Р Е Ш Е Н И Е
№
......................., град В.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - В.,
VІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и трети януари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ТАНЯ ДИМИТРОВА
При участието на секретаря МАЯ
ВЪЛЕВА и прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ, разгледа
докладваното от съдия ТАНЯ ДИМИТРОВА кас. адм. нак. д. № 3404/2019 г. по описа на АдмС - В., като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ - В. (ОО „АА“ В.), подадена чрез
началника и чрез ст. експерт Ив. Г., срещу Решение № 2074 от 15.11.2019 г. по
АНД № 3343/2019 г. на Районен съд – В. (ВРС), с което е отменено Наказателно
постановление № 23-0000320/17.01.2019 г., издадено от Началника на ОО „АА“ В.. С
отмененото наказателно постановление на „ДИЕМ ТРАНС“ ЕООД с ЕИК ххххххххх е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 лева,
на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП), за
нарушение на чл. 10, § 2, изр. 2, предл. 2 от Регламент 561/2006 на ЕО, във вр.
с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвП.
С жалбата се поддържа, че решението
на ВРС е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е отразил фактическата
обстановка и неправилно е приложен материалният закон. Сочи се, че като
основание за отмяна на наказателното постановление ВРС приема непосочването на
конкретно действие или бездействие, от което да е видно, че транспортното
предприятие не е организирало работата на водача. Касаторът настоява, че ВРС е
постановил мотивите си относно нарушение, за което не е повдигнато обвинение
срещу превозвача. Изтъква се, че е потърсена отговорност на
дружеството-превозвач за това, че не са извършвани редовно проверки на водача
на основание чл. 10, § 2, изр. 2, предл. 2 от Регламент 561/2006 на ЕО, а не за
липса на организация на работното време на водача, като второто съставлява
нарушение на чл. 10, § 2, изр. 1, предл. 2 от Регламент 561/2006 на ЕО. Според
касатора нарушението е установено и доказано по безспорен и несъмнен начин,
като липсата на извършване на редовни проверки се установява от факта, че видно
от данните от картата на водача З. са извършени нови нарушения на изискванията
за време на управление, прекъсване и почивките на 21.07.2018 г., а ако беше
извършена проверка от транспортното предприятие и бе осъществен контрол върху
работата на водача на 12.07.2019 г., то щеше да се преклудира възможността да
се извършват нови нарушения, какъвто е именно и смисъла на осъществяването на
редовни проверки върху работата на водачите. Позовавайки се на разпоредбата на
чл. 10, § 3, изр. 1 от Регламент № 561/2006, регламентираща обективната
отговорност на транспортното предприятие за нарушения, извършени от неговите
водачи, касаторът настоява, че правилно е прието, че наказаното дружество следва
да носи отговорност за процесното нарушение. Искането е да се отмени решението
на ВРС и да се потвърди издаденото наказателно постановление.
Ответникът – „ДИЕМ ТРАНС“ ЕООД, с
ЕИК ххххххххх, представлявано от Д. М. К., чрез адв. Й.А., в писмен отговор на
касационната жалба поддържа становище за неоснователността й и за правилност и
законосъобразност на обжалваното решение на ВРС. Сочи се, че се споделят
доводите на ВРС за отмяна на наказателното постановление, като се изтъква и че
неправилно наказващият орган е квалифицирал констатираното нарушение под
санкционната норма на чл. 105, ал. 1 от ЗАвП, доколкото тази норма не предвижда
санкциониране на лицата за нарушаване на Регламент № 561/2006, а и регламентът
не е подзаконов нормативен акт, издаден въз основа на ЗАвП, каквото основание
за отмяна е въведено и с въззивната жалба. Искането е да се остави в сила
решението на ВРС.
Участващият по делото прокурор дава
заключение за неоснователност на касационната жалбата. Пледира за оставяне в
сила на решението на ВРС като правилно постановено при спазване на
процесуалните правила и закона.
Касационната жалба е редовна и допустима -
подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211, ал. 1 от
АПК.
Административният съд, като
прецени доводите на страните, фактите, които се извличат от събраните по делото
доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от
жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка,
очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството пред районния съд е
образувано по жалба на „ДИЕМ ТРАНС“ ЕООД, с ЕИК ххххххххх срещу Наказателно постановление №
23-0000320/17.01.2019 г., издадено от Началника на ОО „АА“ В., с което на основание 105, ал. 1
от ЗАвП на „ДИЕМ ТРАНС“ ЕООД с ЕИК ххххххххх е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 лева за
нарушение на чл. 10, § 2, изр. 2, предл. 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006,
във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвП.
Нарушението, според наказателното
постановление, се състои в следното: На 12.07.2018 г, около 12:48 ч. (UTC) в област В., гр. А., ул. „С.“ №
4, дружеството, притежаващо лиценз на Общността за превоз на товари, не е
извършвало редовни проверки за осигуряване на спазването на глава ІІ от
Регламент (ЕО) 561/2006, в резултат на което водачът Г. З., при извършване на
обществен превоз на товари е превишил времето за управление с 1 час и 43
минути, установено от дигиталната карта на водача – за периода 06:51 ч. до 14:35
ч. е управлявал превозно средство над 4,5 часа без да ползва непрекъсната
почивка по време на работа от 45 минути или две почивки, първата от които от
поне 15 минути, последвана от почивка по време на работа от поне 30 минути.
Органът се позовава на пътния лист и товарителниците от дата 12.07.2018 година,
като в наказателното постановление е посочено, че нарушението не е изолиран
случай.
ВРС приема, че АУАН и наказателното
постановление са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН и от
компетентни органи, като АУАН е съставен в присъствието на управителя на дружеството
и свидетел, присъствал при установяване на нарушението.
За да отмени обжалваното пред него
наказателно постановление, ВРС стига до извод, че за да се приеме, че
дружеството е осъществило състава на вмененото му нарушение, не е достатъчно да
се установи неизпълнение на разпоредбите за работното време и почивките от
страна на водач на предприятието, а следва да се установи чрез допустимите по
закон средства, че това неизпълнение е в резултат на действие или бездействие
на работодателя, т.е. че то е резултат от създадената от работодателя
организация на работа или липса на такава. Прието е, че не е изследван този
въпрос и няма доказателства дали транспортното предприятие за посочения период
е изпълнило задължението си да изготви предварителен график за управление на
превозното средство от съответния водач, за почивките по време на работа и за
периодите, когато водачът следва да е на разположение, още по-малко е
установено, че има такъв изготвен график и предвидените почивки в него не
осигуряват спазването на правилата за работното време и почивките на водачите.
ВРС е посочил, че липсват доказателства, че превозвачът е определил ред за
провеждане на инструктажи, както и че водачът З. е запознат с изискванията на
Регламент 561/2006 г. Направен е извод, че вмененото деяние се осъществява чрез
бездействие, като наказващият орган не е посочил конкретните действия, които е
следвало да бъдат осъществени от дружеството превозвач. Така мотивиран, ВРС заключава,
че е допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
поради непълно описание на деянието, което е основание за отмяна на
наказателното постановление.
Настоящата касационна инстанция
намира решението на районния съд за неправилно, като постановено при нарушение
на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл.
348, ал. 1, т. 2 и
ал. 3, т. 2 от НПК,
във вр. с чл. 63 от ЗАНН за отмяната му.
При обсъждане на приложението на
процесуалните правила и материалния закон въззивният съд е съобразявал
обстоятелството, че липсват доказателства дали превозвачът е организирал
работата на водача З. – задължение на транспортното предприятие съгласно чл.
10, § 2, изр. 1 от Регламент (ЕО) №
561/2006.
От посочените факти в наказателното
постановление и в АУАН обаче става ясно, че повдигнатото обвинение е за
неизвършване на редовни проверки за осигуряване на спазването на глава ІІ от Регламент
(ЕО) № 561/2006, т.е. редовни проверки за осигуряване спазването на изискването
за почивки по време на работа от водача З. (чл. 7 от Регламента) – задължение
за транспортното предприятие съгласно чл. 10, § 2, изр. 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006.
В случая ясно и недвусмислено е
посочено в наказателното постановление в какво се изразява нарушението и въз
основа на какви факти е прието, че е извършено – чрез бездействие посредством
неизвършване на редовни проверки, осигуряващи спазването на разпоредбите за
почивките на водача З.. Поради което, неправилно ВРС приема, че административнонаказващият
орган не е посочил конкретните действия, които е следвало да бъдат осъществени
от дружеството-превозвач, респ. касационната инстанция намира, че не се
установява наличието на съществено процесуално нарушение по прилагането на чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – относно пълнотата в описанието на нарушението в този
аспект.
Гореизложеното обосновава извод за
наличие на основания за отмяна на обжалваното решение на ВРС и връщане на
делото за ново разглеждане, доколкото въззивното решение не съдържа мотиви по
отношение на спазването на останалите процесуални правила и на материалния
закон, което препятства възможността за проверка от касационната инстанция на
проверката за правилното приложение на закона.
При новото разглеждане на делото от
друг състав на ВРС следва да се прецени наличието/липсата на други нарушения на
административнопроизводствените правила и релевантните факти за
законосъобразността на Наказателно постановление № 23-0000320/17.01.2019 г.,
издадено от Началника на ОО „АА“ В., като се съобрази констатираното от
контролните органи неосигуряване на спазването на глава ІІ от Регламент (ЕО) №
561/2006 чрез извършване на редовни проверки – неосигуряване спазването на
разпоредбите за почивките по време на работа при извършване на обществен превоз
на товари от водача З. на 12.07.2018 г. и се направи извод дали законосъобразно
е ангажирана отговорността на превозвача на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвП. Следва
ВРС да съобрази разпоредбата на чл. 19, § 1, изр. 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006,
която задължава държавите-членки да определят правила относно санкциите,
приложими при нарушения на регламента, като изследва дали в ЗАвП е предвидена
разпоредба, предвиждаща налагане на санкция за превозвач конкретно, който не
осигури спазването на разпоредбите за почивките на водачите при извършване на
обществен превоз и дали вмененото нарушение с обжалваното наказателно
постановление – неизвършване на редовни проверки за осигуряване спазването на
глава ІІ от Регламент (ЕО) № 561/2006 осъществява състава на такова деяние,
обявено за нарушение със ЗАвП.
Гореизложеното обуславя
безпредметността на обсъждането на останалите доводи за неправилност на
решението на ВРС, доколкото същото се основава на изводи, изградени върху
хипотеза, която не е налице в случая. Следва при новото разглеждане на делото
ВРС да изложи мотиви за всички възражения с въззивната жалба, включително за
твърдението за неприложимост на чл. 105, ал. 1 от ЗАвП в случая.
При извършената служебна проверка за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което
касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 от
АПК, съдът намира, че решението не страда от други пороци, които да са основания за отмяна,
обезсилване или обявяване на нищожност.
Водим от гореизложеното и на основание чл .221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2074 от 15.11.2019 г., постановено по АНД № 3343/2019 г. на Районен съд–В..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав на Районен съд – В..
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.