№ 13291
гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110123910 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило срещу „Филип и дъщери“ ООД, искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 245,14 лева,
представляваща цена на доставена от ищеца топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г., доставена в имот, находящ се гр. София, ж.к. „Западен парк“, бл. 10, вх. Б,
фризьорски салон, аб. № 358135, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 25.01.2022 г., до изплащане на вземането, сумата в размер на
49,92 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за цена на
доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 14.01.2022 г., сумата в размер на
14,84 лева – цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до
29.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК - 25.01.2022 г., до изплащане на вземането и сумата в размер на 3 лева – обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 14.01.2022 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 3477/2022 г., по
описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на пар.
1, т. 43 от ДР на ЗЕ. Сочи, че съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за стопански нужди, в
изпълнение на която разпоредба между страните е сключен писмен договор при общи
условия за продажба на топлинна енергия. Поддържа, че през процесния период за имота е
доставяна топлинна енергия, поради което ответникът дължи цената за нея, платима
съгласно Общите условия в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката,
след получаване на издадена от ищеца фактура, съгласно чл. 40, ал. 1 ОУ. Поддържа, че
съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ ищцовото дружество е начислявало сумите за топлинна
енергия по прогнозни месечни вноски, като в края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата,
извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата – етажна
собственост по местонахождение на имота.
1
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника, но в
подаденото от него възражение по чл. 414 ГПК е релевирано възражение за погасяване на
вземанията по давност.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Т.“ ЕООД изразява становище, с което
поддържа, че дяловото разпределение за процесния имот е извършено в съответствие с
действащата през процесния период нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия между него и ответника, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012
г.) небитов клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна
енергия за небитови нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия,
сключен между топлопреносното предприятие и потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
небитови нужди, е необходимо между страните да се сключи писмен договор. В този смисъл
е и чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди,
който предвижда, че продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен
договор с всеки купувач.
В разглеждания случай между страните не се спори, а и видно от приетия по делото
писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди № 29314 от 27.04.2016
г. е несъмнено, че ответното дружество е клиент на ищеца, поради което между страните е
налице облигационно отношение по продажбата на топлинна енергия. От съдържанието на
договора се установява, че ответникът е запознат с общите условия на ищеца, които се
считат за неразделна част от договора.
При наличието на облигационно отношение, в тежест на клиента за небитови нужди е
да заплаща консумираната топлинна енергия, а установяването на точното количество
топлинна енергия, което е доставено в сградата и в процесния имот е от значение за
доказване размера на иска, но евентуалната недоказаност на размера не може да доведе до
отхвърляне на иска, предвид разпоредбата на чл. 162 ГПК. В разглеждания случай обаче не
се спори и относно размера на претендираните за процесните периоди вземания, а отделно
от това събраните по делото доказателства сочат, че потребеното в процесния имот през
исковия период количество топлинна енергия възлиза на претендираната сума от 245,14
лева.
Не се установява от събраните по делото доказателства при дължимото от ответника
главно и пълно доказване твърдението му за заплащане на претендираните вземания. По
делото са представени фискални бонове за извършени плащания на дължими суми за
процесния имот, които обаче касаят вземания за период различен от исковия. Видно от
отбелязванията в същите са извършени плащания на суми по фактури, издадени в периода
31.05.2020 г. – 31.05.2022 г., а процесните задължения за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г. са обективирани във фактури, издадени в периода 31.05.2019 г. – 30.04.2020 г.
Другият основен спорен по делото въпрос е дали е налице погасяване на вземанията на
ищеца по давност с оглед наведеното в този смисъл възражение от ответника.
2
Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело №
3/2011г. задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за
периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения с посочен в Общите условя падеж, поради което и по отношение на
тях е приложима давността по чл.111, б. „в“ ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността
започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
/каквото е процесното за главница/, давността тече от деня на падежа. В чл. 40, ал. 1 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди е предвидено, че
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до
20-то число на месеца следващ месеца на доставката, след получаване на фактура.
Следователно давността за най-старото претендирано вземане – за м. май 2019 г., започва да
тече от 21.06.2019 г., като тригодишният период изтича на 21.06.2022 г. Чл. 116, б. „б” ЗЗД
предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането - в
случая от 25.01.2022 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, от който момент с оглед правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК се счита предявен
и разглежданият иск. При това положение се налага извод за неоснователност на наведеното
от ответника възражение за погасяване на вземанията по давност, доколкото с подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК, от който момент се счита предявен и искът, давността е
прекъсната. Следователно предявеният иск за главница за топлинна енергия следва да се
уважи като основателен за пълния претендиран размер.
Между страните не е спорно обстоятелството относно дължимите такси за
извършваната услуга за дялово разпределение, която с оглед представеното по делото
извлечение от сметка за процесния период от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г. възлиза на сумата
в претендирания размер от 14,84 лева, които съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна енергия
на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. Доколкото с оглед изложеното по-горе не са
ангажирани доказателства за заплащането на същата, нито е налице основание за извод за
погасяването й по давност, следва да се приеме, че предявеният иск за заплащане на
предоставената услуга дялово разпределение за исковия период се явява основателен и също
следва да бъде уважен в цялост.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За да е основателен искът за мораторна лихва е в тежест на ищеца да докаже
съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответната страна в забава, размера
на обезщетението за забава, както и че ответникът е получил фактурите за претендираните
от ищеца суми.
Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в град София, купувачът е длъжен да
заплаща месечната сума за топлинна енергия в 20-дневен срок след изтичане на периода, за
който е доставена енергията, след получаване на издадена от продавача данъчна
фактура. Ищецът не е ангажирал доказателства, че е издал и е връчил на ответника данъчни
фактури относно процесните вземания за главница до датата на предявяване на исковата
молба, с оглед на което преди този момент „Филип и дъщери“ ООД не е изпаднало в забава
относно изпълнението на главното задължение. Ето защо предявеният иск по чл. 422 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на главницата,
касаеща стойността на потребената топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, се
явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение в процесния договор не е
предвиден срок за плащане на вземането за дялово разпределение, поради което длъжникът
се счита в забава от момента на поканата, каквито доказателства също не са представени по
делото. Това налага извод за неоснователност и на претенцията на ищеца за мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение, поради което същата следва да бъде
отхвърлена.
По разноските:
3
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
претендираните и направени разноски в настоящото производство за платена държавна
такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, които
съразмерно на уважената част от исковете възлизат на сумата в общ размер на 103,86 лева.
Дължимите в полза на ищеца разноски в заповедното производство за платена държавна
такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,
съразмерно на уважената част от исковете възлизат на сумата в общ размер на 62,32 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съобразно
отхвърлената част от предявените искове, но доколкото не претендира и не са налице данни
за такива, разноски не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, с
ЕИК *********, срещу „Филип и дъщери“ ООД, с ЕИК *********, иск с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, че „Филип и дъщери“ ООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Суходолска“ № 2,
бл. 10, вх. Б, ет. 1, ап. 32, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК ********* и със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, сумата от 245,14 лева,
представляваща цена на доставена от ищеца топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г., доставена в имот, находящ се гр. София, ж.к. „Западен парк“, бл.10, вх. Б,
фризьорски салон, аб. № 358135, ведно със законната лихва от 25.01.2022 г. до изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 14,84 лева, представляваща цена на извършена услуга
дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва
от 25.01.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3477/2022 г., по описа на СРС, 74 състав, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за сумата в размер на 49,92 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху вземането за цена на доставена топлинна енергия за периода от
01.07.2019 г. до 14.01.2022 г. и за сумата в размер на 3 лева – обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода от 01.07.2019 г. до 14.01.2022 г.
ОСЪЖДА „Филип и дъщери“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Суходолска“ № 2, бл. 10, вх. Б, ет. 1, ап. 32, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Ястребец“ 23, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 103,86 лева –
разноски в исковото производство и сумата в размер на 63,32 лева – разноски в заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД – „Т.“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4