РЕШЕНИЕ
№ 378
гр. ****, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет
и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20213100502798 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 39818/26.10.2021г. депозирана от Д. П. Д., с
ЕГН **********, чрез адв. Д.Я., срещу решение № 1287/09.10.2021г., постановено по гр.
дело № 5240/2021 г. по описа на ВРС, XI състав, с което е уважен предявения от ищеца
„Електроразпределение Север” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. ********** срещу ответника Д.Д., иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за
признаване за установено в отношенията между страните, че въззивникът дължи на
„Електроразпределение Север” АД, сумата от 5396,42 лв., представляваща главница за
незаплатена ел. енергия за периода от 21.04.2019г. до 19.07.2019г., за обект с аб. № ******, с
адрес гр. ********, с кл. № ******, за което е издадена фактура № *******, както и сумата
от 783,98 лв., представляваща мораторна лихва за забава, изчислена върху главницата, за
периода от 06.08.2019г. до 05.02.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението в съда – 17.02.2021г. до окончателното изплащане, за
които суми е издадена заповед № 261357/18.02.2021г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2296/2021г. по описа на ВРС, XI с-в, коригирана с
разпореждане № 272166/14.04.2021г., на осн. чл. 422 от ГПК.
В жалбата е изразено становище за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното решение. Счита се, че е налице противоречие между основанието, за което е
издадена процесната заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и депозирания установителен
иск. Излага се твърдение за липса на облигационна връзка между страните. Твърди се, че
моментът от който може да се приеме, че е възникнала облигационна връзка между
страните, е след датата на съставяне на констативния протокол и много след периода, за
който се претендира заплащане на ел. енергия. Излага се още, че не е спазена действащата
нормативна уредба и по-конкретно ЗЕ и ПИКЕЕ. В заключение се твърди, че поради липса
на доказателства за виновно поведение на потребителя, последиците от установеното
неправомерно въздействие върху средството за техническо измерване, следва да са в тежест
1
на въззиваемата страна. Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната му част
и постановяване на друго, с което да се отхвърлят предявените искове.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.422
от ГПК от „Енерго- Про Продажби” АД срещу Д. П. ДР. за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 5396,42 лв.,
представляваща главница за незаплатена ел.енергия за периода от 21.04.2019г. до
19.07.2019г., за обект с аб. № *******, адрес: гр.****** , с кл.№ *******, за което е издадена
фактура № ********г., сумата от 783,98 лв., представляваща мораторна лихва за забава,
изчислена върху главницата, за периода от падежа на фактура № **********/24.07.2019г. до
05.02.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението в съда - 17.02.2021г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
заповед № 261357/18.2.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 2296/2021г. по описа на РС – ****, XI-ти състав, коригирана с разпореждане №
272166/14.04.2021г.
В исковата молба се излага, че страните са съконтрагенти по договор за доставка на
ел. енергия, по който ищецът е изправна страна, като и че корекционната процедура е
извършена съобразно ПИКЕЕ /30.04.2019г./, поради установено неправемерно
присъединяване къмм електроразпределитената мрежа.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на иска. Оспорва качеството си на потребител, като твърди,
че най-ранния момент ок който е възникнала облигационна връзка между страните е датата
на подаване на заявление за достъп и пренос на ел. енергия от 02.10.2019г., която дата
следва тази на проверката. Оспорва валидността на извършената корекция, тъй като счита,
че протоколът за проверка е подипсан от свидетел, който не е присъствал на проверката от
самото начало. Намира също, че ищцовото дружество не е изпълнило задължението по
чл.42, ал.5 и чл.33 от ПИКЕЕ
С обжалваното решение предявения положителен установителен иск е уважен.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.д. № 2296/2021г. по описа на ВРС е видно издаването на
заповед за изпълнение № 261357/18.2.2021г., с е разпоредено Д. П. ДР., ЕГН **********, с
адрес: гр****** да заплати на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК: ****** със
седалище и адрес гр.*******, сумата в размер на 5396,42 лв., представляваща главница за
незаплатена ел.енергия за периода от 21.04.2019г. до 19.07.2019г. , за обект с абонатен номер
№ ******** адрес: гр.*******, за което е издадена фактура *******, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
17.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението, сумата в размер 783,98 лв.,
представляваща мораторна лихва, изчислена по фактура ********., за периода от падежа на
същата до 05.02.2021г., както и сумата от 123,61 лева, представляваща заплатена по делото
държавна такса и сумата от 50,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена редовно на длъжника, който е оспорил своевременно същата, което
обстоятелство е обусловило правния интерес на кредитора за предявяване на специалния
установителен иск, по арг. от чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.
От представения по делото констативен протокол № 1301656/19.07.2019г. се
установява, че на същата дата длъжностни лица на „Електроразпределение Север” АД са
извършили техническа проверка на измервателната система в обекта на ответницата,
находящ се в гр.****, м-ст Голяма могила, с кл. № ******* и аб. № ******. При проверката
е установено наличието на извършено неправомерно присъединение към
електроразпределителната мрежа, осъществено чрез кабел тип СВТ Зх16+10мм2 към
захранващия кабел за касетата САВТЗх25+16мм2 преди СТИ посредством токови клеми и
2
от там подземно влиза в имота на абоната и захранва ел.инсталацията. Измерен е моментен
товар и е заключено, че по този начин консумираната ел.енергия не преминава през СТИ, не
се измерва от него и не се заплаща. Служителите на „ЕРП Север” АД са предприели
технически мерки за отстраняване на нередността по измервателната система, като е
демонтиран неправомерно присъединен проводник. Констативният протокол е съставен и
подписан от трима служители на „ЕРП Север” АД, както и от един свидетел. По искане на
ищцовото дружество е издадено съдебно удостоверение на "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
сЕВЕР" АД,със седалище и адрес на управление: гр.******* - ищец по гр.д.№ 5240/2021г.
по описа на ВРС, 11 състав, по силата на което да се снабди с друго такова от Дирекция
„Национална система 112" - гр. ******* към Министерство на вътрешните работи, от което
да е видно подадени ли са сигнали от служители на „Електроразпределение Север" АД за
изпращане на полицейски екипи на адрес гр.****, м-ст „Голяма Могила", къща, от дата
19.07.2019г.
Видно от справка № 54127_4FC9 за корекция при неизмерване, неправилно и/или
неточно измерване на електрическа енергия относно констативен протокол №
1301656/19.07.2019г., е одобрено да се начисли допълнително количество ел.енергия общо в
размер на 27241 кВтч за периода от 21.04.2019г. до 19.07.2019г., от които от 21.04.2019г. до
30.06.2019г. - 21490,28 KWh и от 01.07.2019г. до 19.07.2019г. - 5750,92 KWh, от 01.07.2019
до 15.04.2020г. 7180 KWh. Посочено е, че корекцията е извършена в съответствие с чл.50,
ал.2 и ал. 3 от ПИКЕЕ.
Представена е актуална справка за потреблението на ответницата през последните
12/24/36 месеца.
Представена е фактура № **********/24.07.2019г. за начисляване на сумата от
5396,42 лв. от ищцовото дружество, представляваща незаплатена от ответницата потребена
електрическа енергия за процесния обект на потребление с кл. № **** и аб. № **** за
периода от 21.04.2019г. до 19.07.2019г. и със срок на плащане – 05.08.2019г.
Представено е уведомително писмо от „Електроразпределение Север" АД за
уведомяване на ответницата за извършената проверка на измервателната система на
процесния обект с клиентски номер **** и абонатен номер ****, ведно с копие на
съставения констативен протокол № 1301656/19.07.2019г. и за дължимост на сумата в
размер на 5396,42 лв. по фактура №******** Приложена е обратна разписка за изпращане
на уведомлението до ответницата, от която е видно, че същото не е връчено на ответницата.
Представено е актуално извлечение за фактури и плащания на ищеца с клиентски №
****, от което е видно, че процесната фактура не е заплатена от ответницата.
Видно от приетия по делото констативен протокол за монтаж на СТИ №
1301875/02.02.2018г., в процесния обект на потребление е подменено СТИ, с посочени
показания на дневна тарифа – 1 квтч и нощна тарифа – 0 квтч.
Приобщено по делото е заявление № 5228203/02.10.2019г. до „Електроразпределение
Север” АД, с което ответницата Д.Д. заявява желанието си за предоставяне на услугите
достъп и пренос на електрическа енергия на обект, находящ се в гр. **************/ с
идентификатор № ********, придобит от ответницата по силата на догово, обективиран в
нотариален акт, вписан в Служба по вписванията гр.********* с вх.рег.№
15088/14.06.2018г. Видно от договор с изх. № ПУПРОК-0983-ДПРОК-0650/20.03.2019г. за
присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа за
присъединяване на ниско напрежение, сключен между „ЕРП Север” АД и Д.Д. за
присъединяване към електроразпределителната мрежа на ищцовото дружеснво на обект-
жилищна сграда еднофамилна, в гр. В*********“ с идентификатор № ***********.
Съгласно заключението на вещото лице ********** м. по проведената съдебно-
техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът намира за обективно и
обосновано, процесният електромер е от одобрен тип, същият е еднофазен, двойнотарифен,
статичен. Вписан е в държавния регистър на одобрени СТИ. Метрологичната му проверка е
от 2017г. Към 19.07.2019г процесното СТИ е било в метрологична годност, която е шест
3
години. Вещото лице посочва, че в конкретния случай, съгласно констатациите на КП №
1301656 от 19.07.2019г на "ЕРП-Север"АД, се касае за трифазно самоприсъединяване, а СТИ
е монофазен електромер и не е в състояние да отчита тази енергия. Това е
самоприсъединяване към разпределителната мрежа без СТИ. При така описаната схема на
ел. присъединяване няма никакво отчитане на ел. енергията, получена по процесния кабел от
абоната. Вещото лице намира, че извършените изчисления по справка №541274 от
22.07.2019г на „ЕРП-Север“ са математически точни, а приложената методика е съгласно
чл.50 ал.2 и ал.З от ПИКЕЕ. Количеството ел. енергия, определено по изчислителна
методика за период от 90 дни е възможно доставимо, предвид ползваната формула. Приетата
пропускателна способност на кабел СВТ Зх16+20кв.мм - 115А се намалява два пъти и това
предопределя доставимостта на изчислителната корекция. В проведеното по делото открито
съдебно заседание вещото лице изрично уточнява, че присъединяването към
електроразпределителната мрежа чрез кабел тип СВТ 3х16+10, който е свързан със
захранващия кабел на касетата, с оглед на това, че абонатът е битов и ползва монофазен ток,
а присъединяването с този въпросен кабел 16+10 е всъщност към трифазния ток, означава,
че абонатът вече ползва трифазен ток по този кабел, т.к. кабелът директно влиза в абоната и
захранва инсталацията. Предвид горното, по този кабел изобщо не може да бъде отчитана
ел.енергия, т.к. електромерът не е включен там, освен това въпросният кабел е свързан към
трифазната мрежа и на практика технически няма как да се отчита електроенергията дори и
по едната фаза.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
За уважаването на предявения положителен установителен иск е необходимо ищецът
да докаже факта, от който произтича вземането му, а ответникът - възраженията си срещу
вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е фактите, които
изключват, унищожават или погасяват спорното право.
Основателността на предявения иск е предпоставена от наличието на валидна
облигационна връзка между страните с предмет продажба на ел. енергия. Съобразно чл.4,
ал.1 от действащите към момента на извършване на корекционната процедура ОУ на ДПЕЕ
на ищцовото дружество, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо
лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната
мрежа на „Електроразпределение Север” АД, което ползва електрическа енергия за
домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД.
В конкретния случай от съвкупната преценка на събраните писмени доказателства
безспорно се установява, че от 14.06.2018г. ответницата е собственик на недвижимия имот,
в който е монтирано провереното СТИ. Ето защо, същата има качеството на потребител на
електрическа енергия за битови нужди по смисъла на цитираната по-горе разпоредба и е
материално легитимирана да отговаря по предявения срещу нея иск.
В разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е предвидена възможността за извършване
на корекция за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в
схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или
устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ, но при спазване на определени правила, чието приемане е
от компетенцията на ДКЕВР /чл. 83, ал. 2 от ЗЕ/. Следователно, правото на ищеца да
изчислява и коригира пренесената ел. енергия е обусловено от установяване на
неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно
4
присъединяване към електропреносната мрежа.
Съобразно изготвените констативен протокол и заключението на вещото лице, по
несъмнен начин се налага извод, че в случая се касае за неправомерно присъединяване към
електроразпределителната мрежа, довело до неотчитане на консумирана ел. енергия.
Служебното начисляване на допълнителни количества електрическа енергия по партидата
на въззивника е извършено по реда на обнародваните в ДВ бр. 35/30.04.2019г. Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 04.05.2019г., доколкото
процесната техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 19.07.2019г.
Същите са издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение на КЕВР по т. 1 от
Протокол № 67/24.04.2019г./, в съответствие с предвиденото в чл. 83 ал. 1 т. 6, вр. ал. 2 от
ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи
принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно
измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21 ал. 1 т. 3 от
ЗЕ, вр. чл. 2 ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила по правната си същност са подзаконов
нормативен акт, който е задължителен за страните.
Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ в случаите, когато при
метрологичната проверка се установи промяна в схемата на свързване, водеща до
неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия,
операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода
от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно
измерване. Преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната
способност на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на клиента със
съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.
От събраните доказателства по делото се установи, че начислената сума по
корекцията е съобразено с методологията на чл. 50, ал.2 ПИКЕЕ, както и че количеството ел.
енергия по корекцията е доставимо. Периодът на корекцията също отговаря на
изискванията, доколкотото липсват данни за последната извършена проверка, то той
обхваща периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерването.
Операторът е съставил констативен протокол за извършената проверка при спазване
на процедурата, разписана в ПИКЕЕ. Същият отговаря на изискванията на чл.49 от ПИКЕЕ
и е годен да удостовери фактите, отразени в него и е подписан от представителите на
оператора и от един свидетел. В нормативната база липсва изискване за физическото
присъствие на свидетеля от началото на проверката на СТИ, в какъвто смисъл е
инвокираното въззивно оплакване.
Посочената установеност по делото обосновава извод за наличието законно
основание на въззиваемата страна да извърши корекция на сметката на въззивника,
съобразно с действащите към датата на проверката ПИКЕЕ. Ето защо, предявеният иск се
явява основателен и следва да се отхвърли. Съвпадащите правни изводи на двете съдебни
инстанции налагат потвърждаване на обжалваното решение.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивницата
следва да заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред настоящата инстанция,
които представляват 768 лв. с ДДС заплатено адвокатско възнаграждение. Срещу
последното процесуалният представител на въззивницата е релевирал възражение за
прекомерност, което съдът преценява като неоснователно, доколкото същото е определено в
минимален размер, изчислено по правилата на Наредба № 1/2004г.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1287/09.10.2021г., постановено по гр. дело №
5240/2021 г. по описа на ВРС, XI състав, с което е прието за установено съществуването на
вземане на „Електроразпределение Север” АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. ********** от Д. П. ДР., ЕГН ********** от гр. **** за сумата от 5396,42
лв., представляваща главница за незаплатена ел. енергия за периода от 21.04.2019г. до
19.07.2019г., за обект с аб. № ****, с адрес гр. ***********, с кл. № **********, за което е
издадена фактура № **********., както и за сумата от 783,98 лв., представляваща мораторна
лихва за забава, изчислена върху главницата, за периода от 06.08.2019г. до 05.02.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда –
17.02.2021г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед №
261357/18.02.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
2296/2021г. по описа на ВРС, XI с-в, коригирана с разпореждане № 272166/14.04.2021г., на
осн. чл. 422 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. П. ДР., ЕГН ********** от гр. ************да заплати на
„Електроразпределение Север” АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
гр. ************сумата от 768 лв. /седемстотин шестдесет и осем лева/ с вкл. ДДС,
представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6