МОТИВИ: Срещу подсъдимия С.С.М. ***
са предявени обвинения по чл. 195, ал. 1 т. 7, във вр. с
чл.194, ал.1 във вр. с чл. 28 ал. 1,във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК и чл. 206, ал.1
във връзка с чл. 26 ал. 1 от НК.
Предаден е на съд за
това, че в периода от 10.04.2019 г. до 20.04.2019 г. в гр. Севлиево и с. с.Аобщ.
Севлиево, действайки при условията на продължавано престъпление и при условията
на повторност, в немаловажен случай, на два пъти отнел чужди движими вещи от
владението на собствениците им, без тяхно съгласие и с намерение противозаконно
да ги присвои, както следва:
- За времето от 23:00ч,
на 10.04.2019 г. до 03:00 часа на 11.04.2019г. в гр. Севлиево, отнел мобилен
апарат марка „Lenovo", модел А536 и велосипед марка „Drag" , двете на
обща стойност 150,00 лева от владението на Д.С.А. ***, без нейно съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвои;
- На неустановена дата
през периода 15.04.2019 г. - 20.04.2019 г., в с. с.А., общ. Севлиево, отнел
чужда движима вещ - камина на твърдо гориво марка ,,Прити-К1" на стойност
120,00 лева от владението на С.А.И. ***, без нейно съгласие и с намерение
противозаконно да я присвои, всичко вещи на общата стойност в размер на 270,00
лева, и за това, че
в периода от 10.04.2019
г. до 17.04.2019 г. в с. Градница общ. Севлиево и в гр. Севлиево, действайки
при условията на продължавано престъпление на два пъти противозаконно присвоил
чужди движими вещи на обща стойност 280 лева, които владеел, както следва:
- на 10.04.2019 г. в с.
Градница, общ. Севлиево, противозаконно присвоил чужда движима вещ, която
владеел - мобилен телефон марка „Huawei" модел „V 6" - 2018 г. на
стойност 120,00 лева, собственост на Н.Н.Д. *** и
- на 17.04.2019 г. в гр. Севлиево, противозаконно присвоил чужда движима
вещ, която владеел - мобилен телефон марка „Samsung" модел „Galаху
А5" на стойност 160,00 лв, собственост на А.Ж.С..
Производството е по Глава ХХVІІ от НПК.
Прокурорът поддържа предявените обвинения.
В съдебно заседание, в хода на
разпоредителното заседание, защитникът на подсъдимия и той самият заявиха, че
правят искане делото да бъде разгледано по реда на съкратеното съдебно
следствие. Подсъдимият М. заяви, че е получил препис от обвинителния акт и че
разбира обвинението. Съдът счете, че искането следва да бъде уважено и след
като разясни на М. разпоредбата на чл. 372, ал.1 от НПК пристъпи към
предварителното му изслушване на
основание чл. 371, т. 2 от НПК. При изслушването той признава вината си,
признава изцяло фактите, които са изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, и заявява, че е съгласен да не се събират доказателства за
тези факти.
От направените самопризнания на подсъдимия
М., показанията на свидетелите С.И., Д.А., А.С., Н.Д., Р.М., К.Г., А.Д., Д.П.и Д.Ч.,
дадени от тях пред водещия разследването полицай и от останалите доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство и по време на съдебното следствие,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното: Подсъдимият С.С.М. е
роден на ***г***, общ. Севлиево, ул. ***“ № 23. Понастоящем изтърпява наказание
лишаване от свобода в Затвора град Ловеч.
В периода 2017г. – 2020г. М. е
осъждан 5 пъти за извършени престъпления против собствеността и против
правосъдието.
С Определение №
288/10.04.2017г. по НОХД № 7275/2016г. по описа на РС – Пловдив, влязло в сила
на 10.04.2017г. подс. М. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195,
ал.1, т.3 във вр. чл. 194, ал.1 във вр. чл. 18, ал.1 от НК, за което деяние му
било наложено наказание 5 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване било
отложено с 3 годишен изпитателен срок. На основание чл. 59 от НК от така
наложеното наказание било приспаднато времето, през което М. бил задържан под
стража от 14.03.2017г. до 10. 04.2017г.
Подсъдимият С.С.М. нямал
постоянна работа и доходи. За да си набави средства за задоволяване на
ежедневните нужди, решил да извършва престъпления против собствеността.
М. познавал св. Д.С.А.,***. В
началото на месец април 2019г. подс. М. гостувал в дома на св. А.. На 10.04.2019г. вечерта той казал на
св. А., че излиза да се види с приятели, но я помолил да остави входната врата
за дома си отключена, за да може да влезе когато се прибере, без да я буди. Св.
А. се съгласила и легнала да спи, без да заключи.
След като св. А. заспала, подс. М. се върнал
в дома й, влязъл в спалнята и откраднал мобилния й апарат марка „Леново“ модел
„А 536“, с И мей номер 1 : 867322021042957 и И мей № 2 : 867322021042908, който
бил оставен да се зарежда. След това отишъл до навеса, в който св. А.
съхранявала собствения си велосипед марка „Драг“ син на цвят, със сериен номер
BU064A0033, сиво – син на цвят, 26 цола капли и 18 скорости. Подсъдимият М. взел велосипеда и напуснал дома на св. А..
Около 03:00 часа на
11.04.2019г. св. А. се събудила и установила, че й липсва мобилния апарат марка
„Леново“ модел „А 536“. Тогава станала и проверила и за други
липси. Установила, че от навеса до къщата липсва собствения й велосипед марка
„Драг“ син на цвят, със сериен номер BU064A0033, сиво – син на цвят, 26 цола
капли и 18 скорости. След случилото се подс. М. не се върнал повече в дома
й. За установената кражба на вещи св. А. подала сигнал до РУ – МВР град
Севлиево.
Междувременно подс. М.
побързал да продаде откраднатите вещи, собственост на св. А.. Велосипедът марка
„Драг“ продал за сумата от 20,00 лева на св. А.К.Д., а мобилния апарат марка
Леново А 536 продал на св. Д.М.П.за сумата от 40 лева. След като купил мобилния
апарат св. П.установил, че в същия има поставена сим – карта. Въпреки това той
поставил своя сим карта в телефона и го ползвал в продължение на няколко дни.
След това по невнимание счупил дисплея на телефона.
С протокол за доброволно
предаване от 17.04.2019г. св. А.К.Д. предал в РУ – Севлиево велосипед марка
„Драг“, със сериен номер BU064A0033, сиво – син на цвят, 26 цола капли и 18
скорости който бил закупил от подс. М., като за предадената вещ пояснил, че я е закупил от С.М. /Н./ за
сумата от 20,00 лева.
С протокол за доброволно
предаване от 19.04.2019г. св. Д.М.П.предал 1 брой мобилен апарат марка „Леново,
модел А 536“ с И мей номер : 867322021042957 и И мей № 2 : 867322021042908,
черен на цвят със спукан дисплей, 1 брой батерия за мобилен апарат марка
Леново, модел BL 210, сер. № 8SSB19A19867GXSZ54J031B и един брой сим карта с надпис MEDION mobile и сер. № 007605253571, като за предадените
вещи дал обяснение, че ги е закупил за сумата от 40 лева.
С приемо – предавателен
протокол от 27.11.0291г. мл. разследващ полицай Г.върнал на собственика – св. Д.С.А.
- 1 брой мобилен апарат марка „Леново, модел А 536“ с И мей номер :
867322021042957 и И мей № 2 : 867322021042908, черен на цвят със спукан
дисплей, 1 брой батерия за мобилен апарат марка Леново, модел BL 210, сер. №
8SSB19A19867GXSZ54J031B и един брой сим карта с надпис MEDION mobile и сер. №
007605253571, както и велосипед марка „Драг“, със сериен номер BU064A0033, сиво – син на цвят,
26 цола капли и 18 скорости.
Св. С.А.И. живеела с двете си
деца в село с.А., общ. Севлиево, ул. „***“ № 21. В дома си св. И. имала
монтирана камина за отопление на твърдо гориво /дърва и въглища/ марка „Прити
К1“. На 15.04.2019г. св. И. заедно с децата си отишла на гости на майка си в
село Дамяново, общ. Севлиево, където останала до 20.04.2019г. Когато напуснала
дома си в село с.А., общ. Севлиево св. С.И. пропуснала да заключи входната
врата. По това време подсъдимият М. ***. Той знаел, че св. С.И. не е в дома си и решил да се
възползва от отсъствието й и да извърши кражба. В изпълнение на взетото решение
подс. М. отишъл до дома на св. И. и установил, че входната врата е отключена.
След като влязъл безпрепятствено дома й, видял че вътре има камина за
отопление на твърдо гориво марка „Прити К1“, която решил да открадне, след
което да я продаде и по този начин да се снабди с парични средства. Около 22:00 часа на
16.04.2019г. подс. М. отишъл до стоянката на такситата, намираща се в района на Автогара
град Севлиево, където се срещнал с таксиметровия шофьор Д.Ч., от когото преди
няколко дни бил взел на заем сумата от 50 лева. Подс. М. казал на св. Ч., че иска да
го откара до село с.А., общ. Севлиево, за да натовари една камина за продан.
Обещал, че след като продаде камината, ще му върне заета сума пари и ще се издължи за таксиметровата
услуга. Св. Ч. се съгласил и двамата потеглили към село с.А.. Когато
пристигнали подс. М. упътил св. Ч. към дома на св. И. ***. След това влязъл сам в къщата,
от където взел камината на твърдо гориво марка „Прити К1“. След като изнесъл
камината на двора, подс. М. помолил св. Ч. да му помогне да я натоварят в таксито. След това
св. Ч. и М. ***, където разтоварили камината в гаража на св. Ч., където тя
останала в залог, че обв. М. ще плати на св. Ч. дължимата цена за извършената
таксиметрова услуга. На следващия ден подс. М. срещнал св. Р.Х.М. и му предложил да му продаде камината. Св. М. имал нужда
от камина на твърдо гориво и проявил интерес към предложението на подсъдимия. Тогава М.
го завел до гаража на св. Ч. и му показал камината. Св. М. я харесал, макар да
била употребявана и мръсна и я купил за сумата от 50 лева.
На 20.04.2019г. св. И. се
прибрала в дома си и установила, че собствената й камина на твърдо гориво е открадната,
за което подала сигнал до РУ на МВР град Севлиево.
С протокол за доброволно
предаване от 25.04.2019г. св. Р.Х.М. предал един брой камина черна на цвят
марка „Прити К1“, за която сал следните саморъчни обяснения „Камината ми я
продади Н. за 50 лева“.
С Приемо – предавателен
протокол от 28.11.2019г. мл. разследващ полицай М. Г.върнал на св. С.А.И. един
брой камина марка „Прити К1“.
На 10.04.2019г. сутринта подс. М. бил на
гости в дома на св. Н.Н.Д. ***, която била негова братовчедка. Св. Д.
притежавала мобилен апарат марка „Huawei“, модел V6, който била закупила през
2018г. Подсъдимият М. поискал от св. Д. да му даде мобилния си апарат, за да се обади
на родителите си, които били в чужбина. Св. Д. се съгласила и му дала апарата,
за да проведе разговора. След това отишла в другата стая, за да се облече.
Когато излязла отново видяла, че подс. М. си е тръгнал, като е взел
със себе си собствения й мобилен апарат.
След като напуснал дома на св.
Д., подс. М. отишъл в магазин „Фешън стори“ в град Севлиево, в който се
предлагали мобилни апарати и аксесоари за тях. Подс. М. предложил
на продавачката – св. К.В.Г. да продаде мобилен апарат марка „Huawei“, модел V6
/ 2018г. Св. Г. разгледала телефона и установила, че същият е със
счупен дисплей, но работи. Тогава св. Г. поискала от подсъдимия документи
за мобилния апарат и зарядно устройство за него. М. казал, че не ги носи и я
помолил да купи телефона, тъй като спешно му трябвали пари за хляб. Уверил, че
мобилния апарат е негов и обещал да се върне и да й донесе документите за
закупуването му и зарядното устройство. Св. Г. се съгласила и закупила мобилния
апарат от подсъдимия М. за сумата от 80, 00 лева, които му изплатила на ръка. Тъй като се
усъмнила в поведението му и обстоятелството, че апарата не е придружен от
зарядно устройство и документи, тя решила да си запише имената на продавача – С.С.М..
Подсъдимият М. не се върнал повече в магазина и няколко дни по – късно св. Г.
продала мобилния апарат марка „Huawei“, модел V6 / 2018г. на друг клиент на
магазина.
Св. А.Ж.С. бил ученик в ПГ
„Марин Попов“ в град Севлиево. Около 13:30 часа на 17.04.2019г. св. С.
се прибирал от училище към дома си в село Кормянско, общ. Севлиево, докъдето
пътувал с автобус. Докато чакал автобуса св. С. се разхождал в градинката до
Автогара Севлиево. Там срещнал подс. С.С.М. по прякор „Н.“, когато познавал от преди, тъй като
бил работил с баща му. Св. С. притежавал мобилен апарат марка „Samsung“, модел
„Galaxy“ A5, с И – мей № 354607081802600. Подс. М. помолил св. С. да му услужи
с мобилния си апарат, за да може да се обади на свой приятел. Св. С. се
съгласил и дал мобилния си апарат на подс. М.. Последният се отдалечил
от него, за да проведе разговора, след което тръгнал в посока към Професионална
гимназия „И.Бъчваров“ град Севлиево. Св. С. извикал след него да му върне
телефона. Подс. М. обещал да се върне след малко и да му го донесе. След като не
изпълнил обещанието да му върне телефона, св. С. започнал да търси подс. М., като
звънял на мобилния номер, с който ползвал апарата. Първоначално М. приемал
повикванията на св. С. и обещавал да му върне апарата, но в последствие
повикванията му били отхвърлени и апарата бил изключен. След това подс. М. ***. Там
продал мобилния апарат, собственост на св. С., в заложна къща. В последствие
мобилния апарат бил купен от клиент на заложната къща - Н.А.. Последния
използвал апарата със собствената си сим – карта, след което го предоставил за
ползване на приятелката си – И.Д., която по невнимание го счупила.
С приемо – предавателен
протокол от 25.02.2020г. И.Д. предала на инспектор И.П.от 06 РУ – Пловдив един
брой панел от мобилен апарат марка „Samsung“, с неустановен модел и фабричен
номер, със счупен дисплей, без батерия и без заден капак.
От заключението на извършената
съдебно – оценъчна експертиза се установява, че причинените от престъплението
имуществени вреди на С.А.И. възлизат на 120 лева и са възстановени на
собственичката.
Причинените от престъплението
имуществени вреди на св. Д.С.А. възлизат общо на сумата от 150 лева,
като същите са възстановени.
Причинените от извършеното
престъпление имуществени вреди на св. Н.Н.Д. възлизат на сумата от 120 лева и
не са възстановени.
Причинените в резултат от
извършеното престъпление имуществени вреди на св. А.Ж.С. възлизат на 160, лева
и не са възстановени.
Въз основа на изложените по – горе фактически
обстоятелства съдът прави следните правни изводи:
За деянието
по чл.195, ал. 1 т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1,1 във връзка с „л. 28, ал. 1,
във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК:
Деянието на подсъдимия се доказва по несъмнен начин от
показанията на свидетелите С.И.Д.А., Р.М. и А.Д., които са обяснили
последователно и обстоятелствено всичко, което знаят за извършените кражби от
подс. М..
В подкрепа на обвинението са и приложените по делото
писмени доказателства: Протокол за доброволно предаване – стр. 28; Протокол за
доброволно предаване – стр. 29; Протокол за доброволно предаване – стр. 35 и
Приемно – предавателни протоколи на стр. 123 и 124 от ДП.
По делото безспорно се установи, че подсъдимият М. е
отнел вещи, собственост на свидетелите Д.А. и С.И.. Деянието е извършено на два
пъти при условията на продължавано престъпление. Кражбата е извършена и при
хипотезата на повторност по смисъла на т. 7 на чл. 195, ал. 1 от НК, което се
обуславя от предишното осъждане на М., упоменато по - горе. От субективна
страна подсъдимият М. е извършил описаните по – горе кражби на движими вещи
виновно, при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния
характер на извършените деяния, а именно, че действайки при условията на
продължавано престъпление, на два пъти отнел от владението и без съгласието на
собствениците описаните по – горе вещи, с намерението противозаконно да ги
присвои, предвиждал настъпването на общественоопасните последици от деянията си
и е целял тяхното настъпване.
След преценка на изтъкнатите по – горе фактически
обстоятелства и безспорните доказателствата в полза на обвинението, съдът
намира за установено по безспорен начин, че подс. М., след като в периода от 10.04.2019 г. до 20.04.2019 г. в гр. Севлиево и с. с.Аобщ.
Севлиево, действайки при условията на продължавано престъпление и при условията
на повторност, в немаловажен случай, на два пъти отнел чужди движими вещи от
владението на собствениците им, без тяхно съгласие и с намерение противозаконно
да ги присвои, както следва:
- За времето от 23:00ч,
на 10.04.2019 г. до 03:00 часа на 11.04.2019г. в гр. Севлиево, отнел мобилен
апарат марка „Lenovo", модел А536 и велосипед марка „Drag" , двете на
обща стойност 150,00 лева от владението на Д.С.А. ***, без нейно съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвои;
- На неустановена дата през
периода 15.04.2019 г. - 20.04.2019 г., в с. с.А., общ. Севлиево, отнел чужда
движима вещ - камина на твърдо гориво марка ,,Прити-К1" на стойност 120,00
лева от владението на С.А.И. ***, без нейно съгласие и с намерение
противозаконно да я присвои, всичко вещи на общата стойност в размер на 270,00
лева, както от
обективна страна, така и от субективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл. 195, ал. 1 т. 7, във вр. с чл.194, ал.1 във
вр. с чл. 28 ал. 1,във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.
При
определяне на наказанието за подсъдимия М. за това престъпление съдът отчете
обществената опасност на деянието и подсъдимия, подбудите, както и останалите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
За
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК
се предвижда наказание от една до десет години лишаване от свобода.
Престъплението е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК и е със завишена степен
на обществена опасност предвид динамиката на извършване на подобен род деяния.
При индивидуализация на наказанието съдът отчита наличието на смекчаващи
обстоятелства – признаването на вината; съдействието на подсъдимия за
разкриване на обективната истина в пълнота и възстановяването на отнетите вещи
на пострадалите. Отегчаващо вината обстоятелство е факта, че подсъдимият М. е
осъждан многократно, като повечето осъждания са за престъпления против
собствеността на гражданите. При съвкупната преценка на изложеното, съобразявайки
нормата на чл. 54 от НК, отчитайки вида и тежестта на престъплението, съдът
достигна до извода, че наказанието на подсъдимия, което следва да се определи,
е една година и шест месеца лишаване от свобода. Предвид обстоятелството, че
производството по делото протече по реда на съкратеното съдебно следствие, и
съобразявайки разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК съдът приспадна от така
определеното наказание лишаване от свобода 1/3 и наложи на подсъдимия М.
наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което същият следва да изтърпи при
първоначален ОБЩ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
Съдът
счита, че с наложеното наказание ще се постигнат целите по чл. 36 от НК.
За престъплението по чл. 206, ал. 1
във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК:
Деянието на подсъдимия се доказва по несъмнен начин от
показанията на свидетелите Н.Д., А.С. и К.Г., които са обяснили последователно
и обстоятелствено всичко, което знаят за деянията, извършени от М..
В подкрепа на обвинението са и приложените по делото
приемно – предавателни протоколи.
По делото несъмнено се установи, че на инкриминираните
дати подсъдимият М. на два пъти противозаконно присвоил двата мобилни телефона,
собственост на А.С. и Н.Д.. Деянието е извършено при пряк умисъл на вината,
като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал
е неговите общественоопасни последици, и е искал настъпването им.
След преценка на
изтъкнатите по – горе фактически обстоятелства и безспорните доказателствата в
полза на обвинението, съдът намира за установено по безспорен начин, че подс. С.М.,
след като в периода от 10.04.2019 г. до 17.04.2019 г. в с. Градница общ.
Севлиево и в гр. Севлиево, действайки при условията на продължавано
престъпление на два пъти противозаконно присвоил чужди движими вещи на обща
стойност 280 лева, които владеел, както следва:
- на 10.04.2019 г. в с.
Градница, общ. Севлиево, противозаконно присвоил чужда движима вещ, която
владеел - мобилен телефон марка „Huawei" модел „V 6" - 2018 г. на
стойност 120,00 лева, собственост на Н.Н.Д. *** и
- на 17.04.2019 г. в гр.
Севлиево, противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел - мобилен
телефон марка „Samsung" модел „Galаху А5" на стойност 160,00 лв,
собственост на А.Ж.С., както от
обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъплението
по чл. 206, ал.1 във връзка с чл. 26 ал. 1 от НК.
За
престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК се
предвижда наказание от една до шест години лишаване от свобода. Престъплението
е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК и е със завишена степен на обществена
опасност предвид динамиката на извършване на подобен род деяния. При
индивидуализация на наказанието съдът отчита наличието на смекчаващи
обстоятелства – признаването на вината и съдействието на подсъдимия за
разкриване на обективната истина в пълнота. Отегчаващо вината обстоятелство е
факта, че подсъдимият М. е осъждан многократно, като повечето осъждания са за
престъпления против собствеността на гражданите, както и това, че присвоените
вещи не са върнати на собствениците им. При съвкупната преценка на изложеното,
съобразявайки нормата на чл. 54 от НК, отчитайки вида и тежестта на
престъплението, съдът достигна до извода, че наказанието на подсъдимия, което
следва да се определи е една година и шест месеца лишаване от свобода. Предвид
обстоятелството, че производството по делото протече по реда на съкратеното
съдебно следствие, и съобразявайки разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК съдът
приспадна от така определеното наказание лишаване от свобода 1/3 и наложи на
подсъдимия М. наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което същият следва да
изтърпи при първоначален ОБЩ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
Съдът
счита, че с наложеното наказание ще се постигнат целите по чл. 36 от НК.
След
определяне на наказанията на подсъдимия за всяко едно от двете, извършени от
него престъпления, съдът на основание чл. 23, ал. 1 от НК определи едно общо
наказание от така определените по – горе, като наложи на подсъдимия С.М.
наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което същият следва да изтърпи при
първоначален ОБЩ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
Тъй като настоящото деяние е извършено в
изпитателния срок на Определение, с което е одобрено споразумение за решаване
на делото № 288 от 10.04.2017 година по НОХД № 7275/2016 година по описа на
Пловдивски районен съд, влязло в сила на 10.04.2017 година, съдът на основание
чл. 68, ал. 1 от НК приведе това определение в изпълнение, като постанови
наложеното с него наказание от ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, да се изтърпи от
М. при първоначален ОБЩ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
Подсъдимият С.М. следва да заплати по сметка на ОД на
МВР – Габрово направените в хода на досъдебното производство разноски в размер
на 103,04лв. /сто и три лева и четири стотинки/.
В този смисъл съдът произнесе
присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: