Р
Е Ш Е Н И Е
№
260336
гр.
Пловдив 04.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен
съд, въззивно гражданско отделение, V-ти състав, в публичното заседание
на пети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
СИЛВИЯ АЛЕКСОВА
с участието на
секретаря Петя Цонкова, като разгледа докладваното от младши съдия Алексова въззивно гр.д. № 1534/2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 498,
ал. 3 от Кодекс за застраховането /КЗ/.
Образувано е по подадени два броя въззивни жалби, съответно въззивна
жалба от „Дженерали застраховане“ АД, с ЕИК
*********, гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68 и въззивна
жалба от Л.И.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, против Решение № 1334 от
13.04.2020 г. по гр.дело № 7005/2019 г., по описа на Районен съд – гр. Пловдив,
Х-ти гр. състав, с което е осъдено Дружеството да заплати на Л.И.М. на
основание чл. 498, ал. 3 от КЗ сумата от още 2200.00 лв., представляваща, наред
с вече изплатени на ищцата 800.00 лв., обезщетение за неимуществени вреди,
дължимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
сключен по полица № 08117002160216, със срок на покритие от 04.08.2017 г. до
03.08.2018 г., които вреди са резултат от настъпило на 11.07.2018 г.
пътно-транспортно произшествие, за което е издадено наказателно постановление №
18-1030-006063 от 30.07.2018 г. на ОДМВР – гр. Пловдив, сектор Пътна полиция,
ведно със законната лихва върху сумата от 2200.00 лв., считано от 03.05.2019 г.
до окончателното изплащане. С Решението е осъдено Дружеството да заплати на
ищцата деловодни разноски в размер на 421.10 лв., а ищцата е осъдена да заплати
на Дружеството също деловодни разноски, в размер на 50.00 лв.
Дженерали
застраховане“ АД обжалва Решението в частта с която е осъдено да заплати на Л.И.М.
на основание чл. 498, ал. 3 от КЗ, още
2200 лв., представляващи, наред с вече изплатени на ищцата 800лв., обезщетение
за неимуществени вреди, дължимо по договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ С подадената въззивна
жалба „Дженерали застраховане“ АД излага подробни
съображения за незаконосъобразност на Решението в атакуваната му част. Прави се
искане същото да бъде отменено в тази част и вместо това да се постанови друго,
с което да се отхвърли изцяло заведената искова претенция. Претендират се
направените пред въззивната инстанция разноски.
В срока за отговор на въззивната жалба, постъпва такъв от Л.М., като с него се
твърди, че присъденото обезщетение не следва да се намалява, а напротив – да
бъде увеличено. Излагат се подробни съображения.
Л.И.М., чрез депозираната от нея въззивна жалба, обжалва решението в частта, с която са
отхвърлени исковете за обезщетение до претендираните
от нея 4200.00 лева, както и в частта относно присъждане на законната лихва,
считано от датата на деликта – 11.07.2018 г. Иска се
отмяна на Решението в атакуваната му част и присъждане на пълния размер на претендираното обезщетение, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на делото – 03.05.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Пловдивският
окръжен съд, V-ти
въззивен граждански състав, след преценка на
процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и като взе предвид
доводите на страните, приема за установено следното:
Пред Районен съд – гр. Пловдив, е
предявен иск с правно основание чл. 498, ал. 3 от КЗ от Л.И.М., против „Дженерали застраховане“ АД. В исковата молба ищцата твърди,
че е пострадала при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 11.07.2018 г.
и е била ударена от лек автомобил, чийто водач е бил П. Ц., който имал сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество. Твърди се, че
вследствие на удара, М. е претърпяла леки телесни повреди, както и психическа
травма, изразяваща се в страх и притеснения след инцидента. Сочи се, че
изплатеното обезщетение в размер на 800.00 лв., не съответства на претърпените
от ищцата вреди. Иска присъждане на сума от още 4 200.00 лв.
Ответникът – „Дженерали
застраховане“ АД, депозира писмен отговор, с който оспорва предявения иск.
Твърди, че ищцата претендира прекомерно обезщетение и че липсват доказателства
за преживения от нея стрес.
В хода на производството са приети
представените с исковата молба и с отговора доказателства. В съдебно заседание
на 15.01.2020 г. са разпитани двама свидетели – Е. И., който живее на
съпружески начала с ищцата и П. Ц. – водачът на автомобила, участвал в пътно-транспортното
произшествие. По делото е изготвена съдебно-медицинска експертиза, заключението
от която е прието в съдебно заседание на 19.02.2020 г.
За да постанови атакуваното Решение,
Районен съд – гр. Пловдив, на първо място, акцентира върху безспорните по
делото факти и обстоятелства. Приема за установено, че на 11.07.2018г. около
8.00 часа, в гр. П., на кръстовище между улица „*********“ настъпило
пътно-транспортно произшествие, при което лек автомобил марка „Опел“ модел
„Омега“ с рег.№ *********, управляван П. М. Ц., блъснал пресичащата на
пешеходна пътека М.. Приема също, че обстоятелствата относно настъпването на
ПТП-то са безспорни и се потвърждават както от страните в процеса и от водача
на лекия автомобил, така и от приобщените по делото писмени доказателства.
Районният съд се позовава и на заключението от съдебно-медицинската експертиза,
съгласно което физическото възстановяване на ищцата е продължило за период от
около две седмици. Изтъква, че в случая обезщетението се претендира за вреди, изразяващи
се в болки и страдания, които нямат имуществен еквивалент и съобразно чл. 52 ЗЗД същите следва да бъдат обезщетени по справедливост. Съдът е приел, че макар
телесните повреди, причинени на ищцата да са леки, нивото на стреса в
съзнанието на същата е със значително по-висок интензитет от физическите болки,
поради което налага правен извод, че изплатеното от Дружеството обезщетение е
недостатъчно и несправедливо. Приема още, че тъй като в случая е изплатено
обезщетение на ищцата, но тя не е съгласна с неговия размер, законната лихва се
дължи от датата на завеждане на делото, а не от датата на деликта,
както е посочено в исковата молба.
Пловдивският окръжен съд, V-ти граждански състав, въззивна инстанция, на основание чл. 269 от ГПК, се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси, той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
Основното възражение, въведено и в двете
въззивни жалби, се отнася до това, че размерът на присъденото от районния съд
обезщетение според Дружеството е прекомерен, а според ищцата в първоинстанционното производство – недостатъчен. Относно размера на обезщетението, въззивният съд намира следното: присъденото от районния съд
обезщетение в размер на 2 200.00 лв., наред с вече изплатените на ищцата
800.00 лв., съответства на принципа на справедливост, установен с нормата на
чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/. Съгласно Постановление № 4
от 23. XII. 1968 г., на Пленума на ВС, размерът на обезщетенията за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД, обаче, не е абстрактно
понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Преценявайки именно съобразно обществения критерий за
справедливост по чл. 52 ЗЗД, следните обстоятелства: а) характерът на
увреждането, начинът на извършването му; б) претърпените болки страдания,
причинени неудобства и негативните психически изживявания; в) периодът на
лечение и възстановяване, както и периода, през който ищецът е търпял болки и
страдания; г) прогноза за възстановяване и допълнителното влошаване състоянието
на здравето, осакатявания, загрозявания и др.; д) общественото му положение; е)
възрастта на пострадалия; ж) и не на последно място социално-икономическите
условия в страната. Причиняването на неимуществените вреди от деликт, стоящи в пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка със съответното противоправно поведение,
включително тези, свързани с негативни емоционално-психологически преживявания,
подлежат на пълно и главно доказване по общия ред, а размерът на обезщетението
по чл. 52 ЗЗД следва да бъде определен въз основа на конкретните за съответния
случай обективно съществуващи обстоятелства.
Правилно първоинстанционният
съд е съобразил характера и тежестта на причинените телесни увреждания на
ищцата – охлузвания по десния лакът и дясното коляно, които увреждания са
причинили болка и страдание. Съдът е отчел и възстановителния период, който е
продължил около две седмици. Преценено е и обстоятелството, че в случая
психическите последици от инцидента, са отшумели далеч по-бавно от физическите
и преживеният стрес е с висока степен на интензивност.
Във въззивната
жалба, депозирана от дружеството, се поддържа, че настъпилото ПТП е било изключително леко и че претърпените от
ищцата телесни увреди не предполагат изпитване на каквито и да е болки от нея.
Твърди се, че в производството не са събрани доказателства, които да сочат на
възникнал, вследствие на инцидента психологически проблем. По така релевираните оплаквания, въззивният
съд намира следното: Макар претърпяното ПТП в действителност да е било леко
такова, настоящият състав счита, че размерът на присъденото обезщетение не
следва да бъде намаляван. От показанията на разпитания по делото свидетел Е.И.,
се установи, че след инцидента ищцата е била изключително зле психически.
Същата е била неспокойна и се е страхувала да пресича сама улицата. Въззивният съд намира, че тези стресови емоции, преживени
от ищцата, са били с висок интензитет. Безспорно, същата се е чувствала
уплашена и обезпокоена дълго време след инцидента, дори и към днешна дата.
Макар свидетелят да се намира във фактическо съжителство с М., въззвивният съд счита, че показанията му са достоверни и са
преценени както от районния съд, така и от настоящия състав в духа на
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, като същите не следва да бъдат изключени от доказателствения материал по делото. Ето защо, настоящият
състав намира, че първоначално изплатеното от Дружеството обезщетение, в
действителност е било занижено.
В жалбата, депозирана от ищцата, отново
се оспорва размера на присъденото от районния съд обезщетение, но се твърди, че
същият е занижен и крайно недостатъчен, за да обезщети претърпените вреди. Въззивният съд намира следното: Претендираният
размер на обезщетение за сумата от 5 000.00 лв., се явява прекомерен в
случая. Макар по делото безспорно да бяха установени претърпените вреди,
настоящият състав споделя извода на Пловдивския районен съд, че за разликата до
4 200.00 лв., искът се явява неоснователен. Макар претърпените психически
емоции да са били тежки за ищцата, все пак, в случая, следва да се отчете и
фактът, че физическите травми са отшумели за период от около 2 седмици, който
период не е толкова дълъг, за да оправдае и присъждането на по-високо
обезщетение. Съдът намира за нужно отново да отбележи, че понятието
„справедливост“ по смисъла на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, винаги се
преценява, с оглед конкретиката на съответния казус.
Поради това, въззивният съд счита, че в случая,
присъденият размер се явява достатъчен, за да репарира претърпените вреди.
Предвид гореизложеното, настоящият
състав намира, че и двете въззивни жалби се явяват
неоснователни, а атакуваното Решение е правилно и законосъобразно и като
такова, същото ще бъде потвърдено.
По
разноските: И двете страни претендират присъждане на
направените във въззивното производство разноски.
Настоящият състав счита, че разноски не се следват на никоя от тях, доколкото и
двете жалби се явяват неоснователни. Предвид това, разноските следва да останат
в тежест на направилата ги страна /в този смисъл Определение № 298/29.06.2019
г. на ВКС по ч.т.д. № 1408/2016 г., I т.о., ТК/.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1334/13.04.2020 г. на Районен съд – гр. Пловдив, X-ти гр. състав, постановено по
гр.д. № 7005/2019 г. по описа на същия съд.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: