ОПРEДЕЛЕНИЕ
№……….../……….07.2020г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на десети юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело №748 по описа за 2020г.,
за да
се произнесе взе предвид, следното:
Производството е
образувано по искова молба на “Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“Московска“ №19, представлявано от В. М. С.и Д.
Н. Н., против Й. Г. /Ioannis Grigoriadis/,
германски гражданин, с постоянен адрес: Федерална република Германия, гр.Щутгарт,
“Морингер Щтрасе“ №61, с
която е предявен иск с правно основание чл.415, ал.1, т.3 вр.
с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.79 ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на банката, както следва: -сумата от 78094.62лв.,
съставляваща главница по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране
на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 18.11.2013г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от депозиране на исковата молба в
съда-до окончателно ѝ изплащане; -сумата от 3872.19лв., съставляваща
договорна лихва за периода 03.09.2018г.-15.06.2019г. и сумата от 7257.43лв.,
съставляваща мораторна лихва върху главницата за
периода 01.10.2018г.-10.06.2020г.
При проверка на редовността на
исковата молба и допустимостта на производството, съдът констатира, че не е
компетентен да разгледа предявеният иск, като съображенията за това, са
следните:
Предмет на настоящото производство е осъдителен иск, срещу потребител,
който не е български гражданин и видно от направената справка в “НБД“, няма
адресна регистрация в Република България. В резултат от което по отношение на
спора е приложим Регламент (ЕС) №1215/2012 на Европейския Парламент и на Съвета
от 12.122012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по граждански и търговски дела (чл.1 от регламента). Съгласно чл.4, т.1
от въпросният регламент искове срещу лица, които имат местоживеене в държава
членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на
тази държава членка. Безспорно е в случая, че ответникът е немски гражданин,
поради което и съгласно цитираната императивна разпоредба, претенциите срещу
него не могат да бъдат разгледани от български съд. Ето защо и доколкото
настоящият съд, не е компетентен да разгледа предявените претенции или да
препрати делото по подсъдност на компетентния съд във ФРГ, то производството
следва да бъде прекратено като недопустимо.
На следващо място дори да не се сподели извода за приложимост на
Регламент (ЕС) №1215/2012, то настоящият съд отново не е компетентен да
разгледа спора, тъй като съобразно повелителната разпоредба на чл.113 от ГПК исковете на и срещу потребители
се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на
потребителя, а при липса на настоящ адрес-по постоянния. Както вече се посочи
ответникът няма адресна регистрация в Република България, съответно компетентен
да разгледа претенциите е германски съд.
В заключение, съдът приема, че е предявените искове, се явяват
недопустими, респективно че производството по делото следва да бъде прекратено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по
търговско дело №748/2020г. по описа на Окръжен съд Варна, образувано по
искова молба на “Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Московска“ №19, представлявано от В. М. С.и Д. Н. Н.,
против Й. Г. /Ioannis Grigoriadis/,
германски гражданин, с постоянен адрес: Федерална република Германия,
гр.Щутгарт, “Морингер Щтрасе“
№61, с която е предявен иск с правно основание чл.415, ал.1, т.3 вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.79 ЗЗД, и чл.86, ал.1
от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на банката, както следва: -сумата от
78094.62лв., съставляваща главница по Договор за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 18.11.2013г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от депозиране на исковата молба в
съда-до окончателно ѝ изплащане; -сумата от 3872.19лв., съставляваща
договорна лихва за периода 03.09.2018г.-15.06.2019г. и сумата от 7257.43лв.,
съставляваща мораторна лихва върху главницата за
периода 01.10.2018г.-10.06.2020г.
Определението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд, с
частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: