№ 9668
гр. София, 26.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20241110140524 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от А. А. С. против „ЕОС Матрикс“
ЕООД, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на
ответното дружество процесните суми, за които е бил издаден изпълнителен лист от
13.02.2013 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение от 13.02.2013 г. по ч.гр.д. №
3944/2013 г. по описа на СРС, 57 състав, а именно: сумата от 10140 лева,
представляваща главница въз основа на извлечение от счетоводните книги по договор
за потребителски кредит ***** г., сключен между „Юробанк България“ АД и А. С.;
сумата от 289,97 лева, представляваща договорна лихва за периода от 25.05.2012 г. до
22.01.2013 г.; сумата от 7,15 лева, представляваща наказателна лихва за периода от
26.07.2012 г. до 22.01.2013 г. и сумата от 667,48 лева, представляваща разноски по
делото, поради погасяването им по давност.
Ищцата А. А. С. твърди, че по молба от 15.04.2013 г. срещу нея било образувано
и водено изпълнително дело № 1605/2013 г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов, като по
молба на ответното дружество, като на 30.04.2013 г. й била връчена покана за
доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение, въз основа на която бил издаден
изпълнителният лист. На 28.01.2020 г. същото било прекратено на основание чл. 433,
ал. 1, т. 2 и т. 8 ГПК. Твърди, че доколкото първоначалното изпълнително дело било
прекратено поради настъпила към 2015 г. перемпция, то всички изпълнителни
действия след прекратяването следвало да отпаднат с обратна сила. Сочи, че въпреки
че вземанията по изпълнителния лист от 13.02.2013 г. били погасени по давност, срещу
нея било образувано второ изпълнително дело с № 1070/2024 г. по описа на ЧСИ
Стоян Якимов. Твърди, че за периода от 2013 г. до настоящия такъв не били налице
хипотези на спиране и прекъсване на давността, като в тази връзка сочи, че не е
възразила срещу заповедта за незабавно изпълнение от 13.02.2013 г., въз основа на
която бил издаден изпълнителния лист от 13.02.2013 г. Твърди, че по изп. дело №
1
1605/2013 г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов не били налице валидни изпълнителни
действия, които да били годни да прекъснат погасителната давност. В този смисъл се
позовава на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо
предявява настоящия иск. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е подал писмен
отговор, с който оспорва предявения иск. Счита, че в настоящия случай приложимият
давностен срок за вземанията е пет години, като той е започнал да тече от 26.06.2015
г., от когато било обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. и обявено ТР №
2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. Твърди, че новото изпълнително дело № **** по
описа на ЧСИ Стоян Якимов било образувано преди изтичане на установения
давностен срок, като още с молбата за образуването му взискателят поискал
изпълнителни действия за обезпечаване и удовлетворяване на вземанията му, за което
заплатил и съответните такси. Позовава се на ЗМДВИП от 13 март 2020 г., като сочи,
че съгласно § 13 от ЗИДЗЗ сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение ЗМДВИП, продължават да текат след изтичане на 7 дни от обнародването
на този закон в „Държавен вестник“, съответно за периода от 13.03.2020 до 21.05.2020
г. (общо 2 месеца и 8 дни) давностният срок е спрял да тече. Моли съда да отхвърли
иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
По делото не е спорно, а това се установява и от приложения по делото препис на
изп. дело №1605/2023 г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов, рег. №844 и че в полза на
„Юробанк България“ АД бил издаден изпълнителен лист срещу А. А. С. за сумите,
както следва: 10140 лева – главница въз основа на извлечение от счетоводните книги
по договор за потребителски кредит FL-636206/26.04.2012 г., сключен между
„Юробанк България“ АД и А. С., сумата от 289,97 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 25.05.2012 г. до 22.01.2013 г., сумата от 7,15 лева, представляваща
наказателна лихва за периода от 26.07.2012 г. до 22.01.2013 г. и сумата от 667,48 лева,
представляваща разноски по делото въз основа на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №21157/2016 г. по описа на СРС, 68 състав.
С молба от 22.08.2017 г. „Топлофикация София“ ЕАД е поискала образуването на
изпълнително дело срещу Владимир Георгиев Митов въз основа на изпълнителния
лист, издаден по ч.гр.д. №3944/2013 г. по описа на СРС, 57 състав, в резултат на което
е образувано изп. дело №1605/2013 по описа на ЧСИ Якимов, рег. №844. С молбата за
образуване на изпълнителното дело взискателят е възложил на ЧСИ правата по чл. 18
ЗЧСИ.
На 19.04.2013 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника,
която е получена на 25.04.2013 г. лично от А. А. С..
На 19.04.2013 г. за изпратени запорни съобщения за налагане на запор върху
вземанията по банкови сметки на длъжника С. до следните банки: „Банка ДСК“ АД,
„Обединена българска банка“АД, „УниКредит Булбанк“ АД, „Първа инвестиционна
2
банка“ АД и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, получени от банките на 25.04.2013 г.
На 19.04.2013 г. е изпратено и запорно съобщение до Сдружение „Училищно
настоятелство „Паисий Хилендарски“ при Софийска математическа гимназия“ като
работодател.
На 17.05.2013 г. ЧСИ е издал постановление за налагане на възбрана върху
следния имот: масивна едноетажна жилищна сграда, застроена върху 71 кв.м., ведно с
поземлен имот №8750, в който е построена сградата, представляващ УПИ VIII-8750.
На 29.04.2013 г. е изпратено съобщение до Служба по вписванията при Агенция по
вписванията, гр. Пазарджик с искане за вписване на възбраната. Няма данни дали и
кога същата е вписана. Налице е разпореждане от м.06.2013 г. за отмяна на
разпореждането, с което е наложена възбрана върху горепосочения имот.
На 13.08.2015 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника А.
С., получавано от работодателя „Аероспециал 91“ ЕООД.
На 10.03.2016 г. е подадена молба от „Еос Матрикс“ ЕООД с искане за
конституиране като взискател по делото въз основа на сключен с досегашния
взискател „Юробанк България“ ЕООД договор за цесия, въз основа на който „Еос
Матрикс“ ЕООД е придобило вземаният апо процесния изпълнителен лист.
На 26.09.2016 г. до длъжника А. С. е изпратено съобщение, с което същата е
уведомена за насрочен опис и оценка на движими вещи/недвижим имот, като не е
посочена дата на описа.
На 28.01.2020 г. е подадена молба от взискателя по изпълнителното дело да му
бъде върнат оригинала на изпълнителния лист, с който е осъдена А. С. поради
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
На 12.04.2024 г. е подадена молба от „Еос Матрикс“ ЕООД до ЧСИ Стоян Якимов
с искане за образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителния лист,
приложен към молбата (процесния изпълнителен лист). С молбата е направено искане
за извършване на справка в регистъра на БНБ и при установени нови банкови сметки,
да бъде наложен запор върху вземанията по тях.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По предявения иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е
да докаже извършването на действия, спиращи или прекъсващи погасителната давност
за вземането.
Исковият ред за защита по чл. 439 ГПК на длъжника, срещу когото е издадена
заповед за изпълнение, е приложим при позоваване на факти, които са новонастъпили
– след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
В разглеждания случай ищецът основава отрицателния си установителен иск на
3
изтекла давност, която счита, че същата е изтекла през м.март 2018 г., доколкото след
образуване на изпълнителното дело при ЧСИ Стоян Якимов прз 2013 г. не били
извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат давността.
Доколкото процесните вземания са установени с влязла в сила заповед за
изпълнение, по аргумент от чл. 117, ал. 2 ЗЗД давността за установени с влязло в сила
решение вземания е всякога петгодишна. Заповедта за изпълнение замества съдебното
решение като изпълнително основание, но при оспорването от длъжника чрез
възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се
извършва в общия исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е
било подадено в срок, какъвто е и разглежданият случай, заповедта за изпълнение
влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че
съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо,
но следва да се съобрази обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на
установения в нормата на чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен срок, заповедта за
изпълнение влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо.
От приложеното като доказателство по делото изпълнително дело №1605/2013 г.
по описа на Стоян Якимов, се установява, че поканата за доброволно изпълнение,
ведно със заповедта за изпълнение, са връчени лично на длъжника А. С. на 25.04.2013
г., от който момент е започнал да тече двуседмичният срок за подаване на възражение
по чл. 414 ГПК. Такова не е подадено от длъжника, поради което на 10.05.2013 г.
заповедта за изпълнение е влязла в сила.
Според разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно
задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ/, като примерно и неизчерпателно са изброени
изпълнителните действия, прекъсващи давността. Взискателят има задължение със
свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки
изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ,
включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
4
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът
може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още
не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а
не конститутивен характер. Поради това новата давност започва да тече не от датата
на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на
предприемането от страна на взискателя на последното по време валидно
изпълнително действие.
С посоченото Тълкувателно решение е обявено за изгубило сила Постановление
№ 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд. Според разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2020 г., ОСГТК,
погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането
по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК.
В контекста на изложеното, съдът намира, че за процесните вземания по
изпълнителния лист от 13.02.2013г. е образувано изпълнително дело №1605/2013г. по
описа на ЧСИ Стоян Якимов, по което давност не е текла до 26.06.2015 г., от която
дата е започнала да тече 5-годишната погасителна давност за вземанията по
изпълнителния лист.
След 26.06.2015 г. за пръв път погасителната давност е прекъсната на 13.08.2015
г. с налагането на запор върху вземанията на длъжника от трудово възнаграждение при
работодателя „Аероспециал 91“ ЕООД, извършено от ЧСИ Якимов въз основа на
овластяването по чл. 18 ЗЧСИ, обективирано в молбата за образуване на
изпълнителното дело.
Впоследствие на 10.03.2016 г. е подадена молба от „Еос Матрикс“ ЕООД за
конституиране като взискател по делото, което е извършено от ЧСИ с разпореждане от
15.03.2016 г.
На 26.09.2016 г. до длъжника А. С. е изпратено съобщение, с което същата е
уведомена за насрочен опис и оценка на движими вещи/недвижим имот, като не е
посочена дата на описа. Съдът намира, че така извършеното действие не е годно да
прекъсне погасителната давност за вземанията, предмет на изпълнителния лист,
доколкото същото не е направено по молба на взискателя, а в молбата от 10.03.2016 г.
за конституиране на „Еос Матрикс“ ЕООД като взискател липса овластяване по чл. 18
ЗЧСИ. В случая липса активност от страна на взискателя за събиране на вземането му,
което да обуслови прекъсване на давността.
Впоследствие едва на 12.04.2024 г. е подадена молба от взискателя до ЧСИ Стоян
5
Якимов с искане за образуване на ново изпълнително дело, като с молбата е направено
искане за извършване на справка в регистъра на БНБ и при установени нови банкови
сметки, да бъде наложен запор върху вземанията по тях.
Видно от изложеното обаче от последното изпълнително действие, прекъснало
погасителната давност по изп.дело № 1605/2013 г. на 13.08.2015 г. до подаването на
молбата на 12.04.2024 г., въз основа на която е образувано изпълнително дело
№1070/2024 г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов кредиторът е бездействал за срок по-
дълъг от 5 (пет) години, поради което възможността за принудително събиране на
вземанията му се е погасила по давност.
Този извод не се променя и при съобразяване на спирането на теченето на
давността поради обявеното извънредно положение в РБ със Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от
13.03.2020 г.). Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения закон, считано от 13.03.2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове,
предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват
права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на
сроковете по НК и ЗАНН. Съгласно § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. в ДВ, бр.
44 от 13.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
Държавен вестник. Ето защо давностният срок в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020
г. спрял да тече и продължил да тече, считано от 21.05.2020 г. Продължителността на
този период на спиране на основание ЗМДВИП е 69 дни, който дори и да бъде
съобразен не е достатъчен, за да обуслови различен извод.
По изложените съображения съдът намира, че към датата на предявяване на
исковата молба в съда – 04.07.2024 г., е изтекла предвидената в закона 5-годишна
погасителна давност за погасяване на правото на принудително изпълнение за
вземанията, обективирани в процесния изпълнителен лист, поради което предявеният
иск следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има само ищцата по делото. Същата
претендира заплащането на разноски за държавна такса в размер на 444,18 лева, което
искане следва да бъде уважено.
Адв. С. – процесуален представител на ищцата, претендира присъждане в своя
полза на адвокатско възнаграждение за осъществена в полза на ищцата безплатна
правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв в размер на 1450 лева.
Нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за
6
минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС,
поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при
определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези
размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на
преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да
са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди
всичко фактическата и правна сложност на делото /изрично в този смисъл
Определение № 50015/16.02.2024г. по т.д. № 1908 на ВКС/.
Настоящият състав намира, че с оглед неголямата правна и фактическа сложност
на делото, както и предвид извършената от адвоката работа по защита правата и
интересите на доверителя си, справедливият размер на дължимото се на адв. С.
адвокатско възнаграждение е в размер на 450 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от А. А. С., ЕГН: **********
против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: ********* отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439 ГПК, че ищцата не дължи чрез принудително изпълнение
на ответното дружество „Еос Матрикс“ ЕООД следните суми: сумата от 10140 лева,
представляваща главница въз основа на извлечение от счетоводните книги по договор
за потребителски кредит ***** г., сключен между „Юробанк България“ АД и А. С.,
сумата от 289,97 лева, представляваща договорна лихва за периода от 25.05.2012 г. до
22.01.2013 г., сумата от 7,15 лева, представляваща наказателна лихва за периода от
26.07.2012 г. до 22.01.2013 г. и сумата от 667,48 лева, представляваща разноски по
делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 13.02.2013 г., издаден въз основа
на заповед за изпълнение от 13.02.2013 г. по ч.гр.д. № 3944/2013 г. по описа на СРС, 57
състав поради изтичане на погасителната давност за сумите по посочения
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на А. А. С., ЕГН:
********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 444,18 лева – разноски в
настоящото производство.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на адв. С. С. на
основание чл. 38 ЗАдв сумата в размер на 450 лева – адвокатско възнаграждение за
осъществена в полза на ищцата А. А. С. безплатна правна помощ в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
7
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8