Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    

Номер  90                               Година 2016, 31.Х                           гр.Пещера                     

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Пещерският районен съд                                             наказателен състав

На трети октомври                                                       Година 2016

В публичното заседание в следния състав:

                                                                             Председател: Камен Гатев

Секретар: С.П.

 

като разгледа докладваното от районния съдия Гатев н.а.х.д. №153 по описа на Съда  за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С жалбата си срещу Наказателно постановление №059/20.05.2016 г. на Началник отдел „Рибарство и контрол - Южна България" Пловдив, към Главна дирекция „Рибарство и контрол" при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, жалбоподателят В.И.П. , ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. С.М.  твърди следното:

В законоустановения срок обжалвам пред Вас горепосоченото наказателно постановление като незаконосъобразно и издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, които Ви представям в следващото изложение.

На датата 10.05.2016г., доверителят ми е излезнал на разходка за гъби в района на Язовир Батак. Същият се е разхождал в близост под обиколния на язовира път, когато следобяд към него са се приближили служители на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/. Същите са извършили проверка на доверителя ми, както и проверка на автомобила, с който същият се е придвижвал, като при проверката не са установени забранени за притежание вещи. Проверяващите са му поискали риболовен билет, като същият не им е показал такъв поради това, че не е извършвал риболов, което е видно и от мястото на проверката, което е непосредствено до обиколния път и далече от самата чаша на водосбора на язовира. В хода на проверката проверяващите не са му поискали личната карта, тъй като същият не я е носел в себе си и след като му е извършена проверка, П. им е заявил, че си тръгва, сторил е същото като не е използвал обидни думи.

 В момента на извършване на проверката, както е отбелязано в НП, в 16.05 часа на доверителят ми не е съставян акт за установяване на административно нарушение /АУАН/. Такъв акт също така не е могло да бъде издаден, тъй като проверяващите не са имали индивидуалните белези на П. идентифициращи го като физическо лице. След като П. си тръгва същият не е търсен от служители на ИАРА, за да му бъдат искани обяснения или да му бъде съставян АУАН, поради което същият се изненадва, когато на 30.05.2016г., получава издадено процесното НП.

Същото НП е незаконосъобразно, тъй като от една страна липсва осъществен от доверителя ми състав на административно деяние от обективна и субективна страна, а от друга в хода на проведеното административно - наказателно производство са допуснати съществени процесуални нарушения опорочаващи самата процедура и същевременно ограничаващи правото на защита на доверителя ми.

При издаването на АУАН с № А 0002902 / 10.05.2016г. е съставен в нарушение на нормата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН, защото доверителят ми по някакъв неясен начин е станал известен на проверяващите като физическо лице с индивидуализиращи го данни, но въпреки това същият не е търсен на адреса му в град Ракитово, както и не е поканен по никакъв начин от проверяващите да му бъде съставен АУАН за извършената проверка на инкриминираната дата. В тази връзка неправилно административно - наказващият орган е отразил в процесното НП, че преди издаването му същият е взел в предвид „дадените от лицето обяснения в съставения АУАН", тъй като доверителят ми не е присъствал при съставянето на АУАН, който е съставен при горепосоченото нарушение в негово отсъствие и поради тази причина не е имал възможност да даде каквито и да са обяснения в съставения АУАН. Също така в хода на процедурата по издаването на процесния АУАН е нарушена и процедурата на чл. 43, ал.5 от ЗАНН, регламентираща задълженията на актосъставителя да връчи препис от акта. Във връзка с предходните нарушения доверителят ми е бил лишен и от правото на защита и възможността да участва в образуваното срещу него административно наказателно производство самото му начало, като е лишен и от правото му да подаде възражение по смисъла на чл. 44, ал.1 от ЗАНН в законустановения срок.

Последното нарушение свързано с издадения АУАН е по отношение на компетентността на актосъставителя да издава такива. За да бъде законосъобразен съставения АУАН то същият следва да бъде издаден в предписаната от закона форма, срок, компетентен издател, които изисквания са кумулативно дадени и липсата на което и да е от тях обуславя незаконосъобразността на волеизявлението на властническият орган, материализирано като началния етап на административно наказателно производство инициирано чрез съставения АУАН.

В настоящата хипотеза е нарушена личната компетентност на издателя на обжалваният АУАН, тъй като посочената като съставител на процесния АУАН Н.Х. не е упълномощена да съставя такива по Закона за рибарството и аквакултурите, като единствено лица упълномощени от Министъра на земеделието и храните имат право да съставят актове по ЗРА, по аргумент от чл. 91, ал.1 от ЗРА.

Следващите допуснати процесуални нарушения са във връзка с издаването на процесното НП. Видно от същото е налице разминаване на словесното описание и цифровото посочване на нарушените норми, което е нарушение на нормите на чл. 57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН.

Това е така защото словесното описание на вмененото на доверителя ми нарушение се изразява в посочването на извършването на административни деяния в условията на съвкупност, докато при цифровото посочване на законната разпоредба се сочи за нарушена нормата на чл. 32ал.І от ЗРА, което нарушение е субсумирано от законодателя като самостоятелна правна норма за поведение, което несъобразяване е невъзможно да бъде извършено в условията на реална или идеална съвкупност. Изложеното разминаване представлява процесуално нарушение, нарушаващо правото на защита на доверителя ми в процеса.

Въпреки горното, ако се предположи, въпреки недопустимостта за предположения в административно - наказателното производство, че доверителят ми следва да отговаря единствено за нарушение на нормата на чл. 32ал.І от ЗРА, то отново сме в хипотеза на липса на извършено административно нарушение и на допуснато процесуално нарушение.  Същата норма им препращащ характер и за да бъде нарушена същата то следва да бъде посочено и извършеното нарушение на нормата към която е препращането. В случая административното деяние е за забрана на улов на риба през периода на нейното размножаване, като сроковете за отделните видове риби е посочен в Приложение № 1 към ЗРА. В същото приложение изчерпателно са изброени видовете риба и периодите на тяхното размножаване, през които е забранено да се извършва риболов на такива видове. Видно от същото там липсва изрично посочване на вида риба „сребриста каракуда" каквато се сочи от административно наказващият орган /АНО/ за уловена.

Непосочването на период на забрана за улов на такава риба в соченото Приложение №1 навежда на два възможни извода, двата сочещи на липса на обективна страна на инкриминираното административно деяние като първото е че в ихтиологията няма позната риба с наименование „сребриста каракуда" или пък при обратната хипотеза ако съществува такъв вид риба то за същата няма забрана за улов през сочените времеви периоди. На следващо място в соченото приложение, в точка Г са посочени и различни периоди на забрана, в зависимост от надморската височина на рибно стопанския обект и след като АНО не е посочил надморската височина на Язовир „Батак" той е препятствал правото на защита на доверителя ми и не може да се установи дали към датата на сочената проверка е била налице забрана, тъй като забраната е различна като период за различните надморски височини на водните обекти.

Всички тези допуснати пропуски в издаденото НП - не посочен период на забрана за улов, не посочването на надморската височина на водния обект са процесуални нарушения на нормата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в съставеното НП липсва пълно описание на извършеното нарушение, както и на обстоятелствата, при които е извършено.

В случай, че приемете за неоснователни възраженията за липсата на компетентност на издателя на процесният АУАН, за липсата на обективна и субективна на административното деяние и за допуснати съществени процесуални нарушения то моля след преценка на доказателствата да приемете, че се касае за наличието на маловажен случай и моля да приложите разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

След съвкупната преценка на всички обстоятелства, при които е била осъществена деятелността от страна на доверителя ми, които са в основата на преценката за степента на обществената опасност на деянието смятам, че е налице хипотезата на чл. 11 от ЗАНН във връзка с чл.9 ал.2 от НК. За това дали деянието, което макар и да осъществява формално признаците на предвиденото в закона нарушение не е престъпно следва да се изхожда от неговата малозначителност. Тя е в зависимост от обществената му опасност която може да не е налице или да е явно незначителна. В тази връзка ако счетете, че макар и да са изконсумирани признаците от състава на нарушената административно наказателна норма то при преценката на тези обстоятелства се налага извода за явната малозначителност на това деяние, което изключва неговата обществена опасност дори и формално да осъществява неговите признаци.

Следва да се има предвид и липсата на друга реализирана противообщественост от В.П. по Закона за рибарството и аквакултурите, като това административно нарушение е извършено за първи път от негова страна. Преценката на обществената опасност на конкретното деяние и деец за неговата явна незначителност следва да се направи на базата на горните обстоятелства, отнасящи се до увреждането или застрашаването на обществените отношения обект на конкретната защита. Въпреки, че евентуално би могла да е реализирана с деянието обществена опасност по степен след анализа на тези обстоятелства тя е явно незначителна и не може да застраши или засегне обществените отношения в такава степен която закона изисква за да придобие то качеството на административно нарушение.

Не са налице и двете характеристики на нарушението каквито са обществената опасност на деянието и дееца и затова в случая следва да доведе до извод за ненаказуемостта на доверителя ми като административен, деец дори и при формалното осъществяване на признаците на състава на съответната административно наказателна норма. При тази хипотеза доверителят ми е следвало да бъде предупреден по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. От осъществяването на посоченото нарушение не са настъпили и никакви вредни последици и не било възможно да настъпят такива поради което моля да отмените издаденото НП на това основание.

На последно място, при отхвърляне на приложението на чл. 28 от ЗАНН, считаме че неправилно е определен размера на санкцията в рамките на предвидения в закона максимум, като административно - наказващият орган не е отчел в пълна степен и взаимовръзка тежестта на нарушението, на нарушителя, на смекчаващите вината обстоятелства както и отегчаващите такива, поради което незаконосъобразно е определена санкция в максималния предвиден размер 2000 лева, с което е нарушена разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН. Анализът на изложената ситуация сочещ на превес на смекчаващи вината обстоятелства и липсата на отегчаващи такива сочи, че административното наказание би следвало да е в неговия минимум и в тази връзка моля да намалите наложената на доверителя ми санкция в минималния предвиден размер в чл. 70ал.І  от ЗРА - 1500 лева.

Предвид на изложеното и след разглеждането на делото по същество Моля на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН да отмените наложеното наказание, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез адв. М..

В съдебно заседание се явява лично Началник отдел „Рибарство и контрол - Южна България" Пловдив, към Главна дирекция „Рибарство и контрол" при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, който счита, че издаденото постановление следва да бъде потвърдено.

Районният съд, като се запозна с оплакванията,изложени в жалбата и след като прецени събраните по делото доказателства,по отделно и в съвкупност, взе предвид  следното:

На жалбоподателя В.П.   е съставен от актосъставителя Н.Х., на длъжност главен инспектор в отдел „Рибарство и контрол - Южна България"  , АУАН №0002902/10.05.2016г. за това, че на същата дата в 16.05ч.  на яз.Батак, в местността „Кинаджийски залив“ извършва любителски риболов с един брой въдица в работно положение, със закачен за нея мрежен уред тип „парашут“, в който има един брой уловена риба сребриста каракуда, с тегло 1.5 кг., по време на забрана за улов на риба през периода на размножаването и, издадена със Заповед РД 09-217/15.04.2016г.  от Министъра на земеделието и храните, като  по този начин нарушава разпоредбата на  чл.32ал.І ЗРА. Посочено е още, че нарушителят използва нецензурни думи и е избягал от мястото на проверката.

Актът е подписан от актосъставителя Н.Х. и свидетелите С.Л. и Г.Л..Липсва подпис на нарушител, на свидетели при отказ на нарушителя да подпише акта , както и липсват данни за връчване на акта, съставен в отсъствие на нарушителя.

Въз основа на посочения Акт е издадено обжалваното Наказателно постановление №059/20.05.2016г.  , с което на В.П. е наложена глоба в размер на 3000лв., на основание чл.70ал.І  ЗРА, за нарушение на чл.32ал.І   ЗРА.

По делото бяха разпитани свидетелите Х., Л. и Л., като след съвкупна преценка на свидетелските показания, от фактическа стара Съдът възприе следата обстановка:

На 10.05.2016г. около 16ч. свидетелите Х., Л. и Л., служители на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури извършвали проверка на яз.Батак, в местността „Кинаджийски залив.Тримата се придвижвали със служебен автомобил, като видели човек в близост до язовира с въдица в ръка, а нагоре от човека имало спрял лек автомобил. Свидетелите Х., Л. и Л. се придвижили по пътя  по посока човекът с въдицата, който в едни момент оставил въдицата и отишъл в намиращи се наблизо храсти.Тримата свидетели Х., Л. и Л. слезли от автомобила си , отишли до човека в храстите и му задали няколко въпроса.Човекът отговорил неохотно, че въдицата е негова, знае, че в момента риболова е забранен, както и казал, че няма риболовен билет.Проверяващите поискали документ за самоличност, при което човекът се насочил към намиращият се наблизо лек автомобил, за да си вземе личната карта.През това време свидетелите Л. и Л. отишли до язовира, като св.Л. навил макарата на въдицата и установил, че на нея има закачен уред тип „парашут“, а вътре имало уловена  риба – каракуда, с видимо тегло около 1.5кг.Междувременно проверяваното лице, вместо да даде личната си карта се качил на автомобила си и  псувайки по адрес  на проверяващите отпътувал с автомобила.Служителите на ИАРА обаче видели номера на автомобила и св.Л.  обадил в полицейския участък в гр.Батак, в резултата на което се установил собственика на автомобила – жалбоподателят П..След като последният вече бил напуснал мястото на проверка, св.Х. съставила процесния АУАН в негово отсъствие, въз основа на данните, получени от полицията. Освен това проверяващите познавали жалбоподателя и от по-рано, във връзка с други  съставяни му от тях актове.

Тази фактическа обстановка Съдът възприе при съвкупна преценка показанията на Х., Л. и Л..Съдът кредитира изцяло показанията на тримата свидетели, тъй като са последователни, логични   и непротиворечиви.

При възприетите фактически обстоятелтва,  Съдът от правна страна приема следното:

Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН. Жалбата е процесуално допустима,тъй като е подадена от легитимирано лице в срока по чл.59ал.ІІ ЗАНН.

По същество Съдът счита жалбата за основателна, по следните съображения:

Съдът намира за основателни част от  доводите на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения – относно връчване на процесния АУАН с № А 0002902 / 10.05.2016г.

Установи се, че на практика актът е съставен в отсъствие на нарушителя, но оттам  насетне не е направен никакъв опит за предявяване и подписване от нарушителя, съобразно чл.43ал.І , ІІ или ал.ІV ЗАНН.Липсват данни наказващият орган да е изпращал акта за връчване чрез общински администрация или друга служба. Така е опорочена цялата последвала процедура – нарушителят не е могъл да се запознае с вмененото му нарушение, евентуално да направи възражения и да посочи доказателства – чл.44ал.І ЗАНН.

При така установеното съществено процесуално нарушение е ненужно да се обсъждат наведените други такива или въпросите по същество.

 

 

Воден от горното и на основане чл.63ал.І ЗАНН Пещерският районен съд

Р Е Ш И :

 

Отменя   Наказателно постановление №059/20.05.2016 г. на Началник отдел „Рибарство и контрол - Южна България" Пловдив, към Главна дирекция „Рибарство и контрол" при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което на  В.И.П. , ЕГН ********** *** е наложена глоба в размер на 3000лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Пазарджишкия административен  съд в 14 дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

 

Районен съдия: