№ 226 / 5.6.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 05.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Пепа Илиева и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 701 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд - гр.Монтана е сезиран с жалба от Б.Н.П. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно Постановление № 18 - 0996 - 004400 издадено на 15.11.2018г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана, с което на лицето e наложенf административнf наказаниe глоба в размер на 100.00 лева за извършено нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата си до съда, санкционираното лице оспорва факта на извършеното нарушение като релевира оплакване, че вмененото му административно нарушение е несъставомерно. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да уважи жалбата ведно с произтичащите от това законови последици
В съдебно заседание жалбоподателят Б.П. редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административно – наказващият орган Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, намира за установено следното:
Съдът, след като прецени събраните в хода на административното производство доказателства, приема за установено следното:
Районен съд - гр.Монтана, при извършена служебна проверка по допустимостта на подадената жалба констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, но не по изложените в нея мотиви.
Приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства установяват следната фактическа обстановка:
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка от 31.05.2018г. Началник група към ОДМВР - гр.София е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.Ж от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС за срок от един месец.
На 06.07.2018г., в 22:07ч. в Община Монтана, на път ВТОРИ КЛАС № 81, жалбоподателят Б.П. управлявал лек автомобил БМВ 320Д с рег.№ М 09 77 ВН с посока на движение от гр.Берковица към гр.Монтана. След като бил спрян за проверка от служители при сектор ,,Пътна Полиция" към ОДМВР - гр.Монтана и при направена служебна справка било установено, че водачът управлява МПС - то след като е бил лишен от това право по административен или съдебен ред. Във връзка с констатираното нарушение бил съставен АУАН, който му бил връчен лично и подписан с възражение, което обаче не било уважено от административно наказващият орган. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, поради което и съдът я възприе за безспорно установена въз основа на приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкциониращия акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
При извършената служебна проверка на законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът намира същото за издадено при допуснато съществено процесуално нарушение и неправилно приложение на материалния закон.
Видно от обстоятелствената част на съставения АУАН и обжалваното НП е, че административно наказващият орган е посочил правни квалификации без да ги обективира с фактическа обоснованост. Отразено е, че жалбоподателят е управлява МПС след като е бил лишен от това право без да е посочено по кой ред е станало това - административен или съдебен.
Независимо, че е налице посочване на правната квалификация по чл.150А, ал.1 от ЗДвП, в санкциониращият административен акт е следвало да бъде отразено основанието, въз основа на което деецът е бил лишен от право да управлява МПС - съдебен акт, заповед и пр.
Липсата на каквато и да е конкретира относно релевантните за нарушението факти, съществено ограничава правото на защита на жалбоподателя да узнае причината, поради която е бил лишен от признатото му право и от там, адекватно да организира защитата си.
Към материалите по делото е приложено копие от Заповед за прилагане на принудителна административна мярка от 31.05.2018г. Началник група към ОДМВР - гр.София, с която на жалбоподателя е била наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.Ж от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС за срок от един месец.
Ако основанието за констатираното нарушение се основава на това обстоятелство, то същото се явява незаконосъобразно предвид факта, че към момента на констатиране на нарушението, срокът на действие на заповедта, е бил изтекъл. Дали това е било отразено или не в съответните информационни масиви в сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр. Монтана е без значение, доколкото актосъставителя и административно наказващият орган са следвали да се съобразят с тези обстоятелства. В случая може да се говори за представяне на СУМПС, което жалбоподателят не е носил в себе си, тъй като след изтичането на срока за временно отнемане на СУМПС не му е било върнато, но но е за управление на МПС, след като е бил лишен от това право.
На следващо място следва да се отбележи, че административно наказващият орган неправилно е санкционирал жалбоподателя по чл.177, ал.1 т.1 от ЗДвП. При така описаната фактическа обстановка и възприемайки като правдива фактология, че водачът на управляваното МПС временно е бил лишен от това право по реда на чл.171 т.1 от ЗДвП, наложеното наказание глоба в размер на 100 лева е следвало да бъде съобразено с разпоредбата по ал.1 т.2. Именно в изменението на закона (изм. от 03.07.2018г.) изрично е предвидено наказание за онзи, който управлява МПС, след като СУМПС му е било временно отнето по реда на чл.171 т.1 или т.4. Като не е съобразил това, административно наказващият орган е санкционирал дееца и на незаконно правно основание.
Предвид гореизложените правни съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон и като такова следва да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 18 - 0996 - 004400, издадено на 15.11.2018г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана, с което на на основание чл.177, ал.1 т.1 от ЗДвП, на Б.Н.П. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx е наложено наказание глоба в размер на 100.00 лева за извършено административно нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: