РЕШЕНИЕ
№ 2348
гр. Варна, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря СИЯНА ИВ. ТЕНЕВА
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело №
20243110105129 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 127,
ал. 2 от ЗЗД , чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 61, ал. 1 от ЗЗД от Н. Х. М. против П. С. М.а (З.).
Ищецът твърди, че е във фактическа раздяла с ответника от 26.07.2021 год.
По време на брака страните закупили Апартамент № *, находящ се в гр. С., СО район
**, ж.к. **, ул. *№ * по акт за собственост, за по удостоверение за административен адрес №
*, на *-ти етаж, със застроена площ от 48.82 кв.м., състоящ се от: входно антре, стая, дневна
с кухненски бокс, баня с тоалетна и тераса, заедно с принадлежащото му зимнично
помещение (мазе) №2, с площ от 4,82 кв. м., заедно с 2,815% идеални части от общите части
на сградата и 13.20/1354 идеални части от мястото, в което е построена сградата,
съставляващо УПИ V -92, 100 и 101 от кв. 145 по плана на гр. С., м-т. ж.к. „**", целият с
площ от 1354 кв. м., който апартамент съгласно КККР на гр. С. представлява самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ****, с адрес на имота гр. София, СО район ***, ул. *№ *,
ет. *, находящ се в сграда №*, разположена в ПИ с идентификатор *****, с предназначение:
жилище, апартамент, бр. нива на обекта 1, с площ от 48,82 кв. м.
Твърди се още, че бившите вече съпрузи в качеството си на кредитополучатели
сключили Договор за банков кредит **** от 07.08.2018 г. с Ю. Б. АД. Предмет на договора е
предоставянето на банков кредит за недвижим имот (кредит, обезпечен с ипотека върху
недвижим имот) в общ размер на 138 000 лева.
1
Ищецът сочи, че на 26.07.2021 г. ответникът напуска семейното жилище и от този
момент двамата се намират във фактическа раздяла. Бракът на страните е прекратен с
Решение № */10.05.2022 год. по гр.д. № 15173/2021 год. по описа на ВРС, потвърдено с
Решение № 569/11.05.2023 год. по в.гр.д. № 466/2023 год. по описа на ВОС. В този смисъл
ответникът възразява, че бракът на страните не е прекратен с решението на районния съд от
10.05.2022 год., а с решението на въззивния, считано от 12.05.2023 год.
Ищецът твърди, че в периода от 10.06.2021 год. до 10.02.2024 год. е заплащал
дължимите вноски по кредита, които са в общ размер 26 630.80 лева, половината от които
претендира от ответника. Претендира също лихва за забава в размер на 2373.21 лева за
периода от падежната дата на всяко едно от задълженията (10- то число на текущия месец)
до 01.03.2024 год., както и законната лихва върху главницата от предявяване на иска до
заплащане на задълженията. В съдебно заседание уточнява, че претендира мораторна лихва
от 11- то число.
Ищецът също така заявява, че на 21.04.2023 г. закупува и монтира бойлер модел
****в процесното жилище, тъй като старият дефектирал и било невъзможно да бъде
ремонтиран. Покупната цена е 349 лева, заплатен бил монтаж на бойлера в размер на 150
лева или общо 499 лева, от които претендира от ответника 249.50 лева.
Представените от ищеца и ответника писмени доказателства са допустими и
относими към правния спор, поради което следва да бъдат приети.
Ответникът дава отговор, оспорва предявените искове. Твърди, че не е била във
фактическа раздяла с ищеца от юли 2021 год. Счита, че за начална дата на претенцията за
заплащане на припадащата й се част от кредита следва да бъде взета датата на решението на
ВОС. Намира, че искът е преждевременно предявен, тъй като ищецът не бил изплатил целия
кредит, тъй като солидарният длъжник не е изплатил на кредитора такава част от
солидарното задължение, която надхвърля припадащата му се част.
Оспорва и иска за мораторна лихва, като заявява, че начална дата на забавата би
следвало да се счита 11- то число на съответния месец, а не падежната дата- 10- ти.
Оспорва и иска за заплащане на сумата 249.50 лева, като твърди, че в това жилище
живее общата с ищеца дъщеря и бойлерът е закупен за нейните нужди. Твърди, че не е
уведомявана за закупуването и монтажа на бойлера.
Моли исковете да бъдат отхвърлени и да й бъдат присъдени направените разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, че по време на брака си, който е прекратен с Решение №
1332/10.05.2022 год., потвърдено с Решение № 569/11.05.2023 год., са закупили Апартамент
№ *, находящ се в гр. С., СО район **, ж.к. **, ул. Лидице № ** по акт за собственост, за по
удостоверение за административен адрес № 1, на 4-ти етаж, със застроена площ от 48.82
кв.м., състоящ се от: входно антре, стая, дневна с кухненски бокс, баня с тоалетна и тераса,
заедно с принадлежащото му зимнично помещение (мазе) №2, с площ от 4,82 кв. м., заедно с
2
2,815% идеални части от общите части на сградата и 13.20/1354 идеални части от мястото, в
което е построена сградата, съставляващо УПИ *** от кв. 145 по плана на гр. С., м-т. ж.к.
„**", целият с площ от 1354 кв. м., който апартамент съгласно КККР на гр. С. представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, с адрес на имота гр. С., СО район ***,
ул. *№ *, ет. *, находящ се в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор ****, с
предназначение: жилище, апартамент, бр. нива на обекта 1, с площ от 48,82 кв. м.
Не е спорно и че по време на брака си страните по делото са сключили Договор за
банков кредит *** от 07.08.2018 г. с Ю. Б. АД. Предмет на договора е предоставянето на
банков кредит за недвижим имот (кредит, обезпечен с ипотека върху недвижим имот) в общ
размер на 138 000 лева.
Ответникът признава, че през процесния период от 26.07.2021 год. до 10.02.2024 год.
не е плащала вноски по кредита.
Ответникът оспорва факта на раздялата на твърдяната дата. Тази дата е приета за
начало на фактическата раздяла между съпрузите в бракоразводното решение, което
обвързва страните. Ответникът не ангажира доказателства раздялата да е настъпила по-
късно.
Ищецът е представил доказателство за извършени плащания по кредита в процесния
период, включително застрахователни премии, които са уговорени в чл. 17 от договора за
кредит. От представеното извлечение от разплащателната сметка на ищеца е видно, че в
периода от 10.08.2021 год. /първата падежна дата след фактическата раздяла/ до 10.12.2023
год. ищецът е платил общо по кредита главници, лихви и застрахователни премии в общ
размер 22 288.10 лева. За периода от 11.12.2023 год. до 10.02.2024 год. ищецът не е
ангажирал доказателства за извършени плащания. Поради това съдът приема, че
припадащата се на солидарния длъжник /ответника/ част от платеното задължение е
11 144.05 лева. Над тази сума искът е неоснователен.
Ищецът е представил доказателство, че е закупил бойлер на стойност 349.00 лева и е
заплатил за монтажа в жилището на ул. ** № *, ет. *, ап. * в гр. С. сумата 150.00 лева. Не
ангажира доказателства, че ответникът е знаела за това. Страните представиха
доказателства, че от 2021 год. до 2023 год. включително Т. С. ЕАД е спирала
топлоподаването в отделни квартали, включително жилището на страните за по няколко дни
/между 5 и 8/ всяко лято. Това е наложило закупуването на бойлер, за да може жилището да
се ползва при спазване на елементарни хигиенни норми от дъщерята на страните /факт,
който не е спорен между тях/.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече
от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата, а ако някой от
последните се окаже неплатежоспособен, загубата се разпределя съразмерно между другите
съдлъжници, включително и този който е изпълнил.
3
Безспорно е между страните, че задълженията за главница, лихви и такси по договора
е следвало да става на месечни вноски. При договора за заем е налице неделимо плащане и
договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за
периодични платежи, а представлява частични плащания по договора (Решение № 28 от
5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК). Солидарният длъжник по кредит,
който не се обслужва от лицето, получило средствата, както е в случая, има интерес от
заплащане на дължимите погасителни вноски на падежа. За него не е без значение дали
кредитът ще бъде обявен за предсрочно изискуем, при което положение ще отговаря за
много по- голяма сума, и то с цялото си секвестируемо имущество като физическо лице.
Аргумент в подкрепа на горното е и обстоятелството, че е невъзможно да се изчисли
оставащият размер на задължението във всеки един момент след сключване на договора за
кредит при положение, че лихвата не е фиксирана за целия период и по този начин да се
прецени дали платилият солидарен длъжник е изпълнил повече от своята част. Не е
възможно в тази хипотеза да се установи цялото и от там- частта на ищеца в конкретния
случай.
Поради това няма пречка да се приложи правилото на чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, тъй като
частичните плащания са заложени още при сключването на договора за кредит. Обратното
би означавало да бъде поставен изправният солидарен длъжник (без значение дали
солидарността му произтича от договора или от закона) в по- неблагоприятно положение от
неизправните, които не погасяват задължението си. В този смисъл е Решение № 191 от
23.02.2018 г. по гр.дело № 3907/2016 год. на ВКС, както и Решение N 1204/13.05.1963 г.
по гр. д. N 684/63 г. на ВС, I г. о., Решение N 191/23.02.2018 г. по гр. д. N 3907/16 г. на
ВКС, IV г. о., Решение N 16/04.02.2020 г. по гр. д. N 1222/19 г. на ВКС, III г. о. и др.
Предвид изложеното, ищецът като солидарен длъжник следва да получи от
ответника платеното от него над частта му.
За основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да се
установи от ищеца наличието на главен дълг и забава в погасяването – изтекъл срок за
плащане, а при липса на определен срок – наличие на покана. В случая ищецът не ангажира
доказателства да е канил ответника да му заплати сумите, които е погасил в качеството си на
солидарен длъжник и искът за заплащане на мораторна лихва е неоснователен.
По отношение на иска за заплащане на половината сума от цената на закупения и
монтиран бойлер в жилището, съдът намира следното: Собствеността върху вещи –
присъединени или принадлежности към главната вещ се урежда в чл. 97 ЗС и чл. 98 ЗС.
Когато вещта е прикрепена към имота така, че не може да се отдели без повредата му, то тя
губи характеристиката си на самостоятелна движима вещ и става част от недвижимия имот.
Собственикът на имота придобива правото на собственост и върху присъединената вещ
съгласно чл. 97 ЗС. Трайно прикрепени към недвижимия имот са не само вещите, чието
отделяне би довело до физическо му увреждане, но и тези, с отделянето на които би се
нарушило функционирането му – вещи с обслужващо имота предназначение, каквито са
водно пречиствателни съоръжения, отоплителни инсталации, климатик, бойлер и др. С
4
прикрепването им къмпроцесното жилище, тези вещи са присъединени към него и губят
характера си на самостоятелни движими вещи /чл. 98 ЗС/, поради което е неоснователно
възражението на ответника, че бойлерът е движима вещ, тъй като може да бъде отделен. С
монтирането му в апартамента, той губи характеристиката си на движима вещ, като
присъединена към главната вещ, тъй като дори да може да бъде демонтиран,
без да се увреди физически целостта на процесното жилище, това би довело до нарушаване
на неговото функциониране /така Решение № 180/18.10.2013 г. по гр. д. № 2317/2013 г. на
ВКС, Решение № 55/16.04.2019 г. по гр. д. № 1754/2018 г. на ВКС и др./.
В случаите, когато съсобственикът упражнява фактическа власт над съсобствен
имот, не би могло да се счете по предположение, че той владее само за себе си. Счита се, че
той владее както за себе си, така и за останалите съсобственици до доказване на противното.
Затова поначало в отношенията между съсобствениците не се поставя въпросът за
добросъвестност или недобросъвестност на владението, освен, разбира се, в случаите, когато
съсобственикът е манифестирал намерението да владее имота само за себе си. В последния
случай отношенията между съсобствениците във връзка с подобренията ще се уредят по
начина, посочен в чл. 72 и чл. 74 ЗС, с оглед на това дали е добросъвестен или приравнен с
него от закона недобросъвестен владелец. Ако обаче съсобственикът е извършил
подобренията като съсобственик, т. е. без да е изменил намерението си да владее като такъв,
отношенията между него и останалите съсобственици ще се уредят съобразно правилата за
водене на чуждa работа без пълномощие, ако липсва съгласието на останалите
съсобственици; и съобразно чл. 30, ал. 3 ЗС – ако подобрението е извършено със съгласието
на останалите съсобственици, и съобразно правилата за неоснователното обогатяване – ако
останалите съсобственици са се противопоставили на извършването на подобренията.
От приетите по делото даказателства за закупуване и монтаж на бойлер в общото на
страните жилище, се установяват предпоставките по чл. 61, ал. 1 от ЗЗД. Ответникът, в
чийто интерес е извършена работата без надлежно възлагане, е длъжна да заплати
направените от ищеца разноски, които в случая са в общ размер 249.50 лева /половината от
общо сторените 499.00 лева/.
При този изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените от него разноски, съразмерно на уважената част от исковете
за заплатени държавни такси и адвокатски хонорар в общ размер 1659.82 лева. На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът дължи разноски на ищеца за заплатен адвокатски
хонорар в размер на 491.01 лева, съобразно отхвърлената част от исковете. По компенсация
ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 1168.81 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА П. С. /М.а/ З., ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. **№ *, ет. *, ап. * да
заплати на Н. Х. М., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. В. ул. **№ *, ет. *, чрез адвокат
К. Т. сумата 11 144.05 лева, представляваща 1/2 от платените за периода от 26.07.2021 год.
до 10.12.2023 год. от Н. Х. М. в качеството му на съдлъжник по Договор за банков кредит **
от 07.08.2018 г. с Ю. Б. АД с предмет предоставянето на банков кредит за недвижим имот
(кредит, обезпечен с ипотека върху недвижим имот) в общ размер на 138 000 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска- 29.04.2025 год. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска над тази сума до предявената 14315.40 лева
за периода от 11.12.2023 год. до 10.02.2024 год., както и иска за заплащане на мораторна
лихва в размер на 2373.31 лева за периода от датата на възникване на всяко от задълженията
/11- то число на текущия месец/ до 01.03.2024 год.
ОСЪЖДА П. С. /М.а/ З., ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. **№ *, ет.*, ап. * да
заплати на Н. Х. М., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. В. ул. **№ *, ет. *, чрез адвокат
К. Т. сумата 249.50 лева, представляваща половината от стойността на закупен на 21.04.2023
г. бойлер модел *** и монтиран в процесното жилище в гр. С., район С., кв. **, ул. *№ *, ет.
*, ап.*, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска-
29.04.2025 год. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА П. С. /М.а/ З., ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. **№ *, ет. * ап. *да
заплати на Н. Х. М., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. В. ул. **№ *, ет. *, чрез адвокат
К. Т. сумата 1168.81 лева, представляваща разноски по делото по компенсация.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски Окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6