РЕШЕНИЕ
№ 300
гр. София, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110211716 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.72, ал.4
от ЗМВР.
Образувано е по подадена жалба от ЕЛ. Г. ИВ., ЕГН
**********, със съдебен адрес гр.С, бул.“Ген.М.Д.С“ №, чрез адв.С.Г.
от САК, срещу фактическо задържане, осъществено за периода от
17:00 часа на 07.07.2021 г. до 11:00 часа на 08.07.2021 г. от
полицейски орган при 04 РУ-СДВР.
Жалбоподателката оспорва като незаконно фактическото си
задържане на 07.07.2021 г. от неустановени полицейски служители
при 04 РУ-СДВР. Навежда доводи, че на посочената дата – 07.07.2021
г., около 17:00 часа, е спряна за проверка от служители на МВР, които
са я уведомили, че е обявена за общодържавно издирване, след което
са я задържали и конвоирали до сградата на 04 РУ-СДВР. Твърди, че е
освободена около 11:00 часа на 08.07.2021 г., след като е разпитана в
качеството на свидетел по досъдебно производство.
1
Навежда доводи, че е незаконно задържана, лишена от свобода,
тъй като е пренощувала в арестно помещение в сградата на 04 РУ-
СДВР, без да е извършила каквото и да е престъпление. Счита, че
извършването на разпит като свидетел не може да оправдае незаконно
задържане и лишаване от свобода на неосъждан български гражданин,
който не е извършил престъпление.
Твърди още, че за задържането не й е връчена заповед за
задържане, като е съставен единствено протокол за личен обиск и
декларация, относно обстоятелствата при задържане. Сочи, че като не
й е връчен препис от заповед за задържане, последващото фактическо
задържане за период от близо 20 часа, е извършено при съществени
законови нарушения. Позовава се на разпоредбата на разпоредбата на
чл.72, ал.1 от ЗМВР, изброяваща случаите, в които полицейски орган
може да задържа лице, като за задържането й не е била налице нито
една от посочените в закона предпоставки, съответно - служителите
на МВР не са посочили на кое от предвидените в посочената
разпоредба основания се извършва задържането.
Жалбоподателката, както лично, така и чрез упълномощения си
процесуален представител – адв.С.Г. от САК, след приключване на
съдебното дирене, моли съда да отмени на посочените в жалбата
основания, извършеното задържане на жалбоподателката на
07.07.2021 г., като незаконно.
При осъществяване правото си на реплика, навежда доводи, че
посоченото от процесуалния представител на ответната страна
основание за задържането на жалбоподателката – чл.72, ал.1, т.6 от
ЗМВР, не фигурира в нито един от приложените документи по
делото.
Претендира заплащане на направените разноски в настоящото
производство, включително и за адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА,
2
за което представя списък на разноските и договор за правна защита и
съдействие.
Ответната страна по жалбата: СДВР-МВР., чрез упълномощения
си процесуален представител – юрк.Христо Христов, след
приключване на съдебното дирене, моли съда да потвърди
задържането на жалбоподателката, като законосъобразно. Оспорва
жалбата като сочи, че задържането на жалбоподателката е извършено
на основание чл.72, ал.1, т.6 от ЗМВР от полицейски орган на 04 РУ-
СДВР, която разпоредба дава право на полицейски служители да
задържат лице, обявено за издирване, с цел задържане. Позовава се на
уредбата на реда за задържането, съдържаща се в Инструкция
№8121з-78/24.01.2015 г., и по-конкретно на чл.11, ал.6 от същата,
съгласно която заповед за задържане не се издава на лице, спрямо
което е постановено „принудително довеждане“. Твърди, че
жалбоподателката е била обявена за общодържавно издирване с мярка
„принудително довеждане“ от разследващ полицай при 04 РУ-СДВР,
във връзка с образувано досъдебно производство, поради което
нейното задържане на процесната дата е било законосъобразно.
В допълнително представени писмени бележки развива доводи,
относно процесуалното значение на мярката за процесуална принуда
„принудително довеждане“, регламентирана в НПК. Счита, че в
случая такава е наложена с постановление на разследващ полицай,
подлежащо на обжалване на основание чл.200 от НПК, който
специален ред изключва приложението на АПК. В тази връзка сочи, че
действията на полицейските органи по задържането на
жалбоподателката са именно в изпълнение на това постановление за
принудително довеждане.
Моли съда да отхвърли подадената жалба, като неоснователна и
неправилна.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
полза на СДВР. В съдебно заседание прави възражение за
3
прекомерност на претендираното от жалбоподателката адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и извърши
служебна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е насочена срещу годен за обжалване административен
акт, изхожда от лице с правен интерес от търсената защита и е
подадена в законоустановения срок, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Предмет на оспорване в случая е фактическото задържане на
жалбоподателката ЕЛ. Г. ИВ., което както се установява от събраните
по делото доказателства е осъществено на 07.07.2021 г. около 17:00
часа и е продължило до 11:00 часа на 08.07.2021 г. Това фактическо
задържане, съгласно писмо рег.№228000/16.08.221 г. е осъществено от
полицейски орган – полицейски служители при 04 РУ-СДВР, без да е
издадена нарочна заповед за задържане по реда на ЗМВР.
От събраните по делото доказателства се установява, че
задържането на жалбоподателката се основа на Постановление за
обявяване на свидетел за общодържавно издирване с мярка
„принудително довеждане“ от 12.01.2021 г. на разследващ полицай
при 04 РУ-СДВР. Със същото е постановено жалбоподателката ЕЛ. Г.
ИВ. да бъде обявена за общодържавно издирване – мярка
„принудително довеждане“ по досъдебно производство №1007/2020 г.
по описа на 04 РУ-СДВР. Изрично е постановено, че при засичане,
същата следва да бъде принудително доведена в работно време в
сградата на 04 РУ-СДВР.
Съгласно документ „справка за лицето ЕЛ. Г. ИВ.“, същата е
4
обявена за общодържавно издирване, категория „принудително
довеждане“ като свидетел по досъдебно производство №1007/2020 г.
по описа на 04 РУ-СДВР, образувано за извършено престъпление по
чл.194, ал.1 от НК. Установява се, че жалбоподателката не пребивава
на известния адрес в страната, тъй като води скитнически начин на
живот на територията на гр.София.
Видно от приложената по делото докладна записка от Д М,
заемащ длъжността: младши инспектор, 03-ти взвод, Група ООР,
Сектор ОП при 04 РУ-СДВР, с рег.№828р-14134/08.07.2021 г. е, че по
време на съвместното дежурство с к.о. М Я като ППГ-63 на 07.07.2021
г., за времето от 07:00 часа до 19:00 часа, около 17:00 часа в ж.к.“С“ на
ул.“Д“, пред бл., са извършили полицейска проверка на две лица,
които познават като криминален контингент – Е П З и ЕЛ. Г. ИВ..
Установява се, че при извършена справка е установено, че Здравков не
се издирва, а И. е обявена за ОДИ с мярка „принудително довеждане“
с телеграма №971/13.01.2021 г. на ГДНП, както и че за осигуряване на
лицето за нуждите на досъдебното производство, същата е задържана
в 04 РУ-СДВР.
Видно от приложената декларация - Приложение 1, към чл.15,
ал.2 от ЗМВР, жалбоподателката е попълнила такава на 07.07.2021 г. в
17:15 часа, в качеството на задържано лице.
Съгласно протокол за обиск на лице с рег.№228р-
14092/07.07.2021 г., такъв е извършен на жалбоподателката ЕЛ. Г. ИВ.
на 07.07.2021 г., в 17:35 часа, на основание чл.80 от ЗМВР. На гърба
на съставения протокол е отразено, че намерените при обиска лични
вещи са получени от жалбоподателката на 08.07.2021 г., без липси и
повреди.
В хода на съдебното производство са събрани гласни
доказателства, а именно: обяснения на жалбоподателката. Същата
твърди, че на процесните дата, час и място, заедно с приятелят си Е, са
спрени за проверка от патрулен автомобил, в хода на която проверка
5
им е обяснено, че следва да бъдат заведени в 04 РУ-СДВР, а след
откарването им до сградата на полицейското управление, последната е
задържана в килия, където прекарала нощта, без да бъде уведомена за
какво е задържана, а на другия ден около 11:00 часа била разпитана
като свидетел и освободена. Съобщава адрес в гр.Банкя, на който
живее с приятеля си.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.6 от Инструкция №8121з-
78/24.01.2015 г., заповед за задържане не се издава на лица, за които е
постановено принудително довеждане или са задържани по реда на
НПК. За лица, за които е постановено принудително довеждане,
разпоредбата на чл.11, ал.6, т.1 от цитираната инструкция, предвижда
да се записват в книгата за пропусквателния режим, като се отбелязват
номера и датата на постановлението, с което е разпоредено
принудителното довеждане, органът, който го е постановил, точния
час на влизане и напускане на лицето на структурата на МВР, както и
че тези лица се настаняват в помещения, различни от помещенията за
задържане, като им се осигурява непрекъснат контрол и наблюдение.
Правният анализ на посочените по-горе разпоредби, съдържащи
се в Глава 2, Раздел 1 от цитираната инструкция, налага извод, че в
случаите на чл.11, ал.6 от същата, включително по т.1, не се има
предвид задържане по реда на чл.72, ал.1 от ЗМВР, което може да
продължи не повече от 24 часа, извършва се въз основа на писмена
заповед с определено от закона съдържание, препис от която се връчва
на задържаното лице и която се вписва в специален регистър.
Фактическото задържане, по повод постановена от разследващ
полицай мярка „принудително довеждане“, се извършва от службите
на МВР, съгласно чл.72, ал.1, т.4 от ЗМВР – при невъзможност да се
установи самоличността на лицето в случаите и по начините,
посочени в чл.70. В този случай, задържането се явява елемент от
изпълнението на тази мярка, а разпоредбата на чл.11, ал.6 от
цитираната инструкция, предвижда да не се издава заповед за
6
задържане. По отношение на лица, за които е постановен акт за
принудително довеждане от разследващ полицай по реда на НПК,
какъвто е настоящия случай, полицейските органи могат само да
конвоират лицето на територията на страната и извън нея, съгласно
изискванията на чл.76, ал.1, т.1 от НПК, но не и да го задържат по реда
на ЗМВР.
В случая няма спор, че спрямо жалбоподателката е разпоредено
принудително довеждане за разпит в качеството на свидетел по
досъдебно производство №1007/2020 г. по описа на 04 РУ-СДВР, във
връзка с обявяването й за ОДИ. Съдът намира за несъстоятелно
възражението на ответната страна, че жалбоподателката е била
задържана на основание чл.72, ал.1, т.6 от ЗМВР – обявено за
издирване лице, с цел задържане, каквато мярка е неприложима
спрямо лице, което има качеството на свидетел.
По делото не са ангажирани от ответната страна доказателства,
че жалбоподателката е записана в книгата за пропусквателния режим
на 04 РУ-СДВР, поради което данните за нейното влизане и излизане в
полицейското управление и мястото на престой, следва да се извлекат
от всички събрани по делото доказателства, включително и от
дадените обясненията от последната, които съдът кредитира с доверие
като логични и последователни, и най-вече като кореспондиращи на
данните, съдържащи се в писмените доказателства. Тъй като липсва
извадка от посочената по-горе книга, не се установява кога точно е
влязла и кога е излязла от сградата на 04 РУ-СДВР жалбоподателката,
в какво помещение е била настанена по време на престоя си там, в
какво качество и на какво основание. В писмо с рег.№228000-
10017/16.08.2021 г. по описа на СДВР се сочи единствено, че заповед
за задържане за срок от 24 часа по отношение на ЕЛ. Г. ИВ. не е
издадена, тъй като последната е доведена в 04 РУ-СДВР, във връзка с
издадено постановление за обявяване за общодържавно издирване. В
докладна записка с рег.№828р-14134/08.07.2021 г. е посочено
7
единствено, че за осигуряване на лицето за нуждите на досъдебното
производство, жалбоподателката е била задържана в 04 РУ-СДВР.
Според обясненията на жалбоподателката, последната е била
настанена в помещение за задържане /килия/, където е прекарала
нощта и едва на следващия ден – на 08.07.2021 г., около 11:00 часа,
след провеждане на разпита й в качеството на свидетел, е освободена.
От горното следва, че този разпит е осъществен на другия ден, т.е.
повече от 17 часа по-късно от задържането на жалбоподателката. Друг
е въпросът, че отвеждането на жалбоподателката в сградата на 04 РУ-
СДВР и фактическото й задържане са извършени на 07.07.2021 г, но
след 17:00 часа, т.е. след установеното работно време, при
несъобразяване с издаденото постановление на разследващия
полицай, че при засичане, ЕЛ. Г. ИВ. следва да бъде принудително
доведена в работно време в сградата на 04 РУ-СДВР.
При така установеното, съдът намира, че осъщественото
фактическо задържане на жалбоподателката е незаконосъобразно. На
този извод навежда на първо място обстоятелството, че не са
извършени действията, регламентирани в чл.11, ал.6 от цитираната
инструкция, а именно: надлежно отразяване в книгата за
пропусквателния режим на влизането и излизането на
жалбоподателката в и от сградата на 04 РУ-СДВР, на постановлението
за принудителното й довеждане и на разпоредилия го орган, както и
на служителя, който ще работи с лицето. Но дори и да са били
извършени такива действия, това оправдава единствено неиздаването
на нарочна писмена заповед за задържане, но не и факта на самото
фактическо задържане.
Събраните по делото доказателства сочат по несъмнен начин, че
жалбоподателката за периода около 17:00 часа на 07.07.2021 г. до
11:00 часа на 08.07.2021 г., е „задържано лице“ по смисъла на чл.4 от
Инструкция №8121з-78/24.01.2015 г., тъй като е било ограничено
правото й на свободно придвижване. Ограничаването на това нейно
8
право е осъществено при неспазване на принципа за съразмерност,
регламентиран в чл.6, ал.2 от АПК, който изисква административният
акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в
по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава.
Ответната страна не ангажира доказателства, че
жалбоподателката е следвало да бъде осигурена за явяване пред
разследващ полицай за разпит, извън рамките на работното време на
07.07.2021 г., нито че е била разпитана на тази дата по образуваното
досъдебно производство. Освен това, следва да се има предвид, че
съгласно чл.71, ал.3 от НПК, принудителното довеждане се
осъществява през деня, освен ако не търпи отлагане. В случая липсват
доказателства, както и твърдения, че разпитът на жалбоподателката е
бил неотложен и е следвало да се проведе след установеното работно
време на разследващ полицай при 04 РУ-СДВР. Събраните по делото
доказателства налагат извод в обраната насока, а именно, че
жалбоподателката е разпитана по досъдебното производство в един
по-късен от задържането момент, а именно на следващия ден -
08.07.2021 г., след което е освободена около 11:00 часа. В тази връзка,
фактическото задържане на жалбоподателката се явява несъръзмерно
на целта, за която е било ограничено правото й на свободно
придвижване.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че оспореното
фактическо задържане на жалбоподателката, като осъществено в
нарушение на основен принцип в административния процес, се явява
постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва
да бъде отменено.
С оглед на изхода от делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК
жалбоподателката има право на сторените разноски по делото, а
именно: 10 лева платена държавна такса, като се претендира и
минимално по размер адвокатско възнаграждение за един адвокат,
който е предоставил на жалбоподателката безплатна правна помощ в
9
настоящото производство на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Искането е основателно. Разходът от 10 лева е доказан с
платежен документ, приложен по делото и следва да бъде присъден в
полза на жалбоподателя. В приложеният по делото договор за правна
защита и съдействие е посочено, че е предоставена безплатна правна
помощ на жалбоподателката. В представения списък на разноските е
отразено, че се претендира адвокатско възнаграждение за извършена
безплатна правна помощ по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА в размер на 500 лева.
В тези случаи, доколкото ответната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя
от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36,
ал.2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. На адв.С.Г. от САК
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер
от 400 лева за осъществената безплатна правна помощ на
жалбоподателя на основание чл.8, ал.2, т.3 от Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл
и направеното възражение за прекомерност от ответната страна по
жалбата, се явява основателно.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ фактическото задържане на ЕЛ. Г. ИВ., ЕГН
**********, със съдебен адрес гр.С, бул.“Ген.М.Д.С“ №, осъществено
за периода от 17:00 часа на 07.07.2021 г. до 11:00 часа на 08.07.2021 г.
от полицейски орган при 04 РУ-СДВР, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ
10
РАБОТИ към Министерство на вътрешните работи, да заплати на
ЕЛ. Г. ИВ., ЕГН **********, направените деловодни разноски по
делото в размер на 10 лева /десет лева/.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ към Министерство на вътрешните работи, да заплати на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на адвокат Ст. Д. Г., ЕГН
**********, вписан в Софийска адвокатска колегия, с адрес на
осъществяване на дейността: гр.С, бул.“Г М С“ №, ет., ап., сумата от
400 лева /четиристотин лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на
жалбоподателя в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен
съд София-град, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11