№ 281
гр. Габрово, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на шестнадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диян Д. Атанасов
при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева
като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело №
20224210100060 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от М. М. М., действащ
като законен представител на малолетното си дете Б. М.М., с пълномощник адвокат
Т.М., против "ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД гр. София.
В исковата молба се твърди, че на 01.09.2018 г., около 22.20 ч., в гр. Габрово, ул. "
Брянска" до №30 /след Кръгово кръстовище/ е възникнало ПТП, при което лек
автомобил марка Фиат" модел " Пунто" , с peт. № ЕВ2263ВА, управляван от Т.Е.Ч. от
гр. Габрово навлиза в насрещна лента на пътно платно с двупосочно движение и като
не контролира непрекъснато управляваното от него МПС причинява по
непредпазливост на малолетния Б. М.М., возещ се в лек автомобил марка "Опел" модел
"Астра" c peг. № ЕВ 1617ВК, управляван от бащата М. М. М.. Пострадало е
малолетното дете Б. М.М., возело се в детско столче на задната седалка в л.а. Опел
Астра, с поставени колани. След ПТП - то е посетило заедно с баща си М.М. Център на
спешна медицинска помощ - гр. Габрово с оплаквания: Охлузване на главата в
областта на шията и болки в гърдите. След направена ренгенография на гръдния му
кош не са установени фрактури на ребрените дъги двустранно. Детето след обработка
на раната е освободено.
Местопроизшествието е посетено от Спешна помощ, КАТ и оперативно-
следствена група на ОД-МВР. Извършен е оглед на местопроизшествие и образувано
наказателно производство. С влязло в сила решение №425/13.09.2019г. по НАХД №
865/2019 г. на PC - Габрово водачът на л.а. "Фиат" модел "Пунто" Т.Е.Ч. е признат за
1
виновен за извършено от него престъпление по чл.343 ал.1 б"Б" пр.2-ро във вр. с чл.342
ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК същият е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено наказание "глоба" в размер на 1000 лв., като му е
наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 г. Видно от
решението на PC - Габрово е, че процесното ПТП е възникнало изцяло по вина на
водача на лек автомобил марка „Фиат Пунто" с peг. № ЕВ2263ВА. Няма обективни
данни да се предполага съпричиняване от страна на другия водач. В решението е
цитирана изготвената ATE, която установява, че водачът на л.а. "Опел Астра" не е бил
в състояние от техническа гледна точка да предотврати удара. Реагирал е адекватно,
чрез отклоняване на автомобила в крайна дясна позиция с цел избягване на удара, но
предвид липсата на контрол водачът на л.а. Фиат, модел Пунто е навлязъл в
насрещното платно и сблъсъкът е бил неизбежен и непредотвратим за водача на л.а.
Опел. В случая е безспорно, че водачът на лек автомобил марка „Фиат Пунто" с peг. №
ЕВ2263ВА е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.16 ал.1 т. 3 и чл. 20 от
ЗДвП - като не контролира непрекъснато управляваното от него МПС и навлиза в
лентата за насрещно движение. Това е конкретната и единствена причина за
възникналото ПТП и настъпилите вредоносни последици.
Управляваният от причинителя на ПТП лек автомобил марка „Фиат" модел "
Пунто" с peг. № ЕВ2263ВА е бил застрахован към момента на възникване на
инцидента, със задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите към ЗАД "ДаллБогг: Живот и здраве" АД, съгласно застрахователна
полица BG/30/118002422040, сключена на 17.08.2018 г. и валидна за периода от
21.08.2018 г. до 20.08.2019 г. В качеството му на застраховател, ответникът на
основание чл. 380 от КЗ е уведомен с претенция с вх. № 3548/13.10.2020 г. за
изплащане на обезщетение за претърпени от Б. М. неимуществени вреди в размер на 5
000 лв. С писмо изх. № 4248/22.10.2020 г. застрахователното дружество отказва да
заплати претендираното обезщетение на ищеца.
В следствие от процесното ПТП на детето на ищеца са нанесени следните телесни
увреждания: Охлузване на главата в областта на шията и травма в гърдите, отшумяли
за период от около 2 седмици. При малолетното дете Б. М. също така е настъпил
психически стрес. В продължителен период детето е отказвало да вози в автомобил от
страх от катастрофа, обострило се е съществуващо заекване в говора, поради което
детето е посещавало логопед. Дълго време след инцидента детето е имало неспокоен
сън и стрес от състоянието на майка си, също пострадала в процесното ПТП - лежаща
на легло повече от два месеца в семейното жилище с изпитване на силни болки.
Тази фактическа обстановка е възприета изцяло от състав на РС Габрово по гр.д.
№ 1628/2020 г. Пред същият съд бил предявен частичен иск с размер от 2000 лв.
частично от 5 000лв. за обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи
2
се в претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства. С влязло в
сила Решение № 260173 от 02.06.2021 г. по гр.д. №1628/2020 г. на ГРС ответникът бил
осъден и изплатил претендираната сума. На стр. 14 от същото решение съдът в
мотивите си приел, че счита за основателна и доказана претенцията на ищеца до размер
от 3 000 лв., като осъдил ответника за сумата от 2000 лв. - колкото е предявеният
частичен иск.
Предвид гореизложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да
осъди дружеството - ответник да заплати обезщетение за причинените неимуществени
вреди на малолетното дете Б. М.М., изразяващи се в претърпени физически и
психически болки, страдания и неудобства, в размер на 1000 лв. - частичен иск от обща
претенция от 3 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на отказа на
ответника - 22.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените
разноски по делото.
В с.з. адвокат М. поддържа предявения иск и излага съображения за уважаването
му.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е представил писмен отговор, чрез
пълномощника си адвокат Никола Л.. В него оспорва иска като неоснователен, по
следните съображения: Счита предявеният иск за допустим. Признава за установено
съществуването на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП по
отношение собствеността и ползването на лек автомобил марка "Фиат", модел „Пунто"
с peг. № ЕВ2263ВА, по силата на Застрахователна полица №BG/30/118002422040,
сключена между неговия собственик Г.Т.П. и „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве" АД.
Извежда като спорни следните обстоятелства:
На 01.09.2018 г. в гр. Габрово, при настъпването на процесното ПТП, Томислав
Чуков, в качеството си на водач на автомобил, марка "Фиат" не е нарушил
императивните норми на ЗДвП и и Правилника за неговото прилагане, съответно не е
причинил процесното ПТП, така както ищецът твърди. От последното следва, че
липсва основният елемент от фактическия състав на деликта, а именно -
противоправно поведение. Застрахователят не дължи повече от дължимото от прекия
причинител на деликта, а погасяването, респ. невъзникването на деликтното право
води и до погасяване, респ. невъзникване на прякото притезание по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ответникът оспорва твърдението, че водачът на застрахования при ответника лек
автомобил марка „Фиат" носи изключителна вина за настъпването на процесното ПТП,
като счита, че със своето противоправно поведение, намиращо се в нарушение на
ЗДвП, ищецът, в качеството си на водач на автомобил, марка „Опел", модел „Астра", с
peг. № ЕB1617AK е създал предпоставки за реализиране на пътния инцидент, тъй като
именно той е създал опасността на пътя.
Оспорват се всички твърдения, изложени в исковата молба, свързани с
3
възникването на вземанията за главница и лихви, предмет на така поддържаната ог
ищцовага страна материалноправна претенция. Ответникът твърди, че със заплащането
на дата 08.12.2020 г. на сумата от 610.00 лв. по банковата сметка на ищеца, като
обезщетение за неимуществени вреди, ответното дружество е репарирало в цялост
понесените от малолетното лице болки и страдания, съобразно принципа за интегрална
обезвреда при непозволено увреждане, с което е удовлетворило напълно и справедливо
ищцовата претенция.
Оспорва се в цялост механизма на процесното ПТП, по начина по който се твърди
от ищеца, че то се е реализирало. Оспорва се изобщо да е настъпило ПТП на 01.09.2018
г. в гр. Габрово, съгласно описаните в исковата молба механизъм и участници. В
противоречие с останалите напълно необосновани твърдения на ищцовага страна за
извършено нарушение на ЗДвП единствено от водача на автомобил, марка „Фиат", в
действителност М., в качеството си на водач на автомобил, марка „Опел", модел
„Астра", е реализирал грубо нарушение на нормите на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като е
управлявал своето МПС без да го контролира непрекъснато, с несъобразена с
конкретните атмосферни условия, видимост, характер и интезивност на движението
скорост. Това негово пътно поведение му е попречило да намали достатъчно скоростта
или да спре при възникването на опасност на пътя, но той сам се е поставил в
невъзможност да реагира, чрез собствените си противоправни действия. В такъв
случай поведението на извършилия нарушението водач никога не би могло да бъде
третирано като извинително. От относимата към процесното ПТП фактическа
обстановка се констатира, че същото е настъпило в тъмната част на денонощието,
когато вниманието на водачите следва да бъде значително повишено, предвид
ограничената видимост. Същото се явява случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК
за водача на лек автомобил, марка "Фиат" Томислав Чуков, тьй като той обективно не
е могъл, нито е бил длъжен да предвиди, че водачът на автомобил, марка „Опел" ще
навлезе внезапно в неговата опасна зона и по този начин ще предизвика сблъсъка
между двете МПС.
Оспорват се твърденията, че пътният инцидент от 01.09.2018 г. се е отразил тежко
на психическото състояние на малолетното лице. Към исковата молба не са
представени никакви документи, доказващи тези психологични травми. Липсват
каквито и да било данни за действителното понасяне на неблагоприятни психически
и/или емоционални преживявания от Б. М.М. вследствие от конкретния пътен
инцидент. Поради тази причина ответникът се противопоставя на всички приведени
фактически твърдения за психически стрес, причинен от самото ПТП, както и
„неспокоен сън и стрес от състоянието на майка си". Посттравматичното стресово
разстройство се диагностицира от психиатър, а не са представени никакви документи,
удостоверяващи посещение на детето при такъв специалист. Следва да се има предвид,
че в рамките на настоящото гражданско производство ищцовата страна не е
4
ангажирала каквито и да било доказателства, удостоверяващи, че майката на
малолетното лице е била увредена в резултат от процесното ПТП. В условията на
евентуалност, дори да бъде установено, че майката на Б. М.М. е получила някакви
телесни увреждания, които са в причинна връзка с пътния инцидент от 01.09.2018 г., то
се поддържа, че не подлежат на репариране евентуално понесените негативни
емоционални преживявания, касаещи получена травма от близък, която не е довела до
лишаването му от живот. С TP № 1 по тълк.дело № 1/2016г. на ОСГТК на ВКС, е
прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.
V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.Х1.1969 г. на Пленума на Върховния съд. На
отделно основание се поддържа, че възрастта на малолетното лице е свързана с
начален етап на развитие, когато все още не е формирана личността, съответно
възприятията на едно дете на такава ранна възраст по никакъв начин не могат да бъдат
приравнени на тези на един възрастен човек. Поради тази причина, дори да са били
причинени телесни увреждания на неговата майка, вследствие от конкретното ПТП, то
не е могло обективно да осъзнае този факт и последиците от него, респективно не е
търпяло душевни страдания. В процесния случай не се касае за вреди от липсата на
грижа от страна на родителя, каквато едно дете, макар и малко, безспорно усеща, тъй
като неговият баща, който не е пострадал от това ПТП е могъл да полага необходимите
грижи за него.
На следващо място ответникът счита, че претендираното от ищеца обезщетение за
неимуществени вреди е необосновано и прекомерно завишено по своя размер.
Съгласно съдебната практика понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на
обезщетението и не следва да се превръща в източник на неоснователно обогатяване на
пострадалото лице. В този смисъл, съобразно Постановление № 4/25.05.1961 г. на
Пленума на ВС, обезщетение за претърпени неимуществени вреди се присъжда само и
единствено „след като се установи, че действително са претърпели такива вреди".
Оспорва се настъпването на релевираните с исковата молба телесни увреждания,
получени от малолетния Б. М.М. в резултат от процесното ПТП с участието на водач
на застраховано при ответника МПС. Оспорва се твърдението, че в резултат от
настъпването на визираното ПТП същият е получил описаните в исковата молба, като
вид и характер травми, като ответникът се противопоставя на всички твърдения за
вида, медико-биологичния характер и степента на уврежданията, както и твърденията
по отношение на проведеното лечение и здравния статус на детето след настъпване на
произшествието и към настоящия момент. Алтернативно твърди, че ако са причинени
действително твърдените увреждания, то настъпването им и/или забавянето на
оздравителния процес се дължи на неспазване на лекарските предписания от страна на
5
родителите на пострадалото дете, представляващо явно неглижиране на неговото
здраве. На следващо място, предвид липсата на каквито и да било данни относно
обективното здравословно състояние на малолетното лице отпреди пътния инцидент,
евентуално съществуващи психологически или психични отклонения от нормалното
състояние, за каквито няма данни, биха се дължали на предхождащи застрахователното
събитие заболявания.
Предявеният иск се оспорва и с твърдението, че липсва причинно-следствена
връзка между посоченото в исковата молба телесно увреждане и процесното ПТП.
Въпреки че е в нейна процесуална тежест, ищцовата страна не е представила
доказателства, от които да се установява, че конкретното ПТП от 01.09.2018 г. в гр.
Габрово е довело до сочените травми - охлузване на главата в областта на шията и
болки в гърдите. Съдът следва да отчете, че липсват каквито и да било официални
документи, от които да е видно, че малолетното лице е претърпяло някакви травми в
резултат от процесния пътен инцидент. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Із-41 от 12
януари 2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между министерството на вътрешните работи,
комисията за финансов надзор и гаранционния фонд, при ПТП с пострадали лица се
съставя констативен протокол за ПТП и се изготвя подробна план-схема на ПТП от
органите на "Пътна полиция" - МВР. Към исковата молба обаче визирания официален
удостоверителен документ, който следва да бъде съставен от компетентните
полицейски органи, не е приложен, а съгласно решение №425 от 13.09.2019 г. по описа
на РС-Габрово, по НАХД № 865/2019 г., пострадалото лице вследствие от въпросното
ПТП, за чиито телесни увреждания е ангажирана наказателната отговорност на водача
Томислав Чуков, е само Силвия Георгиева М.а. Воден от горното, фактическите
твърдения за каквото и да било засягане на здравето на малолетния Б. М.М. са
бланкетни.
В условията на евентуалност ответникът прави възражение за съпричиняване,
като поддържа, че ищецът, като баща и законен представител на малолетния Б. М., е
допринесъл в значителна степен за настъпване на вредоносния резултат, защото заедно
с неговата майка, която също е пътувала в колата, не са взели необходимите мерки за
осигуряване на безопасно пътуване на детето си. Твърди, че ако детето е пътувало на
задната седалка в специално детско столче, то не би следвало описаните в исковата
молба вредоносни последици - травмите в областта на шията и гръдния кош да
настъпят. Целта и функцията на детската седалка и предпазния колан са именно да
фиксират тялото на детето и да не позволят неговото свободно местене в купето на
автомобила в случай на ПТП. Ответникът счита, че в процесния случай се касае за
съпричиняване в значителна степен на вредоносния резултат от деликта. защото е
налице причинна връзка, а същевременно и противоправно поведение. Последното
следва от обстоятелството, че ако родителите са действали съобразно нормите на
6
ЗДвП, и поставили изискуемите предпазни средства на Б. М., детето въобще нямало да
претърпи съответните травми.
Оспорва се приведения в исковата молба довод в подкрепа на основателността на
така предявения в настоящото производство иск, че в приключилото производство по
гр.д. № 1628/2020 г., по описа на РС-Габрово, по което страните и основанието на
делото действително са същите, съответният съдебен състав е определил размер на
обезщетението в размер на 3000,00 лв. Касае се за друг правен спор, по който е бил
предявен частичен иск, като силата на пресъдено нещо обхваща в своите обективни
предели единствено посоченото в диснозитива на съдебното решение. В тази връзка,
направеното от ищцовата страна позоваване на възприетото в мотивите изводи на друг
съд, сезиран по отделна претенция, е неоснователно.
Оспорва се предявената акцесорната претенция за лихва, по аргумент от
неоснователността на главния иск. В условията на евентуалност се прави искане, ако
съдът уважи така предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди, да уважи
релевираното от ответното дружество възражение за изтекла погасителна давност на
вземането за лихва, което е акцесорно.
Предявяването на частичен иск не спира, нито прекъсва течението на давностният
срок по отношение на непредявената част от съответното вземане, съгласно
задължителните за всички съдилища изводи на ОСГТК на ВКС в ТР№ 3/2016. В тази
връзка, предявеният иск, въз основа на който е образувано гр.д. №1628/2020 г. на РС-
Габрово, не е обусловил настъпването на някакви последици по отношение на
течението на давността за непредявената в първото по време гражданско производство
част от твърдяното вземане. Поради тази причина претендираната законна лихва върху
главницата от 1000 лв. е изцяло погасена по давност. Вземането за законна лихва за
забава, касаещо като правопораждащ факт непозволено увреждане, тоест вземане,
породено от деликт, се погасява с кратката 3-годишна давност, което означава, че
давността е изтекла на 01.09.2021 г. - три години след настъпването на процесното
ПТП.
Воден от гореизложените фактически твърдения и правни доводи, ответникът
моли съда да отхвърли в цялост предявения иск като неоснователен и недоказан, а в
случай, че го намери за основателен, то да не го уважава в пълния му претендиран
размер, като съобрази размера на обезщетението с направените от него възражения за
прекомерност на същото и за съпричиняване.
В съдебно заседание представител на ответника не се явява.
Съдът, след като прецени становищата на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
7
Предявен е частичен осъдителен иск по чл. 432 ал. 1 във вр. с чл. 493 ал. 1 т. 1 и т.
5 от КЗ във вр. с чл. 86 ал. 1 от ЗЗД. За да бъде уважен този иск, ищцовата страна
следва да докаже, че към момента на процесното ПТП, по отношение на лек автомобил
"Фиат Пунто" с peг. № ЕВ2263ВА е имало валиден договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, с предмет поемане от застрахователя-ответник
на риск от причиняване на имуществени и неимуществени вреди от застрахования на
трети лица; настъпване на застрахователно събитие - осъществения риск; фактът, че в
резултат на същото детето Б. М.М. е претърпяло вреди; техният вид и размер;
наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат. В
тежест на ответника е да установи своите възражения, в т.ч. за изтекла давност.
С доклада по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните следните обстоятелства: Наличието на
валидно застрахователно правоотношение към 01.09.2019 г. по отношение
собствеността и ползването на лек автомобил "Фиат Пунто" с peг. № ЕВ2263ВА, по
силата на застрахователна полица №BG/30/118002422040, сключена между неговия
собственик Г.Т.П. и „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве" АД.
Не е спорно и че между същите страни е водено гр.д. №1628/2020 г. по описа на
РС Габрово, образувано въз основа на предявен частичен иск от същия ищец срещу
същия ответник за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени от малолетния
Б. М. от описаното в исковата молба ПТП. Посоченото дело е приложеното към
настоящото и от него се установява, че с решение №260173 от 02.06.2021 г. по гр.д.
№1628/2020 г. на РС Габрово е уважен предявения от ищеца частичен иск, като
ответното дружество „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве" АД е осъдено да му заплати
обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 2000 лв. - част от общия
размер от 3000 лв., на основание чл. 432 от КЗ, ведно със законната лихва от исковата
молба от 23 октомври 2020 г. до окончателното изплащане.
С влязло в сила решение №169/23.11.2021 г. по в.гр.д. №341/2021 г. на ОС
Габрово решението е частично отменено за сумата над 1390 лв. или 610 лв., поради
извършено плащане в хода на процеса. Решението на РС Габрово е потвърдено в
частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 1390 лв. – обезщетение
за причинени неимуществени вреди от процесното ПТП.
В цитираното дело се съдържа кореспонденция между ищеца и ответника,
обективирана в уведомление по чл.380 от КЗ от ищеца до "ЗАД ДаллБогг: Живот и
здраве" с вх. № 3548/ 13.10.2020 г. и уведомление от "ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве"
до М.М. с изх. № 4248/ 22.10.2020 г. Видно от същата, ответникът е отказал да
удовлетвори предявената пред него застрахователна претенция на ищеца в размер на
сумата 3000 лв. - обезщетение за претърпените от гореописаното ПТП неимуществени
вреди.
8
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения и указания, съдържащи се в
ТР от 22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, решението по уважен
частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в
друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на
паричното вземане, произтичащо от същото право. Независимо, че с частичния иск се
търси защита в ограничен обем, въведеното основание на иска като правопораждащ
юридически факт е единно и неделимо, както при предявен частичен иск за част от
вземането, така и при последващия иск за разликата до пълния размер на вземането,
произтичащо от същото право. При уважаване на частичния иск обективните предели
на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством
правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението
произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до
признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите
правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за
иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при
разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет на
последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до
същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с
предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също
вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото и
преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за
остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му
квалификация. След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният
частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на
претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в
последващ процес по иск за разликата до пълния размер
на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи
възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите
правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано.
Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира
правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу
правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и
съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право.
Правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от вземането не се
преклудират, тъй като е допустимо за разликата, която не е била предявена с
първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез плащане, прихващане или
по друг начин.
Съобразявайки така изложените по-горе задължителни тълкувания на закона и
9
цитираното влязло в сила и ползващо се със сила на присъдено нещо съдебно решение
между същите страни, с което е уважен частичен иск за една част от парично вземане,
друга част от която е претендиран с настоящата искова молба, настоящият съдебен
състав приема предявеният иск за безспорно доказан по отношение на неговото
основание. Влязлото в сила съдебно решение, постановено по предявения частичен иск
между същите страни, задължава настоящият съдебен състав да приеме, че от водача
на застрахования при ответника по валиден договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” лек автомобил "Фиат Пунто" с peг. № ЕВ2263ВА е
причинено непозволено увреждане на Б. М., поради което застрахователят-ответник му
дължи обезщетение за причинените от същото преки и непосредствени неимуществени
вреди, а също така и лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред
увредения за тяхното плащане.
Основният спор между страните е относно размера на това обезщетение, който е в
зависимост от действителните претърпени от ищеца неимуществени вреди.
За да установи твърденията в исковата молба относно претърпените вреди,
ищцовата страна ангажира показанията на свидетелката Силвия Георгиева М.а – майка
на детето Б. М.. Пред съда свидетелката обясни, че на 01.09.2018 г. тя, съпругът й и
детето им се прибирали от центъра на гр. Габрово към дома си. Детето им Б. пътувало
на столче на задната седалка, подсигурено с колан. Към този момент било на четири
години и половина. По време на пътуването друг лек автомобил връхлетял и ударил
автомобила, в който пътувало семейството. Съпругът на свидетелката, който шофирал,
опитал да избегне сблъсъка, като се отклонил максимално вдясно, но не успял и
последвал много силен удар. Детето започнало да пищи, а самата свидетелка не
можела да помръдне. Затова извикала на съпруга си да вземе детето. Тя била
транпортирана в болницата с линейка, а техен познат докарал съпруга й и детето. Б. М.
се оплакал, че го болят гърдите. Имал кръв по врата. Наложило се да го превържат и да
му снимат гърдите. Останал три дни в болницата, като не можел да спи. След като
детето и майката били изписани, майката не могла да става от леглото в продължение
на два масеца. Детето не разбирало защо не може да идва при нея. Гърдите го боляли
още две седмици. Постепенно изчезнала и раната. Започнало много да заеква.
Притеснявало се да се качва в колата. Преди произшествието имало леко заекване и
посещавало логопед. След ПТП заекването станало много силно, което наложило
много работа и усилия, за да се преодолее. Към настоящият момент детето помни
катастрофата и удара, и когато семейството пътува казва на баща си да кара по-бавно и
че се страхува да не ги удари кола. Било притеснено при пътуване, слагало си колани.
В него останала негативна травма от катастрофата.
Показанията на разпитаната свидетелка досежно получените от ищеца
здравословни увреждания кореспондират с приложените по делото, намиращи се в
10
гр.д. №1628/2020 г. на РС Габрово, медицински документи от датата на инцидента. В
лист за преглед на пациента Б. Мирославов М. в Спешно отделение на МБАЛ Габрово
№13269/01.09.2018 г. е отразено следното: основна диагноза - контузия на гръдния
кош, детето се оплаква от болки в гърдите, глава – охлузвания в областта на шията. В
проведеното образно изследване на гръден кош под №12758//01.09.2018 г. е отразена
извършена рентгенография на гръден кош за костни структури, при която не е
установено наличие на фрактури на ребрените дъги двустранно.
От показанията на разпитаната свидетелка безспорно се установиха и
причинените от процесното ПТП психологически стрес, страх и безпокойство, описани
в исковата молба, които също се намират в причинно-следствена връзка с инцидента.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, вземайки предвид обстоятелството, че
тя е майка на детето Б. М. и като такава е заинтересована от изхода на процеса.
Същевременно, показанията й не се опровергават от доказателствата по делото.
Напротив, безспорно е, че сблъсъкът между превозните средства представлява
отклонение от нормалното пътуване и то в такава степен, при която водачът на
ударения лек автомобил „Опел Астра“, следящ непрекъснато пътната обстановка, не е
имал никаква възможност да предотврати удара. В още по-голяма степен ударът на
другия лек автомобил е бил неочакван за пътниците в ударения лек автомобил –
свидетелката С.М. и детето Б. М.. Съчетан с предизвиканата от сблъска болка,
внезапният сблъсък между двете превозни средства е събитие, което безспорно е от
естество да причини силен стрес на четиригодишно дете. Като родител, намиращ се
най-близко до него, св. М.а правдиво описва емоциите и преживяванията му, породени
от процесното увреждащо събитие. Външен израз на преживения шок от детето
представляват писъците му от уплаха при настъпването на процесното ПТП. От
показанията на свидетелката се установява, че то изпитвало болки и страдания от
натъртването в областта на гърдите в продължение на около две седмици. В психично
отношение настъпил и регрес в говорното затруднение на детето – усилване на
заекването, както в резултат на преживения стрес от самото ПТП, така и от много по-
тежкото състояние на майката С.М., от която детето поради ниската си възраст, било
силно зависимо. За овладяване на това състояние се наложило ползване на
допълнителна помощ от специалист логопед.
От показанията на свидетелката съдът приема за установено и че към момента
детето изпитва безпокойство при пътуване с автомобил, поради тревогите му от
възможно ново ПТП.
Описаните претърпяни от процесното ПТП неимуществени вреди представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага и като такива не биха могли да
бъдат възстановени. Затова законът предвижда заместващо обезщетение, което се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 от ЗЗД – по
11
справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по
смисъла на цитираната разпоредба не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва
да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При
определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид вида и
естеството на причинените здравословни и псхични увреждания - две леки травми,
които са отшумели за 2 седмици, психичните последици на стрес от самото ПТП и
състоянието на майката, също последица от процесното ПТП, продължаващото
безпокойство при пътуване с лек автомобил, настъпилият регрес на говорното
затруднение на детето. С оглед на изложеното съдът намира, че ответникът дължи
заплащане обезщетение за претърпени от Б. М.М. неимуществени вреди,
представляващи негативни психически преживявания от болки, страдания и
емоционален стрес, в общ размер на 3000 лв., от които следва да се присъдят частично
претендираните с исковата молба 1000 лв.
Освен претендираната главница, ответникът дължи и обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В съответствие с
нормата на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД, при задължения за непозволено увреждане, длъжникът
се смята в забава и без покана. Съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, застрахователят по
застраховка «ГО» дължи само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-
ранна. Претенцията от ищеца е заведена при ответника на 13.10.2020 г., от която дата
се дължи лихва за забава. Тъй като с исковата молба се претендира лихва за забава от
по-късен момент - 22.10.2020 г., то съдът ще уважи претенцията за присъждане на
обезщетение за забава от тази дата.
Съобразно горните мотиви, възражението за изтекла давност по отношение на
лихвата за забава, направено от ответника, е неоснователно. Исковата молба е
постъпила в съда на 12.01.2022 г., към която дата не е изтекъл тригодишния давностен
срок, броим от 13.10.2020 г.
При този изход от спора, основателна се явява претенцията на ищеца за
присъждане на направените по делото разноски. Ищецът е заплатил д.т. в размер на 50
лв., а адвокат М. е оказал безплатна правна помощ при условията на чл. 38 ал. 2 от ЗА,
тъй като ищецът е негов брат. Затова следва да му бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер, определен съобразно Наредба № 1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това, съдът следва да
осъди ответника по делото да заплати на адвокат Т.М. адвокатско възнаграждение,
определено на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА и
12
чл. 7, ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 300,00 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Изгрев, ж.к."Дианабад", бул."Г.М.Димитров" №1, представлявано заедно
от изпълнителните директори Бисер Георгиев Иванов и Живко Стойков Колев, да
заплати на малолетния Б. М.М., ЕГН:**********, чрез неговия баща и законен
представител М. М. М., ЕГН:**********, със съдебен адрес гр. Габрово, ул. „Евтим
Дабев” № 8, с пълномощник адв. Т.М., сумата 1 000,00 лв. /хиляда лева/ - частичен
иск от задължението за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на
3 000,00 лева за претърпени от Б. М.М. неимуществени вреди вследствие на ПТП,
настъпило на 01.09.2018 г. в гр. Габрово, на ул. "Брянска", поради противоправното
поведение на застрахования при ответника по силата на застрахователна полица №
BG/30/118002422040 водач на лек автомобил "Фиат Пунто" с peг. № ЕВ2263ВА, ведно
със законната лихва, считано от 22.10.2020 г. до окончателното й изплащане, на осн.
чл. 432 ал. 1 във вр. с чл. 493 ал. 1 т. 1 и т. 5 от КЗ във вр. с чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Изгрев, ж.к."Дианабад", бул."Г.М.Димитров" №1, представлявано заедно
от изпълнителните директори Бисер Георгиев Иванов и Живко Стойков Колев, да
заплати на М. М. М., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, ул. „Даскал Ботьо Петков”
№ 1, направените по делото разноски в размер на 50,00 лв. /петдесет лева/, на осн. чл.
78 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Изгрев, ж.к."Дианабад", бул."Г.М.Димитров" №1, представлявано заедно
от изпълнителните директори Бисер Георгиев Иванов и Живко Стойков Колев, да
заплати на Т.М. М., адвокат от Адвокатска колегия Габрово, с адрес гр. Габрово, ул.
"Евтим Дабев" № 8, ет. 2, сумата 300,00 лв. /триста лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение, определено на осн. чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал.
2 от ЗА и чл. 7, ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
13
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
14