Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260835
гр.Бургас
14.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН
СЪД, 17–ти наказателен състав, в
публично заседание 17.05.2021г. година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНАТОЛИ БОБОКОВ
при участието
на секретаря Д.Михайлова, като разгледа НАХД № 802 по описа на БРС за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63 и сл. ЗАНН и е образувано
по жалба на *** с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ***,
против Наказателно постановление № 552829-F582201/19.01.2021 г., издадено от Началник
отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2,
вр. с ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 31,
ал. 4 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4 ЗДДС.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно
постановление, като се сочат нарушения на материалния и процесуалния закон.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не
изпраща представител.
За административнонаказващия орган се явява
юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление,
като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на разноски
Съдът
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
На 30.11.2020
г. била извършила проверка на обект ***, находяща се в гр. Бургас, ул. ***.
Повод за проверката било извършено плащане в обекта на 6.7.2020 г. в размер на 10500 лева, за което бил
издаден ФКБ, въпреки забраната по Закона за ограничаване на плащанията в брой
за извършване на плащания в брой над 10 000 лева. В хода на проверката св.
Л. изискала обяснение от представляващия, като управителят посочил писмено, че
се касае за операторска грешка, като в потвърждение на думите си приложил
множество писмени документи.
При
това положение бил съставен АУАН, за това, че до 7-мо число на месеца, следващ
месеца в който е допусната грешката не е документирана сторно операция,
посредством фискалното устройство, работещо в обекта – нарушение по чл. 31, ал.
4 от Наредбата.
Актът
бил съставен на 08.12.2020 г., в присъствието на представляващия, който го
подписал и получил препис от него без да направи възражения.
Наказващия орган счел АУАН за законосъобразен и наложил на жалбоподателя
„Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените
доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По
делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от
оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган, видно от
приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-1149/28.08.2020 г.
Въпреки
това, съдът счита, че при издаването на НП е допуснато съществено нарушение,
което е опорочило производството и е довело до издаването на незаконосъобразно
наказателно постановление.
Началото на тримесечната административно наказателната
давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34, ал. 1 от ЗАНН). Под
откриване на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното
длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно
индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който е било обективно
възможно да се изгради тази субективна представа. При неспазване на една от
двете алтернативно предвидени предпоставки по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а именно
да не се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението, не следва да се образува
административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява.
След като даден орган или длъжностно лице са овластени
да установяват определени административни нарушения, то те са и задължени да
следят дали такива нарушения са извършени. Това е така, тъй като реализирането
на административнонаказателна отговорност не е свързана само с предоставяне на
определени публични права на конкретни органи или длъжностни лица, но и със
задължението те да упражняват въпросните права. Затова реализацията на
административнонаказателната отговорност не може да бъде оставена на
усмотрението на овластените правни субекти, така че те да избират кога да
формират своите субективни представи за състава на административното нарушение
и индивидуализиращите белези на нарушителя и кога да предприемат дължимите
действия по установяването и налагането на административно наказание. Това те
са длъжни да направят в рамките на законоустановените срокове, които както вече
се спомена по-горе, имат за свой начален момент обективни, а не субективни
юридически факти. Следователно, определената с нормата на чл. 53 от ЗАНН
компетентност на органите на НАП да съставят АУАН, по дефиниция означава освен
право да привличат към административнонаказателна отговорност субектите
извършили нарушения, още и задължение за тези длъжностни лица за установяват
своевременно нарушенията и техните извършители. Изрично в горния смисъл е и
константата практика на касационната инстанция, например Решение от
02.11.2012г. по КНАХ дело № 527 по описа
на АдмС-Бургас, където изрично се приема, че денят, следващ крайния срок за извършване
на съответното регламентирано действие е моментът, от който нарушителят става
известен на административнонаказващия орган, а дали административният орган “ще
узнае” този факт е въпрос на полагане на дължимата грижа в разумни срокове.
Пропускането
на по-краткия тримесечен срок не е основание за прилагане на по-дългия
едногодишен/двугодишен срок от извършване на нарушението при преценката за
срочното съставяне на акта за установяване на нарушението. Двата срока се намират
в определено съотношение помежду си, което се изразява в поглъщането на
тримесечния срок от откриването на нарушителя от едногодишния/двугодишния срок
от извършването на нарушението. Т.е. след изтичане на по-дългия срок за
компетентния орган се погасява правото да състави акт за административно
нарушение, независимо че не е изтекъл тримесечният срок от откриване на
нарушителя. Съответно след изтичане на тримесечния срок от откриване на
нарушителя се погасява административно наказателната отговорност на нарушителя
и респективно правото на компетентното длъжностно лице да състави акт, макар и
в рамките на едногодишния/двугодишния срок от извършване на нарушението.
В
конкретния случай задълженото лице е следвало да документира сторно операцията
до 7.8.20200
г., но то е бездействало. В случая обаче това му бездействие е станало
достояние на данъчната администрация още същия ден, доколкото операцията е
следвало да се извърши посредством монтирано и свързано с НАП фискално
устройство с дистанционна връзка, което в реално време подава информация за
извършените действия – т.е. контролните
органи са разполагали с цялата нужна информация още на 6.07.2020г. и са били в
обективна възможност да установят още тогава, че сторно операцията не е
документирана с фискалното устройство. Данъчната администрация е предприела
действия по извършване на документална проверка близо 4 месеца след изтичане на
крайния срок. Това бездействие не може да бъде оправдано с обяснението, че
нарушението може да бъде установено само по реда на последващия контрол. Не е
съществувала никаква обективна пречка в рамките на тримесечния срок,
предоставен от ЗАНН, да бъде издадена съответната резолюция за извършване на
документална проверка и да бъдат установено значимите факти. Като не е изпълнил
задълженията си, предвидени от закона в срок, административнонаказващият орган
сам е препятствал възможността за реализиране на административнонаказателната
отговорност на лицето, което не е извършило съответните действия в срок, както
разпорежда закона. Нарушението е на просто извършване и е осъществено с
бездействието на задълженото лице към първия работен ден, след датата следваща
последния срок. Контролните органи на данъчната администрация на ЦУ на НАП са
имали обективната възможност да констатират нарушението, тъй като всички данни,
даващи основание да се прецени извършено ли е нарушение или не, са били на
разположение на наказващия орган през цялото време, без да е било необходимо
извършването от негова страна на каквито и да било допълнителни действия по
разкриване на нарушителя и фактите, даващи основание за преценка извършено ли е
или не нарушението. Актът за установяване на административно нарушение е
съставен на 08.12.2020г., след
изтичане на тримесечния срок, предвиден в разпоредбата на чл. 34, ал.1 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган не е съобразил това обстоятелство и като е
издал обжалваното наказателно постановление, въз основа на така съставения акт,
е допуснал съществено процесуално нарушение.
Поради всичко това съдът счита, че в конкретния случай издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени изцяло.
Жалбоподателя не е направил искане за присъждането на разноски, поради
което и съдът не може служебно да се произнесе.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският
районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 552829-F582201/19.01.2021 г., издадено от Началник отдел „Оперативни
дейности“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС
на *** с ЕИК: *** е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 31,
ал. 4 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4 ЗДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /А. Бобоков/
Вярно с
оригинала: Д.М.