Р Е Ш Е Н И Е
№ 260947/29.10.2020 г.
гр. В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 50-ти състав, в открито съдебно
заседание, проведено на шестнадесети
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при участието на
секретаря Мариана Маркова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 1037 по описа на съда за
2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от „В.е.В.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
***, срещу
Д.Л.М., ЕГН **********,***, кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327,
ал. 1 ТЗ и 86 ЗЗД за приемане
на установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, представляващи потребена и незаплатена топлинна енергия по партида *
за имот, находящ се в гр. В., ж.к. „Тр.”, бл. *, както следва: 228.00 лева /двеста двадесет и осем лева/
за м. 03.2016 г., ведно с лихва за забава в размер на 61.46 лева /шестдесет и един лева и четиридесет и шест стотинки/,
начислена за периода 01.05.2016г. до 31.07.2019г., 649.87 лева /шестстотин четиридесет и девет лева и осемдесет и седем
стотинки/ за периода м. 11.2016г. до м. 04.2017г., включително, ведно с
лихва за забава в размер на 155.90 лева
/сто петдесет и пет лева и деветдесет стотинки/, начислена за периода 01.01.2017г. до 31.07.2019г., 675.09 лева /шестстотин седемдесет и пет лева и девет стотинки/ за
периода м. 11.2017г. до м. 04.2018г., ведно с лихва за забава в размер на 94.62 лева /деветдесет и четири лева и
шестдесет и две стотинки/, начислена за периода 01.01.2018г.
до 31.07.2019г., 690.87 лева /шестстотин
и деветдесет лева и осемдесет и седем стотинки/ за периода м. 11.2018г. до
м. 04.2019г., ведно с лихва за забава в размер на 27.48 лева /двадесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки/,
начислена за периода 01.01.2019г. до
31.07.2019г.,ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 27.08.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, за които е издадена Заповед № *
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № *
г. по описа на Районен съд – В., 34 с-в.
Ищцовото дружество твърди в
исковата молба, че ответникът в качеството си на потребител на топлинна енергия
за имот, находящ се в гр. В., ж.к. „Тр.”, бл. *, е ползвал
предоставени от ищеца услуги, които не е заплатил. Твърди се, че ответникът е
придобил топлоснабдения обект с нотариален акт от *
г.и дължи заплащане на потребената в него топлинна
енергия. Твърди, че на * г. Между страните в
сключен договор за подмяна на инсталациите, като за извършената от ищеца услуга
е издадена и фактура от 31.03.2016г. Твърди, че консумираната в обекта топлинна
енергия не е заплащана, поради което ищецът е подал заявление и е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, като на основание чл. 415, ал.
1 от ГПК е бил уведомен, че може да предяви иск за установяване на вземането
си. Претендира и присъждане на направените съдебни разноски.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
В рамките на предоставения срок по чл. 131,
ал. 1 от ГПК, ответникът по делото не е депозирал писмен отговор.
В съдебно
заседание ответната страна не се явява и не изпраща представител.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от приобщеното към доказателствения
материал ч.
гр. д. № * г. по описа на Районен съд – В., 34 с-в, по заявление на „В.Е.В.” ЕАД срещу Д.Л.М. е издадена Заповед № *
г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК. Заповедта за изпълнение е връчена при
условията на чл. 47, ал.5 ГПК , поради което са дадени указания до заявителя да
предяви иск за установяване на вземането.
От представените с исковата молба писмени
доказателства се установява, че за входа, където се намира имота на ответника,
е налице инсталация с абонатна станция, която е в експлоатация, като
представените документи датират от 1994 год., при определена кубатура на
сградата за бл. * от 15690 куб.м. /л. 5/. Сключени са и договори за
доставката и закупуването на топлоенергия с ответното дружество от определени
на общи събрания на етажните собственици представители /л.19-21/.
От представения по делото НА № * год. на нотариус при ВРС и обективирания в него договор за дарение, се установява, че Д.Л.М. е придобил собствеността върху находящ се в гр. В., ж.к. „Тр.”, бл. *. Идентично обстоятелство се
установява и от справката от службата по вписванията за периода от 01.01.1992.г. до 30.07.2019 г.
Видно от свидетелство
за проверка на СИ от * г. техническото средства
съответства на метрологичните характеристики.
Представени са ценоразписи на топлоснабдителното
дружество, ежемесечна справка за потреблението, както и справка за месечните
данни на абонатна станция за ж.к. Тр. бл. 74, вх.1,
от които се установява извършено потребление.
За извършената доставка на услуги ищеца е издал
фактури приобщени по делото и неоспорени от ответника.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и 86 ЗЗД, като при така релевираните твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: наличието на
действително облигационно правоотношение между страните, по силата на което
ответникът е потребител на топлинна енергия като титуляр на партида на обект, находящ се в гр. В., ж.к. „Тр.”,
бл. 74, вх. 1, ап. 48; ищецът е предоставил на потребителя посочените топлинна
енергия в заявения обем, като доставената и потребената
топлинна енергия е отчетена и измерена по предвидения в Общите условия за
предоставяне на топлинни услуги на потребители от съответния оператор, размера
на претендираните задължения за заплащане на продажна
цена за предоставени топлинни услуги – топлинна енергия и такси услуги, както и
настъпването на изискуемостта на тези задължения, както и размера на мораторната лихва върху главницата.
За да отблъсне исковата претенция ответникът следва да
установи, че дължимите суми за потреблението на топлинни услуги за посочения в
исковата молба период са погасени.
От събраните по делото доказателства,
неоспорени от ответника, се установява, че през исковия период процесната
сграда е била топлофицирана, че ищецът е доставил през
процесния период в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия
топломер, както и че ответникът през процесния период е бил собственик на процесния
недвижим имот в гр.
В., ж.к. „Тр.”, бл. *, т.е.
същият има качеството битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и на основание на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е страна по договорното отношение с ищеца за продажба
на топлинна енергия. Следователно, установено
е съществуването на облигационно договорно правоотношение между страните в
процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Следователно между страните за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба,
съответно одобрени с Решение № *г. на ДКЕВР. До приключване на
устните състезания по делото не са ангажирани доказателства за предложени от
ответника специални условия относно реда и начина на отчитане, коригиране и
заплащане на сметки на топлинна енергия, дерогиращи приложението на общите условия на доставчика,
поради което отношенията между купувача и доставчика са предмет на уредба от
ОУ. Съобразно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно Тълкувателно решение №
2/25.05.2017 г., постановено по тълк.дело № 2/2016 г.
на ОСГК на ВКС, собствениците остават задължени за топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела
в общите части на сградата, като в този смисъл е и изричната правна уредба по
чл. 153, ал. 6 от ЗЕ. С оглед на това, доколкото е собственик на обект в сграда
етажна собственост, която е топлоснабдена, ответникът
е задължен за топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, независимо дали неговия собствен обект е топлоснабден.
В случая се претендира заплащане на реална
потребена и незаплатена топлинна енергия и такси за услугата. Съобразно ОУ
таксите и потреблението в топлоснабдения имот се заплащат
ежемесечно. В чл. 34,
ал. 1 от Общите условия е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна
енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а в
ал. 6 на същата разпоредба е предвидено, че при неизпълнение на задължението в
срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Ответникът не е оспорил твърденията за
осъществена доставка в процесния период, нито за начина на разпределение на
топлинна енергия в сградата, нито е ангажирал доказателства за извършено
плащане на претендираните от дружеството суми.
По изложените съдът намира предявените искове за
основателни и като такива същите следва да бъдат уважени в рамките на
предявените размери.
Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013
год., в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в заповедното
производство разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение,
възлизащи в общ размер 372,08 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца
искане, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на „В.е.В.” ЕАД
разноски за заплатена държавна такса от 88.08лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че Д.Л.М., ЕГН **********,***,
дължи на „В.е.В.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
***, сумите, представляващи потребена и
незаплатена топлинна енергия по партида *
за имот, находящ се в гр. В., ж.к. „Тр.”, бл. *, както следва: 228.00 лева /двеста двадесет и осем лева/
за м. 03.2016 г., ведно с лихва за забава в размер на 61.46 лева /шестдесет и един лева и четиридесет и шест стотинки/,
начислена за периода 01.05.2016г. до 31.07.2019г., 649.87 лева /шестстотин четиридесет и девет лева и осемдесет и седем
стотинки/ за периода м. 11.2016г. до м. 04.2017г., включително, ведно с
лихва за забава в размер на 155.90 лева /сто
петдесет и пет лева и деветдесет стотинки/, начислена за периода 01.01.2017г. до 31.07.2019г., 675.09 лева /шестстотин седемдесет и пет лева и девет стотинки/ за
периода м. 11.2017г. до м. 04.2018г., ведно с лихва за забава в размер на 94.62 лева /деветдесет и четири лева и
шестдесет и две стотинки/, начислена за периода 01.01.2018г.
до 31.07.2019г., 690.87 лева /шестстотин
и деветдесет лева и осемдесет и седем стотинки/ за периода м. 11.2018г. до
м. 04.2019г., ведно с лихва за забава в размер на 27.48 лева /двадесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки/,
начислена за периода 01.01.2019г. до
31.07.2019г.,ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 27.08.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, за които е издадена Заповед № *
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № *
г. по описа на Районен съд – В., 34 с-в, на
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.Л.М., ЕГН **********,***, да заплати на „В.е.В.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
***, сумата от 372.08 лева /триста седемдесет и два лева и осем
стотинки/, представляваща сторените в заповедното производство разноски,
както и сумата от 88.08 лв. /осемдесет и осем лева и осем стотинки/, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: