Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 241
гр. Перник, 08.06.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно заседание
на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛОРА
СТЕФАНОВА
При секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА и прокурора БИСЕР КОВАЧКИ,
като разгледа, докладваното от съдия Стефанова КАНД № 324/2020 г. по описа на
Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 208 – чл. 228 от АПК, във вр.
с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В.М.Р., ЕГН **********
*** против Решение № 29/27.01.2020 г., постановено по АНД № 1889/2019 г. по
описа на Районен съд – Перник, с което е потвърден електронен фиш серия К, №
1461472, издаден от ОДМВР - Перник с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр.
с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лв. за нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП.
Изложени са оплаквания за неправилно приложение на закона
– касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1
от ЗАНН. Твърди се, че районният съд неправилно е приел, че са спазени
процесуалните правила за издаване на електронен фиш. Сочи се, че
административно наказание може да бъде наложено с електронен фиш само когато
нарушението е установено и заснето със стационарно техническо средство, какъвто
не е настоящия случай. Излага се, че са нарушени разпоредбите на чл. 7 и чл. 10
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., тъй като не е съставен протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система и мястото за контрол
не е било обозначено със знак Е24. Твърди се, че електронният е издаден след
изтичане на давностния срок. Искането към съда е да отмени решението на
районния съд и потвърдения с него електронен фиш.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован не се е явил и не е изпратил представител.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба –
Областна дирекция – Перник при Министерство на вътрешните работи, редовно
призован, не е изпратил представител.
Окръжна прокуратура – Перник, чрез прокурор Бисер Ковачки
изразява становище за неоснователност на жалбата. Предлага на съда да остави в
сила обжалваното решение.
Настоящият касационен състав на основание чл. 218 от АПК,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди изложените от
страните съображения и провери служебно валидността, допустимостта и
съответствието със закона на обжалваното решение, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
За да постанови обжалваният съдебен акт, районният съд е
приел за установено, че 20.12.2016 г. в 14.24 ч., в гр. Перник, път І-6 на км.
86+300, пътен възел Църква, в посока на движение гр. Радомир с автоматизирано
техническо средство TFR 1-M 632 е заснето моторно превозно средство – лек
автомобил марка СИТРОЕН ****, собствено на
В.М.Р., движещо се със скорост 77 км/ч, при ограничение, въведено с
пътен знак В26 до 60 км/ч. За така извършеното административно нарушение по чл.
21, ал. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя, с електронен фиш серия „К“ № 1461472,
издаден от ОДМВР - Перник, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал.
1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 100
лв. Електронният фиш е връчен на нарушителя на 21.08.2019 г. Районният съд е достигнал до извода, че
заснемането на административното нарушение, е извършено с одобрен тип
техническо средство, което е било технически изправно. Приел е, че заснемането
е извършено при спазване на правилата за това и от изготвените веществени
доказателства /снимков материал/ по безспорен начин се установяват елементите
от фактическия състав на административното нарушение, за санкционирането на
което е издаден електронният фиш. Посочил е, че деянието правилно е
квалифицирано като административно нарушение по чл. 21, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и
на извършителя му е наложено предвиденото за него в чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП административно нарушение – глоба в размер на 50 лв.
След извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал.
2 от АПК, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е
постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, при надлежно
сезиране и по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което
е валидно и допустимо. Същото е и правилно. Съображенията за това са следните:
Фактическата обстановка по делото е установена при
спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН.
Събрани са писмени и веществени доказателства, относими към всички факти,
включени в предмета на доказване. Изводите за осъществяването на правно
релевантните факти са направени след обективно, всестранно и пълно обсъждане на
приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. В решението е
обективирана извършената от съда дейност по оценка на доказателствата, като са
посочени фактите, които са приети за установени и доказателствата за това.
Изложени са аргументи във връзка с всички заявени в жалбата оплаквания. Не са
допуснати процесуални нарушения при провеждане на съдебното производство.
Във връзка с изложените в касационната жалба оплаквания
следва да се посочи, че с оглед датата на извършване на процесното нарушение –
20.12.2016 г. и чл. 3, ал. 1 от ЗАНН, приложимият към него закон е ЗДвП, в
редакцията му, публикувана в ДВ бр. 86/01.11.2016 г. Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП/ отм., бр. 54 от 2017 г./ контролните служби са имали
задължение да обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в
средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството
на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването
на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи,
като реда за това е посочен в чл. 7 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г./отм.
ДВ, бр. 6 от 2018 г. , в сила от 16.01.2018/. От приложения по делото протокол
приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредбата и писмо изх. № 11-00-108/03.02.2019
г. е видно, че посочените нормативни изисквания са били изпълнени. От тях е
видно, че на 20.12.2016 г. за времето от 13.00 ч. до 16.30 ч., с техническо
средство TFR-1-M632, монтирано на служебен автомобил с рег. № РК 0290АТ, е
осъществяван контрол на скоростта на движение на ППС, в гр. Перник, пътен възел
Църква, ПП І-в, км. 86-300 в посока София – Радомир, с ограничение, въведено с
пътен знак В26 до 60 км/ч, което е надлежно обозначено по реда на чл. 7 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г./отм.
ДВ, бр. 6 от 2018 г. , в сила от 16.01.2018/, с пътен знак Е24. Заснети са общо
18 броя клипове от № 6947 до № 6964. От изложеното следва, че оплакванията на
касатора за неспазване на установения в ЗДвП и в Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г. ред за извършване на заснемането са неоснователни.
Не се отразява на закносъобразността на електронния фиш
изминалия период от извършването на нарушението до връчването му нарушителя. По
този начин не се нарушават правата на лицето, чиято административно-наказателна
отговорност е ангажирана. Неоснователно е оплакването за издаване на
електронния фиш след изтичане на предвидения в закона давностен срок. Съгласно
чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН той е три години, а абсолютният по чл. 81, ал. 3,
във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК – е четири години и шест месеца. Срокът по
чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е започнал да тече в момента на извършване на
нарушението – 20.12.2016 г. и на основание чл. 81, ал. 2 от НК е прекъснат с
връчването на електронния фиш на 21.08.2019 г., като до този момент не са
изминали три години. Не е изтекъл и срокът по чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК, тъй като от датата на извършване на нарушението 20.12.2016
г. до настоящият момент не е изминал период по дълъг от четири години и шест
месеца. С оглед изложеното възражението на касационния жалбоподател за изтекла
давност е неоснователно.
Отразената в електронният фиш фактическа обстановка е
безспорно установена от събраните по делото доказателства. Същата се субсимира
от състава на нарушението по чл. 21, ал. 2, ал. 1 от ЗДвП. Административното
наказание за него е предвидено в нормата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП по
абсолютен начин – глоба в размер на 50 лв. В посочения в закона вид и размер,
то е наложено на касатора на основание чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, в качеството му
на собственик на МПС, с което е извършено нарушението.
Предвид всичко изложено настоящия състав
намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон. Не са налице релевираните в касационната жалба касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК за отмяната му. Затова на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Административен съд - Перник
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
29/27.01.2020 г., постановено по АНД № 1889/2019 г. по описа на Районен съд –
Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:
/п/
/п/