съдът, предвид и дадените му правомощия служебно да установява нищожност, намира, че начислената по договора неустойка не се дължи поради нищожността на клаузата от договора, която я урежда.

Ищецът  твърди,  че  до  настоящият  момент  ответника не е му е изплатил сумите по цитирания по-горе договор за кредит, респективно по договора за цесия. По правната си същност това е твърдение за отрицателен факт и освобождава ищеца от тежестта на доказването му.

В хода на съдебното дирене ответникът не е ангажирал никакви писмени или гласни доказателства, от които да се установява, че основното задължение на кредитополучателя по процесния договор - да върне получения кредит, е било изпълнено. Ето защо следва да се приеме, че съществува вземане на ищеца срещу ответника в претендираните размери за главница, договорна лихва и  мораторна лихва. С оглед всичко гореизложено съдът счита, че исковете са основателни и следва да бъдат уважени за тези суми, а за неустойка  се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридическите лица се присъжда адвокатско възнаграждение по Наредба№1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, ако са защитавани от юрисконсулт, като е съобразено последното изменение на ГПК, обнародвано в ДВ бр.8/2017г. относно юрисконсултското възнаграждение.

 Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г.,  съдът следва да се произнесе и относно разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с осъдителен диспозитив и се осъди ответника да заплати разноските в размер на 66,15лв. общо.

Следва да се присъдят и разноски по настоящето дело, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ-Наредба за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер  от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че юрк. възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от 100лв.Следва да се осъди ответника да заплати направени разноски в настоящето производство:  236,51лв., съобразно уважените претенции.

         По изложените съображения Плевенският районен съд

Р      Е      Ш      И:

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК, по отношение на ответника Д.Й.Б., ЕГН**********, че ДЪЛЖИ на кредитора „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, сума в размер на 372.85лв. – главница, за периода 02.03.2018г. –до 01.06.2018г.; сума в размер на 20.66лв. – договорна лихва, за периода от 02.03.2018г. до 01.06.2018г.; сума в размер на 119.99лв. -  обезщетение за забава, за периода от 02.03.2018г. до 30.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 30.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед №4012/31.10.2019г.  по ч.гр.д.№7113/2019г. на ПлРС, като претенциите за установяване дължимост сума в размер на 83.57лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, за периода от 06.04.2018г. до 01.06.2018г.,  ОТХВЪРЛЯ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

  ОСЪЖДА Д.Й.Б., ЕГН**********, да заплати н.А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, сумата от 66,15лв., представляваща направени деловодни разноски  по ч.гр.д.№7113/2019г. по описа на ПлРС.

  ОСЪЖДА ***, ЕГН**********, да заплати н.А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, сумата от 236,51лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото производство, съобрадно уважените претенции.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен  срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: