О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
гр. София, 03.12.2020
г.
Софийски градски съд,
ГО, IV-Г
въззивен състав, в закрито заседание на трети декември през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЙОАНА
ГЕНЖОВА
2. мл. с. ИРИНА СТОЕВА
като разгледа
докладваното от младши съдия Стоева в.гр.д. № 10439 по описа за 2020 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано е по въззивна жалба с
вх. № 5065564/03.06.2020 г., подадена от ответника по първоинстанционното
производство Й.Г.Х. срещу Решение № 77006/27.04.2020 г., постановено по гр.д. №
61824 по описа за 2018 г. на СРС, II ГО, 75-ти състав в частта, с която са уважени
исковите претенции на ищеца „Т.С.“ ЕАД спрямо въззивника-ответник.
Видно от стр. 3 от
мотивите на постановеното първоинстанционно решение съдът е стигнал до
заключението, че исковете за заплащане на цената за потребената топлинна
енергия спрямо двамата ответници, претендирана при разделна отговорност в квоти
по ½, следва да бъдат уважени само за общата сумата от 741,82 лева, тъй
като за периода от 09.01.2015 г. до 12.06.2015 г. не е имало годно СТИ в
системата за измерване на топлинна енергия в АС и измерената енергия в този
период е отчетена с по-голяма грешка от допустимата. С оглед на това съдът е
приел, че за разликата до предявения размер от 1172,13 лева исковете за
потребената топлинна енергия спрямо двамата ответници следва да се отхвърлят като
неоснователни. Съдът е стигнал и до извод, че следва изцяло да се отхвърлят
претенциите с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата. Въпреки това, в
диспозитива на решението е признато за установено, че ответникът Й.Г.Х. дължи
сумата от 370,91 лева (припадащата му се ½ от общата сума 741,82 лева)
за целия период, посочен в исковата молба – от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., без
да е изключен периодът от 09.01.2015 г. до 12.06.2015 г., като отхвърлителен
диспозитив има само за претендиранта сума за заплащане на обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата.
Доколкото въззивният
съд приема, че произнасянето на първоинстанционния съд по въпроса за допускане
на поправка на очевидна фактическа грешка съобразно правилото на чл. 247 от ГПК
логически и процесуално предхожда осъществяването на въззивния контрол, съдът
намира, че делото е било преждевременно изпратено на СГС. Предвид
гореизложеното настоящият състав намира, че делото следва върнато на
първоинстанционния съд за служебна преценка за провеждане на производство по
поправка на очевидна фактическа грешка (чл. 247 от ГПК), а въззивно
производство следва да бъде прекратено. След извършване на дължимите от
районния съд процесуални действия делото следва да бъде изпратено на настоящия
съдебен състав за разглеждане и произнасяне по постъпилата въззивна жалба.
Предвид изложеното,
съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството
по в.гр.д. № 10439 по описа за 2020 г. на СГС, ГО, IV-Г въззивен състав.
ВРЪЩА
делото
на СРС, II ГО,
75-ти състав за преценка относно провеждане на процедура по чл. 247 от ГПК за
поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 77006/27.04.2020 г.,
постановено по гр.д. № 61824 по описа за 2018 г. на СРС, II ГО, 75-ти състав, съобразно
мотивите на настоящото определение.
ДЕЛОТО
ДА БЪДЕ ВЪРНАТО на настоящия съдебен
състав за разглеждане и произнасяне по постъпилата въззивна жалба след
приключване на процедурата по произнасяне по чл. 247 от ГПК.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.