Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2980 12.11.2019г. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД шести граждански състав
На десети
октомври през
две хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Радостина П.
Секретар Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдия
Радостина П.
гражданско дело № 1425 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството по делото е образувано по
повод исковата молба на Й.И.Д., ЕГН: **********, действащ лично и в качеството
си на ЕТ „Мартиана –М-Й.Д.“, с адрес: ***, за приемане за установено
на основание чл. 439 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на ответника
„Диагностично –консултативен център Св. Георги Победоносец” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Ванче Михайлов“ № 1, представлявано от
управителя Костадин Илиев Партенов, че ищецът
не дължи на ответника поради
погасяването им по давност следните парични задължения, а именно сумата от 7689лв. – главница, сумата от 6922.18 лв. – неолихвяема сума,
представляваща законна лихва за периода от 30.09.2008г. до 31.01.2019г., сумата
от 630.07 лв. - законна лихва върху
главницата от 7689 лв., начислена за периода от 11.04.2018г. до 31.01.2019г., за
които вземания ответникът се е снабдил изпълнителен лист от 23.02.2010г. по
гр.д. № 4233/2008г. по описа на БРС, като въз основа който е образувано изп.д. №
20197080400024 по описа на ЧСИ Тотко
Колев, с район на действие – БОС, и сумата от 1348.68 лв. – разноски по
изпълнителното производство по изп.д. № 20197080400024 по описа на ЧСИ Тотко Колев, представляващи такси по ТТР към
ЗЧСИ с вкл. ДДС.
В исковата молба се твърди, че ищците
не дължат на ответника горепосочените суми, за които същият се е снабдил с
изпълнителен лист от 23.02.2010г. по гр.д. № 4233/2008г. по описа на БРС, тъй
като същите са погасени с изтичане на петгодишна давност по смисъла на чл. 110 от ЗЗД, започнала да тече считано от
18.09.2012г. – датата на последното изпълнително действие, предприето от
взискателя настъпилото по силата на закона /чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК/
прекратяване на изпълнителното производство по образуваното изп.д. №
20107030400116 по описа на ЧСИ Георги Михалев
- на до 18.09.2017г. Ищецът сочи, че през 2019г. ответното
дружество-взискател е инициирано ново изпълнително производство, по което е
образувано изп.д. № 20197080400024 по описа на ЧСИ Тотко Колев, след като вече вземането е било
погасено по давност. Ангажира
доказателства. В съдебно заседание ищците, чрез упълномoщения
си адвокатски представител поддържат исковата си претенция и молят съдът да я
уважи, както и да им присъди разноските по делото. Представя писмени бележки.
В
законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен
отговор ответника, в което са изложени съображения за отхвърлянето му. Не са
направени доказателствени искания. Претендира присъждане на разноските по
делото.В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
Бургаският
районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, прецени събраните по делото доказателства, и
след като съобрази закона, намира за
установено следното:
Предявени
са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. с чл.
439 от ГПК.
Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да
оспорва чрез иск изпълнението, като може да се основава само на факти, настъпили
след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Видно от данните по делото, въз основа на
издаден в полза на ответника срещу ищеца изпълнителен лист от 23.02.2010г. по
гр.д. № 4233/2008г. по описа на БРС за присъждане на сумата от 7689 лв. – главница, представляваща
обезщетение за неоснователно ползване на недвижим имот – временен павилион за
кафе –експресо и закуски, изграден в терен с площ от 80 кв.м., находящ се до
двора на Военна болница-Бургас за периода от 01.10.2003г. до 05.07.2006г., ведно със законната лихва върху
сумата от предяваване на иска – 30.09.2008г. до окончателното изплащане на
задължението, както и направените по делото разноски в размер на 827.56 лв., ответното дружество- взискател
е инициирало изпълнително производство срещу ищеца- длъжник, по което е
образувано изп.д. изп.д.
№ 20107030400116 по описа на ЧСИ Георги Михалев- БОС.
От съдържанието на изисканата преписка
по това изпълнително дело се установява,
че съгласно протокол от 14.12.2011г. длъжникът –ищец се е задължил да внася
сумата от 150 лв. месечно до изплащане на задължението по сметка на ЧСИ, като
първата вноска е следвало да бъде платена до 15.01.2012г., а всяка следаща - до
15-то число на месеца. Видно от направените отбелязвания на гърба на
изпълнителния лист, считано от 10.01.2012г. длъжникът е започнал да извършва
месечни плащания по дълга, като последното е било 14.09.2012г., така общо
заплатените суми, които ЧСИ Георги Михалев
е отчел като плащане по дълга към ответника възлизат на сумата от общо 675.47
лв., а останалата част ЧСИ Георги Михалев
е приел за дължими по изпълнението такси.
Установява се, че последното извършено изпълнително действие по горепосоченото изпълнително дело е плащане на сума от 100 лв. на 14.09.2019г., приета от ЧСИ и изплатена на взискателя на 18.09.2012г., като след това за период от четири години не са извършвани никакви изпълнителни действия. Едва след депозиране на молба от взискателя на 15.09.2016г. са предприети нови изпълнителни действия.
Впоследствие през м. януари 2019г. по искане на взискателят е образувано ново изпълнително производство по изп.д. № 20197080400024 по описа на ЧСИ Тотко Колев за събиране на вземанията по същия изпълнителен лист.
Съгласно
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Съгласно
задължителните указания, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В доктрината и съдебната практика е
прието, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.
„перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването
на съответните правно релевантни факти.
Тъй като в случая е налице бездействие от взискателя в
рамките на двугодишен период от последното изпълнително действие, т.ч. считано
от 18.09.2012г. следва, че на 18.09.2014г. е настъпило основанието на чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство. Тъй като
прекратяването на това основание - чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК става по силата
на закона автоматично след изтичане на горепосочения двугодишен период, без
правно значение е обстоятелството, че в случая съдебният изпълнител не е
постановил изричен акт за прекратяване на принудителното изпълнение. В процесния
казус обаче, независимо, че е следвало да обяви с нарочен акт настъпилото
прекратяване на изп.д. № 20107030400116, съдебният изпълнител по искане на
взискателя през 2016г. е продължил незаконосъобразно изпълнителните действия по
събиране на вземането. Тези действия обаче поради вече настъпилото по силата на
закона прекратяване на изпълнителното дело през м. септември 2014г. не са
произвели правен ефект за длъжника и не са довели до прекъсване на давността.
Съгласно задължителните указания в т. 10
горепосоченото Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК новата давност
започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително
действие - в случая това е последното плащане, извършено на 14.09.2012г.
Това означава,
че вземанията на ответния взискател по издадения срещу ищцовия длъжник
изпълнителен лист от 23.02.2010г. по гр.д. № 4233/2008г.
по описа на БРС са погасени с изтичане на общия петгодишен давностен срок по чл.
110 от ЗЗД,
който е започнал да тече от 14.09.2012г. и е изтекъл на 14.09.2017г.
Предвид горното следва извода, че принудителното
изпълнение по образуваното през 2019г. изп.д. № 20197080400024 по описа на
ЧСИ Тотко Колев за събиране на вече погасеното
по давност на вземане на взискателя по процесния изпълнителен лист /с
изключение на извършените през 2012г. частични плащания на част от лихвата съгласно
чл. 76, ал. 2 от ЗЗД/, е нарушение на закона, тъй като след погасяване по
давност на остатъка от вземането на взискателя по изпълнителния лист
предприетото ново принудително
изпълнение не е породило правни последици за длъжника.
Видно от данните
по незаконосъобразно образуваното изп.д. № 20197080400024 по описа на ЧСИ Тотко Колев приетите за подлежащи на събиране
задължения от ищеца са общо 16589.93 лв., включващи главница от 7689
лв., ведно със законна лихва от 630.07лв. и неолихвяема сума от 6922.18 лв.,
както и такси и разноски по ТТР по ЗЧСИ
в общ размер от 1348.68лв.
Прилагайки чл. 76, ал. 2 от ЗЗД съдът намира, че
с извършените по изп.д. № 20107030400116 плащания през 2012г. на сумата от общо
675.47 лв. /съгласно изготвена нарочна справка/, ответникът първо е заплатил частично присъденото
обезщетение за забава върху главницата от 7689 лв., начислена от 30.09.2008г. до
окончателното изплащане на вземането, която във връчената му покана за
доброволно изпълнение по изп.д. № 20107030400116 е изчислена за периода от 30.09.2008г. до
05.03.2010г. в размер на 1417.66 лв. Изчислена служебно по реда на чл. 162 от ГПК за периода
от 30.09.2008г. до 14.09.2017г. /датата на погасяване на задължението/
дължимата законна лихва върху главницата е в размер на 7335.79 лв., което
означава, че след извършеното частично плащане в общ размер от 675.47 лв., дължимия й към този момент остатък от 6660.32лв.
също е погасен по давност. Затова и начисляването на лихва след погасяване на
вземането по давност е незаконосъобразно.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че исковете за недължимост на вземанията на
ответния взискател по издадения изпълнителен лист от 23.02.2010г. по гр.д. № 4233/2008г. по описа на БРС за
сумата от 7689лв. – главница,
сумата от 6922.18лв. – неолихвяема
сума, представляваща законна лихва за периода от 30.09.2008г. до 31.01.2019г. и
сумата от 630.07 лв. - законна лихва
върху главницата от 7689лв., начислена за периода от 11.04.2018г. до
31.01.2019г. са основателни, тъй като същите посочените вземания на ответника не
са дължими от ищеца поради погасяването им по давност, изтекла след издаване на изпълнителния лист съгласно
изискванията на чл. 439 от ГПК.
Що се касе до установителна
претенция по чл. 439 от ГПК за недължимост поради погасяване по давност на
задължението за
сумата от 1348.68 лв. – разноски по изпълнителното производство, представляващи
такси по ТТР към ЗЧСИ с вкл. ДДС по изп. дело по изп.д. № 20197080400024 по описа на
ЧСИ Тотко Колев, съдът намира този иск за недопустим, по
следните съображения:
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК
разноските по изпълнението остават за сметка на длъжника, освен в случаите по
т. 1 - когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен поради плащане,
направено след започване на изпълнителното производство или, т. 2 - когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда.
Дължимостта на разноските,
които длъжника следва да понесе по изпълнителното дело се определя от съдебния
изпълнител в рамките на висящото производство по самото изпълнително дело, и е
в зависимост от неговия изход, при съобразяване на разпоредбата на чл. 79 от ГПК.
Затова, с оглед изхода на настоящия спор по чл. 439 ГПК, ЧСИ следва да приложи нормата на чл.
79, ал.1 ГПК, което означава,
че в случая, че поради недължимост на вземанията по издадения изпълнителен лист
с оглед погасяването им по давност, на
основание чл. 79, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 433, т. 8 от ГПК недължими са
начислените от ЧСИ в тежест на длъжника такси и разноски. Същите следва да останат в тежест на
взискателя.
Тъй
като обаче отговорността за разноски, респ. недължимостта им, следва да бъде
реализирана или установена в процеса, по който тези разноски са направени, а в
случая се касае за разноски по образувано изпълнително дело, недопустимо е тази претенция да се реализира
пред съда по реда на общото исково производство. Затова тази искова претенция следва да се
остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати като недопустимо в тази му част.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение
в общ размер от 1551.14 лв., изчислени съразмерно с уважената част от исковете.
Въпреки
направеното искане за присъждане на разноски, частичното прекратяване на делото
и наличието на основанието на чл. 78, ал. 4 от ГПК, в полза на ответника не следва
да се присъждат разноски по делото, поради липсата на доказателства за
направени такива в настоящото произвдство.
Мотивиран
от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 439 от ГПК по отношение на
ответника „Диагностично
–консултативен център Св. Георги Победоносец” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
ул. „Ванче Михайлов“ № 1, представлявано от управителя Костадин Илиев
Партенов, че ищецът Й.И.Д., ЕГН: **********,
действащ лично и в качеството си на ЕТ „Мартиана –М-Й.Д.“,
с адрес: *** не му дължи
поради изтекла погасителна давност следните парични задължения, а именно сумата
от 7689лв. /седем хиляди шестстотин осемдесет и девет лева/ – главница, сумата
от 6922.18 лв. /шест хиляди деветстотин двадесет и два лева и осемнадесет стотинки/
– неолихвяема сума, представляваща законна лихва за периода от 30.09.2008г. до
31.01.2019г. и сумата от 630.07 лв. /шестстотин и тридесет лева и седем
стотинки/ - законна лихва върху главницата от 7689 лв., начислена за
периода от 11.04.2018г. до 31.01.2019г., за
които вземания ответникът се е снабдил изпълнителен лист от 23.02.2010г. по
гр.д. № 4233/2008г. по описа на БРС, като въз основа който е образувано изп.д. №
20197080400024 по описа на ЧСИ Тотко
Колев, с район на действие - БОС.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
като недопустим искът за приемане за
установено на основание чл. 124, ал. 1 вр. с
чл. 439 от ГПК по отношение на ответника „Диагностично
–консултативен център Св. Георги Победоносец” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
ул. „Ванче Михайлов“ № 1, представлявано от управителя Костадин Илиев
Партенов, че ищецът Й.И.Д., ЕГН: **********,
действащ лично и в качеството си на ЕТ „Мартиана –М-Й.Д.“,
с адрес: ***, не му дължи сумата от 1348.68 лв. /хиляда триста четиридесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки/
– разноски по изпълнителното производство по изп.д. № 20197080400024 по описа
на ЧСИ Тотко Колев, представляващи такси
по ТТР към ЗЧСИ с вкл. ДДС. и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 1425/2019г. по описа на БРС в тази част.
ОСЪЖДА „Диагностично –консултативен
център Св. Георги Победоносец” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Ванче
Михайлов“ № 1, представлявано от управителя Костадин Илиев Партенов,, ДА ЗАПЛАТИ на Й.И.Д., ЕГН: **********,
действащ лично и в качеството си на ЕТ „Мартиана –М-Й.Д.“,
с адрес: ***,, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
направените по делото разноски в общ размер на 1551.14лв. /хиляда петстотин
петдесет и един лева и четиринадесет стотинки /, съразмерно с уважената
част от исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/ Р.Петкова
Вярно с оригинала:
И.Г.