Р Е
Ш Е Н
И Е
№......
гр.В.Търново, 07.01.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на тридесети ноември през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№397 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявени
при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни
искове за установяване съществуване на вземания, за които кредиторът е поискал
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която в срок е
подадено възражение от длъжника. Правното основание на предявените искове е чл.422,
ал.1, вр. с чл.415 от ГПК вр чл.79 и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди,
че за
доставена вода и извършени ВиК услуги на ответното дружество били издадени за
стойността им фактури за периода 02.03.2016г.-05.01.2017г. по абонатен номер №9904341
по партида 1209/39 за обект месни заготовки-ул******, както следва : фактура №259076
от 28.04.2016г. на стойност 126,60лв. за отчетен период
02.03.2016г-01.04.2016г.; фактура №261814 от 31.05.2016г. на стойност 57,58лв.
за отчетен период 01.04.2016г-03.05.2016г. и фактура №283509 от 31.01.2017г. на
стойност 5026,94лв. за отчетен период 03.05.2016г.-05.01.2017г. Ищецът твърди,
че потребителя е поел задължение към ищцовото дружество за заплащане на
стойността на всяка фактура 30 дни след датата на издаването й. Сочи се, че
ответникът не е заплатил стойноста по горепосочените фактури, като съгласно
чл.44 от ОУ върху неплатени суми е начислена лихва за забава. Навеждат се
твърдения, че с оглед липсата на доброволно изпълнение за горепосочените вземания е издадена заповед за
изпълнение по частно гражданско дело №4122/2017г., по описа на Великотърновския районен съд, спрямо която е подадено възражение от
длъжника. Ищецът твърди, че претендираните суми по процесните фактури са дължими, поради което иска от
съда да постанови решение, с което да бъде установено съществуването на
вземанията за главница в общ размер 5211,12лв. и лихва за забава в общ размер
256,89лв., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2263 от 20.12.2017г. по частно гражданско
дело №4122/2017г., по описа на Великотърновския районен съд, както и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата
молба, в който оспорва основателността на предявените искове по съображения
изложени в отговора. Заявява, че процесното количество вода не е потребено
реално от абоната и не следва да бъде заплащано. Сочи, че не е ясно от кои
налични счетоводни и технически данни изхожда ищецът при коригиране и начисляване
на сумата, която претендира за заплащане. Оспорва начина и методиката, по който
е начислена сумата като дължима за ползвани ВиК услуги. Счита размера за
произволно определен. Твърди, че ответникът не е сключвал с ищеца договор, по
силата на който да се е съгласявал с процедура за едностранно преизчесляване
със задна дата на сметките за месечно доставени и отчетени посредством СТИ ВиК
услуги. Счита, че от потребителя не може да бъде търсена каквато и да било
отговорност по повод точното измерване, доколкото от него не зависи
техническата изправност на водомера. Отправя искане за отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
По делото не е
спорно, че ответникът „С” ЕООД е потребител на ВиК услуги в обект присъединен
към водопреносната и канализационна мрежа, с абонатен номер 9904341.
За отчетни периоди
02.03.2016г.-05.01.2017г. са издадени три броя фактури за стойност на потребена
вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация, за горепосочения
абонатен номер и обект в гр.*********** както следва: фактура №259076 от 28.04.2016г. на
стойност 126,60лв., фактура №261814/31.05.2016г. на стойност 57,58лв. и фактура №283509 от 31.01.2017г. на стойност
5026,94лв.
На 05.01.2017г. представители
на ищцовото дружество извършили проверка
в обекта на ответника на адрес гр.*********. По делото е представен
констативен протокол от 05.01.2017г., видно от който служители на ищцовото
дружество е отразила следните констатации: водомерът отчитащ потреблението на
вода в обекта е със счупено стъкло и повреден механизъм. Комисията е достигнала
до извод, че върху състоянието на водомера има външно въздействие. В протокола
е отразено, че помещението не се обитава.
От представения
като доказателство по делото извлечение от карнета на абоната е видно, че в
обекта през 2015г.-2017г. е извършван отчет на водомера, като след 02.06.2016г.
няма записани показания за потребление на вода в обекта. Към дата 03.01.2017г.
има отбелязване разлика с общия водомер 1976 куб.м.
По делото е
предствено и извлечение от карнетен лист за отчет на общия водомер на посочения
адрес ул*********
По делото е
допусната съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се
установява, че изчисленията, които е направил ищецът са съгласно чл.49 от ОУ на
„ВиК ****”. Вещото лице е посочило, че
съгласно чл.49 от ОУ периода трябва да
бъде до предишен реален отчет, но не повече от шест месеца. В допълнителното
заключение вещото лице е посочило, че изразходваното количество вода изчислено
съгласно чл.26 ал.2 от ОУ в хипотезата на повреждане на индивидуален водомер на
потребител е консумирана вода-607 куб.м на стойност 1201,86лв., а изразходваното
количество вода съгласно цитираната разпоредба и предвид отчета от общия
водомер е 2515 куб.м на стойност 4979,70лв. В съдебно заседание вещото лице
каза, че изчисленията, които ищцовото дружество са направили и на които се
основава претенцията им са по реда на чл.49 от ОУ, за тръба с диаметър 50мм,
което е диаметъра на тръбата до общия водомер.
По делото е
представен протокол за демонтаж на общия водомер, извършен на 21.09.2018г., в
който е посочено, че на общия водомер липсва метрологична пломба.
По делото е
представен констативен протокол от метрологична експертиза от
28.09.2018г.,видно от който общия водомер съответства на метрологичните
характеристики за точност при измерване на студена вода, не съотвества на
техническите изисквания.
По делото са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А А, Г Г, Ж М и М К.
Свидетелката Г заяви, че отчитала потреблението на вода в процесния обект.
Свидетелката каза, че при отчета на 03.01.2017г. чула шум на вода зад врата, за
която разбрала, че е помещение на
ответното дружество. Свидетелката каза, че докато работел цеха на ответното
дружество отчитала потребление на вода в обекта, като последния реален отчет е
от 03.05.2016г., като тогава собственикът на обекта й казал, че цеха спира да
работи. Свидетелката каза, че след тази дата е записвала водомера със сезонен с
код „12”. Свидетелката каза, че всеки месец отчита общия водомер и месеца преди
проверката установила голяма разлика в показанията на общия водомер, но не
установила течове по апартаментите, като свидетелката не проверила всички
апартаменти. Свидетелката И каза, че ответното дружество ползвало помещение в
жилищния блок на процесния адрес. Свидетелката каза, че при проверката през
2017г заедно с инкасаторката чули шум на течаща вода, зад врата, която била
заключена, но не видяла да тече вода или по стените да има влага. Свидетелят К
каза, че при проверката на 05.01.2017г установили, че водомера в обекта на
ответника е физически манипулиран-счупен. Не видяли течаща вода и не чули шум
от течаща вода.Свидетелят каза, че тогава не проверили общия водомер.
На 19.12.2017г. ищцовото дружество подало
до Великотърновски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК против ответника „С”. Въз основа на заявлението на “ВиК Й”
ООД, гр.*** е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК от 20.12.2017г. по ч.г.гр.д.№4122/2017г.
на Великотърновски районен съд против длъжника ответника „С” за заплащане на
сумата от 5 211.12 (пет хиляди
двеста и единадесет лева и дванадесет ст.) лева, представляваща стойността на
ползвана питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация за
обект с абонатен № ********, находящ се в гр. ********, във връзка с което са
издадени фактури за периода от 28.4.2016 г. до 31.1.2017 г., с отчетен период
от 2.3.2016 г. до 5.1.2017 г., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението – 19.12.2017 г. до изплащане на
вземането, сумата от 256.89 (двеста петдесет и шест
лева и осемдесет и девет ст.) лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва, считано 30 дни след датата на издаване на всяка от
фактурите до датата на подаване на заявлението – 19.12.2017 г., както и сумата от 617.00 (шестстотин и седемнадесет) лeвa,
представляваща направените по настоящото дело разноски, от които 110.00 лева
държавна такса и 507.00 лева адвокатско възнаграждение.
В законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта за
изпълнение, длъжникът подал възражение
за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят
предявил настоящите положителни установителни искове.
От
приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявените при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1, вр. с чл.415 от ГПК вр чл.79 и чл.86 ал.1 от ЗЗД са допустими -
предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със
сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против която е подадено
своевременно възражение от страна на длъжника.
Разгледани
по същество същите са основателни за вземанията по първите две от процесните
фактури. Съображенията за това са следните:
Предявените положителни
установителни искове имат за предмет установяване на съществуването,
фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
По тези искове ищецът, твърдящ
съществуване на вземането си, следва с пълно доказване да установи по безспорен
начин неговото съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи
процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили
неговото вземане. В случая ищцовото дружество следваше да установи по безспорен
начин качеството потребител на ответника, основанието, от което претендира
вземането си, правилно и законосъобразно ли са начислени съответните суми за доставка
на питейна вода и услуги по пречистване и отвеждане на отпадни води, за които е
издадена заповед по чл.410 от ГПК.
По делото не е спорно, че имотът, в
който се намира обекта на ответното дружество е водоснабден, за който е открита
партида с абонатен номер 9904341, поради което същият има качеството потребител
на ВиК услуги, доставяни от ищцовото дружество по смисъла на пар. 1 ал.1 т.2 б
«а» от ДР на ЗРВКУ. Съгласно чл.8 от Наредба №4/14.09.2004г. договорните
отношения във връзка с доставка и получаване на ВиК услуги се осъществяват при
публично известни Общи условия, като не е спорно, че ОУ за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите са част от договорното правоотношение между страните.
От събраните по делото доказателства се
установи, че
ищцовото дружество е доставяло в обекта на ответника питейна вода и услуги по
пречистване и отвеждане на отпадъчни води. Съдът намира, че за част от
процесния период, а именно за периода 02.03.2016г.-03.05.2016г.,видно от
представения карнетен лист за отчет на потреблението на вода в обекта, се
установи, че ищецът е доставил, а ответникът е потребил количеството вода,
което се претендира за заплащане по фактура №259076 от 28.04.2016г. на стойност
126,60лв. за отчетен период 02.03.2016г.-01.04.2016г. и по фактура №261814 от
31.05.2016г. на стойност 57,58лв. за отчетен период 01.04.2016г.-03.05.2016г. Съгласно
чл.33 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на „В и К Й”****, ВиК операторът издава
ежемесечни фактури за стойността на количеството доставена питейна вода и
услугите по пречистване и отвеждане на отпадни води, като съгласно чл.33 ал.2
от ОУ потребителите са длъжни да заплащат сумите за ползваните от тях ВиК
услуги в срока по чл.33 ал.2 от ОУ. За периода 02.03.2016г-03.05.2016г., видно
от писмените доказателства и свидетелските показания на свидетелката Георгиева
е извършван редовен отчет на ВиК потреблението в обекта на ответника. След като
ищецът доказа, че за периода
02.03.2016г-03.05.2016г е доставил количеството вода и ВиК услуги в
обекта на ответното дружество, за ищеца е възникнало право да получи насрещно
заплащане на стойността на потребената вода и ВиК услуги, по издадените фактури
за този период. Ответникът не доказа, че е заплатил стойността по посочените
две фактури, поради което иска за установяване дължимост на сумата 126,60лв. по
фактура №259076 от 28.04.2016г и сумата 57,58лв. по фактура №№261814 от
31.05.2016г се явява основателен и доказан за главниците по тези фактури.
Върху начислената сума за дължима питейна вода при неизпълнение на задължението на
потребителя за плащане в срок /до 30 дни след датата на фактуриране/, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.84, ал.1 от ЗЗД, се дължи заплащане на обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на задължението. С оглед дължимостта на главниците по фактура №259076 от
28.04.2016г и по фактура №261814 от 31.05.2016г, върху тях се дължи и съответно обезщетение за забава,
възлизащо на претендираните
суми, както следва: върху главницата по фактура №259076 от 28.04.2016г.
обезщетението за забава е в размер на 15,69лв., а върху главница по фактура №261814
от 31.05.2016г, обезщетението за забава е в размер на 6,61лв., за период 30 дни
след издаване на всяка от фактурите до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.
Върху дължимите главници следва да се признае за дължима и законната лихва за забава, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.12.2017г., до окончателно изплащане на дължимата сума, съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК.
По отношение на исковата
претенция по третата процесна фактура №283509 от 31.01.2017г. на стойност
5026,94лв. за период 03.05.2016г.-05.01.2017г. ищецът направи уточнение, че
претенцията му по тази фактура е за заплащане на вода и ВиК услуги изчислени по
корекционна процедура по чл.49-51 от ОУ, а не по реален отчет. С оглед тези
твърдения на ищеца, в негова доказателствена тежест е да установи, че
законосъобразно и при наличие на предпоставките, предвидени в закона и ОУ е
приложил корекционна процедура по посочения от него ред и хипотеза на чл.49-51
от ОУ.
Възможността
за служебно коригиране на количеството изразходвана вода е визирана в разпоредбата
на чл.37 ал.1 от Наредба №4/14.09.2004г., в която е предвидена хипотеза за
отговорност на потребителя в случай на нарушаване на пломбите и физически
въздействия върху водомерите, причинили тяхната повреда. В съдебната практика /решение
№131/04.05.2011г. по гр.дело 223/2010г. на ВКС, четвърто г.о./ е прието, че
отговорността на потребителя в горепосочената хипотеза намира основанието си в
института на непозволеното увреждане и за нейното реализиране е необходимо
наличието на определено деяние и на вредоносен резултат, който се намира в
причинна връзка с него. Деянието трябва да е непозволено, т.е. да е в нарушение
на определени законови разпоредби, като съгласно чл.37 ал.3 от
горецитираната Наредба , неправомерните
действия се установяват и доказват с протокол, съставен от длъжностно лице на
оператора, който се подписва от последния и от най-малко един свидетел, който
може да бъде лице от състава на оператора.
Съгласно чл.50 ал.1 от ОУ, представени по
делото, при установяване на незаконно присъединяване към водопроводните и канализационни системи, съответните
отклонения се прекъсват, а изразходваните, отведените и пречистени количества
вода се определят по реда на чл.49 от ОУ за едногодишен период, освен ако се
докаже, че периодът е по-малък. В чл.51 от ОУ е посочено, че по реда на чл.49
от ОУ се определя и количеството изразходвано вода в случаите: 1.-при
нарушаване целостта на пломбите, с изключение на случаите, когато не е породено
от действия на потребителя; т.2.-в случаите, когато чрез физически въздействия
върху водомерите,потребителят причини тяхната повреда или неточност на
показанията им.
Съдът
намира, че в настоящия случай не е налице хипотезата на чл.50 ал.1 от ОУ,
доколкото не се установи незаконно присъединяване към водопроводните и канализационни
системи. Безспорно е, че в обекта на ответника е бил монтиран водомер, който е
отчитал потребеното количество вода и показанията на който уред са отчитани от
страна на ищцовото дружество. По делото няма данни пломбите на водомера,
отчитащ потреблението на вода в обекта на ответника да са били нарушени. В
констативния протокол от проверката от 05.01.2017г. няма отбелязване за
нарушаване целостта на пломби на водомера. Свидетелят К, който е участвал в
проверката и подписал констативния протокол заяви, че «пломби би трябвало да е
имало». Твърденията на ищеца са, че е констатирано счупено стъкло на водомера и
повреден механизъм, като за установяване на това обстоятелство ищецът се
позовава на съставения на 05.01.2017г. констативен протокол. Съдът намира, че
от събраните по делото доказателства не
се установи по безспорен начин, че потребителя, респ. че негови представители
са извършили неправомерни действия за манипулация на водомера, отчитащ
потреблението на вода за обекта, които действия да са довели до неточност на
показанията. Действително, в констативния протокол от 05.01.2017г. е записано,
че върху състоянието на водомера има външно въздействие, но върху протокола няма
подпис на представител на потребителя или на свидетел. Съгласно разпоредбата на
чл.37 ал.3 от Наребда №4/14.09.2004г. неправомерните действия на потребителя
върху водомера се установяват и доказват с протокол, съставен от длъжностно
лице на оператора, който се подписва от последния и от най-малко един свидетел,
който може да е лице от състава на оператора, а в случая върху оспорения
протокол липсва подпис на свидетел, т.е лице, което е подписало протокола в
качеството свидетел. В тази графа е изписано името А Д А,
но липсва подпис на това лице. При разпита свидетеля А, баща на управителя на
ответното дружество каза, че го потърсили от ВиК във връзка със съмнения за теч
в обекта на «С». На 05.01.2017г. отключил помещението на служителите на ВиК,
като те огледали и написали протокол, който не са му предоставяли за подпис. Свидетелят
каза, че не установили теч на вода в
обекта и нищо не коментирали. Съдът приема, че след като върху констативния
протокол няма подпис на посочения като свидетел лице, направените в протокола
констатации не следва да бъде приети за установени по надлежен ред. Освен това,
по делото не се установи в какво точно се изразява неправомерното въздействие на
потребителя върху водомера, както и не е изследвано дали посоченото счупване на
стъклото му влияе върху измервателните му способности. Не се установи и, че
разликата в показанията на общия водомер и тези на индивидуалните водомери в
етажната собственост се дължи именно на теч в обекта на ответника. Видно от
показанията на свидетеля К, при проверката не е установен теч на вода в обекта
,както и следи от теч. Освен това ищецът не доказа по безспорен начин размера
на служебно начислените кубици вода, както и периода, за който са потребени. Видно
от заключението на вещото лице и поясненията дадени в съдебно заседание, при изчисленията
си от страна на ВиК неправилно са взели диаметъра не на индивидуалния водомер,
а на общия водомер, като на последния не е установена повреда. Съдът намира, че
по делото не се установи по безспорен начин виновно поведение на потребителя, препятствало
правилното отчитане на потреблението на вода в неговия обект, за да
възникне право за ищеца да иска заплащане на количество вода, което не е
доставено и надлежно отчетено в обекта на потребление. Ето защо съдът приема, че
за ищеца не е налице основание да
претендира от ответника заплащане на количество вода и ВиК услуги, които не се
установи да са реално доставени и потребени в имота му, за периода, за който се
претендира- 03.05.2016г.
до 05.01.2017 г., по фактура №283509 от 31.01.2017г. в размер на 5026,94лв.,
поради което иска за установяване дължимост на сумата 5026,94лв е неоснователен
и недоказан за посочената сума.
С оглед
неоснователност на исковата претенция за главница по фактура №№283509 от
31.01.2017г, неоснователна е и акцесорната претенция за лихва за забава в
размер на 234,59лв., за периода 30 дни след издаване на фактурата до подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК, както и неоснователна е и претенцията за лихва
за забава върху главницата от 5026,94лв, считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане.
Ищецът
е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото производство
съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се
произнесе и за разноските в заповедното производство. В заповедното
производство са направени разноски за държавна такса в размер на 110лв. и
507лв. за адвокатско възнаграждение, а в исковото производство са направени
разноски за държавна такса в размер на 148,44лв. С оглед изхода на спора и
разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сумата
общо 28,90лв. за разноски за държавна такса в заповедното и в исковото
производство и за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от
исковете.
Ответникът също е претендирал присъждане на разноски в заповедното
производство и исковото производство, посочени в представения по делото списък
по чл.80 от ГПК, като с оглед изхода на спора и отхвърляне на част от исковите
претенции, следва в полза на ответника, предвид разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК да бъдат присъдени направените в заповедното и исковото производство
разноски за възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение в размер на
общо 1539,58лв., съразмерно с отхвърлената част на исковите претенции.
Мотивиран от
горните съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че „С”
ЕООД, ЕИК *****, с адрес на управление: гр. **********, представлявано от управителя Я А
А ДЪЛЖИ на „В И К Й” ООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. ***********, представлявано от управителя Д
И В сумата 126,60лв./сто двадесет и
шест лева и шестдесет стотинки/-главница по фактура №259076 от 28.04.2016г,
сумата 57,58лв./петдесет и седем
лева и петдесет и осем стотинки/-главница по фактура №261814/31.05.2016г. за
потребена вода и ВиК услуги за абонатен
номер **** за обект в гр.********, сумата 15,69лв./петнадесет лева и шестдесет и
девет стотинки/-лихва за забава върху главницата по фактура №№259076 от
28.04.2016г, сумата 6,61лв./шест
лева и шестдесет и една стотинки/-лихва за забава върху главницата по фактура
№261814/31.05.2016г, за период, считано от 30 дни след датата на издаване на всяка от двете фактури до датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК, ведно със законната лихва върху главниците по
двете фактури, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /19.12.2017г./
до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед № 2263/20.12.2017г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№4122/2017г. по
описа на ВТРС, като ОТХВЪРЛЯ
исковете по чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.415 ал.1 от ГПК в частта за сумата 5026,94лв./пет хиляди двадесет и шест лева и
деветдесет и четири стотинки/- главница по фактура №283509 от 31.01.2017г.,
сумата 234,59лв./двеста тридесет и четири лева и петдесет и девет стотинки/-лихва
за забава върху главницата по фактура №283509 от 31.01.2017г, законната лихва
върху главницата от 5026,94лв., считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ в тази част.
ОСЪЖДА „С”
ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. *******, представлявано от управителя Я А А, ДА
ЗАПЛАТИ на „В И К Й” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. *********,
представлявано от управителя Д И В
сумата от общо 28,90 лв. /двадесет и осем
лева и деветдесет стотинки/, представляваща направени от ищеца разноски в
заповедното и исковото производства за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част на исковите претенции.
ОСЪЖДА „В И К Й” ООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр.*********,
представлявано от управителя Д И В, ДА ЗАПЛАТИ на „С”
ЕООД, ЕИК ********, с адрес
на управление: гр.********, представлявано от управителя Я А А сумата от общо 1539,58 лв. /хиляда петстотин тридесет и девет лева и петдесет и осем
стотинки/, представляваща направени от ответника разноски в заповедното
и исковото производства за възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част на исковите претенции.
Решението
подлежи на обжалване пред
Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението, заверен препис от него да се приложи по ч.гр.д.№4122/2017г.
на ВТРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: