РЕШЕНИЕ
№ 609
гр. гр. Хасково, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседА.е на трети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Галя В. Ангелова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20215640102158 по описа за 2021 година
Предявени са от „Водоснабдяване и Канализация – Варна“ ООД против
В. Т. Б., от гр.Хасково, искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че в качеството си на В и К оператор
съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, предодставял ВиК услуги на ответника за имот на
адрес: ********************, който в качеството на потребител ги
получавал и ползвани на посочения адрес, а ползваниите на този адрес услуги
се отчитании по партида с абонатен номер 1122641. Съгласно чл.5, т.6 от ОУ
потребителите били длъжни да заплащат ползваниите услуги в срок, което
ответникът не бил правил, а съгласно чл.33, ал.2 от ОУ потребителите били
длъжни да ги заплатят в срок от 30 дни след датата на фактуриране, след
изтичане на който срок изпадали в забава. Налице били незаплатени
задължения по партидата на ответника с абонатен номер 1122641 за сума в
общ размер на 849,48 лева, представляваща сбор от главници за реално
доставени и отчетени чрез електронен карнет ВиК услуги на горепосочения
адрес за периода от 24.08.2017г. до 10.03.2021г., както и за сума в общ размер
1
на 119,27 лева, представляваща сбор от обезщетения за забава за периода от
23.11.2017г. до 08.04.2021г., подробно описА. в табличен вид в исковата
молба. Тъй като ответникът не заплатил посочените задължения, ищецът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до
РС-Хасково и възоснова на него било образувано Ч.гр.д. № 960/2021г., по
което съдът издал заповед за изпълнение. На 25.08.2021г. ищецът бил
уведомен, че на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК може да предяви иск за
вземането си. Сочи се, че към настоящия момент ответникът не бил оспорил
чрез писмено възражение горепосочените вземания в нормативно
регламентирания срок по чл.40, ал.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ.
Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника, че в качеството си на потребител на В и К услуги,
които се отчитани по партида с абонатен номер 1122641, дължи на ищеца
сумите, присъдени в заповедното производство по Ч.гр.д. № 960/2021г. по
описа на Районен съд-Хасково, а именно: сума в общ размер на 849,48лв.,
представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за
периода от 24.08.2017г. до 10.03.2021г. на адрес: ********************;
сума в общ размер на 119,27лв., представляваща сбор от обезщетения за
забава върху тези главници за периода от 23.11.2017г. до 08.04.2021г.; както и
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението в съда-12.04.2021г. до окончателното им изплащане. Претендира
направените съдебни разноски в заповедното и в настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
назначения на ответника особен представител, с който оспорва иска като
неоснователен и недоказан по размер. На първо място, от приложените по
делото материали не ставало ясно дали ответникът имал качеството на
ползваниел или на собственик и това навеждало на извод, че между страните
липсвала облигационноправна връзка, а били приложени ОУ на ищеца, който
не доказал наличието на такива. На второ място, не ставало ясно дали
претендираните от ищеца количества вода били действително консумирана от
ответника, дали е имало монтиран водомер, дали действително потребяваните
количества вода били отчитани ежемесечно или на три месеца от инкасатор
на дружеството или са начислявани служебно по реда на чл.49, респ.- на
чл.28, ал.8, т.1 от ОУ. Не било ясно и дали бил спазен определения в Наредба
№4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
2
за ползвание на водоснабдителните и канализационни системи ред и
правилно ли са били фактурирА. потребените количества вода. За горните
обстоятелства не можело да се направи обоснован извод, тъй като не били
представени записванията по карнетите за процесния период, нито
счетоводни документи, поради което се оспорва представената от ищеца
справка за недобора, с твърдение, че направените в нея записвА.я били
неистински. Оспорва се и редовността на воденото счетоводство на ищеца.
Предвид изложеното, се иска съдът да постанови решение, с което да
отхвърли иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ВиК оператор „ВиК - Варна“ ООД, като в чл.5, т.6 е
предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваниите ВиК
услуги съгласно чл. 33, ал. 2, а именно в 30-дневен срок след датата на
фактуриране. Според чл.44 от Общите условия при неизпълнение на това
задължение в срока, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение за
забава в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от първия
ден след настъпването на падежа до деня на постъпване на дължимата сума
по сметка на оператора.
Съдът приема за безспорно установен факта, че ответникът В. Т. Б. е
собственик на процесния имот, находящ се в ********************, видно
от Справка № 390368/06.04.2021г. чрез отдалечен достъп по данни за
физическо/юридическо лице за вписвания, отбелязвания и заличавания в
Служба по вписванията – Варна от 01.01.1993г. до 06.04.2021г. по персонална
партида № 358201 на лицето В. Т. Б.. Казаното обуславя извода, че
ответникът е потребител на ВиК услуги, като за имота е открита партида с
номер 1122641.
От материалите, съдържащи се в Ч. гр. д. № 960/2021г. по описа на
Районен съд - Хасково, приложено като доказателство по настоящото
производство, се установява, че възоснова на заявление с вх. №
1497/10.05.2021г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед за
изпълнение № 99/11.05.2021г. за процесните суми, ведно със законната лихва
върху главницата от 12.04.2021г. до окончателното й изплащане, както и
3
направените в производството разноски, от които 25 лева за заплащане на
държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е
била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което
заявителят е предявил иск за установяване на вземанията си в едномесечен
срок от съобщението за това.
По искане на ищеца съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна
експертиза с вещо лице К. Р., чиито заключения /основно и допълнително/
възприема като компетентно и обективно изготвени. От същите се
установява, че размерът на общия сбор на месечните задължения за главница
за ползвани В и К услуги по партида с абонатен номер 1122641 на В. Т. Б., по
процесните фактури, възлиза на сумата от 849.48 лева, за периода от
24.08.2017г. до 10.03.2021г.. Размерът на лихвата за забава върху всяко едно
от установените месечни задължения за ползвани В и К услуги, за периода от
23.11.2017г. до 08.04.2021г. възлиза на сумата от 119.27 лева. Вещото лице е
посочило, че видно от предоставената от „В и К - Варна“ електронна справка
относно отчитанието на ползваниите от ответника В и К услуги показанията
на водомера са, както следва: - за отчетен период 24.08.2017г. – 24.10.2017г.
показанията на водомера, отразени по ф-ра № **********/24.10.2017г., са:
старо – 147, ново – 168, изразходвА. 21 куб.м.; - за отчетен период
22.07.2021г. – 10.03.2021г. показанията на водомера, отразени по ф-ра №
**********/17.03.2021г. са: старо – 410, ново – 419, изразходвА. 9 куб.м.; - за
отчетен период 10.03.2021г. – 12.04.2021г. показанията на водомера, отразени
по ф-ра № **********/14.04.2021г., са: старо – 419, ново – 435, изразходвА.
16 куб.м. Вещото лице е дало заключение също, че видно от представените
документи няма извършено плащане по фактурите, подробно описА. в
табличен вид в заключението, по номера и дати на издаването им.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до
следните правни изводи:
Предмет на делото са предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, които са процесуално допустими,
доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно производство
срещу длъжник в едномесечния срок от уведомяването му, че заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
4
Разгледани по същество, исковете се явяват основателни по следните
съображения:
От събраните по делото писмени доказателства по несъмнен начин се
установява, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение. Неговата правна регламентация се намира в Закона за
водите, Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползвание на ВиК системи и Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор «ВиК -
Варна» ООД. Съобразно чл.8, ал.3 от Наредбата, Общите условия влизат в
сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник или в
случая от 11.08.2006г. В чл.8, ал.4 от Наредбата и в чл.71, ал.2 от Общите
условия е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането им в сила
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат във ВиК
оператора заявление, в което да предложат различни условия, но в настоящия
случай няма такива данни. В тази връзка следва да се има предвид и че според
чл.293, ал.1 от Търговския закон за действителността на търговска сделка,
каквато е налице между страните по настоящия спор, е необходима писмена
или друга форма само в случаите, предвидени в закон, а в цитираните по –
горе нормативни актове не се съдържа такова изискване. Съществуването на
това правоотношение между страните по делото съдът приема за установено в
случая чрез издадените фактури. По силата на така възникналото договорно
правоотношение ищецът в качеството си на оператор, предоставящ услугите
водоснабдяване и/или канализация, е бил задължен да доставя вода за
питейно-битови нужди, а ответникът като потребител е следвало именно да
заплаща отчетеното количество вода в 30 дневен срок след датата на
фактуриране на дължимата сума. Няма спор между страните по отношение на
цените, по които е следвало да бъдат заплатени предоставените услуги. На
въпроса дали ответникът е потребил посочените количества вода за
процесния период, чиято стойност съответства на издадените от ищеца
фактури, според настоящия съдебен състав следва да се даде положителен
отговор. Редът и начинът на измерване и отчитание на количествата питейна
вода и на количествата отведени и пречистени отпадни води са уредени от
разпоредбите на глава ІІІ на ОУ и на глава VІ от Наредбата. В случая обаче
реда по чл.23, ал.4 от ОУ е неприложим, тъй като е ползвани електронен
карнет, т.е. отчитанието не става с присъствието на потребителя, който с
5
подписа си удостоверява показанията. Видно от представения по делото Опис
на отчети на абонат 1122641 е, че за процесния имот е извършван както
реален отчет, така също абонатът е правил и самоотчет. От друга страна, по
делото не са ангажирани доказателства за неправилно отчитание на водомера,
респективно същият да е бил повреден, което да е довело да невярно
фактуриране на количествата потребена вода, а и няма данни ответникът да се
е възползвани от правото си, което му дават ОУ, да оспори начислените
количества вода. претендираните вземания на ищеца се установяват и от
заключението на вещото лице, което кореспондира на посочените и обсъдени
по-горе писмени доказателства. Ето защо, съдът приема, че в полза на ищеца
се е породило правото му да получи дължимата сума за ползваниите от
ответника ВиК услуги, респ. задължението на последния да я плати.
Следователно, ищецът е установил при условията на главно и пълно
доказване обстоятелствата, на които се основава претенцията му по чл.79,
ал.1 от ЗЗД за плащане на сумата от 849.48 лева за периода от 24.08.2017г. до
10.03.2021г. В тежест на ответника бе да установи, че я е заплатил, но той не
ангажира никакви доказателства в тази насока. Нещо повече, от
заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза става ясно, че
по описА.те в исковата молба фактури не са извършвани плащания по
главниците.
Предвид основателността на главния иск, следва да се уважи и
претенцията за заплащане на обезщетение за забава върху сумата от 849.48
лева за периода от 23.11.2017г. до 08.04.2021г. Тя има акцесорен характер по
отношение на главното задължение и присъждането й зависи от неговата
съдба, а по делото се установява, че такова се дължи. Действително в чл.40,
ал.1, изр. 2 от Наредбата, и в чл.44, вр. чл.33, ал.2 от ОУ изрично е
предвидено, че при неизпълнение на задължението за плащане на
изразходваното количество вода в определените срокове, в случая 30 дни
след датата на фактуриране, се дължи законна лихва по чл.86 от ЗЗД, считано
от първия ден след настъпване на падежа до изплащането й, чийто размер
възлиза на сумата от 119.27 лева за периода от 23.11.2017г. до 08.04.2021г.
Предвид изложеното съдът намира, че исковете по чл.422, ал.1 от ГПК,
вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъдат уважени в пълния
предявен размер от 849.48 лева за главница и 119.27 лева за лихва за забава.
6
Съгласно т.12 на на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк.
д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда специалните
установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното
производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил
процесните суми. Ето защо, следва да бъде ангажирана отговорността му за
сторените от ищеца разноски по Ч. гр. д. № 960/2021г. по описа на Районен
съд – Хасково. От представените по него писмени доказателства се
установява, че те са действително направени и възлизат на 75 лева за платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и
своевременно искане за разноски и по настоящото производство, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК на същия следва да се присъдят такива в размер
общо на 825 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, по отношение на В. Т. Б., ЕГН **********, от
**********, Област Хасково, съществуването на вземания на
„Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление - гр.Варна, ул.“Прилеп“ № 33, спрямо него за следните
суми: 849.48 лева за главница, представляваща неизплатена стойност на
предоставени ВиК услуги до имот, находящ се на адрес:*****************, с
партида № 1122641, за периода от 24.08.2017г. до 10.03.2021г., и 119.27 лева,
представляваща обезщетение за забава върху нея за периода от 23.11.2017г.
до 08.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
12.04.2021г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед
7
№ 99/11.05.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
Ч.гр.д. № 960/2021г. по описа на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА В. Т. Б., ЕГН **********, от **********, Област Хасково,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация - Варна” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
- гр.Варна, ул.“Прилеп“ № 33, сумата от 900 лева, от която 825 лева,
представляваща направени разноски по настоящото дело и 75 лева,
представляваща направени разноски по Ч. гр. д. № 960/2021г. по описа на
Районен съд – Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен
съд – Хасково:/п/ не
се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
8