О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение ,в закрито заседание на трети
юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова-
Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван
Никифорски- мл.с.
като разгледа
докладваното от съдията Мишонова- Хальова
въз. ч. гр.дело
N` 313 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид:
"ЧЕЗ
Електро България" АД гр. София са
подали частна жалба против определение №271/04.04.2019 г по гр.д.№ 137/2018 г
по описа на РС-Козлодуй, с което е уважено искането на ищеца П.М. и проц. му представител адв. М.С. за
изменение на постановеното по делото Решение № 418/19.02.2019 г, в частта за разноските.
В жалбата се твърди се, че присъдената сума от 976,16 лв адв. хонорар за
оказана безплатна правна помощ е определена по
обективно съединени искове била неправилно определена от КРСъд.
-
никъде в Наредба №1 за мин. адв. възнаградения/НМРАВ/ не било посочено, че
размера на адв. възнаграждение се определя за всеки отделен обективно съединен
иск аналогично и за насрещен иск имащ
акцесорен характер спрямо иска за главница на ищеца по процесното дело.
-
при предоставена правна безплатна помощ
по реда на чл. 38 от ЗАдв. адв. възнаграждение ,същата се определя от съда , а не от НМРАВ, с
която съдът не бил обвързан като се имат предвид и решенията на СЕС по гр.д.№с-427/16 г и
С-428/16, с оглед на които съдията можел да присъди и адв. възнаграждение
под минималния размер определен в НМРАВ, а делото не се
характеризирало с изключителна сложност.
-твърди
се ,че съществува и т.н. разпределение
на риска, а именно представящият
безплатна правна помощ рискува да не получи адв. възнаграждение за оказаната
правна помощ или да получи такова в намален размер.Поради това проц.
представители в съдебните производства били длъжни да упражняват предоставените
им права добросъвество и съобразно добрите нрави.
Според жалбоподателя, с оглед защитата на
добрите нрави установени в обществен интерес, социално възприетите етични
правила и норми, във вр. с чл.3 от ГПК
моли отмяна определението на КРСъд в
частта за разноските като адв. възнаграждение бъде намалено до 300 лв.
В срока за отговор на ч. ж. П.М. ,чрез проц. си представител адв. С. от
ВрАК е депозирал писмен такъв, с който твърди ,че подадената ч.ж. е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Излага доводи ,че:
-с
оглед представения договор за правна помощ адв. С. оказва безплатна правна помощ на П.М.,
а при уважаване на двата обективно съединени иска на осн. чл. 38 ал.2 от ЗА,
съдът бил длъжен да му определи адв. възнаграждение съгласно чл.7 ал.2 вр. с
чл. 2 ал.5 от НМРАВ за всеки иск поотделно, включително и отделно за
насрещния иск на ЧЕЗ" Електро България"АД срещу П.М., който
съдът КРСъд отхвърлил.
-цитира
се и практика на ВОС : решение
№138/07.05.2019 г по в. гр. №218/19 г / в частта за разноските/ и
определение от 09.10.2018 г по ч.гр.
№516/18 г. по които съдът е определил адв. възнаграждение по чл. 38 от ЗА на
осн. чл. 2 ал.5 от НРМАВ.
Частната
жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена против обжалваем
съдебен акт по смисъла на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като обжалваното
определение има характер на такова по чл.248, ал.3 от ГПК. Разгледана по
същество ч.ж. е ч а с т и ч н о о с н о в а т е
л н а.
Ответникът по жалбата твърди, че съгласно чл. 38, ал. 2, Закон за
адвокатурата, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение за оказваната от
него правна помощ и съдействие в случаите по чл.38, ал. 1, т. 1-3 от ЗА, когато
насрещната страна е осъдена за разноски. Възнаграждението
се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36,
ал. 2 ЗАдв. и се присъжда директно на адвоката. Следователно, за да възникне
правото на адвоката на възнаграждение в тази хипотеза, предпоставките са две:
-
да е оказана безплатна адвокатска помощ на лица, посочени в чл.38, ал. 1, т.
1-3 от ЗА и
-в
съответното производство насрещната страна да дължи заплащането на разноски.
Нито
адвокатът, оказващ правната помощ, нито страната, на която тя е предоставена,
следва да доказват наличието на основанието, а именно, че лицето на което се
оказва помощта попада в една от изброените в чл. 38, ал. 1 ЗА категории лица.
Достатъчно е да се представи договорът за правна помощ и в него да е
отбелязано, че помощта се оказва безплатно при условията на чл.38 ЗА
/определение №135/17.09.2016г.на ВКС, ІІ г.о. по гр.дело №1235/2016г./.
В
настоящия случай безспорно са налице посочените изисквания – налице е договор
за правна помощ на адв. С. на стр.34 от
първоинстанционното дело,в който изрично е посочено, че се оказва безплатна
адвокатска помощ на П.М. по чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА като пълномощното касае
"да изготви и подаде иск с правно основание чл.124 ГПК с право да го
представлява в съдебно производство". На страница 96 от същото дело се
намира и договор за правна защита
относно изготвяне на отговор на насрещен
иск по гр.д.№1374/18 г безплатно на осн.чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА.
С
определението си от 03.10.2018 г КРС е освободил изрично ищеца М. от
заплащането на държавна такса и разноски при образуване на делото.
Следователно, с оглед уважаването на
предявените искове, съдът е бил длъжен и
на осн. чл. 248 ал.1 от ГПК е определил адвокатското възнаграждение за
процесуално представителство на ищеца и на основание чл.38, ал.2 от ЗА е осъдил ответника- настоящ жалбоподател да
заплати това възнаграждение на упълномощения адвокат М. С. в размер на 976,16
лв.
Настоящият
съд. състав намира ,че КРСъд неправилно
е определил размера на дължимото адв.
възнаграждение по следните съображения:
1.Пред
КРСъд е заведен отрицателно установителен иск по чл. 124 ал.1 от ГПК за главница 2 624,21 лв и лихва 2 091,66 лв,в
последствие намалени на 1444,25 лв главница и 1643,70 лихва като в
представеното пълномощно от проц. представител на ищеца е записано"Да изготви и подаде иск с прав. основание
чл. 124 ГПК.С право да ме представлява в съдебното производство", а в
договора за правна защита и съдействие-"Не се договаря възнаграждение поради наличие предпоставките на чл. 38
ал.2 т.2 от ЗА."КРСъд е освободил
ищеца от такси и разноски по делото на
осн.чл.83 ал.2 от ГПК.
2.Проц. представител на П.М. ,
след допълване доклада на КРС и приемане за разглеждане и насрещен иск за
сумата от 768,93 лв, е представил отговор по насрещния иск, който
касае обезщетение за забавено плащане върху неплатените задължения за ел.
енергия от М. от 2 615,31 лв за периода 15.11.2015 - до 14.11.2018 г. В
отговора е изразено писмено становище,няма
доказателствени искания и не са събирани такива от съда.С писмения отговор е
приложен договор за правна защита и съдействие между адв.С. и П.М. за "изготване
на отговор по насрещен иск по процесното дело
и "не се договаря възнаграждение, поради наличие предпоставките на
чл. 38 ал.1 т.3 от ЗА"
3.Съгласно чл.7 ал.2 т.1 и 2 ,във вр. с
чл.2 ал.5 от НРМАВ , ако
се приеме ,че отриц. уст. иск за главница, лихва и насрещен иск са три самостоятелни иска, то
следва по скалата на горепосочените текстове от НРМАВ да се
начисли мин. адв. възнаграждение на осн.
чл. 38 от ЗА за адв.С. в посочения в определението на КРС размер общо от 976,16 лв. Но този адв. хонорар е прекомерно
завишен, а той се определя от съда, с оглед сложността на делото , поради което може да
бъде и под минималния размер определен в НРМАВ от 2004 г.
Настоящият
въззивен съд. състав с последната си практика в определение от 22.04. 2019 по ч.гр.д.№212/2019 г по описа
на ВОС е приел,че практиката на СЕС,която е част от правото на ЕС , е директно
приложима в РБългария и има
предимство/примат/ при противоречие с
национални норми, каквато е чл.78 ал.5 от ГПК в съобразителната част при
приложение на чл. 36 от ЗА.Тази практика на СЕС е обективирана в 2 български дела С-427/16 и С-428/16, по които СЕС е
постановшил решение на преюдициално
питане и е прието,че Наредбата за
мин. адв. възнаграждения от 2004 г, би могла да ограничи и ограничава конкуренцията в рамките на вътрешния пазар на
ЕС, част от който е и българския пазар,като в тази Наредба не са предвидени
ограничаващите конкуренцията последици,които да са присъщи на преследването на
посочените цели ,с оглед упражняването на адвокатската професия.Затова СЕС
постановява, че съдът не следва да се съобрази
при възражение за прекомерност на осн. чл.78 ал.5 от ГПК, с мин. размер
на адв. възнаграждение определен в чл. 36 от ЗА, а да съобрази сложността на действително извършеното
от упълномощения адвокат по делото и може да
намали адв. възнаграждение под минималния размер съобразно Наредбата за мин.
адв. възнаграждения. Това мнение се споделя и в редица последващи решения и определения на СГСъд /решение от
22.10.2018 г по въз.гр.д.№1061/18 г, решение от 07.08.2018 г по
ч.гр.д.№9568/2018 г, определение от 30.11.2018 г по ч.гр.д.№11504/2018 г/.
По
настоящето дело ВОС констатира ,че КРСъд е разгледал делото в едно съдебно заседание,
не е налице фактическа и правна сложност на делото,като адв. хонорар с ищеца не
е уговорен за всеки иск /главница и лихва по отделно/,а е само за уст. иск по чл. 124 от ГПК.Изискването на
разпоредбата на чл. 2 ал.5 от НРМАВ за определяне възнаграждение
съобразно вида и броя на предявените искове касае възнаграждения при
искове в защита на различни интереси, а
не само съобразно броя на същите т.е. само при кумулативно съединяване на
искове, които не са в съотношение на зависимост на единия от другия. В случая
интереса ,който търси ищеца с ИМ е един, тъй като претендираните вземания
са за недължимост
на парични суми, които се основават изцяло на идентични факти като иска за лихви
е изцяло в зависимост от иска за недължимост на главницата, предвид
акцесорния характер вкл. и насрещния иск
за обезщетение за забавено плащане,
който е зависим от главния иск.
В отговора
на ч.ж. се твърди ,че се наложило подаване на молби, имало много справки до
ответното дружество преди завеждане на делото пред КРС, но тези действия не
касаят адв. хонорар на адв.С. по време
на съдебното производство.
Цитираните в отговора на ч.ж. определения на ВОС по
ч.гр.д.№516/2018 г и въз. гр.д.№218/19 г в частта за разноските не са
константна практика ,тъй като има
последна практика по същия въпрос на настоящия въззиввен състав.
С оглед гореизложеното ВОС счита, че адв.
възнаграждение за адв. С. на осн. чл. 38 от ЗА
следва да бъде в размер не повече
от 500 лв,за оказана безплатна помощ на П.М. от гр. Козлодуй , относно
отрицателно установителния иск по чл.
124 от ГПК и акцесорния за лихвав размер на 300 лв плюс 200 лв за отговор на насрещен иск , за което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА
определение №271/04.04.2019 г по гр.д.№
1374/18 г по описа на КРС в частта за
разноските , за които "ЧЕЗ ЕЛЕКТРА БЪЛГАРИЯ"АД гр.София са
осъдени да заплатят на адв.М.С. на
осн.чл. 38 ал.1 т.2 от ГПК , за сумата над 500 лв до 976,16 лв.
ПОТВЪРЖДАВА определението в
останалата част, с което на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата
„ЧЕЗ Електро България”АД-гр.София, с ЕИК *** е осъдено да заплати на адв.М.С. с
ЕГН ********** адвокатско възнаграждение до размер на 500 лв/петстотин/.
Определението е окончателно.
Председател :
Членове:1/ 2/