Решение по КНАХД №365/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Я. С. С., с [ЕГН], от [населено място], [жк], ет. 2, ап. 15, чрез адвокат И. М. от АК Перник против Решение № 216 от 04.06.2025 година, постановено по АНД № 20251720200488 по описа за 2025 година на Районен съд Перник. С решението е потвърдено Наказателно постановление № 22-1158-001133 от 13.05.20222 година, издадено от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник, с което на Я. С. С., с [ЕГН], от [населено място], [жк], ет. 2, ап. 15 на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена „Глоба“ в размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗДвП.

Касаторът изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд и твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Моли съда да отмени същото и да постанови друго, с което да отмени издаденото наказателно постановление. Твърди, че не е налице правно единство между цифровата [жк], посочена в акта, и тази, отразена в НП, както и единство между словесното описание на нарушението в АУАН и НП и посочения като нарушен закон. Допуснатото нарушение било съществено и довело до ограничаване правото на защитата на наказаното лице. Посоченото нарушение било съществено и достатъчна предпоставка за цялостна отмяна на атакуваното НП, тъй като опорочавало изцяло производството по ангажиране на административно- наказателната отговорност на жалбоподателя.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява, чрез процесуалния си представител поддържа касационната жалба и моли съда да отмени решението на районния съд и да постанови друго, с което да отмени издаденото наказателно постановление. Не претендира присъждане на направените съдебни разноски.

В съдебно заседание, ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явява, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли съда да остави в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Перник, намира касационната жалба за неоснователна и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна в производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

След извършена проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба, постановено при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон по следните съображения:

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на районният съд е приел за безспорно от фактическа страна, че на 13.03.2022 година, в 10:59 часа, в [населено място], на път №1-6, при ограничение на скоростта от 60 км/ч в населено място, касационния жалбоподател е управлявал лек автомобил „БМВ 320 Д“, с рег. № [рег. номер], като се движи със скорост от 120 км/ч. след приспаднат толеранс от 3 км. Превишението на скоростта е с 56 км/ч е установено от контролите органи със СПУКС. За така установеното на водача на автомобила на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е издадено наказателно постановление, с който му е наложена „Глоба“ в размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗДвП.

При така установените факти районния съд при извършената цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административното наказание е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, които да налагат отмяната на наказателното постановление на това основание. Разгледал спора по същество и след преценка на приобщените по делото доказателства приел за безспорно установени от обективна страна факта на извършване на вмененото нарушение на ЗДвП, с посочения автомобил и при описаните в НП обстоятелства, като е потвърдил същото с наложеното наказание в законоустановения размер.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В този аспект, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от районния съд фактическа обстановка, която напълно кореспондира със събраните по делото доказателства. Въз основа на същите и при направен задълбочен анализ районния съд е постановил правилно решение.

Районният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора. Настоящата касационна инстанция напълно споделя направените от него правни изводи относно правилното прилагане на материалния закон от страна на административнонаказващия орган при реализиране на отговорността по реда на чл. 21, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗДвП на касатора. Нарушението е установено с техническо средство. Нормите на чл. 189, ал. 4 – ал. 11, във връзка с чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП въвеждат възможност за установяване на административни нарушения и за ангажиране на административнонаказателната отговорност на извършителите по опростена процедура, основаваща се на веществени доказателствени средства, изготвени от автоматизирани технически средства и системи.

Изводите на районния съд по фактите кореспондират с приложения към процесния случай материален закон. Безспорно е установен факта на управление на МПС от настоящия касатор към датата на нарушението в [населено място]. Установено е също, че при ограничение на скоростта в посочения пътен участък от 60 км/ч въведено в населено място с автоматизирано техническо средство е установено движението с превишена скорост на посочения автомобил, движещ се със скорост от 120 км/ч. след приспаднатият толеранс в полза на водача. Заснемането е направено с техническо средство от одобрен тип и технически годно за експлоатация. Правилно е обосновано реализирането на административнонаказателна отговорност на водача на МПС по силата на необорената оборима презумпция, възприета с разпоредба на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, за нарушение по чл. 21, ал. 1, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. С това действащият материален закон към датата на извършване на процесното нарушение е приложен правилно, както в производството по налагане на административно наказание, така и с постановения от Районен съд Перник съдебен акт.

Във връзка с наведените в касационната жалба възражения настоящата касационна инстанция намира, че нарушението безспорно е доказано от представените по делото писмени доказателства, както и приложения снимков материал - снимка №120C52C/0009009. Превишаването на скоростта в случая е заснето с техническо средство и се установява от снимковия материал, приложен към делото. Доказателства, които да опровергават този извод не са посочени и събрани от жалбоподателя, а събраните от съда писмени и веществени доказателства са достатъчни за да обосноват извод за доказаност на нарушението.

С разпоредбата на чл. 189 ал. 15 от ЗДвП, законодателя е установил процесуално правило, според което изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно наказателния процес. Веществените доказателства по своята правна природа са нагледно въплъщение на доказателства на предмети и обстоятелства и на техни следи и признаци, които са съхранени към момента на извършеното деяние. Те са онези факти от обективната реалност прикрепени към определена вещ, които могат да послужат, като доказателства по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, респ. на чл. 104 от НПК, а на следващо място – да осигурят възможност за бъдещо възпроизвеждане (пресъздаване) на тези факти в административнонаказателно производство. Видно от събраните по делото доказателства, установяването и заснемането на нарушението е извършено със стационарно преносим уред за контрол на скоростта на моторни превозни средства - преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, притежаваща удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, издадено от Българския институт по метрология и отговаря на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и рада за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи със срок на валидност 07.09.2027г. Стационарно преносимият уред за контрол на скоростта /СПУКС/ на моторни превозни средства ARH CAM S1 е предназначен за автоматично фиксиране и на допуснатите нарушения за скорост, като уредът измерва скоростта и разстоянието на преминаващите МПС само в автоматичен режим от статив /тринога/ или от конзола в патрулен автомобил в стационарно положение. Принципът на работа на системата е основан на лазерен модул, който може да произведе стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от преминаващите превозни средства, като измерванията се документират от две конструктивно идентични камери, оборудвани с обективи, с различни фокусни разстояния и след всички измервания и направените изчисления, устройството предоставя една валидно измерена текуща скорост на всяко от наблюдаваните МПС. Всички заснети МПС, индексирани с превишена скорост, се съхраняват в устройството, с възможност за автоматично предаване в цифров вид на разпознатите регистрационни табели, придружени със снимков материал и данни. В приложението към въпросното удостоверение за одобрен тип средство за измерване е указан начина по който се извършва измерването и се разчитат снимките направени с устройството, визуализиран и в ръководството за използването му. Системата от процесния вид измерва скоростта на движещи се МПС в автоматичен режим и принципът на работа е основан на лазерния модул, който може да произведе стойност на базата на излъчен лъч, отразен от преминаващи превозни средства. Лазерният импулс се отразява от МПС и се връща към системата, като за всички заснети МПС, които са индексирани с превишена скорост има съхранени данни в локална база, които могат да се възпроизвеждат с възможност за предаване на разпознатите регистрационни табели, придружени със снимков материал. Тоест, от установеният принцип на работа на АТСС става ясно, че тя не допуска съмнение относно това за кой автомобил е регистрираната отчетената скорост. Изложеното отговаря и на изискванията, залегнали в чл. 746, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Изискванията от Наредбата се включват в метрологичните характеристики, които пък са част от метрологичния контрол, който се извършва за гарантиране на точност и достоверност на измерванията по аргумент от чл. 5 от Закона за измерванията. Удостоверението за одобрен тип средство за измерване удостоверява по безспорен начин одобряване на типа на средството за измерване, което по правилото на чл. 32, ал. 1 от Закона за измерванията означава, че средството е изпитано и е установено съответствие с типа на средствата за измерване и изискванията към тях, част от които изисквания са посочените такива в чл. 746, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, което от своя страна обуславя, че използваното АТСС отговаря на изискванията на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Доказателства в обратното оборващи констатациите на съда, не са събрана, нито в настоящото производство, нито пред районният съд, поради което възраженията на касатора се явяват само защитна теза.

На следващо място следва да бъде отбелязано, че и в съставения АУАН и издаденото НП правилно е квалифицирано извършеното нарушение, а именно за нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП – водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място сигнализиран с пътен знак и не е налице разминаване между тях.

В заключение касационната инстанция приема, че при установяване на нарушението и провеждане на особената административно-наказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш няма допуснати съществени нарушения. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 100 лева съответства на нормативно предвидения в чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП вид и размер на наказанието и на констатираното превишение на скоростта за движение от 56 км/ч.

Като е достигнал до същите правни изводи първоинстанционния съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Относно разноските:

Страните не претендират присъждане на съдебни разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.

Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 216 от 04.06.2025 година, постановено по АНД № 20251720200488 по описа за 2025 година на Районен съд Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.