Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 18.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и
седми септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №10536 по описа на СГС за 2013 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника П.В.К. срещу решение от 25.01.2013 г. по гр.д. №54769/2009 г. на
Софийския районен съд, 68 състав, с което е допусната съдебна делба на
основание чл.34 ал.1 ЗС на следния недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ №68,
находящ се в гр. София, жк. „***********ет.8, състоящ се от една стая, кухня и
обслужващи помещения, със ЗП от 46,26 кв.м., при съседи: изток-двор,
запад-стълбище, север-ап. №67, юг-ап. №69, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №68 с
полезна площ от 2,41 кв.м., при съседи: изток-мазе №67, запад-мазе №69,
север-коридор, юг-двор, заедно с 0,977% ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото – държавна земя, представляваща втора зона, при
следните квоти: за Т.М.М. – 1/4 ид.ч. и за П.В.К. – 3/4 ид.ч.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно, поради нарушение на материалния закон и процесуалните прави,
както и че е необосновано. Поддържа, че договорът за продажба на наследство от
05.04.2007 г., на който се позовава ищецът, е нищожен, тъй като е привиден и
сключен в противоречие със закона. Сочи още, че първоинстанционният съд е
допуснал процесуални нарушения, като не и е допуснал исканите гласни доказателства.
Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени изцяло
обжалваното решение и да отхвърли предявения иск за делба.
Въззиваемата
страна Т.М.М. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не
взема становище по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, но е неправилно по следните съображения:
От представения договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на НДИ от 10.04.1986 г. се установява, че Ц. М.К.и П.В.К.
са придобили процесния недвижим имот в режим на СИО чрез възмездна правна
сделка – договор за покупко-продажба.
От представеното удостоверение за наследници,
издадено от Столична община, район „Надежда“, изх. №КО-9400-328/1/27.08.2009
г., се установява, че Ц. М.К.е починал на 17.06.2006 г., като е оставил
следните наследници по закон: П.В.К.-съпруга и М.Ц.М.-син.
Видно от представения договор за продажба на
наследство от 05.04.2007 г., нот. завеерен от нот. Р. Д., рег. №6640/05.04.2007
г., М.Ц.М. е продал на Т.М.М. наследствените си права, останали му от Ц. М.К.,
починал на 16.06.2006 г.
Видно от приетите във въззивното производство
решение №ІІІ-85-110/14.10.2015 г., постановено по гр.д. №58522/2014 г. по описа
на СРС, 85 състав, решение №2658/26.05.2017 г., постановено по гр.д. №5201/2016
г. по описа на СГС, ІІ-б въззивен състав, влязло в сила на 23.03.2018 г., и определение №207/23.03.2018
г., постановено по гр.д. №4333/2017 г. по описа на КС, ІІІ ГО, е обявен за
нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД договор за продажба на наследство,
сключен на 05.04.2007 г., поради противоречие с добрите нрави, и е признато за
установено на основание чл.124 ал.1 ГПК, че М.Ц.М. е собственик по наследство
от Ц. М.К.на 1/4 ид.ч. от процесния недвижим имот.
Ц. М.К.и П.В.К. са придобили процесния недвижим
имот в режим на СИО чрез възмездна правна сделка – договор за покупко-продажба.
След смъртта на Ц. М.К.неговата 1/2 ид.ч. от
процесния апартамент е наследена от съпругата му П.В.К. и сина му М.Ц.М. на
основание чл.5 ал.1 и чл.9 ал.1 вр. чл.5 ал.1 ЗН при равни квоти – от по 1/4
ид.ч.
Ищецът Т.М.М. не се легитимира като съсобственик
на процесния недвижим имот, доколкото договорът за продажба на наследство от
05.04.2007 г. е прогласен за нищожен с описаното по-горе съдебно решение, т.е.
същият няма вещно-прехвърлително действие и купувачът не е придобил 1/4 ид.ч.
от наследството на починалия Ц. М.К., респ. 1/4 ид.ч. от процесния недвижим
имот, т.е. липсва съсобственост между ищеца и ответника.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с
което предявеният иск за делба бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото и на основание чл.9 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален
кодекс, въззиваемата страна следва да заплати по сметка на СРС сумата от 50,00
лв. и по сметка на СГС сумата от 25,00 лв., представляващи държавна такса.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение от 25.01.2013 г., постановено по
гр.д. №54769/2019 г. по описа на СРС, ГО, 68 състав, и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.М.М., ЕГН **********,
адрес: ***, срещу П.В.К., ЕГН **********, адрес: ***, иск за допускане
до делба на основание чл.34 ал.1 ЗС на следния недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ
№68, находящ се в гр. София, жк. „***********ет.8, състоящ се от една стая,
кухня и обслужващи помещения, със ЗП от 46,26 кв.м., при съседи: изток-двор,
запад-стълбище, север-ап. №67, юг-ап. №69, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №68 с
полезна площ от 2,41 кв.м., при съседи: изток-мазе №67, запад-мазе №69,
север-коридор, юг-двор, заедно с 0,977% ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото – държавна земя, представляваща втора зона.
ОСЪЖДА Т.М.М., ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати на основание чл.9
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс, по сметка на
СРС сумата от 50,00 лв. и по сметка на СГС сумата от 25,00 лв.,
представляващи държавна такса.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.