РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                           №557/9.4.2020г.

                                   Година 2020                             Град Варна

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  четиридесет и пети състав

На двадесет и шести март                                         Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА

Секретар : Маргарита Стефанова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 5431 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба от „ Ф.Т. ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.И.Д. с ЕГН **********  срещу НП № 03-010053/25.07.2018 год. на Директор Дирекция „Инспекция по труда” Варна, с което за извършено нарушение на чл.128,т.2, вр.чл.270,ал.1 от КТ, на осн. чл.416,ал.5, вр.чл.414,ал.1 от КТ  е наложена имуществена санкция в размер на 1500 / хиляда и петстотин/ лева.

В жалба си до съда жалбоподателят моли НП да бъде отменено, като незаконосъобразно и необосновано. Изразява се несъгласие с наложеното наказание, като се твърди, че е несправедливо. Твърди се, че е налице разминаване между фактите и посочената правна квалификация в АУАН и НП. Твърди се, че дружеството не е извършило вмененото му нарушение, тъй като на посоченото в АУАН и НП лице, никога не било отказвано да бъде заплатено трудово възнаграждение, а то само е престанало да се явява на работа и с него не е могло да бъде осъществен контакт. Твърди се, че всички факти в тази насока са били изложени пред АНО с подаденото пред него възражение, но не са били съобразени при издаването на НП. Твърди се също така, че нарушението не е било индивидуализирано, като не са били посочени фактите, от които да се установи, кога е трябвало да бъде изплатено възнаграждението на лицето, за да се определи датата на извършване на нарушението и в този смисъл не ставало ясно защо АНО е определил като дата на нарушението – 03.01.2018 год..

Излага се и становището, че съгласно сключения трудов договор, възнаграждението за месец ноември 2017 год. е следвало да бъде изплатено в срок до 30-то число на месеца, следващ месеца, през който е положен труд, която дата според жалбоподателя е 02.01.2018 год.. Алтернативно се прави искане за намаляване размера на наложената санкция и приложението на чл.415в, ал.1 от КТ.

В  съдебно заседание дружеството, редовно призовано, се представлява от адв. С.Н.,ВАК, която поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.

Въззеваемата страна в съдебно заседание се представлява от юк Ошавкова, която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.

            Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

            От фактическа страна:

Съставен е АУАН  с № 03-010053/25.07.2018 год., затова, че работодателят - „ Ф.т.” ЕООД ЕИК ********* не е изплатил начисленото трудово възнаграждение за извършена работа за месец ноември 2017 год. на лицето Н.В.Н. с ЕГН ********** на длъжност „ общ работник” , видно от разчетно-платежна ведомост за месец ноември 2017 год..

Нарушението е извършено на 03.01.2018 год. в цех за обработка на плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Варна, обл.Варна – островна промишлена зона, стопанисвано от „ Ф.т.” ЕООД, до която дата е следвало да бъде изплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2017 год. – нарушение на чл.128,т.2 , вр.чл.270,ал.1 от КТ.

Акта бил съставен и предявен на представляващия дружеството, който в  графата бележки и възражения не отразил да има такива.

В предвидения в чл.44, ал.1 от ЗАНН тридневен срок са постъпили писмени възражения, с които се представени доказателства, че Н.Н. е получил дължимото му трудово възнаграждение за месеците ноември и декември 2017 год..

АНО не възприел така направените възражения и въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка издал обжалваното НП № 03-010053/25.07.2018 год. , с което наложил на дружеството „ Ф.Т. ” ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя С.И.Д. с ЕГН **********  за извършено нарушение на чл.128,т.2, вр.чл.270,ал.1 от КТ, на осн. чл.416,ал.5, вр.чл.414,ал.1 от КТ   имуществена санкция в размер на 1500 / хиляда и петстотин/ лева.

Разпитан в хода на съдебното производство в качеството на свидетел,актосъставителят св.Д.И. потвърждава констатациите в АУАН. Посочва, че на 21.06.2018 год. тя и св.И. извършили проверка в обект на дружеството,като от представените документи по време на проверката, в това число и разчетно-платежна ведомост за месец ноември 2017 год. установили, че на Н.В.Н. не е било изплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2017 год. , за което нарушение и съставил АУАН.

От показанията на св.Н.Н. се установява, че не му били изплатени възнагражденията за месец ноември и декември 2017 год.. Свидетелят посочва, че за месец ноември му били изплатени някакви суми, но той не бил съгласен с техния размер, това го накарало да подаде жалба в инспекцията по труда.Заявява, че не е уведомил работодателя си, че няма да се явява на робата, не отрича, че след това е работил на други места, категорично отрича да е бил търсен от дружеството и да са му били изплатени възнагражденията.

От показанията на св.Кънева се установява, че познава св.Н. от работата му във фирмата на съпруга и, бил общ работник. Посочва, че тя оформя договорите с работниците във фирмата.Твърди, че Н. работил във фирмата малко повече от месец, като един ден не дошъл на работа и спрял да си вдига телефона и не връщал обаждане.Половин година след като напуснал работа разбрали, че Н. ***, че не му били изплатени възнагражденията. Твърди, че многократно са търсили Н., даже съпругът и ходил на адреса му.Твърди, че всички дължимо на Н. е изплатено в брой за единия месец и с пощенски запис за другия.

Със съгласието на страните съдът е заличил св. И..

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите И., Н. и Кънева, и приложените по делото писмени доказателства,  прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

НП е издадено от компетентен орган – Директора на Дирекция „ Инспекция по труда ” Варна,  съгласно приложената Заповед № 0280/03.08.2010 год. на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда. АУАН също е съставен от компетентно лице, съгласно  заповед № 205/27.01.2014 год..

            АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от   ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – наименование на дружеството, ЕИК, седалище и адрес на управление, представляващ.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Съгласно чл. 128, т. 2 от КТ, работодателят е длъжен в уговорените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Начинът, по който трябва да се изплати трудовото възнаграждение е посочен в чл. 270, ал. 3 от КТ – лично на работника по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя – на негови близки. По писмено искане на работника трудовото му възнаграждение се превежда в банка. В случая не се установява трудовото възнаграждение на работника за месец ноември  2017 г. да е изплатено своевременно до края на месеца, следващ полагането на труда по един от изброените начини. Неизпълнението на това задължение, представлява нарушение на трудовото законодателство.

Така установения факт на неплащане на процесното трудово възнаграждение в сроковете посочени в НП не се оспорва от дружеството нарушител, като се твърди, че неизпълнението на задължението се дължи на неявяването на св.Н. на работа и липсата на връзка с него. В показанията си св.Кънева посочва, че дължимите възнаграждения на Н. са били изплатени.

Съобразявайки събраните по делото гласни и писмени доказателства състава на съда намира, че поведението на работодателя се квалифицира като противоправно бездействие, което е довело до съставомерен резултат, а именно неплащането на възнаграждението на Н. в уговорения срок. Работодателят не е положил дължимата грижа и не е извършил следващите се действия, за да изпълни задължението си, с което е осъществил състава на нарушението по чл. 128, т. 2 КТ.

Въпреки изложеното по-горе състава на съда намира, че следва да се приложи  правилото на чл.415в, ал.1 от КТ, където законодателят предвижда, че за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.. В този смисъл състава на съда отчете факта, че дружеството не е било санкционирано за нарушения по КТ /  няма данни за други нарушения на трудовото законодателство /.

В този смисъл нарушението е маловажно по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ и на нарушителя следва да се наложи наказание в предвидения минимум 100 лева, който е достатъчен, за да се постигнат предвидените от закона цели.

            По горепосочените мотиви, Съдът

                                                                          Р  Е  Ш  И :

 ИЗМЕНЯ НП № 03-010053/25.07.2018 год. на Директор Дирекция „Инспекция по труда” Варна, с което на „ Ф.Т. ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.И.Д. с ЕГН **********  за извършено нарушение на чл.128,т.2, вр.чл.270,ал.1 от КТ, на осн. чл.416,ал.5, вр.чл.414,ал.1 от КТ  е наложена имуществена санкция в размер на 1500 / хиляда и петстотин/ лева, като на осн. чл.415в от КТ НАЛАГА имуществена санкция в размер на 100 лв..

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд-Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: