СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на трети декември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
мл. съдия
МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Нина Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №
7508 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 569066 от 22.12.2018 г. по гр. д. № 72589/2016 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 46 състав, е признато за установено, че П.С.Й.,
ЕГН **********, не дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК********, сумата от 19 110,41 лв., начислена към 12.12.2016 г. за
доставена топлинна енергия за имот с аб. № 298804 (ап. № 32, находящ се в гр.
София, ж.к. „********) за периода м. октомври 2007 г. - м. октомври 2016 г., от
които главница в размер на 13 017,46 лв. и мораторна лихва в размер на 6 092,96
лв.
С решението „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на П.С.Й., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1 872,54 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна
жалба от „Т.С.“ ЕАД, в която са развити съображения за незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт. Отправено е искане първоинстанционното решение да
бъде отменено, а исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло. Въззивникът твърди, че районният
съд неправилно е приел, че ищецът не е потребител на топлинна енергия. Сочи, че
ищецът е съсобственик на процесния имот, поради което няма право да претендира
недължимост на цялото вземане. Поддържа, че районният съд не му е указал изрично,
че уважава доказателственото му искане за издаване на съдебни удостоверения. Претендира
разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от П.С.Й., в който жалбата се оспорва и се моли да бъде
оставена без уважение. Твърди, че в тежест на ответника е било да докаже, че
ищецът е потребител на топлинна енергия, което не е сторил. Сочи, че от писмо
от Столична община се установява, че по отношение на процесния имот няма
извършена сделка от ищеца, а от трето лице – Л.А.Ж.-Й.. Поддържа, че с доклада
по делото съдът е уважил искането на ответника за издаване на съдебни
удостоверения, но последният не е проявил процесуална активност. Претендира
разноски.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно.
По допустимостта на обжалваното решение съдът намира следното:
Предметът на делото е
спорното материално субективно право - претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано
чрез основанието и петитума на иска. Правната квалификация на спорното право се
определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато в нарушение
на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който
не е бил сезиран или когато е определил предмета на делото въз основа на
обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава решението е
процесуално недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание.
В конкретния случай с исковата
молба ищецът е изложил твърдения, че не дължи на ответника сумата от 19 110,41
лв., защото не е потребител на топлинна енергия, а при условията на
евентуалност и поради погасяването по давност на претендираните от ответника
вземания, т.е. ищецът е предявил отрицателен установителен иск за недължимост
на вземане в размер на 19 110,41 лв. С доклада по делото и с
първоинстанционното решение районният съд е приел, че са предявени отрицателни
установителни искове за недължимост на вземанията за главница и лихва поради
липса на облигационна връзка и при условията на евентуалност отрицателни
установителни искове за недължимост на вземанията поради погасяване по давност.
За отрицателния установителен иск
следва да се посочи, че правото, което е негов предмет се отрича без оглед на
конкретно правопораждащо го основание, а с оглед на всички възможни до
приключване на устните състезания основания, понеже основанието като индивидуализиращ
белег при този иск е ирелевантно. Доколкото оспорването на вземането с
правоизключващо възражение не представлява самостоятелен иск, въззивният съд,
който следи и служебно за недопустимост на решението в обжалваната част, счита,
че решението като постановено по недопустим иск следва да бъде обезсилено.
При въведени множество твърдения
на ищеца в исковата молба не е налице обективно съединяване на искове, а един
единствен иск, с предмет претендираното от ответника извънсъдебно субективно
право. Обстоятелството, че ищецът твърди недължимост на вземането на повече от
едно основание не променя факта, че е предявен един иск. Ето защо и доколкото първоинстанционният
съд е произнесъл по иск, с който не е бил сезиран, обжалваното решение се явява
недопустимо.
По изложените съображения и
на основание чл. 270, ал. 3 ГПК обжалваното решение следва да се обезсили
изцяло, като делото следва да се върне на СРС за ново разглеждане от друг
съдебен състав по предявения от ищеца иск, съобразно заявените в исковата молба
фактически твърдения.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
Решение № 569066 от 22.12.2018 г. по гр. д. № 72589/2016 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 46 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.