Решение по дело №38/2023 на Окръжен съд - Монтана

Номер на акта: 11
Дата: 11 юни 2024 г.
Съдия: Аделина Троева
Дело: 20231600900038
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 29 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Монтана, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Аделина Троева Търговско дело №
20231600900038 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искове с правно основание чл. 25, ал. 4 от
ЗЮЛНЦ, предявени от Г. З. против СЛРД „*“ – *.
Ищецът Г.. твърди, че от 20 години е член на ответното Сдружение. На 2
ноември 2023 г. било проведено извънредно отчетно-изборно събрание на СЛРД „*“ –
*, което взело и решения за потвърждаване решение на УС за освобождаването на
ищеца като член на Сдружението, за избор на Управителен и на Контролен съвет и на
председател на двата органа.
Ищецът обжалва тези решенията на ОС като посочва, че извънредното отчетно-
изборно събрание е било свикано с определение на МОС, но няма данни по какъв
начин лицето А. Г. е отправило искане от името на членове на Сдружението до МОС за
свикване на събранието.
ОС е взело решение за потвърждаване на две решения на УС: по протоколи №
19/10.05.2023 г. и от 31.05.2023 г. С тези две решения ищецът е бил изключен като член
на Сдружението. Решенията на УС са незаконосъобразни, като се развиват конкретни
съображения за това. Незаконосъобразността на тези решения влече и
незаконосъобразност на решението на ОС, което ги потвърждава.
Решението на ОС е незаконосъобразно и поради това, че ищецът не е бил
поканен да участва в това събрание, в поканата за свикването му не е вписано изрично,
че ще бъде изключен, нито кои негови конкретни действия съставляват нарушения,
несъвместими с по-нататъшното му членство. Като не е бил поканен на ОС, ищецът е
бил лишен от възможността да защити правата си и да изложи аргументите си срещу
изключването му.
ОС не е формирало изрична и недвусмислена воля за изключването му като член
на Сдружението. Не са посочени конкретни нарушения на Устава, на ЗЛОД или на
друг нормативен акт, липсват мотиви, липсва конкретизация по време и място на
1
извършване на нарушенията.
Въвежда се довод, че ОС няма правомощие „да изключва и заличава членство в
Сдружението“. Това е от компетентността на УС съгласно чл. 38, ал. 8, т. 16 от Устава,
а решенията на УС подлежат на последващ контрол от ОС. ОС е взело решението си за
изключване на четирима ловци (един от които ищецът) анблок и въз основа на
нищожни текстове от Устава. Чл. 23в, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Устава е в противоречие с чл.
25, ал. 4 и ал. 5 от ЗЮЛНЦ, поради което е нищожен и решенията, взети на това
основание също са нищожни.
Относно решението за избор на Председател на УС и КС посочва, че няма
длъжност Председател на двата органа едновременно. Уставът предвижда всеки от
двата органа да има свой председател, недопустимо е съвместяване на двете длъжности
от едно лице, а дневният ред е предвидил именно такова съвместяване.
ОС не е освободило досегашните членове на двата органа, такава точка в
дневния ред не е била включена. След като не са освободени досегашните,
незаконосъобразно е решение за избор на нови членове.
Ищецът моли да бъдат отменени:
1) решението на извънредното отчетно-изборно ОС на СЛРД „*“ от 2 ноември
2023 г., с което са потвърдени решения на УС за изключването му като член на
Сружението;
2) решението за избор на членове на УС и на КС и
3) решението за избор на Председател на УС и КС.
Ответникът по исковете СЛРД „*“ *, представлявано от председателя на УС
Спасимир Спасов, оспорва исковете като неоснователни. ОС е свикано с определение
на МОС по ч. т. д. № 20/2023 г. и е редовно проведено при спазване на Устава и
ЗЮЛНЦ. Искането до съда е отправено от А. Г. като „натоварено лице“ по смисъла на
чл. 26, ал. 1 от ЗЮЛНЦ. Дневният ред е посочен в определението на МОС. Поканата за
свикване е обявена в ТР по пратидата на СЛРД „*“ на 26 септември 2023 г. и разлепена
на видно място в офиса на Сдружението, от което следва, че всички членове са
надлежно уведомени, няма изискване за индивидуална покана до ищеца.
Оспорва твърдението на ищеца, че е следвало да бъде персонално поканен за
ОС, както и че З. не е бил уведомен за двете заседания на УС, на които е обсъждано
изключването му. От него с писмо са били поискани обяснения – покана
№30/12.04.2023 г., и той е изпратил писмено заявление с вх. № 34/27.04.2023 г.
Решението на УС за изключване е оспорено от ищеца пред ОС, докладвано е на
делегатите и е било подложено на гласуване, в резултат на което е потвърдено от ОС, с
което предвидената в Устава процедура е спазена.
Подчертава, че съдебният контрол върху решенията на ОС е ограничен до
спазване на императивните изисквания на ЗЮЛНЦ относно свикване, обявяване на
дневен ред, кворум, лица, имащи право на участие в ОС, но не и контрол по същество.
Ответникът оспорва доводите за нищожност на чл. 23в, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
Устава, защото тези текстове от устройствения акт не изключват възможността за
обжалване решенията на УС пред ОС на Сдружението.
Относно решенията на ОС за избор на членове на УС и на КС изтъква, че
събранието на 2 ноември 2023 г. е свикано като отчетно-изборно, което ясно сочи, че
изборът се отнася до нови членове на двата органа след като е изтекъл мандатът на
досегашните. Оспорва тълкуването на ищеца, че точката в дневния ред, формулирана
2
като „Избор на Председател на УС и КС“, има предвид избор на едно лице, което да
председателства двата съвета на Сдружението. От Устава на Сдружението е ясно, че
всеки от тези два органа има свой председател.
Ответникът СЛРД „*“ – *моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни и се присъдят разноски.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. МОС ги обсъди във връзка с
доводите на страните и приема за установено следното:
Ищецът Г. З. е член на СЛРД „*“, което се установява от приложения препис от
членска карта.
На 12 април 2023 г. с писмо с изх. № 30 той бил поканен от председателя на
Сдружението да се яви пред УС на 27 април 2023 г. и да даде обяснения по четири
въпроса:
1. Гласувал ли е с пълномощни и колко на брой на отчетно събрание на
Ловнорибарска дружина (ЛРД) *на 25 март 2023 г.;
2. Пълномощните представени ли са пред събранието и описани ли са в протокола
от събранието;
3. Защо на събранието не са допуснати да присъстват Зам. председателят на
Сдружението и председателят на КС;
4. От какви дейности се формират допълнителните приходи на ЛРД *.
С писмено заявление, прието от Председателя на УС (вх. № 34/27.04.2023 г.),
ищецът изложил становището си по поставените въпроси.
На 10 май 2023 г. било проведено заседание на УС, за което е съставен Протокол
№ 19. На това заседание единодушно е взето решение за налагане на дисциплинарно
наказание „изключване“ на четирима членове на Сдружението: Б.Г., П.П., Г. З. и Ц.Ц.
От изложението на председателя на КС на това заседание е видно, че наказанието се
налага за:
1. Нарушения на устава на СЛРД „*“:
недопускане на зам. председателя на УС на Сдружението и председателя на
КС на отчетно събрание на ЛРД *на 25 март 2023 г.;
извършване на нерегламентирана спортно-състезателна дейност,
тренировъчна дейност с ловен туризъм като се формират приходи, неотчетени в
Сдружението;
допускане до участие в събранието на ЛРД * на лица с неограничен брой
пълномощни или с неподписани пълномощни, без да се следи кворумът на събранието;
2. Нарушения на ЗЮЛНЦ:
на събранието на ЛРД *председателят на Дружината П.П. гласувал с 8
пълномощни в нарушение на чл. 28, ал. 3 от ЗЮЛНЦ, като извършването на това
нарушение е допуснато от Б. Г.. Част от пълномощните не са подписани.
3. Нарушения на ЗЛОД:
нарушение на чл. 30, ал. 2 от ЗЛОД: отнети са функциите на Сдружението да
ръководи дейността на ЛРД;
в нарушение на чл. 76 от ЗЛОД е организиран международен ловен туризъм
на територията на ЛРД *.
В изпълнение на задължението си по чл. 31а, ал. 6 от Устава на Сдружението
председателят на УС издал Заповед № 10/11.05.2023 г. за налагане на Г. З. на
3
дисципилнарно наказание „изключване и заличаване на членството в Сдружението“
заради допуснати нарушения на Устава, чл. 28, ал. 3 от ЗЮЛНЦ, чл. 30 и чл. 70 от
ЗЛОД и ППЗЛОД.
Ищецът подал на 22 май 2023 г. жалба до УС срещу взетото решение за налагане
на дисциплинарното наказание. С решение от 31 май 2023 г. УС приел жалбата за
неоснователна и повърдил решението си. На 19 юни 2023 г. З. подал и жалба до ОС.
С определение на Окръжен съд – Монтана по ч. т. д. № 20/2023 г. било свикано
Общо събрание на СЛРД „*“, в дневния ред на което са включени и въпросите за
приемане и освобождаване на членове на Сдружението; избор на членове на УС и на
КС и избор на председател на УС и КС.
Поканата за ОС била поставена на 20 септември 2023 г. на информационно
табло в седалището на Сдружението в гр. *(протокол за удостоверяване на поставянето
– л. 39 от делото).
ОС било проведено на 2 ноември 2023 г. Безспорно е, че ищецът не е присъствал
на ОС. На събранието било прочетено Заявление № 34, подадено от Г. З. (с което той
на 27 април 2023 г. е дал писмени обяснения до УС). Последвали са изказвания, след
което ОС е взело следното решение: „Приема се предложението за изключване на Г. З.
от Сдружението“.
На същото заседане ОС е приело решение за избор на 11 членове на УС и трима
на КС, като също така избрало С.С. за председател на УС, а Е. Х. за председател на КС.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
Общото събрание е било надлежно свикано с акт на окръжния съд по
седалището на Сдружението по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗЮЛНЦ. Доводите на ищеца, че
лицето, сезирало МОС за свикване на събрание, не е имало активна легитимация за
това, не могат да се изследват в настоящия процес, защото това би означавало да се
осъществи контрол върху акт на съда, което е недопустимо. Определенито на МОС по
ч. т. д. № 20/2023 г. е задължително за настоящия съд, поради което приема, че не са
допуснати нарушения в процедурата по свикване на събранието.
По решението за изключване на ищеца Г. З. като член на СЛРД „*“:
Доводите на ищеца за незаконосъобразност на това решение се свеждат до липса
на покана за участие в събранието, което ще обсъжда поведението му; непосочване на
деяния, обосноващи изключване; липса на компетентност на ОС да изключва, тъй като
Уставът възлага това на УС и изключване на четирима членове без да се разграничи
отговорността на всеки от тях.
Уставът на СЛРД „*“ е предвидил ред за налагане на наказанието изключване в
чл. 23б и чл. 23в. Процедурата се провежда пред УС, чието решение може да се
обжалва пред същия орган. Ако той потвърди решението си, то подлежи на обжалване
пред ОС.
Неоснователен е доводът на ищеца, че ОС не може да вземе решение за
изключване на член на Сдружението. На първо място такова правомощие органът има
по силата на чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЮЛНЦ. На следващо място Уставът на СЛРД „*“ е
уредил допустима от закона процедура по налагане на дисциплинарно наказание
„изключване“ без да нарушава нормата на ЗЮЛНЦ отнасно правомощието на ОС, тъй
като е предвидено, че ОС упражнява последната санкция за най-тежкото наказание
чрез обжалване решението на УС.
Съдът не намира за нищожни разпоредбите на чл. 23в, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
4
Устава, според които наказанието се изпълнява незабавно, а обжалването му не спира
изпълнението. Уставът на юридическо лице с нестопанска цел по своята правна
същност е многостранен договор, в който е постигната обща воля на членовете на
сдружението по уредените в него въпроси. Като такъв по отношение на Устава важат
общите правила за действителност на правните сделки. Оспорената норма регулира
отношения във връзка с поведението на членове на Сдружението и цели бързина при
преустановяване на нерагламентирани действия. В същото време Уставът е уредил
възможности за обжалване на наказанието, с което е дал защита и на наказаното лице.
Вътрешният нормативен акт постига баланс между интересите на юридическото лице и
на неговите членове без да влиза в противоречие с императивни правни норми. Не е
налице конфликт между уреденото в Устава и предвиденото в ЗЮЛНЦ, защото и двата
акта дават възможности за обжалване, а окончателното произнасяне е на ОС.
Наказаното лице разполага и с процесуалната възможност да поиска спиране на
изпълнението като обезпечителна мярка при образуване на исково производство по
реда на чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ.
Като намира възражението за нищожност на чл. 23в, ал.1, т. 1 и т. 2 от Устава за
неоснователно, съдът го отхвърля.
МОС отхвърля и довода на ищеца, че не е имал възможност да се защити пред
ОС, защото не е бил лично поканен за общото събрание на 2 ноември 2023 г. Уставът
не предвижда такава особена покана, освен общата покана, която се разгласява чрез
залепването й по седалището на Сдружението. Това изискване на чл. 29, ал. 5 от
Устава е изпълнено. В обявения дневен ръд се съдържа точка за приемане и
изключване на членове, ищецът е подал своевременно своята жалба срещу решение на
УС, поради което по достатъчно ясен за него начин е оповестено обсъждането на
неговото изключване и той е могъл да вземе участие в събранието.
По същество относно изключването на ищеца като член на СЛРД „*“
процедурата, предвидена в Устава, е изпълнена. ЗЮЛНЦ предвижда правомощие на
съда да упражнява контрол за законосъобразност и уставосъобразност само на
решенията на върховния орган на Сдружението – Общото събрание, поради което
двете решения на УС: от 10 май 2023 г. и от 31 май 2023 г., не могат да бъдат предмет
на съдебен контрол в настоящото производство.
Съгласно общото правило на чл. 22, ал. 2 от ЗЮЛНЦ изключването е мярка,
която може да се приложи при поведение на член на Сдружението, което прави по-
нататъшното членство несъвместимо. Нормата е общо формулирана, поради което във
всеки отделен случай трябва да са очертани конкретни нарушения на Устава или
закона, описани чрез време и място на извършването им, действия или бездействия,
последици. Уставът на СЛРД „*“ в чл. 23а очертава кръга от нарушения, които се
санкционират с най-тежкото наказание, дефинирано в Устава като „изключване и
заличаване на членство“.
Съдебният контрол за уставосъобразност и законосъобразност на решението на
ОС обхваща не само процедурните правила за провеждането му, но и проверка на
основанията, довели до санкция за поведение, несъвместимо с членството. В този
смисъл неоснователно е възражението на ответника, че е недопустимо съдът да
разглежда по същество правилността на решението на ОС. Решението за изключване
на член на Сдружението засяга лично право, затова на изключеното лице се дължи
защита като се провери наличието на материалните предпоставки за санкционирането
му за виновно поведение.
5
В случая решението на ОС страда от съществен порок – то не е мотивирано.
Видно от протокола за проведеното на 2 ноември 2023 г. общо събрание председателят
на Сдружението е въвел въпроса за обсъждане чрез кратък доклад, в който липсва
конкретно, поименно посочване на виновните членове и описание на нарушенията им.
Прочетени са жалбите на четиримата изключени до ОС. Председателят на КС е
посочил в изказването си, че са събрани доказателства, но на събранието те не са били
представени, не са дискутирани. Цитиран е протокол от събрание на ЛРД *, в който е
било вписано, че ищецът дал отчет пред Дружината за постъпили 460 евро и 1120 лв от
състезания. Не се съдържат данни кога са проведени тези състезания и с какво те
нарушават нормативни правила. Дискусията се е концентрирала върху тежестта на
наказанието и възможността да бъде наложено по-леко наказание, като отново се
обсъждат едновременно четирите жалби на четири различни лица без диференциране
отговорността на всеки от четиримата.
За да прекрати членствено правоотношение като санкция, Общото събрание
трябва да изтъкне нарушения, индвидуализирани чрез време и място на извършване, да
обоснове виновното поведение на изключвания член, да опише негативните последици
от това поведение и да даде квалификация като цитира нарушените правила от Устава
или Закона. Само тогава може да се прецени дали действията/бездействията на
изключвания са несъвместими с членството и застрашават интересите на
юридическото лице. Посочването на последиците пък е от значение за преценка на
съответствието между тежестта на наказанието и извършеното нарушение.
От приложения протокол от ОС на 2 ноември 2023 г. не могат да се изведат
съществените белези на нарушението, вменено на З., нещо повече обсъждана е
колективна вина на четирима членове на ЛРД *. Санкция обаче се налага винаги за
виновно поведение и отговорността е лична, от което следва, че наказващият орган е
трябвало да очертае индивидуалните действия на всеки от четиримата изключвани. Не
е достатъчно, че решенията за изключване са гласувани по отделно за всеки от тях,
след като липсват мотиви на ОС, от които да се направи извод за вината на всеки по
отделно.
Ако се приеме от друга страна, че ОС действа като контролна инстанция по
отношение решението на УС за изключване, то тогава процедурата, проведена пред
УС, следва да се цени като подготвителни действия за вземане на решение от ОС,
защото тя дава рамката на дисциплинарното производство като посочва нарушенията и
доказателствата за извършването им и има значение доколкото очертава предмета на
дисциплинарното производство. Това налага проследяването на тези подготвителни
действия и изисква обсъждане на двата протокола от заседания на УС след като ОС не
е провело собствено обсъждане на нарушенията и не е изложило собствени мотиви, а е
препратило към решенията на УС, т.е. приело е мотивите на УС като свои.
В отправената до ищеца покана (писмо № 30/12.04.2023 г., л. 95 от делото) да
даде обяснения са посочени четири нарушения, за които той следва да бъде наказан.
УС в заседанието на 10 май 2023 г. незаконосъобразно е разширил кръга на
нарушенията, като е добавил нови, а в заседанието си на 31 май 2023 г. (когато е
разглежал жалбата на З. против решението на УС за изключване) не е проведено
обсъждане, не са коментирани нарушения. МОС намира, че ОС е обвързано от
проведената дисциплинарна процедура, като то като върховен орган е длъжно да
провери основанията за изключване, както и да даде възможност на лицето да се
защити. Решението на ОС трябва да бъде така формулирано, че да става ясно за какви
точно нарушения е наложена санкцията "изключване", кога, как и къде са извършени
6
тези нарушения, без да добавя нови основания към тези на УС.
Като е потвърдило решението на УС, ОС всъщност е санирало допуснато
нарушение в дисциплинарната процедура, състоящо се в разширяване кръга на
вменените нарушения. Дисциплинарното производство е започнало с поканата до З. да
даде обяснения за четири нарушения: участие в събрание на ЛРД *с нередовни
пълномощни, неописването им в протокола на събранието, недопускане на
представители на Сдружението на същото събрание и формиране на допълнителни
приходи. Решението на УС от 10 май 2023 г. за изключване вече добавя и нарушения
като нерегламентирана спортно-състезателна дейност, организиране на международен
ловен туризъм, а нарушенията относно пълномощните вече са вменени на друго лице,
а не на ищеца Г. З.. Ищецът е бил лишен от възможност да се защити по допълнително
въведените основания.
От показанията на свидетелите също не могат да се изведат данни за виновно
поведение на ищеца З. в кръга на формулираните нарушения, за които е образувано
дисциплинарното производство срещу него. От четирите нарушения, за които е бил
поканен да даде обяснения, се установява, че на събрание на ЛРД *, проведено на 25
март 2023 г., действително не са били допуснати до участие С. С. и Д.К. като
представители на изпълнителни и контролни органи на СЛРД „*“. Причината обаче е
решение на събранието на Дружината, а не действия на З.. Свидетелите В.А. и П.П.,
членове на същата ЛРД и участници в събранието, излагат данни за проведоното
гласуване от Дружината и за взетото решение то да се проведе без присъствието на С. и
К.. Показанията им съвпадат с тези на свидетеля К., който посочва, че след като заедно
със С. изчакали извън залата да се проведе обсъждането в Дружината, били уведомени,
че събранието е решило да не допусне тях двамата, а само едно трето лице – Б. Ц..
Не може да се направи извод за своеволно поведение на ищеца Г. З. да
препятства присъствието на двамата представители на Сдружението в нарушение на
етични или уставни правила.
Относно източниците на допълнителни доходи свидетелят Д.К. посочва, че
научил, че в Дружината в *провеждат тренировки с кучета птичари, че допускат до
участие в лов чужденци, за което събират такса, но приходи от такава дейност не се
отчитат. Показанията са твърде общи и не съдържат данни, че именно З. е
организаторът и лицето, което е получило плащанията. По делото няма данни З. да има
качеството материално отговорно лице на Дружината, за да се изведе и личното му
задължение да отчете средства в общата каса на Сдружението.
Необходимо е да се отбележи също, че формирането на приходи се установява
със счетоводни документи. Липсата на такива и неправомерното разходване на
средства пък следва да е установено чрез одит, данни за което по делото липсват.
Сведетелят А. Г. твърди, че се запознал с протокол от събрание на ЛРД *, на
което се прави отчет за приходи. Той посочва, че в касата на Сдружението тези
приходи не са отчетени. Показанията му са твърде общи въпреки посочване на
приблизителна сума от 1000 лв. Дори да е имало приход в такъв размер, то не е
установено чие е задължението да привнесе сумата в общата каса на Сдружението. Ако
З. е наказан с изключване, то следва убедително да е установено, че той е лицето,
отговорно за водене на отчетността в ЛРД *и че той е нарушил финансовата
дисциплина като е допуснал прикриване на приходи.
Свидетелите Д. К. и А.Г. изказват предположения, че от допускането на
чужденци да ловуват в района на ЛРД *и от провеждането на тренировки на кучета
7
птичари са били формирани приходи от събиране на такси от участниците. Никой от
двамата свидетели обаче не посочва какви такси, в какъв размер са събирани, колко
чуждестранни ловци са били допускани да ловуват срещу заплащане.
Данните, изнесени от свидетелите Д. К. и А.Г., за провеждани състезания с
ловни кучета, не могат да се ценят като такива, установяващи виновно поведение на
ищеца, защото на първо място обхватът на изследване на виновно поведение на З.
следва да се ограничи само до четирите нарушения, за които той е поканен да даде
обяснения с писмо № 30/12.04.2023 г. Всички останали, вкл. международна ловна
дейност и състезания с кучета, са въведени по-късно от УС, за тях ищецът не е имал
възможност да се защити чрез даване на обяснения или представяне на доказателства.
От друга страна не се събраха данни кога са провеждани тези ловни мероприятия.
Относно провеждането на тренировки с кучета свидетелят Г. пък обяснява, че
Сдружението е било уведомявано. Това твърдение се подкрепя и от приложеното към
исковата молба писмо вх. № 23/09.03.2023 г. (л. 30), с което Председателят на УС на
СЛРД „*“ е уведомен за предстоящо на 19 март 2023 г. полево изпитание на ловни
кучета. Самият свидетел А.Г. от името на Сдружението е уведомил Директора на
ОДБХ *за същото изпитание (писмо изх. № 23/09.03.2023 г., л. 31). Налага се извод, че
провежданите тренировки на кучета не са били нелегално организирани, нито има
категорични данни да са формирани приходи от тази дейност.
Съдът намира, че решението за изключване на Г. З. като член на СЛРД „*“ е
незакносъобразно, поради което го отменя: решението е немотивирано, не посочва
конкретни нарушения на Устава и Закона, които ищецът е извършил, липсва
индивидуализация по време, място, последици, а освен това кръгът на нарушенията е
бил разширен без да се предостави възможност на ищеца да вземе становище по
допълнително вменените нарушения.
По решенията за избор на членове на УС и КС и на председатели на тези органи:
На първо място ответникът въвежда възражение за недопустимост на този иск
поради липса на правен интерес, тъй като ищецът е изключен като член на
Сдружението, това решение има незабавно действие, а обжалването не спира неговото
изпълнение съгласно чл. 23б от Устава.
Съдът приема, че ищецът Г. З. е активно легитимиран да оспори решенията за
избор на УС и КС и на председатели на тези два органа след като вече беше прието, че
решението на ОС за неговото изключване е незаконосъобразно.
Съдът намира, че е основателно твърдението за незаконосъобразност на избора
на нови членове на УС и на КС, тъй като преди това не са били освободени
досегашните членове на двата колективни органа. Съдът приема, че избирането на
членове на двата органа на Сдружението не съдържа в себе си имплицитно и воля за
освобождаване на досегашните. Видно от протокола направено е предложение за избор
на членове, което без освобождаване на досегашните се тълкува като разширяване
състава на органите с новоизбраните лица, това обаче противоречи на Устава, който е
предвидил изрично брой на членовете в състава на всеки орган. С избора на членове се
е стигнало до органи с персонален състав два пъти по-голям от предвидения в Устава.
Никъде в протокола от Общото събрание не е обективирана воля за подмяна на
персоналния състав, дори не се говори за „нови“ членове на двата органа, а само се
предлагат списъци на кандидати, които да станат членове на УС и на КС.
Съдът намира решенията за избор на членове на УС и на КС за противоречащи
на Устава, поради което ги отменя.
8
Решенията за избор на председатели на двата органа обаче са законосъобразни.
Единственото въведено с исковата молба основание за незаконосъобразност на това
решение е, че в поканата са свикване на ОС е предвидена точка в дневния ред за избор
на председател на УС и КС. Употребата на съществителното председател в единствено
число се тълкува от ищеца като избор на едно и също лице, което да оглави
едновременно двата органа на Сдружението. Граматически неправилното формулиране
на точката от дневния ред обаче не е достатъчно, за да се приеме, че решението е
опрочено, след като на проведеното на 2 ноември 2023 г. събрание по отделно са
избрани две различни лица за председатели на УС и на КС. Доколкото други аргументи
за незаконосъобразност на тези решения не са релевирани, то съдът отхвърля исковете
за отмяна на тези две решения.
Всяка от страните е заявила искане за присъждане на разноски. При този изход
на процеса съдът намира, че на ищеца се дължат разноски според уважените искове.
Разноските, направени от Г. З., възлизат на 1281 лв и включват възнаграждение на
пълномощника и държавна такса. Ответникът дължи на ищеца разноски в размер на
854 лв.
На ответника се дължи възстановяване на разноските съразмерно на
отхвърлената част от исковете. От приложения списък на разноските е видно, че
Сдружението е направило разноски от 2080 лв, в които са включени освен адвокатски
хонорар и държавна такса, също и разноски по обезпечителното производство и по
образуваното изпълнително производство. Съдът намира, че за изпълнителното
производство присъждането на разноски се извършва от съдебния изпълнител. Тези
разноски от 400 лв не следва да се вземат предвид в исковия процес, затова от
останалата сума 1680 лв съдът осъжда Г. З. да плати на ответното Сдружение 560 лв.
На основание горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 2 ноември 2023 г. на Общото събрание на СДРУЖЕНИЕ
ЛОВНОРИБАРСКО ДРУЖЕСТВО „*“ *, ЕИК *, представлявано от С.С., със седалище
гр. *, ул. „*“ № *, за изключване на Г.З., ЕГН **********, като член на Сдружението.
ОТМЕНЯ решение от 2 ноември 2023 г. на Общото събрание на СДРУЖЕНИЕ
ЛОВНОРИБАРСКО ДРУЖЕСТВО „*“ *, ЕИК *, представлявано от С.С., за избор на
С.С.;
М.Ж.,
П.П.
Д.Д.,
С.С.,
Д. К.
А.А.
Л.Ж.
А.А.
И.П. и
В. С. за членове на УС на СЛРД „*“ – *.
9
ОТМЕНЯ решение от 2 ноември 2023 г. на Общото събрание на СДРУЖЕНИЕ
ЛОВНОРИБАРСКО ДРУЖЕСТВО „*“ *, ЕИК *, представлявано от С.С., за избор на
Е. Х.,
К.Д. и
А.Й. за членове на КС на СЛРД „*“ – *.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иск на Г.З., ЕГН **********, от гр. *, ж.к. „*“,
бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, за отмяна на решения от 2 ноември 2023 г. на Общото събрание
на СДРУЖЕНИЕ ЛОВНОРИБАРСКО ДРУЖЕСТВО „*“ *за избор на С.С. за
председателна УС и на Е. Х. за председател на КС на СЛРД „*“ – *.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ ЛОВНОРИБАРСКО ДРУЖЕСТВО „*“ *, ЕИК *,
представлявано от С. С., със седалище гр. *, ул. „*“ № *, да плати на Г. З., ЕГН
**********, разноски по водене на делото в размер на 854 лв.
ОСЪЖДА Г. З., ЕГН **********, от гр. *, ж.к. „*“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, да
плати на СЛРД „*“ – *разноски в размер на 560 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
10