Р Е Ш Е Н И Е
№ …………………../26.11.2020 г.,
град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в
открито съдебно заседание на трети ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА И. |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ТЕОДОРА МИЛЕВА |
|
|
СИЛВИЯ САНДЕВА |
При участието на прокурора ПЛАМЕН НИКОЛОВ и секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа
докладваното от съдия С.Сандева к.а.н.х.д.№ 506/2020 г. по описа на АдмС –
Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ
от АПК и е образувано по касационна жалба на ДСП – Добрич, уточнена с
допълнителна молба с вх.№ 2520/14.10.2020 г., срещу решение № 260005/24.08.2020
г., постановено по н.а.х.д. № 1380/2019 г. по описа на Районен съд - Добрич, с
което е отменено наказателно постановление № СЛ-Д-ТХ/650-009/285/14.10.2019
г. на директора на ДСП – Добрич. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното
решение поради нарушение на материалния закон. Счита се, че в НП е
индивидуализирано всяко претендирано нарушение като конкретно обективирано
съставомерно поведение. Налице е описание на всяко нарушение и неговите
фактически обстоятелства, изразени като конкретно съставомерно действие, като
за всяко са посочени и инкриминиран период/дата, както и място на извършване на
съответното нарушение, с оглед на което не е ограничено правото на защита на
наказаното лице. Сочи се, че при определяне на наказанието правилно АНО е
приложил разпоредбата на чл.45, ал.9 от специалния ЗЗДетето, в който глобата е
предвидена не за всяко нарушение, а за неизпълнение на влезли в сила
задължителни предписания. Иска се решението на ДРС да бъде отменено и да бъде
постановено друго по същество, с което да се потвърди наказателното
постановление. Претендира се и присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда.
Ответникът – М.С.К., чрез процесуалния
си представител, оспорва основателността на жалбата и иска решението на ДРС да
бъде оставено в сила, както и да й бъдат присъдени сторените разноски по
делото, съставляващи платено адвокатско възнаграждение.
Представителят на ДОП изразява становище
за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Не споделя
аргументите на съда за нарушение на чл.18 от ЗАНН. Счита, че има едно
единствено нарушение, за което е наложено едно наказание. Фактът, че в АУАН и
НП са описани множество простъпки на наказаното лице, не променя извода, че е
налице едно единствено нарушение, изразяващо се в неизпълнение на издадено
задължително предписание по чл.21, ал.1, т.3 от ЗЗДетето. Настоява за отмяна на
решението на ДРС и потвърждаване на НП.
Съдът, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от
жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на
решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, тя е неоснователна.
С процесното наказателно постановление
директорът на ДСП - Добрич е наложил на М.С.К. *** размер на 2000 лева на
основание чл.45, ал.9 от ЗЗДетето, предвиждащ наказание глоба или имуществена
санкция от 2000 до 5000 лева за всяко лице, което не изпълни влязло в сила
задължително предписание по този закон. В мотивите към обжалваното решение е
прието, че с АУАН и НП са повдигнати обвинения за няколко нарушения по чл.8,
ал.6 от ЗЗДетето, чл.123, ал.1 от СК, чл.124, ал.2 от СК и чл.125, ал.1 от СК,
за които е наложено едно наказание, с което е нарушена императивната норма на
чл.18 от ЗАНН и е ограничено правото на защита на наказаното лице. За
нарушителя не е ясно кое от вменените му от фактическа страна общо четири
нарушения, наказващият орган е приел от правна страна за нарушение и е
определил за него наказание. Прието е, че АУАН и НП са издадени в противоречие
с разпоредбите на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не съответстват
на законовото изискване за описание на нарушението, което следва да включва
посочване на елементите на състава, който е нарушен, както и обстоятелствата,
при които тези елементи са осъществени. Счетено е, че в случая са налице
нарушения по отношение на две отделни деца, като всяко от едно от тях е
следвало да бъде индивидуализирано и санкционирано поотделно, независимо че се
касае за идентични по вид изпълнителни деяния за един и същи период. Прието е, че
този недостатък е съществен и не може да бъде преодолян в съдебната фаза на
процеса, като лишава съда от възможността да прецени дали са осъществени
елементите на всяко от визираните нарушения. Прието е още, че обвинението за извършено
нарушение по чл.8, ал.6 от ЗЗДетето е непрецизно, тъй като липсва описание на
конкретните дати, на които е следвало да бъдат доведени децата в ЦОП при БЧК –
Добрич и на които планираните срещи не са били осъществени по вина на майката.
По отношение на нарушенията по чл.123, ал.1 от СК, чл.124, ал.2 от СК и чл.125,
ал.1 от СК е счетено, че описанието на фактите е твърде общо и лаконично, което
възпрепятства съда да прецени събраните доказателства и да направи категорично заключение
дали нарушенията са осъществени или не. Въз основа на тези свои изводи
районният съд е приел, че наказателното постановление е незаконосъобразно, в
резултат на което го е отменил.
Така постановеното
решение е правилно, като настоящият касационен състав споделя изводите на съда
за неспазване на чл.18 от ЗАНН.
По делото е безспорно, че спрямо
наказаното лице М.К. са издадени две отделни задължителни предписания по чл.21,
ал.1, т.3 от ЗЗДетето, с които тя е задължена да изпълнява предприетите по този
закон мерки и да съдейства при осъществяване на дейностите по закрила на двете й
деца М.и А., родени от брака й с А.К.. Неизпълнението на две различни по своя предмет
и съдържание предписания осъществява състава на две отделни нарушения по чл.45,
ал.9 от ЗЗДетето, поради което налагането на едно общо наказание за тях е в
нарушение на императивното правило на чл.18 от ЗАНН, както правилно и
законосъобразно е преценил и районният съд. Да се приеме обратното, означава да
се пренебрегне самостоятелният характер на предписанията като едностранни
властнически волеизявления, както и да се изключи възможността за извършване на
проверка за тяхното спазване поотделно.
От друга страна, приложената от наказващия
орган административнонаказателна разпоредба съдържа едновременно хипотеза и
санкция, поради което не е било необходимо издирването на друга нарушена
материалноправна норма. Вместо това в НП е посочено, че с поведението си
наказаното лице е нарушило разпоредбите на чл.8, ал.6 от ЗЗДетето, чл.123, ал.1
от СК, чл.124, ал.2 от СК и чл.125, ал.1 от СК, което е довело до неяснота на
обвинението и невъзможност да се прецени дали е вменено едно или повече
нарушения на родителя, още повече, че нито една от посочените за нарушени норми
не попада в обхвата на санкционната разпоредба на чл.45, ал.9 от ЗЗДетето.
Безспорно едно деяние може да осъществява съставите на няколко административни
нарушения, както и едно нарушение да е резултат от множество еднородни или
разнородни деяния (действия или бездействия). Във втория случай тези деяния са
част от фактическите обстоятелства по извършване на едно нарушение и не следва
да се възприемат като отделни административни нарушения, за които се налагат
отделни наказания. Ето защо, ако наказващият орган е считал, че К. е нарушила
разпоредбата на чл.45, ал.9 от ЗЗДетето, като не е изпълнила дадените й
задължителни предписания, е следвало да опише наедно всички действия или
бездействия, обективиращи това неизпълнение, а не да квалифицира всяко едно от
тези действия или бездействия като нарушение на отделни материалноправни
разпоредби, допускайки вътрешна противоречивост в мотивите към НП, ограничаваща
правото на защита на наказаното лице и възможността му да разбере броя и естеството
на вменените му административни нарушения. И обратно, ако наказващият орган е
считал, че с поведението си майката е допуснала няколко административни
нарушения наред с това по чл.45, ал.9 от ЗЗДетето, е бил длъжен да ги опише
поотделно и да им наложи отделни административни наказания, прилагайки съответните
административнонаказателни разпоредби за това. Като не е сторил нито едното,
нито другото, пренебрегвайки общия принцип на чл.18 от ЗАНН, наказващият орган
е допуснал съществени процесуални нарушения, опорочаващи НП до степен на
незаконосъобразност, в какъвто смисъл са и крайните правни изводи на районния
съд.
С оглед на изложеното настоящият касационен състав счита, че при
постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на материалния
закон. Неприлагането на чл.18 от ЗАНН нарушава правото на защита на нарушителя
и прави невъзможна съдебната проверка за законосъобразност. Това нарушение е от
категорията на абсолютните и винаги представлява самостоятелно основание за
отмяна на НП. Като е приел същото, районният съд е
постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
В съответствие с изхода от спора и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН на
ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените разноски
по делото в размер на 300 лева, съставляващи платено адвокатско възнаграждение
съгласно представения по делото списък на разноските и приложения към него
договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2
от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 26005/24.08.2020
г., постановено по н.а.х.д. № 1380/2019 г. по описа на Районен съд - Добрич.
ОСЪЖДА ДСП – Добрич да заплати на М.С.К.,
ЕГН **********,***, сумата от 300 лева, съставляващи разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: