Р Е Ш Е Н И Е №596/4.10.2018г.
гр. Ямбол, 04.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на осемнадесети септември
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря С. М. като разгледа
докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 770/
Подадена
е искова молба от И.Т.К. ***, против ТП на НОИ-гр. Я., в която се твърди, че
ищцата е работила в ОУ „***”-с.П. по трудов договор, на длъжност „***“ през
периода 01.07.1983 г.-16.08.1983 г., периода от 01.09.1984 г. до 01.01.1986 г.
и от 01.04.1986 г. до 26.05.1986 г. Дейността на работодателя е прекратена, без
да е налице негов правоприемник. На ответника не са предадени за съхранение
документи, съдържащи данни за този период, нито ведомостите и др. документи се намират
в Кметство-с.В., съхраняващо ведомости, в които фигурира името на ищцата, за
периода 01.01.1986 г.-31.03.1986 г., който с оглед на това е изключен от
исковата претенция. Заплатите на *** са били заплащани от Община В., където са
се изпращали ведомостите. Ищцата е работила на пълен работен ден с месечно
възнаграждение, заедно с посоченото за свидетел лице. Поради изложеното иска да
бъде приет за установен по отношение на ответника трудовият й стаж в посочените
периоди.
В
с.з. искът се поддържа от ищцата. Пледира за присъждане на разноските.
В срока за отговор ответникът оспорва
иска като неоснователен, т.к. ищцата не представя годни писмени доказателства
относно претендирания трудов стаж, а гласните счита за недопустими. Процесуалния
представител в с.з. пледира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът
като прецени доказателствата и съобрази закона приема от фактическа страна следното:
От Удостоверение № *** г. от
директора на ТП на НОИ-гр.Я., издадено в уверение на това, че разплащателните
ведомости и трудовоправните документи на ОУ „***”-с.П., общ.С. не са приети в
ТП, се установява, че в архивното стопанство липсват писмени данни за
претендирания стаж.
По делото е представено копие от
трудова книжка № *** на ищцата, както и оригиналът й, в която на стр.12 и 13 се
съдържа запис първо за съществувало в периода 01.12.1983 г.-01.09.1984 г.
трудово правоотношение в ОК на ДКМС-Я., а след това в най-долната графа - запис
за процесния стаж в ОУ „***”-с.П. като ***, за периода 01.07.1983
г.-16.08.1983 г.. Становището на ищцата, заявено в съдебно заседание на
29.05.2018 г., е, че последното записване е направено след 01.09.1984 г. На
стр. 14 и 15 от книжката, на първия ред е записан стаж за периода от 01.09.1984
г. до 26.05.1986 г. в същото училище като ***. От заключението по графологичната експертиза се установява, че поправката на
датата 26.05.1986 г. е направена от същото лице, изготвило останалия текст-
директора на училището С. П., чийто почерк е познат и на разпитаните по делото
свидетели А.З. (работил като *** в ОУ в периода 01.09.1981 г.-31.08.1989 г.,
видно от копието на стр.12 от трудовата му книжка) и П.И. *** от 11.03.1983 г.,
съгласно писмо вх.№ *** г. на кмета на Община С. до пълномощника на ищцата).
Съгласно Удостоверение № *** г.,
издадено от Кметство-с.В., и писмо вх.№ *** г. на кмета на Община С. до
пълномощника на ищцата, в Кметство-с.В., във ведомостите, са налице данни за
положен стаж от ищцата, извън процесния, за периода
01.01.1986 г.-31.03.1986 г. като *** в ЦДГ-с.П..
От показанията на свидетеля З., с които ищцата е
работила заедно, се установява, че е била *** към училището в с.П., на
полудневна програма. Свидетелят сочи приблизително периода от
Съгласно писмо вх.№ *** г. на кмета на Община С. до
пълномощника на ищцата, училището
е закрито през
Въз основа на горното съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание
чл. 3, ал.1 вр. чл.1 ал.1 т.3 от ЗУТОССР.
Допустимостта на иска се основава на представеното удостоверение, че
разплащателните ведомости и трудовоправните документи на закритото ОУ не са
приети в ТП, което обуславя правния интерес за предявяването му. Удостоверените
обстоятелства са аналогични на липсата на писмени данни за претендирания стаж,
каквато формулировка съдържа законът в чл. 5 ал.2 от ЗУТОССР.
По същество искът е частично основателен.
Ответникът възразява, че свидетелските
показания са недопустими, тъй като не са налице писмени доказателства, които
установяват вероятността на трудовия стаж. В чл.6 ал.1 са въведени изискванията
тези доказателства да изхождат от предприятието, където е работил ищецът и да
са издадени по време на полагане на стажа. В ал.2 от ЗУТОССР са изброени
примерно писмените доказателства, между които в т.5 фигурира трудова книжка.
В случая за първия исков период 01.07.1983 г.-16.08.1983 г. не е представено надлежно писмено доказателство, което да е издадено по време
на полагане на стажа, доколкото вписването в последния ред на стр.12 и 13 от трудовата книжка се предхожда от запис за
по-късен период при друг работодетел. Самата
ищца признава, че записването е извършено след 01.09.1984 г. –след полагане на
стажа. Т.е. свидетелските показания са недопустими за този исков период. Други
доказателства, освен обсъдените, за този стаж няма. Поради това съдът счита, че
не е проведено пълно доказване на твърдените факти за този период и страната
следва да понесе тежестта от недоказването-съдът да ги приеме за неосъществили
се.
За останалия претендиран
стаж съдът приема следното:
Според Тълкувателно решение №
59/01.06.1962 г. на ОСГК на ВС, приложимо и след приемането на ЗУТОССР съгласно
актуалната практика на ВКС (напр. Решение № 401/22.02.2016 г. по гр.д.№
228/2015 г., ІV г.о. по чл. 290 от ГПК), преценката, която следва да се прави
на писмените доказателства, следва да бъде конкретна за всеки отделен случай,
като се изхожда единствено от това дали установяват вероятността на
претендирания стаж или не. В случая ищцата е представила трудовата си книжка.
Ответникът излага доводи за нередовност на вписванията в нея, доколкото в
нарушение на чл.6 ал.1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж при
прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж не
е записана с цифри и думи, липсват подписи на главния счетоводител и
работодателя и печата му. Действително в трудовата книжка липсва удостоверяване
по изисквания от наредбата начин на продължителността на стажа, с оглед на
което не е могла да послужи като документ за пенсионирате на ищцата, което пък
обуславя правния интерес да установява стажа по съдебен ред. В т.8 от ППВС 8-63
(от 26.06.1963 г.), явяващо се задължителна съдебна практика, е прието, че
необходима предпоставка за предявяване на иск за установяване на трудов стаж е
липсата на писмени доказателства, годни да установят същия в производството по
отпускане на пенсия. Съгласно Тълкувателно решение №2/06.06.2015 г. на ОСГК на
ВКС, при
липса на официални удостоверителни документи за установяване на трудовия стаж
на лицата, единствено приложим и допустим е исковият ред по специалния закон.
Т.е спорът може да бъде разрешен само по съдебен ред. В горецитираното Тълкувателно
решение№ 59/01.06.1962 г., т.2, ВС също приема, че когато е налице документ,
годен да установи трудовия стаж, като обхваща целия период от време, което се
претендира за трудов стаж, за ищеца ще липсва правен интерес за установяването
му по съдебен ред. Поради това писменото доказателство, което се изисква в
съдебното производство, може да се отнася само до отделни моменти на трудовото
правоотношение и със своето съдържание да прави стажа само вероятен.
В случая трудовата книжка на ищцата
със своето съдържание прави претендирания стаж само вероятен. Установи се по
делото -от графологичната експертиза и гласните
доказателства, че поправката на крайната дата на стажа в училището е извършена
от същото лице, което е автор на останалия текст- директора на ОУ. Т.е. налице
е яснота относно крайния момент на полагане на стажа. Ако трудовата книжка с
оглед на поправката, нанесена без отбелязване на автора й, не би могла да
послужи като доказателство в пенсионно производство, в съдебното с помощта на
вещо лице съдът преценя доказателствената й сила по реда на чл.178 ал.2 от ГПК-
с оглед на всички обстоятелства по делото. Свидетелските показания са
допустими, тъй като е налице писмено доказателство, изготвено от работодателя
по време на полагане на стажа, което установява вероятността на трудовия стаж. Както
се посочи по-горе, това доказателство е сред изрично изброените в чл.6 ал.2 от
ЗУТОССР, а именно посочено е в т.5. Поради наличието на писмено начало, съдът
кредитира свидетелските показания, установяващи мястото и периода на работа,
длъжността на ищеца, работното време и заплащането на труда. Претендираният стаж попада в посочения от гласните
доказателства период от време на полагане на труда от ищцата. Налице са и
писмени доказателства, че свидетелят З. е работил при същия работодател през периода на претендирания стаж.
Освен това е представено Удостоверение № *** г., издадено от Кметство-с.В., че във ведомостите са налице данни за
положен стаж от ищцата за периода 01.01.1986 г.-31.03.1986 г., явяващ се част от общия период, за който в
исковата молба се твърди, че е полаган стаж като *** в ОУ. В Тълкувателно решение № 59/01.06.1962 г. на ОСГК
на ВС, т.7 е прието, че удостоверение образец 30 може да послужи като начало на
писмено доказателство за претендиран последващ трудов
стаж, ако във ведомостите, въз основа на които е издадено, не е посочена датата
на напущането, а ведомостите за това време са загубени или унищожени. Съдът
счита, че представеното удостоверение, обр. УП-3
(издадено въз основа на чл. 40 от НПОС), може да послужи като писмено
доказателство за последващия стаж, доколкото липсват данни във ведомостите, въз
основа на които е издадено, да е посочена дата на напускане на работата.
Поради изложеното искът следва да
бъде уважен за останалия период.
Искането на страните за присъждане
на разноски, съответстващо на Съгласно Тълкувателно решение №2/06.06.2015 г. на
ОСГК на ВКС, следва да се уважи съразмерно на уважената, съответно-отхвърлената
част от иска. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца. Същото е определено по чл.7 ал.1 т.4 от
НМРАВ-300 лв. Не се касае за трудов спор между работник и работодател по смисъла
на чл. 357 от КТ, за който да е приложима т.1 на ал.1 от чл.7 на наредбата.
Освен това основателни са доводите на ищеца в писмената защита, че по делото са
проведени повече от две съдебни заседания по смисъла на чл.7 ал.8 от НМРАВ.
Възнаграждението на юрисконсулта, определено по реда на чл.23 т.4 от НЗПП, също
следва да е минималното- 80 лв., от което следва да се присъди съразмерна част.
Водим
от горното ЯРС
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕН по отношение на ТП на
НОИ-гр. Я.,
трудовия стаж на И.Т.К. ***, ЕГН **********, в ОУ „***”-с.П., обл.Я., на длъжност „***“, през
периода от 01.09.1984 г. до 01.01.1986 г. и от 01.04.1986
г. до 26.05.1986 г., а искът в останалата му част -за периода 01.07.1983 г.-16.08.1983 г.- като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
ТП на НОИ-гр.
Я., ул.”Г.С.Раковски” № 9 да заплати на И.Т.К. ***, ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 264,48 лв.
ОСЪЖДА
И.Т.К. ***,
ЕГН ********** да заплати на ТП на
НОИ-гр. Я., ул.”Г.С.Раковски” № 9 юрисконсултско
възнаграждение в размер на 26,67 лв.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: