О П Р E Д Е Л Е Н И Е
№…………/20.05.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от
съдията Маринов
ч.търг. дело № 619 по
описа за 2019г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по частна жалба от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19 срещу разпореждане №
12070/19.03.2019г., постановено по ч.гр. дело №4071/2019г. по описа на Районен
съд – Варна, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу
длъжника З.Л.Л., ЕГН **********,*** за следните суми: сумата от 7 580.37 лева,
представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от
15.03.2017г., сумата от 458.22лв., договорна лихва за периода 15.06.2018г. до
15.03.2019г., сумата от 16.71лв., лихва за забава за периода 16.07.2018г. до
15.03.2019г., сумата от 120.00лв., неустойка за обезпечаване на разходи по
изискуем кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
в съда – 15.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
В жалбата се
излага, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи,
че волеизявлението за предсрочна изискуемост е
надлежно връчено на длъжника, като е спазена процедурата по чл.47 от ГПК. Сочи
се, че в действителност длъжникът е имал двама работодатели, но правоотношение
с „Ай Енд Джи Иншурънс Брокерс“ ООД е
прекратено на 19.11.2018г., което прави безпредметно връчване чрез него. По
отношение на втория работодател „Валенти плюс 2016“,
въпреки, че липсва отбелязване, че трудовият договор е прекратен, по него не са
внасяни осигурителни вноски, поради което вероятно трудовото правоотношение се
е прекратило. Това отново обуславя безпредметност на връчването на
уведомлението и чрез втория работодател.
По изложените
съображения моли съдът да постанови определение, с което да отмени
разпореждането и да постанови издаването на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно
убеждение, намира за установено следното:
Частна жалба
вх. № 24698/03.04.2019г. е подадена в
срока по чл.418, ал.4 от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице
чрез пълномощник с надлежна представителна власт. Разгледана по същество същата
се явява неоснователна.
Заповедният съд
е бил сезиран с подадено е заявление по чл.417 от ГПК от „Банка ДСК“ ЕАД за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника З.Л.Л.
за гореописаните суми: сумата от 7 580.37 лева, представляваща главница по
договор за кредит за текущо потребление от 15.03.2017г., сумата от 458.22лв.,
договорна лихва за периода 15.06.2018г. до 15.03.2019г., сумата от 16.71лв.,
лихва за забава за периода 16.07.2018г. до 15.03.2019г., сумата от 120.00лв.,
неустойка за обезпечаване на разходи по изискуем кредит, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 15.03.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
Към заявлението
е представен документ по чл.417, т.2 от ГПК, а именно оригинал на извлечение от
счетоводни книги за сметка № 11/24858557 от 15.03.2019г. по договор за кредит
за текущо потребление от 08.11.2017г.
След
запознаване с депозираното заявление и доказателствата към него съдът намира,
че представеното извлечение от счетоводна книга е редовно от външна страна. В
същото е вписано минималното изискуемо съдържание по чл.60, ал.2 от Закона за
кредитните институции, като включва броя на вноските, които не са издължени /8
бр. за главница и договорна лихва/, общият размер на просрочената сума от
942.49лв., посочен е и общият размер на непогасената
част, в това число главници, договорни лихви, неустойки и такси.
Заявителят/банката
се е позовал на предсрочна изискуемост на целия
остатък от кредита, поради което и съгласно т. 18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК,
неговото волеизявление, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем следва да е достигнало до длъжника – кредитополучател.
Волеизявлението
за предсрочна изискуемост е писмено оформено, като
банката се е възползвала от реда по чл.18, ал.5 от Закона за ЧСИ за връчването
му чрез частен съдебен изпълнител.
Следователно за
да е редовно връчено уведомлението за предсрочна изискуемост
е необходимо да е спазен реда на чл.47 от ГПК.
Според
правилото на чл.47, ал.1 от ГПК в хипотезата, в която адресът живее на адреса,
но не може да бъде намерен, връчителят следва да
проведе три посещения, едно, от които в неприсъствен ден, след което да се
залепи уведомление и пусне такова в пощенската кутия при осигурен достъп. В
хипотезата, в която адресатът е напуснал адреса и това е надлежно удостоверено,
връчителят само залепя уведомление.
И при двете
хипотези, ако адресатът не се яви да получи книжата след изтичане на
двуседмичния срок е необходимо да бъде продължено връчването по месторабота по
чл.47, ал.3 от ГПК.
В настоящия
случай доказателствата не сочат на редовно проведена процедура по връчване на
уведомлението за предсрочна изискуемост.
Видно от
приложения по делото констативен протокол за извършени действия относно
връчването от частния съдебен изпълнител, е осъществено посещение на постоянния
и настоящия адрес на длъжника - гр. Варна, ул. „Елица“ №11а, ет.3, ап.17 / на 10.11.2018г. и на 18.11.2018г. / На
посочения адрес, адресатът не е бил намерен, като е направено отбелязване, че
според данни от роднина, същата не пребивава на адреса и живее в гр. София от
дълго време. Залепено е уведомление на входната врата на апартамента и е пуснат
екземпляр в пощенската кутия. Предвид изложеното, съдът приема, че част от процедурата
е изпълнена.
От направените справки в регистъра на трудовите договори, воден от
Националния осигурителен институт е видно, че към датата на връчване на
изявлението за предсрочна изискуемост длъжникът е бил
в трудови правоотношения с „Ай Енд джи Иншурънс Брокерс“
и „Валенти плюс – 2016“. Трудовият договор с първият
работодател е бил прекратен след залепяне на уведомлението – 19.11.2018г., но
правоотношението с втория работодател все още съществува.
Предвид горните
факти, след изчерпване на процедурата по връчване на постоянния и настоящия
адрес и изтичане на срока за получаване
на уведомлението, частният съдебен изпълнител е следвало да предприеме връчване
чрез работодател за да е налице фикцията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Такива действия
същият не е извършил, като на 04.12.2018г., въпреки непълно проведената
процедура по чл.47 от ГПК е направил удостоверяване в констативния протокол, че
след като адресатът не се е явил за получаване на книжата след изтичане на
двуседмичния срок, изявлението е връчено.
За неоснователни съдът намира възраженията на частния жалбоподател,
че е безпредметно връчването чрез работодател. В действителност първото
правоотношение е прекратено, но не и това с втория работодател „Валенти плюс – 2016“.
Това, че няма данни за плащане на осигурителни вноски от втория
работодател не дава основание да се приеме, че трудовото правоотношение е
прекратено по съответния ред и на основанията предвидени в КТ.
При липса на надлежно връчване на изявлението на банката, кредитът не е
станал предсрочно изискуем.
По изложените съображения съдът намира,
че не е изпълнен фактическият състав на чл.417, т.2 от ГПК и чл.418 от ГПК за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника,
като първоинстанционния акт постановил същият
резултат следва да бъде потвърден.
Предвид изходът от спора разноски на жалбоподателя не се следват.
По изложените правни съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №12070/19.03.2019г., постановено по
ч.гр. дело №4071/2019г. по описа на Районен съд – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.