№ 22124
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110128865 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.422 и сл ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 162707/20.05.2024 г. на „З. а. д. А.“ АД („ЗАД
А.“ АД), ЕИК ......, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „СК“ № 2,
представлявано от М. И. и КВ – изпълнителни директори, чрез юрк. ГВ, против СО с адрес:
гр. София, ул. „М.“ № 33, представлявана от кмета ВТ, с която е предявен положителен
установителен иск по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 във вр. чл.45 от и
чл. 86 от ЗЗД за установяване вземане на ищеца от ответника в размер на 527,91 лева,
представляваща регресно вземане по осъществено з. събитие – изплатено з. обезщетение по
застраховка „каско”, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане на вземането, както и вземане в размер на 177,39
лева, представляващо мораторна лихва за забава за периода от 18.03.2021 г. до 18.03.2024 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.04.2024 г. по ч. гр. д.
16122/2024 г. по описа на СРС, 120 състав.
В исковата молба се твърди, че на 21.05.2020 г., около 22:30 часа е настъпило ПТП с
участието на лек автомобил марка „БМВ 518“ с рег. № ............., управляван от В. И., който
при движение по улица „Доброславско шосе“, между село Мрамор и село Доброславци в
попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. В резултат на това са
нанесени имуществени вреди на посочения автомобил, изразяващи се в увредена предна
дясна гума и предна дясна джанта. Към момента на настъпване на произшествието, лекият
автомобил бил застрахован при ищеца със застраховка „Каско МПС и злополуки“ с
комбинирана застрахователна полица № 0306Х0479715/03.06.2019 г. Сочи, че след подадено
1
заявление за изплащане на з. обезщетение в ищцовото д. била образувана щета №
10120030102910, били описани щетите и на собственика на автомобила е изплатена сумата
от 517,91 лева, като били извършени и разходи по ликвидационна дейност в размер на 10
лева. Твърди, че увреждането е настъпило, поради обстоятелството, че целостта на пътната
настилка е била нарушена без да бъде обозначена и обезопасена, което не може да се вмени
във вина на водача на превозното средство. Сочи, че ответната община в качеството си на
собственик на общинските пътища, улиците и булевардите, площадите и обществените
паркинги в селищата, по силата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост, във
вр. с § 7, ал. 1, т. 4 от ПРЗ на ЗМСМА, е длъжна да стопанисва и поддържа в изправност
повереното й имущество и носи отговорност за причинените вреди на трети лица. Счита, че
ответникът има както общо задължение да поддържа собствените си вещо в безопасно и
годно за използване състояние с грижата на добър стопанин, така и специални задължения
по чл. 3, ал. 1 от ЗДвП и чл. 31 от Закона за пътищата – да стопанисва и поддържа в
изправност улиците и общинските пътища, да организира движението така, че да осигури
условия за бързо и сигурно придвижване. Сочи, че е отправена покана до общината за
плащане, но сумата не била възстановена. Моли съда да уважи исковата претенция.
Претендират се разноски по делото.
Ответникът в отговора си на исковата молба, постъпил в срока по чл.131, ал.1 ГПК,
оспорва иска по основание и размер. Счита, че липсват каквито и да било доказателства към
исковата молба за мястото на настъпване на ПТП и наличието на неравност по пътя,
скоростта на движение на автомобила към момента на настъпването и дали тази скорост е
била съобразена с атмосферните условия, със състоянието на пътя и на превозното средство.
Оспорва твърдението, че наличието на дупка на пътя е станало причина за настъпване на
ПТП, като счита, че водачът е изцяло отговорен за настъпване на вредите. Счита, че
застрахователят не е дължал плащане на обезщетение, поради което и същият не е встъпил в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата. Моли съда да отхвърли исковите
претенции. Претендират се разноски по делото.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Ищецът е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК за вземането си, като същото е
уважено и е издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 16122/2024 г. по описа на СРС,
120 състав. Поради постъпило възражение срещу заповедта в законовия срок, съдът е указал
на заявителя възможността за установяване на вземането по исков ред, което и обуславя
правния интерес от водене на настоящото производство.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните
обстоятелството, че ищецът е заплатил з. обезщетение в размер на 517,91 лева и е сторил
ликвидационни разноски за определянето му в размер на 10 лева.
От представените писмени доказателства се установява, че лек автомобил марка
2
„БМВ 518“ с рег. № ............., управляван от В. И. на 21.05.2020 г. около 22.30 часа, при
движение по улица „Доброславско шосе“, между село Мрамор и село Доброславци е
попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. Автомобилът е бил
застрахован при ищцовото д. с комбинирана застрахователна полица за застраховки „Каско“
и „Злополука“, валидна от 05.06.2019 г. до 04.06.2020 г. При настъпилото произшествие
превозното средство е било увредено, както следва: предна дясна гума и предна дясна
джанта. При застрахователя е подадено Заявление за изплащане на обезщетение за вреди на
МПС на 26.05.2020 г., като водачът е декларирал изрично, че при настъпване на
произшествието настилката е била мокра и е било тъмно.
При застрахователят е образувана Щета № 10120030102910 от 28.05.2020 г., извършен
е оглед на автомобила и е заплатила сумата от 517.91 лв. в полза на водача. Вредите са
настъпили в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие.
Представена е и регресна покана относно процесната щета, ведно с писмо до кмета
на СО.
Механизмът на процесното произшествие се установява от писмените документи,
гласните доказателства, събрани чрез разпит на свидетеля И., водач на увредения автомобил,
и от изслушаната САТЕ, която съдът приема като компетентно и обективно изготвена и
неоспорена от страните. Установява се, че на 21.05.2020 г. около 22.30 часа, при движение
между село Мрамор и село Доброславци, автомобилът попаднал в несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно. Свидетелят обяснява, че мястото, където настъпило
произшествието е участък от пътя, след излизане от село Мрамор и минаване през мост и
завой в дясно в посока към село Доброславци, на който участък от пътя имало постоянно
дупки по платното.
Изслушаната експертиза установява, че вредите са в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото произшествие, а стойността, необходима за възстановяване на лекия
автомобил, възлиза на 622.94 лв. по средни пазарни цени към датата на ПТП. Този размер е
по-голям от заплатеното обезщетение за репариране на вредите по автомобила.
Съгласно общите условия за застраховка „Каско на МПС“ на ищцовото д., „Клауза П
– пълно каско“ включва риск „Авария, произлязла от сблъскване на МПС помежду им или с
подвижни и неподвижни предмети“.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съдът намира, че с исковата молба се претендира отговорност на ответника по чл.49
ЗЗД с оглед изложените твърдения, че вредите са настъпили в резултат на противоправното
бездействие на ответника да изпълни задължението си да поддържа пътя, чийто собственик
е той, в необходимото състояние за безопасно преминаване по нея; не се твърди описаните в
исковата молба вреди да са причинени от обективни свойства на вещта, които са без връзка с
виновно поведение на определен субект (съобразно задължителните указания по
тълкуването на закона относно разграничаването на отговорността по чл.49 и 50 ЗЗД, дадени
3
с ППВС №17/1963 г., т.2 и ППВС №4/1975 г., т.3).
Съгласно чл.410, ал.1, т. 3 от КЗ с плащането на з.то обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Предпоставките за уважаване регресната претенция на застрахователя са: 1) з.
правоотношение по договор за имуществена застраховка; 2) в изпълнение на този договор
застрахователят да е изплатил на застрахования з.то обезщетение; 3) отговорност на
ответника за вредите по чл.49 ЗЗД.
Според чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за
уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени
виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на
възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД е необходимо
наличието на следните предпоставки: 1) осъществен фактически състав по чл.45 ЗЗД от
физическо лице–пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда –
имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата,
противоправност и вина; не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили
деянието (така - ППВС№7/1959 г. на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на
възложена работа; 2) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод
извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез
действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него
(така – ППВС № 9/1966 г.).
Когато обаче отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД като възложител се ангажира
не за активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие, съставляващо
неизпълнение на задължение за осъществяване на действие, то очевидно в основанието на
исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите са причинени от лице,
имащо качеството на изпълнител и дали това е станало виновно. В настоящия случай следва
да се установи дали ответникът е имал задължение да поддържа пътя и дали процесните
вреди са в причинна връзка с това неизпълнение.
Ищцовото д. е застраховател по имуществена застраховка „Каско плюс”, валидна към
датата на ПТП, което се установява по делото по безспорен начин. Видно от действащите
между страните Общи условия на „ЗАД А.” по застраховка на моторни превозни средства
(”каско” на МПС, клауза П) отговорността на застрахователя покрива щетите, произлезли от
з. събитие, представляващо авария на пътното транспортно средство при сблъсък с
неподвижен предмет.
Съдът приема за безспорно установено по делото, че е настъпило процесното ПТП,
4
като това е установено от писмените доказателства и от гласните такива. Съдът не приема
възраженията на ответника СО относно съпричиняване от страна на водача на увредения
автомобил, доколкото доказателства в тази насока не са ангажирани и събрани по делото. В
исковата молба и в приложените към нея документи по достатъчно ясен начин е описано
мястото, където е настъпило процесното произшествие, като при настъпване на такива без
пострадали лица или увреждане на чуждо имущество водачът не е задължен да уведомява
органите на КАТ и МВР, поради което и това не е и сторено. Свидетелят установява, че
съответният пътен участък от пътното платно, по което се е движел, е бил в лошо състояние
не само към момента на произшествието, но и към момента на неговия разпит в открито
съдебно заседание, както и че препятствието, в което е пропаднал автомобила, е не е било
нито обезопасено, нито сигнализирано, а в процесния случай с оглед мократа пътна настилка
и това, че събитието се е случило в тъмната част от денонощието, водачът е бил затруднен
да реагира своевременно и да избегне настъпването на з.то събитие, респективно увредата
по лекия автомобил.
Безспорно е също така, че настъпването на процесното произшествие е довело и до
описаните в уведомлението за щета вреди. Налице е причинно-следствена връзка между
събитието и настъпилите от него вреди. Съдът приема за доказан иска по основание и
размер, като следва иска срещу СО да бъде уважен в пълен размер, предвид стойността на
вредите и заплатеното обезщетение. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е безвиновна,
гаранционна и е в тежест на собственика на съответната пътна мрежа, респективно на
възложителя на една дейност.
С оглед на изложеното съдът намира, че са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника по отношение на застрахователя на основание чл. 410, ал. 1 КЗ,
вр. чл. 49 ЗЗД. Доколкото в конкретния случай определената от изслушаната автотехническа
експертиза стойност на повредата по лекия автомобил възлиза на 622.94 лв. по средни
пазарни цени към датата на на стъпване на процесното произшествие, регресната искова
претенция следва да бъде уважена в пълния предявен размер, предвид това, че е искът е в
този размер и това е размерът на заплатеното обезщетение в полза на увреденото лице.
Следва да се присъдят и 10 лв. Направени разноски за ликвидиране на щетата, както и
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК (19.03.2024 г.) до
окончателното й изплащане. Претенцията за лихви върху главницата, считано от 20.07.2020
г. до окончателното плащане. Претендират се и лихви за три години назад, а именно – от
18.03.2021 г. До 18.03.2024 г., като сумата дължимата лихва съдът изчисли чрез електронна
програма за лихви за забава, като същата възлиза на 177.39 лева. Предвид това, че сумата за
лихви, която се претендира е равна на установената сума, следва същата да се присъди в
цялост.
При този изход на спора, само ищецът има право на разноски в двете производства.
Същият е направил такива в заповедното производство в размер на 75 лв. за държавна такса
(25 лв.) и юрисконсултско възнаграждение (50 лв.), а в исковото – 100 лв. за държавна такса,
депозит за свидетел от 50 лв., депозит за САТЕ – 350 лв. и юрисконсулско възнаграждение в
5
размер на 150 лв., определен от съда по реда на чл. 78, ал. 6 от ГПК. Тези разноски следва да
се възложат на ответника с оглед изхода от делото.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните, че СО с адрес: гр.
София, ул. „М.“ № 33, представлявана от кмета ВТ дължи на „З. а. д. А.“ АД („ЗАД А.“ АД),
ЕИК ......, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „СК“ № 2, представлявано от
М. И. и КВ – изпълнителни директори, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл.
49 във вр. чл.45 от и чл. 86 от ЗЗД, сума в размер на 527,91 лв. (петстотин двадесет и седем
лева и деветдесет и една стотинки), представляваща регресно вземане по осъществено з.
събитие – изплатено з. обезщетение по застраховка „каско”, ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК на 19.03.2024 г. до
окончателното плащане на вземането, както и вземане в размер на 177,39 лв. (сто
седемдесет и седем лева и тридесет и девет стотинки), представляващо мораторна лихва за
забава за периода от 18.03.2021 г. до 18.03.2024 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.04.2024 г. по ч. гр. д. № 16122/2024 г. по описа на СРС, 120
състав.
ОСЪЖДА СО с адрес: гр. София, ул. „М.“ № 33, представлявана от кмета ВТ да
заплати на „З. а. д. А.“ АД („ЗАД А.“ АД), ЕИК ......, със седалище и адрес на управление в
гр. София, ул. „СК“ № 2, представлявано от М. И. и КВ – изпълнителни директори, сумата
от 725 лв. (седемстотин двадесет и пет лева) за разноски в исковото и заповедното
производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6