Р
Е Ш Е
Н И Е
№........
гр.К., .........2019
год.
В И М Е
Т О Н А Н
А Р О
Д А
К. районен съд, гражданско
отделение, в публично заседание на единадесети юли, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при
секретаря................Х. К.…….…..…..............................като
разгледа докладваното от
съдията.................................................гр.д.№964 по описа за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Искът е за развод с правно
основание в чл.49, ал.1 от СК.
Ищцата твърди, че заживели с ответника на съпружески
начала през м.март 2005г. в жилището на родителите му и съвместно с тях в гр.П..
Родили се децата им М. Ю.А., с ЕГН-********** и М. Ю.А., с ЕГН-**********. На
15.06.2015г. сключили граждански брак в гр.П., първи и за двамата. Няколко
месеца след сключването на брака започнали често да се карат по най-различни
поводи. След поредният им скандал през м.03.2016г., събрала личният си багаж и
напуснала ответника, като двете им деца останали при него. Около седмица след
раздялата им, лелята на ответника и се обадила и й съобщила, че съпругът й е
заминал за Р.Г., като оставил двете им деца при нея. Заявила и, че не желае и
не може да се грижи за децата и тъй като те плачели за нея да ги прибере. Още
същия ден взела двете деца и с тях се установили в жилището на родителите й в
гр.П.. В последствие от семейни приятели и познати научила, че ответникът решил
да се установи да живее постоянно в Р.Г. с друга жена. В последствие се
запознала с друг мъж Г.И.С., с когото заживели на съпружески начала. Установили
се в дома на родителите му в с.Н., общ.Н. като първоначално децата останали да
живеят при родителите й, които се грижели за тях. Това и решени било
продиктувано от обстоятелството, че по същото време дъщеря й била ученичка в
3-ти клас, а синът й М. в предучилищна група в гр.П., както и да не прекъсват
учебната година. Преди заминаването за с.Н., изготвила на майка си нотариално
заверено генерално пълномощно, да я представлява пред училищното ръководство,
детската градина и навсякъде, където е необходимо по отношение на двете деца.
През първите два-три месеца след раздялата поддържали с ответника епизодични
контакта, изразяващи се в телефонни обаждания от негова страна, относно това
как са децата и дали са добре, а в последствие преустановили, какъвто и да било
контакт. По време на съвместното им съжителство с мъжа, с когото живеела на
съпружески начала от повече от две години - Г.И.С. се родило дете Г. Ю.А., с
ЕГН-********** на 30.01.2018г. Г.С.не можал да го припознае синът си Г.,
тъй като непосредствено след раждането му от съответната служба по гражданско
състояние му обяснили, че след като бракът й с ответника не е разтрогнат с
развод, като биологичен баща на детето следвало да бъде записан съпругът й.
Твърди, че детето М. от шестгодишна възраст е болен от левкемия и преди около
три месеца, под претекст, че е уредил синът им да бъде приет за лечение в А.,
помолил майка й да му подпише нотариално заверена декларация, за да може да
изведе детето извън Р.България. Майка й се съгласила, подписала му документа,
тъй като той и заявил, че лечението на синът им в клиниката в гр.Л., К. В., ще
бъде за период от две седмици до двадесет дни, като я уверил, че след това ще
върне детето в Р.България при нея. Ответникът не изпълнил обещанието си да
върне синът им и от тогава детето бил при него. В момента нямала никаква
информация относно това, къде се намира синът й, дали е в чужбина или е в
България, тъй като на мобилния номер, който ответникът оставил на майка й не
отговарял и понастоящем нямали никаква връзка. Преди около месец, дъщеря й М. й
се обадила, като й заявила, че не желае повече да живее с родителите й и
желаела занапред да живее при нея в с.Н.. Отишла до дома на родителите си в гр.П.,
събрала личните й вещи и оттогава до детето живеело при нея в с.Н.. От
раздялата през м.март 2016г. до настоящия момент с ответника са трайна
фактическа раздяла. За изтеклите
близо три години се убедила, че няма никакъв шанс да оправят отношенията си и
да заживеят с ответника отново заедно като нормално семейство. През изтеклия
период от време всеки от тях устроил живота си самостоятелно, без да се
интересуват един от друг. Счита бракът и с ответника за дълбоко и непоправимо
разстроен, съществуващ формално, лишен от смисъл и съдържание и запазването му
не било в интерес, както за самите тях, така и за децата. Моли съда да
постанови решение, с което да прекрати брака и с ответника като дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на ответника, претендира на нея да бъдат
предоставени за упражняване родителските права спрямо родените по време на
брака деца М. Ю.А., с ЕГН-**********, М. Ю.А., с ЕГН-********** и Г. Ю.А., с
ЕГН-**********, както и да се определи
местоживеенето на децата да бъде при нея в с.Н., общ.Николаево, а на
ответника да се определи режим на лични контакта с децата: всяка първа и трета
събота от месеца с преспиване, от 09:00ч. в събота до 17:00ч. в неделя и един
месец през лятото, когато това не съвпада с платеният и годишен отпуск,
ответникът да бъде осъден да заплаща чрез нея Р.М.А., с ЕГН-********** като
майка и законна представителка, месечна издръжка на детето М. Ю.А., с ЕГН-********** в размер на ***
лв., на детето М. Ю.А., с ЕГН-********** в размер на ***лв. и на детето Г. Ю.А.,
с ЕГН-********** в размер на *** лв., считано от подаване на исковата молба до
настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване като издръжките
на децата да бъдат изплащани от ответника чрез пощенски запис на адрес с.Н.,
общ.Н., не претендира ползването на семейното жилище-апартамент, находящ се в
гр.П., ул.*** , което е собственост на родителите му, а след прекратяването на
брака желае да носи предбрачното си фамилно име Б.. Претендира съдебни
разноски.
В отговор на исковата молба, подаден
в срока по чл.131 от ГПК назначения
на ответника особен представител адв.Т.Й.Д. счита предявеният иск за развод за допустим. Заявява, че за отчуждаването между съпрузите, вина имат и двамата
и възразява бракът да бъде прекратен брака изцяло по вина на Ю.Е.А.. Счита
размерите на претендираните издръжки за детето М. Ю.А., с ЕГН-********** и
детето М. Ю.А., с ЕГН-********** за завишени. Изразява становище бракът между
страните да бъде прекратен, но по вина на двамата съпрузи, а на децата да се
присъдят издръжки в минимален размер от по *** лв.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Страните сключили граждански брак на 15.06.2015г. в гр.П., първи и
за двамата, по време на който е родено детето Г. Ю.А.,
с ЕГН-**********
/удостоверение за сключен граждански брак, изд. въз основа на акт за граждански
брак №0543/15.06.2015 г., заверено копие на удостоверение за раждане, издадено
въз основа на акт за раждане №0211/02.02.2018 г./. От представите 2 бр.
заверени копия на удостоверения за раждане е видно, че ищцата Р.М.А. и
ответникът Ю.Е.А. са родители на детето М. Ю.А., с ЕГН-**********, родена на *** г. и детето М.
Ю.А., с ЕГН-**********, роден на *** г. Не е оспорено обстоятелството, че след
пореден скандал с ответника през м.03.2016 г. ищцата събрала личния си багаж и
напуснала семейното им жилище.
От показанията на св.И.Д. Ч. и св.С. А. Ч. се установява, че след раздялата с
ответника ищцата съжителства на семейни начала с Г.И.С. от с.Н.. Децата са при
ищцата, но тъй като малолетната М. и детето М. учат в гр.П. за тях се грижат нейните
родителите в гр.П. /“…..Децата ходят на училище в гр.П....В гр.П. те са при майката на Р.… Децата
са здрави, добре са облечени. Издържат се с парите, които сегашния й мъж получава,
защото само той работи...“ св.С.А.Ч.; „…Г. се отнася към децата на Р. като
свои. Помага й за абсолютно всичко. Посещава децата в гр.П. при родителите й,
понякога с нея, понякога сам, понякога им дава пари. Знам, че средното дете –
момче, има някакъв здравословен проблем, но не съм питал какъв. Знам, че двете
деца са в гр.П., при нейната майка. От нея знам, че те ходят на училище там..“
св. И. Д. Ч./. От
раждането на детето Г. преките и непосредствени грижи за него полага от ищцата
и съжителя й. По делото има сведения от Е.А.- бащата на ответника / л.14 по
делото/, че последният от три години живее в Г..
В показанията си
св.И. Д. Ч. и св.С.А. Ч. сочат, че ищцата и съжителят й споделили, че преди
раздялата ищцата се съмнявала за брачна изневяра на ответника, че ответникът я
изгонил и тя напуснала семейното жилище, че след раздялата ответникът заминал с
друга жена в Г., както и че той не изпращал средства за издръжката на децата
/“…..От Г. знам, че мъжът на Р. имал някаква приятелка, че са живели Р. и мъжът
й в някакъв апартамент. Р. усетила, че мъжът й има приятелка и започнали да се
карат. Мъжът й е казал: „Събирай си багажа и заминавай!“. Тя си събрала багажа
и отишла да живее при техните в гр.П.. След 3-4 месеца, мъжът й с другата жена
заминал за Г.. Роднини на мъжа й се обадили на Р. да отиде при тях и да си
вземе децата, защото не можели да ги гледат… Г. ми е споделял, че мъжът на Р.,
не е търсил децата и не е пращал пари за издръжка……“св.С. А. Ч.; „….От Р. знам,
че го е хванала с друга жена. Тогава са живели в апартамент в гр.П.. Мъжът й
изхвърлил Р. от жилището им. Тя си взела децата, дала ги на родителите на Ю.,
защото нямало как да ги гледа. Отишла да живее на квартира, но след като
родителите на мъжа й се обадили, че няма кой да гледа децата, тя ги взела. Каза
ми, че мъжът й заминал за Г.. Може би, има три години, откакто е в Р.Г.…“св. И.
Д. Ч./. Съдът не кредитира показанията на свидетелите само в частта им относно
причината, поради който ищцата е напуснала семейно жилище, тъй като същите не
са преки и непосредствени, а възпроизвеждат казаното им от ищцата и съжителя й.
Предвид фактическите твърдения в исковата молба, събраните по делото
доказателства и установените обстоятелства съдът приема, че бракът между
страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно чл.14 от СК отношенията
между съпрузите се изграждат на основата на взаимното уважение, общи грижи за
семейството и разбирателство. Макар, че през десетте годините на съжителство на
семейни начала да са полагали обща грижа за децата М. и М., и за домакинството,
страните не могли да преодолеят различията в характерите си, във вижданията за
живота и семейство, което породило недоверие и кавги, а след сключването на
гражданския брак и до конфликти, които нагнетили отношенията, отчуждили ги и
довели до раздялата през м.03.2016 г. От три години съпрузите нямат обща грижа
един към друг, нямат съвместна грижа за децата, нямат общо домакинство и семеен
бюджет, като никой от тях не направил дължимото за преодоляване на проблемите и
за запазване на брачната връзка, а установили фактическо съжителство с други партньори и
изградили свой живот, различен от този на другия. Страните неподдържат емоционална,
интимна и духовна съпружеска връзка, и преки контакт, а през последната година
не общуват дори и по повод децата. Между тях няма любов и взаимност, няма
разбирателство и привързаност, липсват доверие и желание за съвместен живот, а
трайно продължилата фактическа раздяла допринесла за пълното им отчуждение и до
дълбокото и непоправимо разстройство на брака / арг. т.3 на ППВС №10/71 г./.
Бракът е формален, лишен от дължимото се според морала и закона съдържание, не
може да съществува в този му вид, поради което следва да бъде прекратен.
Предвид гореизложеното съдът счита, че за това състояние на брака са
допринесли и двамата съпрузи, тъй като с поведението си всеки от тях е причинил
прекъсване на брачната връзка. Ищцата не доказа, че разстройството на брака е
настъпило само и единствено вследствие на виновното поведение и отношение на
ответника към нея. Бракът не е даденост и не произтича единствено от сключването
му, а изисква активно поведение от двамата
съпрузи- изясняване на проблемите и тяхното преодоляване с взаимни компромиси и
отстъпки, каквито не се доказа ищцата да е направила като съпруга. Ето защо
съдът счита, че бракът е разстроен дълбоко и непоправимо разстроен по
вина на двамата съпрузи.
Относно местоживеенето,
родителските права и личните контакти:
Задължителните указания и разяснения
в т.II на ПМС №1/12.11.1974 г. повеляват при решаването на
спора относно упражняването на родителските права върху ненавършилите
пълнолетие деца при развод, съдът да съобразява в съвкупност редица
обстоятелства от най-разнообразно естество, като по съществените от тях са
изброени примерно: възпитателските качества на двамата родители, техният
морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите
да отглеждат и възпитават децата след развода, привързаността на децата към
родителите, полът и възрастта на децата, възможността трети лица да оказват
помощ при тяхното отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителя,
на когото ще се предоставят родителските права, жилищно- битовите и други
материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага, вината за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака, доколкото противобрачното
поведение на брачния партньор има отношение към възпитанието на децата.
Повечето от тези критерии за преценка са посочени изрично в разпоредбата на
чл.59, ал.4 от СК и са установени в §1,
т.5 от ДР на Закона за закрила на детето. В настоящия случай от събраните по
делото доказателства се установи, че след раздялата на съпрузите през м.03.2016
г. малолетните деца М. и М. са останали да живеят с майката, която с помощта и
съдействието на своите родители е полагала грижи за тях. След промяна на
местоживеенето на ищцата, нейната майка непосредствено обгрижва децата през
дните на учебната година, тъй като те учат в гр.П., а през ваканциите децата са
при нея в с.Н., където тя живее и
отглежда със съжителя си детето Г., роден на *** г. Ответникът не е поддържал
редовно контакти с децата. Съгласно социален доклад на Дирекция ”Социално
подпомагане”- Г. ищцата полага необходимите грижи за децата си през почивните
дни и всички ваканции. Хигиенно-битовите условия на живот в дома на майката и
взаимоотношенията между членовете на семейството й са добри. Тя среща морална и
финансова подкрепа от страна на своя съжител Г.И.С. и семейството им се старае
да задоволява основните потребности на децата. През м.03.2019 г. детето М. е било при бащата в
Германия, но се е върнало през м.04.2019 г. Между децата и тяхната майка има
трайно изградена емоционална връзка. Ищцата притежава необходимите родителски
качества и капацитет да задоволява потребностите на децата. Съдът като взе
предвид установените обстоятелства, становището на ДСП и претенцията на ищцата
счита, че упражняването на родителските права спрямо децата М., М. и Г. следва
да бъдат предоставени на майката, която притежава необходимия родителски
капацитет и качества, разполага с подходящи битови условия и подкрепяща среда
за правилното им отглеждане и възпитание. Освен това в интерес на малолетните деца
е да не бъде променен установеният им социално-битов начин на живот, тъй като
те са създали кръг от близки и приятели, с които общуват, а и всяка нежелана
промяна би се отразила негативно върху емоционалното им развитие. Децата следва да живеят при майката, която е
доказала, че е отговорен родител.
Съгласно чл.124, ал.2 от СК детето има право
на лични отношения с двамата родители. Основно задължение на родителя,
произтичащо от разпоредбата на чл.125, ал.1 от СК е да се грижи за правилното
отглеждане и възпитание на детето, а чл.124, ал.1 от СК регламентира правото на
детето да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото
нормално развитие. Следователно родителят, при когото детето живее следва да
осигурява възможност и да не препятства личните контакти между детето и другия
родител, тъй като съзнателното прекъсване на емоционалната и родствена връзка е
укоримо родителско поведение, което би се отразило негативно върху пълноценното
му социално и емоционално развитие. За да се поддържа и развива връзката между
бащата и децата следва да бъде определен режим на лични контакти, който той да осъществява
както следва: с детето М. и детето М. всяка първа и трета събота и неделя
от месеца от 09:00ч. в събота до 17:00ч. в неделя, с преспиване, както и един
месец през лятната ваканция, когато това не съвпада с годишния отпуск на
майката, а по отношение на малолетното дете Г. всяка първа и трета събота от
месеца от 09:00ч. до 17:00 часа. Бащата следва да взема и връща децата от и на
адреса на майката.
Относно издръжката:
Издръжката на ненавършили
пълнолетие деца е алиментно задължение на родителите им, независимо от
трудоспособността и дохода им- арг. чл.143, ал.2 от СК, като минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от работната заплата за страната,
без да е определен максимален размер- арг.142, ал.2 от СК, когато задълженият
родител реализира доходи в размер на минималната работна заплата или е без
доходи. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.4 от СК по искане на родител съдът
може да определи добавка към определената по съдебен ред издръжка за покриване
на изключителни нужди на дете до размер, до който родителят може да я дава без
особени затруднения. В
настоящия случай няма направено искане за присъждане на добавка. Добавката не
може да се присъди служебно, а само по изрично искане по чл.143, ал.4 от СК към определена от съда
издръжка, което може да бъде предявено за съвместно разглеждане в
производството за издръжка или в самостоятелно производство /определение
№181/12.02.2013 г. на ВКС по гр.д.№695/2012 г. на ВКС, III г.о./. Понастоящем
детето М. е на 13 години, детето М. е на 8 години и детето Г. на една година и
шест месеца. Средно месечния доход на майката е *** лв. /декларация от
26.03.2019 г., удостоверение от 08.03.2019 г./. Въпреки, указаната доказателствена
тежест не са ангажирани доказателства за имуществените възможности на ответника,
но тъй като има данни, че той живее в държава членка на ЕС, следва да се
приеме, че реализира доходи над минималната работна заплата за Р.България.
Съдът като взе предвид изложеното, императивната норма на чл.142, ал.2 от СК,
доходите на родителите, възрастта и
потребностите на децата счита, че бащата следва да заплаща месечна издръжка на
детето М. в размер на *** лв., месечна издръжка на детето М. в размер на ***
лв. и месечна издръжка на детето Г. в размер на *** лв., до тридесето число на
текущия месец, считано от датата на подаване на исковата молба, до настъпване
на основание за изменение или прекратяване на издръжките, а останалите
средства, следва да бъдат осигурени от майката. Исковете за издръжка на децата М.
и М. в частта над уважените до претендираните размери следва да бъдат
отхвърлени като недоказани.
Издръжката се заплаща ежемесечно, като при
забава се дължи законна лихва, върху всяка просрочена вноска- арг. чл.146, ал.1
от СК.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК
следва да се постанови предварително изпълнение на решението в частта относно
присъдените издръжки, които ответникът следва да заплаща на децата М., М. и Г.
чрез ищцата чрез пощенски запис на посочения от нея адрес в с.Н., общ.Н., обл.С..
Относно семейното жилище:
Ищцата не претендира ползването на
семейното жилище- апартамент,
находящ се в гр.П., ул.*** , поради което същото следва да бъде предоставено за
ползване на ответника.
Относно фамилното име:
Съгласно разпоредбата на чл.53 от СК съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака. В исковата молба ищцата е направила искане да възстанови предбрачното си фамилно име, поради което след прекратяването на брака съпругата ще следва да носи предбрачното фамилно име Б..
Разпоредбата на чл.329 ал.1, изр.второ от ГПК сочи, че когато няма вина
разноските остават в тежест на всеки от съпрузите, както са ги направили. На
основание чл.329 ал.1, изр.второ от ГПК във вр. с чл.6, т.2 от Тарифата за
държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК ищецът и ответникът следва да
заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-К. по 25 лв.
окончателна държавна такса. На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Казанлъшки
районен съд *** лв. държавна такса за постановените издръжки.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И
:
ПРЕКРАТЯВА сключения на 15.06.2015г. в гр.П.
граждански брак между Р.М.А., с ЕГН-********** *** и Ю.Е.А., с
ЕГН-********** *** като дълбоко и
непоправимо разстроен.
ОБЯВЯВА на основание
чл.49, ал.3 от СК, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните
отношения имат двамата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права спрямо детето М. Ю.А., с ЕГН-**********,
детето М. Ю.А., с ЕГН-********** и детето Г. Ю.А., с ЕГН-********** на майката Р.М.А., с ЕГН-********** ***.
ПОСТАНОВЯВА детето М. Ю.А.,
с ЕГН-**********, детето М. Ю.А., с ЕГН-********** и детето Г. Ю.А., с ЕГН-**********
да
живеят при майката Р.М.А., с ЕГН-********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични контакти на бащата Ю.Е.А., ЕГН-**********, с детето М. Ю.А., с ЕГН-********** и детето М. Ю.А., с ЕГН-**********, който да се
осъществява
всяка първа
и трета събота и неделя от месеца, от 09:00ч. в събота до 17:00ч. в неделя, с
преспиване, както и един месец през лятната ваканция, когато това не съвпада с
годишния отпуск на майката Р.М.А., с ЕГН-**********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
контакти на бащата Ю.Е.А., с ЕГН-********** с Г. Ю.А., с
ЕГН-**********, който да се осъществява всяка първа и трета събота от месеца, от 09:00ч. до
17:00 часа.
ОСЪЖДА
Ю.Е.А., с ЕГН-********** *** да заплаща на детето М. Ю.А., с ЕГН-********** чрез Р.М.А., с ЕГН-********** *** като майка и
законна представителка, месечна издръжка в размер на *** лв., до тридесето
число на текущия месец, считано от 26.03.2019 г. до настъпване на основания за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта
до претендираните *** лв. като недоказан.
ОСЪЖДА Ю.Е.А., с ЕГН-********** *** да заплаща на детето М. Ю.А., с ЕГН-********** чрез Р.М.А., с ЕГН-********** *** като майка и
законна представителка, месечна издръжка в размер на ***лв., до тридесето
число на текущия месец, считано от 26.03.2019 г. до настъпване на основания за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска като ОТХВЪРЛЯ иска в частта
до претендираните *** лв. като недоказан..
ОСЪЖДА Ю.Е.А., с ЕГН-********** *** да
заплаща на детето Г. Ю.А., с ЕГН-********** чрез Р.М.А., с ЕГН-********** *** като майка и законна
представителка, месечна издръжка в размер на *** лв., до тридесето
число на текущия месец, считано от 26.03.2019 г. до настъпване на основания за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на
семейното жилище, находящо се в гр.П., ул.*** на съпруга Ю.Е.А., с ЕГН-**********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата Р.М.А., с ЕГН-********** да носи предбрачното
фамилно име Б..
ДОПУСКА
на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението, в частта му относно
присъдените издръжки.
ОСЪЖДА Р.М.А., с ЕГН-********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд-К. 25 лв. окончателна държавна такса.
ОСЪЖДА Ю.Е.А., с ЕГН-********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд-К., *** лв. държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: