О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер І-362 29.01.2020 година град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, първи
въззивен състав, на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Пламена Върбанова
2. мл.с. Марина Мавродиева
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от младши съдия Марина
Мавродиева въззивно частно гражданско дело
№ 2 по описа за 2020 г. на Окръжен съд Бургас, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Делото е образувано по частна жалба, подадена от А.П.Д.
в качеството си на законен представител на Б.Б.Н., П.Б.Н. и Б.Б.Н. чрез адв. Иван Цветков, САК с адрес за връчване: гр.
София, ул. „Аксаков“ 11А, ет. 5, офис 3, тел. 02/8157510, „Адвокатско дружество
„Гугушев и партньори“ против Определение № 8103/03.10.2019г.
постановено по гр.д. № 6058/2017г. на РС Бургас, с което е прекратено
производството по гр.д. № 6058/2017г. на РС Бургас. С частната жалба определението
се намира за незаконосъобразно и неправилно, поради което молят да бъде
отменено. РС намерил, че за ищците е отпаднал правният интерес от водене на
делото, тъй като се разпоредили с процесните акции като е намерено, че не са
налице предпоставките на чл. 226, ал. 1 от ГПК. Сочи се, че е оспорена
действителността на договор за продажба на наследство от 04.01.2018г. и с
решение по т. д. № 176/2018г. на СГС бил обявен за нищожен като представя
препис от решението, което не било влязло в сила. Счита, че е неправилен изводът
на съда за неприложимост на чл. 226, ал. 1 ГПК, тъй като ищците не са отчуждили
процесните акции, а цялото наследство. Разпоредбата не предвиждала способ, чрез
който да се извърши прехвърлянето, нито въвеждала ограничения правото да се
прехвърли като съвкупност. В случая акциите били прехвърлени с договор за
продажба на наследство след депозиране на исковата молба като за прилагане на
чл. 226, ал. 1 ГПК било достатъчно да е налице прехвърляне на имущество –
предмет на делото. Поддържа, че приложение следва да намери чл. 226, ал. 1 ГПК,
още повече, че договорът за продажба на наследство бил прогласен за нищожен, но
дори да е действителен, то неговото сключване не би довело до липса на
легитимация на ищците. За пълнота отбелязва, че не отпада интересът от водене
на делото, тъй като за продавачите оставал интересът да бъдат избегнати бъдещи
претенции от купувача на спорното имущество, ако бъде поставен в невъзможност
да ползва закупеното имущество заради загубване на делото. Моли да се постанови
определение, с което да се отмени обжалваното и делото да се върне на РС за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Представя решение № 385/27.02.2019г. по т.д. № 176/2018г.
по описа на СГС, с което е прогласен за нищожен като привиден – прикриващ
договор за продажба на акции Договор за продажба на наследство от 04.01.2018г.
и анексите към него, сключен между „М.А“ ЕООД и Б.Б.Н., П.Б.Н. и Б.Б.Н. чрез
тяхната ***** и законен представител А.Д. по иск на „Бони Холдинг“ АД.
Препис от частната жалба е връчен на ответниците като
в срок е депозиран писмен отговор от „Свинекомплекс Крумово Градище“ АД, Б.Б.Н.
– Е., Ю. П.Н. и Г.Б.Н., с който намират частната жалба за неоснователна и молят
да се остави без уважение като се потвърди обжалваното определение. На първо
място изтърква, че представеното решение не е влязло в законна сила. В настоящото
производството били предявени искове с правно основание чл. 124 ГПК за
установяване на собственост върху акции от капитала на „Свинекомплекс Крумово
градище“ АД, а се установило, че жалбоподателите са се разпоредили с акциите и
за тях бил отпаднал правният интерес от водене на делото. Считат обаче, че са
налице и други самостоятелни основания, поради които предявените искове са
недопустими и следва да се оставят без разглеждане. За ищците липсвал правен
интерес от предявяване на исковете, тъй като липсвал правен спор. Спорът бил
единствено по отношение на начина на упражняване на правата върху акциите,
което не можело да обоснове интерес от водене на иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за
установяване на собственост. Искът по чл. 110, ал. 1 вр. чл. 124 ГПК предвиждал
предоставяне на защита на оспорени или нарушени наследствени права, в случая
обаче ответниците не оспорвали наследствените права на ищците. Не се спорело и
относно частта от наследяването като наследството било прието по опис съгласно
Решение № 147/14.10.2014г. по описа на СРС. Липсвали конкретни лични действия
на ответниците, за да се направи извод за оспорване на наследство. Позовава се
на практика на ВКС, че окончателно били отхвърлени предявени по чл. 110, ал. 1 ГПК искове, които целели установяване на права върху акции, част от същото наследство,
но по отношение на друго търговско дружество - „Бони холдинг“ АД. Считат, че
предявяването на иск по чл. 110, ал. 1 ГПК е необходима предпоставка само в
случай на спор между наследниците, какъвто в случая не бил налице. Качеството на
наследници, както и квотата на всеки наследник не се оспорвало и от „Свинекомплекс
Крумово градище“ АД, което се потвърждавало и от представен по делото алонж към
книгата на акционерите на дружеството. Не се оспорвало качеството на акционери
на дружеството и акционерното им правоотношение, поради което защитата като
акционери можело да се търси единствено чрез предявяване на иск срещу
дружеството по чл. 71 ТЗ, а не с иск по чл. 110 ГПК. Отделно дружеството не
било наследник на Б. Н. и нямало отношение към определяне на имуществото, което
се наследява и не можело да бъде страна по предявения иск. В случай, че се
приеме, че е предявен иск по чл. 71 ТЗ, то също счита, че е недопустим, тъй
като жалбоподателите придобили идеална част от правото на собственост върху
всяка една акция, притежавана от наследодателя и не можело да се легитимират
като отделни акционери като правата следвало да се упражняват по реда на чл.
177 ТЗ. Моли да се постанови определение, с което частната жалба да се остави
без уважение. Претендира разноски.
Съдът, след
преценка на изложените в частната жалба съображения, като взе предвид доводите
и възраженията на страните, както и материалите по гр.д. № 6058/2017г. по описа
на РС Бургас, намира за установено от фактическа страна следното:
Окръжен съд Бургас е сезиран с искова молба от А.П.Д.
в качеството си на законен представител на Б.Б.Н., П.Б.Н. и Б.Б.Н. срещу Ю. П.Н.,
Б.Б.Н., Г.Б.Н. и „Свинекомплекс Крумово Градище“ АД, в която се излагат
твърдения, че ищците са наследници на Б. Н. като наследствения дял на всяко от
децата – ищци е 1/6 идеална част. Част от наследството били 991 броя поименни
налични акции с правно на глас, за които били издадени временни удостоверения с
номинална стойност 100 лева всяка на обща стойност 99100 лева от капитала на
ответното дружество „Свинекомплекс Крумово Градище“ АД. Излагат се твърдения,
че се оказало невъзможно ищците да упражняват правата си на наследници, тъй
като се използвала превратно разпоредбата на чл. 177 ТЗ и ответниците приемали,
че общия брой на наследствените акции бил неделим. На това основание на Общо
събрание на дружеството не бил допуснат представител на ищците. Налице били
противоречиви интереси между ищците и ответниците, поради което се изключвало съвместното
упражняване на правата. На практика поради невъзможност да поделят акциите били
лишени от възможността да участват с правата, които им предоставяли. Считат, че
акциите са съсобствени, но делими и всеки наследник притежава реална част от 165
броя акции и неделими в съпритежание оставал 1 брой поименни акции. С исковата
молба, уточнена с молба (л. 10 по гр.д. № 6058/2017г. БРС), сочи, че предявява
иск по чл. 110 ГПК, като се претендира
съдът да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на
ответниците, че всяка една ищца притежава 165 броя акции от капитала на „Свинекомплекс
Крумово Градище“ АД. По подадената искова молба е образувано т.д. № 295/2017г.
по описа на БОС. Ангажират се доказателства.
С Определение от 28.06.2017г. по т. д. № 295/2017г. на
ОС Бургас производството по делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на
БРС.
Делото е получено в РС Бургас по подсъдност от ОС
Бургас като е образувано под № 6058/2017г. и с определение от 15.08.2017г. РС е
намерил, че се с оглед на въведените с исковата молба твърдения, се касае за
иск с правно основание чл. 71 ТЗ, който е подсъден на ОС като първа инстанция,
поради което е повдигнал пред Апелативен съд Бургас спор за подсъдност.
С Определение № 312/24.08.2017г. по ч.гр.д. №
278/2017г. на Апелативен съд Бургас е прието, че се цели установяване на право
на собственост на ищците спрямо ответниците по отношение на оставените им в
наследство 165 поименни налични акции с право на глас, всяка една с номинална
стойност 100 лева и има правното си основание по чл. 124 ГПК. Прието е, че се
касае за неоценяем иск и цената на иска следва да се определи съобразно
номиналната стойност на акцията, представляваща идеална част от капитала на
дружеството и е счетено, че цената на всеки иск е 16500 лева, поради което
съгласно чл. 104, т. 4 ГПК е определен за родово компетентен да разгледа спора
РС Бургас.
В срок е депозиран отговор на исковата молба, с който
ответниците намират предявените искове за недопустими като са изложени подробни
съображения, поддържани и пред настоящата инстанция. При условията на
евентуалност исковете се считат за неоснователни. Ангажирани са писмени
доказателства.
По делото са представени писмени доказателства –
удостоверения за раждане, препис –извлечение от акт за смърт на Б. Н. и
удостоверение за наследници на Б. Н., съгласно които Б. Н. е починал на
1*.0*.20**г. и негови законни наследници са съпругата му Ю. Н., както и децата
му Б.Н., Г.Н., Б.Н., П.Н., Б.Н..
Съгласно решение № 147/14.10.2014г. по гр.д. № 39313/2014г.
по описа на СРС, е допуснато на основание чл. 61, ал. 1 ЗН приемане на
наследството по опис от малолетните Б.Н., П.Н. и Б.Н.. Наследниците Б.Н., П.Н.
и Б.Н. са приели по опис наследството, част от което са 991 акции от капитала
на „Свинекомплекс Крумово Градище“ АД.
Представя се Алонж № 1 към Книга на акционерите на „Свинекомплекс
Крумово Градище“ АД като е посочено, че дружеството удостоверява, че считано от
14.05.2014г. Ю. Н., Б.Н., Г.Н., Б.Н., П.Н., Б.Н. в качеството им на законни
наследници на Б. Н., вписан в книгата на акционерите като акционер, собственик
на 991 броя поименни налични акции всяка
с номинална стойност 100 лева от капитала на дружеството, притежават заедно по
смисъла на чл. 177 ТЗ акции от капитала на дружеството в идеални части по 1/6
идеална част от посочените акции. Представя удостоверение за притежаваните
акции.
Представя се покана до представителя на „Свинекомплекс
Крумово Градище“ АД, с която се уведомява, че на 04.01.2018г. с договор за
продажба на наследство, изменен с Анекс № 1 от 08.01.2018г. „М.А.“ ЕООД
закупило от Б.Н., П.Н., Б.Н. чрез законния им представител притежаваните от тях
наследствени дялове, придобити от смъртта на техния баща Б. Н. и се кани законния
представител на дружеството да се яви пред нотариус, за да предаде документи,
които удостоверяват акционерното участие на „М.А.“ ЕООД в „Свинекомплекс
Крумово Градище“ АД. Сочи се, че наследствените акции са от един и същи клас,
поради което обективират идентични права и броя им позволявал да се поделят
между наследниците като всеки наследник получавал по 165 броя акции, а правата
върху една акция, която оставала неподелена следвало да се упражняват съгласно
чл. 177 ТЗ. Представя се сочения в поканата договор за продажба на наследство,
както и анекси към него.
С разпореждане от 30.11.2018г. съдът е указал на
ищците да уточнят правния си интерес от предявените искове с оглед представения
договор за продажба на наследство. С молба ищците са уточнили, че продажбата на
наследство е извършена след депозиране на исковата молба и на основание чл.
226, ал. 1 ГПК делото следва да продължи между първоначалните страни. С допълнителна
молба се акцентира на Определение № 1/03.01.2019г. по ч.гр.д. № 4692/2018г. на
ВКС.
Постъпило е становище и от ответниците по делото, които
поддържат, че исковете са недопустими. Намират, че соченото от ищците
определение не отчита обстоятелството, че наследяването е еднократен процес,
което настъпва с приемането на наследството от наследниците. С преминаването на
наследството от наследодател към наследник наследяването приключва, а
последващи спорове между наследниците следвало да се решат по общия за това
ред, поради което не можело последващи споровете между наследниците да се
причислят за спорове за наследство. Съгласно трайната практика предметът на
иска по чл. 110 ГПК обхващал установяване на качеството наследник и
наследствения дял. Позовава се на Определение № 44 от 23.01.2019 г. на ВКС по
ч. т. д. № 2643/2018 г., I т. о., ТК. Счита, че с продажбата на наследство за
ищците е отпаднал правния интерес от водене на делото и че предвид продажбата
на наследство не възнамеряват да се легитимират като притежатели на права върху
акции от капитала на дружеството.
С обжалваното протоколно определение РС Бургас е
намерил, че в хода на делото е отпаднал правния интерес на ищците, тъй като се
разпоредили с цялото наследство, в резултат не се легитимират като наследници и
липсва правен интерес да установяват права на собственост върху процесните
акции. Намерено е, че не е налице хипотезата на чл. 226, ал. 1 ГПК, тъй като
ищците не са отчуждили процесните акции, а са се разпоредили с цялото
наследство, с което е отпаднало заявеното основание на иска им и не се
легитимират като наследници на посочения наследодател, поради което за тях не е
налице интерес от установяване на придобито по наследство право на собственост
върху поименните акции. Поради липса на правен интерес производството е
прекратено.
Съдът счита, че други относими за настоящото
производство доказателства не са налице.
С оглед така приетата фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
Препис от определението е връчен на жалбоподателите
чрез адв. Цветков на 16.10.2019г. като частната жалба
е депозирана по поща на 23.10.2019г., т.е. в законния едноседмичен срок, същата
е допустима, подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и
срещу подлежащ на обжалване акт.
С Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по
т. д. № 6/2017 г., ОСГТК се приема, че производството по частна жалба срещу
определение на първа инстанция е пълно въззивно и ограниченията относно обхвата
на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се
прилагат в производството по частна жалба.
Съгласно принципните разяснения на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК всяка страна, независимо от процесуалното си
качество, следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава
своите искания или възражения. Ищецът следва да установи наличието на свое
защитимо право, засегнато от правния спор. Наличието на правен интерес се
преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата
молба. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и
следи за правния интерес при всяко положение на делото. Когато констатира, че
ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да
се произнася по основателността на претенцията.
С исковата молба, се претендира да се постанови решение, с което
да се признае за установено по отношение на ответниците, че всяка една ищца притежава
165 броя акции от капитала на „Свинекомплекс Крумово Градище“ АД. Така заявена
претенцията сочи за установяване на факт, поради което съдът счита, че не
попада в хипотезата на чл. 124, ал. 4 ГПК, според която иск за установяване съществуването
или несъществуването на други факти с правно значение, извън предвидените в
изр. 1 на същата разпоредба, се допуска само в случаите, предвидени в закон. В
случая законът не допуска да се установява сочения от ищците факт, поради което
и исковата претенция е недопустима. От друга страна, с оглед на изложените
твърдения, може да се приеме, че се касае за иск за установяване на право на
собственост върху определен брой поименни акции като съдебният състав намира,
че така търсената с предявения установителен иск защита е лишена от правен
интерес, тъй като в обстоятелствената част на исковата молба става ясно, че
липсва спор между страните относно наследствените права на ищците, техния
размер и качеството им на наследници и придобиването на акции от капитала на
дружеството. Налице е липса на правен интерес за размера на наследствения дял,
както и за принадлежността на правото към патримониума на ищците. Искът по чл.
110 вр. чл. 124 ГПК е за установяване качеството наследник и конкретния
наследствен дял, какъвто спор между страните липсва. Това е ясно заявено, както
от твърденията в исковата молба, така и с отговора на исковата молба като в
този смисъл са и представените доказателства. Съгласно чл. 175, ал. 1 ТЗ акцията е ценна книга, която
удостоверява, че притежателят й участва с посочената в нея номинална стойност в
капитала на акционерното дружество. Чл. 185, ал. 2 ТЗ съдържа задължение за
вписване в книгата на акционерите на прехвърлянето на поименни акции като по
този начин се цели яснота по отношение на акционерите и притежавания от всеки
от тях обем права, което е необходимо за надлежното им упражняване, както и за
осъществяване дейността на дружеството. Акционерното дружество е обвързано от
вписването в книгата на акционерите и счита за притежатели на акции лицата,
вписани в книгата. Видно от представения Алонж към Книга на акционерите
дружеството удостоверява, че считано от 14.05.2014г. Ю. Н., Б.Н., Г.Н., Б.Н., П.Н.,
Б.Н. в качеството им на законни наследници на Б. Н., вписан в книгата на
акционерите като акционер, собственик на 991 броя поименни налични акции всяка
с номинална стойност 100 лева от капитала на дружеството, притежават заедно по
смисъла на чл. 177 ТЗ акции от капитала на дружеството в идеални части по 1/6
идеална част от посочените акции. Предвид посоченото липсва оспорване на
качеството на наследник и дела в наследството и на собствеността. Качеството на
наследник на ищците, както и дела от наследството и правата върху акциите не се
оспорват и от ответниците - физически лица, за което свидетелства и представеното
решение по гр.д. № 39313/2014 г. по описа на СРС, с което наследството е прието
по опис. По-скоро би могло да се касае за прекратяване на съпритежанието върху
акции и начина на управление на наследствените акции и за евентуална защита на членствени
права при упражняване на правата на ищците, което не е относимо към спор с
правно основание чл. 110 вр. чл. 124 ГПК, който предполага спор относно
качеството наследник или относно размера на наследствен дял. Вярно е, че допустимостта
на иск по чл. 71 ТЗ срещу дружеството, притежание на
дялове или акции от капитала на което се претендира, като придобито по
наследяване, е предпоставен от предходно разрешаване на спорове за наследство,
но именно в аспект на установяване оспорваното качество „наследник“ или
оспорвания размер на „наследствен дял“, каквото оспорване в случая липсва.
От друга страна, в хода на процеса ищците са продали
наследствените си права, включително и процесните акции на трето лице. С
представеното пред въззивна инстанция решение № 385/27.02.2019г. по т.д. №
176/2018г. по описа на СГС по иск на „Бони Холдинг“ АД е прогласен за нищожен
Договор за продажба на наследство от 04.01.2018г . и анексите към него като
привиден – прикриващ договор за продажба на акции. Не съществува забрана да се прехвърлят субективни
права, които са предмет на висящ правен спор. В тези случаи, делото следва своя
ход между първоначалните страни, т.е. прехвърлителят, който вече не е носител
на спорното материално право, продължава да бъде главна страна в процеса. От
момента на прехвърлянето той придобива качеството на процесуален субституент.
Приобретателят на спорното право не става задължително страна в процеса. Той
може да встъпи или да бъде привлечен като трето лице, а също може и да замести
своя праводател, но само при изрично съгласие на двете страни. Въпреки че не е
станал страна, приобретателят ще бъде обвързан от силата на присъдено нещо, с
която се ползва решението по спора. Когато предмет на правния спор е движима
вещ, приобретателят няма да бъде обвързан, ако може да се позове на чл. 78 ЗС.
Ако предмет на делото е правото на собственост върху недвижим имот,
приобретателят няма да бъде обвързан от решението само ако не е знаел за спора,
т.е. когато е придобил имота преди вписване на исковата молба по спора, ако тя
е подлежала на вписване съгласно чл. 114 ЗС. Извън тези изключения съдебното
решение обвързва приобретателя на спорното право, дори когато не е станал
страна в процеса. Той няма да може да го обжалва, нито пък ще може да иска
отмяната му. Като адресат на силата на присъдено нещо, той няма да може да води
отново същия спор, в случай че постановеното решение е неблагоприятно за него. Решението на съда трябва да отразява правното положение
между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на устните
състезания. Това задължава съдът да вземе предвид и фактите настъпили след
предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го
пораждат или защото го погасяват - ищецът придобива спорното право след
предявяването на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото,
ответникът плаща или прихваща след предявяването на иска. Преценката на съда за
основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното
положение в деня на приключване на устните състезания (а не в деня на
предявяване на иска), което може да стане, ако съдът вземе предвид и фактите,
настъпили след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл.
235, ал. 3 ГПК. За наличие на правен интерес от упражняване правото на иск
съдът следи служебно до приключване на делото, поради което правилна е
преценката на съда в конкретния случай, че след продажбата на наследството
ищците нямат правен интерес от установяването на наследствени права, а и както
се посочи не се установява съществуването на спор за тях. В този смисъл липсва
правен интерес и от иск за защита на членствените права по реда на ТЗ, тъй като
не се оспорва придобиването на правата върху акции по наследство.
По изложените съображения, настоящата инстанция счита,
че за ищците липсва правен интерес от предявяване на исковете, предвид липсата
на абсолютна процесуална предпоставка исковете са недопустими и производството следва
да бъде прекратено. Изводите на Окръжен съд Бургас като краен резултат съвпадат
с тези на първа инстанция и затова обжалваното определение следва да бъде
потвърдено.
Съгласно чл. 81 ГПК съдът дължи произнасяне по
разноските като пред въззивна инстанция не се представят доказателства за
сторени разноски, поради което искането на ответниците за присъждане на
разноски пред въззивна инстанция е неоснователно.
На основание чл. 274, ал. 3 вр. чл. 280 ГПК
определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от връчването
му на страните с частна жалба пред ВКС при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 8103/03.10.2019г.
постановено по гр.д. № 6058/2017г. на Районен съд Бургас.
Определението подлежи на касационно обжалване в
едноседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба пред ВКС при
предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
мл.с.