Р Е
Ш Е Н
И Е №87
Град Несебър, 23.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на осми ноември, през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР ПЕТРОВ
с
участието на секретаря Радостина Менчева, като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№ 400/2019г. по описа на Несебърския районен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.422, във връзка с чл.415, ал.1, т.1, вр.
ал.3 и чл.286 от ТЗ, във връзка с чл.79 от ЗЗД, по чл.92 от ЗЗД и по чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Ищецът “Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:*** 4, Бизнес парк София, сграда 6,
представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачек, твърди, че с ответника Н.М.М. с ЕГН ********** ***, са сключени редица договори. Така
на 05.01.2011г. е сключен договор за мобилни услуги № 31920863, съгласно който
на клиента – ответника – са предоставени мобилен телефонен номер **********, а
по силата на сключения на същата дата договор за лизинг му е предоставен
мобилен апарат Nokia
6301i Classic с лизингова цена 158,70 лева с включен
ДДС. С допълнително споразумение по програма “Заедно” към договор за
мобилни/фиксирани услуги № ********* и договор за лизинг от 12.11.2012г., за
мобилен номер ********** е влязъл в сила нов абонаментен план, а на клиента е
предоставен мобилен апарат Nokia
Asha 311 с цена на
лизинговата вещ 207 лева с включен ДДС. С договор за мобилни услуги № *********
от 08.03.2014г. на клиента е предоставен мобилен телефонен номер **********.
Със сертификат за пакетни услуги Globul Combo + № ********* от 08.03.2014г. мобилни
номера ********** и ********** са включени в пакет, спрямо който се прилагат
процентни отстъпки от месечните абонаментни такси, а съгласно допълнителното
споразумение към договора за мобилни/фиксирани услуги № ********* от
06.01.2015г. за мобилен номер ********** влиза в сила нов абонаментен план. По
силата на допълнително споразумение към договора за мобилни/фиксирани услуги №
********* и договор за лизинг от 26.01.2015г., за мобилен номер ********** е
влязъл в сила нов абонаментен план, а на клиента е предоставено мобилно
устройство Prestigio Ranger 3277 3G 7 с обща цена на лизинговата вещ 91,77
лева с включен ДДС, платима на двадесет и три месечни лизингови вноски всяка в
размер на 3,99 лева, които се фактурират заедно с месечните сметки за
ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. С допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от
20.10.2015г. за мобилен номер ********** е влязъл в сила нов абнаментен план, а
на клиента е предоставен мобилен телефонен апарат Samsung Galaxy A5 Black с обща цена на лизинговата вещ 358,57
лева с включен ДДС, платима на двадесет и три месечни лизингови вноски всяка в
размер на 15,59 лева, които се фактурират заедно с месечните сметки за
ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. С договор за
мобилни услуги № ********* от 02.06.2016г. на клиента е предоставен мобилен
телефонен номер **********. По силата на допълнително споразумение към договора
за мобилни/фиксирани услуги № ********* и договор за лизинг от 01.09.2016г., за
мобилен номер ********** е влязъл в сила нов абонаментен план, а на клиента е
предоставен мобилен телефонен апарат Coopland Torino S Champagne с обща цена на лизинговата вещ 312,57
лева с включен ДДС, платима на двадесет и три месечни лизингови вноски всяка в
размер на 13,59 лева, които се фактурират заедно с месечните сметки за
ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. През 2017г. са
действали следните условия по сключените с ответника договори: Договор за
мобилни услуги № 31920863 от 05.01.2011г. за мобилен номер **********, изменен
с Допълнително споразумение към договор за мобилни/фискирани услуги № *********
от 27.02.2016г.; Договор за мобилни услуги № ********* от 08.03.2014г. за
мобилен номер **********, изменен с Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги № ********* от 26.01.2015г.; Договор за мобилни услуги
№ ********* от 02.07.2016г. за мобилен номер **********, изменен с Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от
01.09.2016г.; Договор за лизинг от 01.09.2016г. за мобилно устройство Coopland
Torino S Champagne. Фактура № ********** / 20.01.2017г. е
издадена за отчетния период от 20.12.2016г. – 19.01.2017г. и включваща следните
задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ********** месечна
абонаментна такса 34,16 лева, както и ползвани услуги 1,03 лева, които са в
краен размер на 35,19 лева без включен ДДС, или 42,23 лева с включен ДДС; за
мобилен номер ********** месечна абонаментна такса (-3,95) лева, както и ползвани
услуги 0,02 лева, които са в краен размер на (-3,93) лева без вкючен ДДС, или (-4,72)
лева с включен ДДС; за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса
(-8,22) лева без включен ДДС, която е в краен размер на (-9,86) лева без
включен ДДС. Отрицателната стойност на месечната абонаментна такса се е
формирала в резултат на приспадане между таксата за посочения отчетен период
съобразно броя дни, през които клиентът е ползвал услугите на оператора и
таксата за предварително начислен пълен брой дни с достъп до услугите на
оператора и таксата за предварително начислен пълен брой дни с достъп до
услугите на оператора за отчетния период. По фактурата се претендира неустойка
за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от
02.07.2016г., изменен с Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани
услуги № ********* от 01.09.2016г., при условията на които е ползван мобилен
номер **********, която неустойка е в размер на 34,74 лева на основание р.4,
т.2 от допълнителното споразумение. По фактурата се претендира предсрочно
изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство Coopland
Torino S Champagne, предоставено с Договор за лизинг от
01.09.2016г., в общ размер на 271,80 лева с включен ДДС, равняващи се на
двадесет начислени лизингови вноски. Общата сума по фактурата е 334,19 лева.
Фактура
№ ********** / 20.02.2017г. е издадена за отчетния период 20.01.2017г. –
19.02.2017г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за
мобилен номер ********** месечна абонаментна такса 34,16 лева, както и ползвани
услуги 0,08 лева (разговори към “Грижа за клиенти”), които са в краен размер на
34,24 лева без включен ДДС, или 41,09 лева с включен ДДС. Общата сума по
фактурата е 41,09 лева.
Фактура
№ ********** / 20.04.2017г. е издадена след предсрочното прекратяване на
Договор за мобилни услуги № 31920863 от 05.01.2011г., изменен с Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от
27.02.2016г., при условията на които е ползван мобилен номер **********. По
фактурата се претендира неустойка за предсрочното прекратяване на договора в
размер на 399,63 лева на основание р.4, т.4 от допълнителното споразумение, от
която сума се претендира частично 154,95 лева.
Изискуемостта
на паричните задължения по всяка от фактурите е възникнала в петнадесетдневен
срок от издаването им, като ответникът не е извършвал плащания по тях. За тези
суми ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.д.№
34/2019г. по описа на Несебърския районен съд, който е уважил искането и е
издал заповед за изпълнение, срещу която длъжникът по заповедта – ответникът по
настоящото дело – е подал възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК. Прави
искане съдът да постанови решение, с което да бъде презнато
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 530,234 лева,
представляваща сбор на дължимите суми съгласно фактура № ********** /
20.01.2017г., фактура № ********** / 20.02.2017г. и фактура № ********** /
20.04.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до окончателното
изплащане на вземането. Претендира разноски в настоящото исково производство,
както и тези по заповедното производство.
Ответникът не е подал отговор на
исковата молба в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, не е взел становище по иска, не
е направил възражения и оспорвания.
Ищецът не се представлява в
съдебно заседание. С отделна писмена молба, чрез процесуален представител,
заявява, че поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен като
основателен и доказан.
В съдебно заседание ответникът се
явява лично и заявява, че не дължи претендираните от ищеца суми с довода, че
начислените неустойки са в резултат на прехвърлянето на едната от двете карти
от “Теленор” на “МТел”, без присъствие на ответника-клиента, и без негово
съгласие, в резултат на което е била спряна и втората карта. Ангажира писмени и
гласни доказателства.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 05.01.2011г. е сключен Договор
за мобилни услуги между “Т.Б.” ЕАД (тогава Космо Бългрия Мобайл ЕАД) и Н.М.М., по силата на който страните са договорили предостявяне
на ползване на мобилни услуги за срок от 24 месеца по програма GLOBUL Max, с предпочетен номер +**********.
Едновременно с него е сключен и договор за лизинг, по силата на който
доставчикът на услугата е предоставил на ответника посоченото в него устройство
марка Nokia, модел 6303i Classic с ИМЕЙ **********, за ползването на
което ответникът се е задължил да заплати лизинговата цена в размер на 158,70
лева чрез 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 6,90 лева с
включен ДДС.
На 12.11.2012г. е сключено
Допълнително споразумение по програма “Заедно” към договора за мобилни услуги с
мобилен/фиксиран № +**********, спред който е
уговорено мобилният/фиксиран номер да се ползва от потребителя – ответника, при
избраната от него програма GLOBUL
Max 9.90 + Unlimited1, при стандартен месечен абонамент в
размер на 9,90 лева, като с допълнителното споразумение страните са уговорили
срокът за ползването на услугите, предоставени от оператора на потребителя с
посочения мобилния/фиксиран номер, да се продължи за нов първоначален срок от
24 месеца. На същата дата – 12.11.2012г. е сключен и друг договор за лизинг, по
силата на който доставчикът на услугата,
в качеството му на лизингодател, е предоставил на ответника – лизингополучател,
за временно и възмездно ползване следното устройство: марка Nokia, модел Asha 311, а ответникът, в качеството му на
лизингополучател, се е задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 207
лева с включен ДДС на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 9
лева.
На 08.03.2014г. е сключен друг
договор за мобилни услуги, според който ответника Н.М.М.
се е задължила да ползва предоставените от ищеца мобилни услуги по програма GoWeb
Start за срок от 24
месеца, с предпочетен номер ++359*********, със стандартен месечен абонамент в
размер на 5,90 лева. На 08.03.2014г. е подписан от страните и Сертификат за
платени услуги GLOBUL
Combo+, в който пакет
страните са уговорили ответникът да ползва мобилните/фиксирани номера: +**********
с абонаментна програма G
United 13 99, и
++359********* с абонаментна програма GoWeb Start, като договорите за мобилни услуги със
съответните номера се продължават в срок до 08.03.2016г.
На 06.01.2015г. е подписано от
страните Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с
мобилен/фиксиран номер +**********, с който ползването на услугите по договора
се продължава до 06.01.2015г., а ответникът-потребител се е съгласил да ползва
мобилният/фиксиран номер при условията на избраната от него програма: Резерв
19,99 Коледа Плюс 2014, при стандартен месечен абонамент в размер на 19,99
лева.
Допълнително спразумение е
подписано на 26.01.2015г. и към договора за мобилни/фиксирани услуги с
мобилен/фиксиран номер ++359*********, за който номер ответникът-потребител е
избрал да ползва услугите, предоставени с абонаментен план GoWeb
Unlimited 2500, със
стандартен месечен абонамент в размер на 13,90 лева, като срокът на ползване на
услугите, предоставени от оператова, се продължава до
26.01.2017г. Тогава – на 26.01.2015г., между страните е сключен пореден договор
за лизинг, по силата на който доставчикът на услугата, в качеството му на
лизингодател, е предоставил на ответника – лизингополучател, за временно и
възмездно ползване следното устройство: марка PRESTIGIO, модел RANGER 3277 3G 7, а ответникът, в качеството му на
лизингополучател, се е задължил да заплати обща лизингова цена в размер на
91,77 лева с включен ДДС на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в
размер на 3,99 лева.
На 20.10.2015г. е подписано
Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с
мобилен/фиксиран номер +**********, с който ползването на услугите по договора
се продължава до 20.10.2017г., а ответникът-потребител се е съгласил да ползва
мобилният/фиксиран номер при условията на избрания от него абонаментен план:
Нонстоп, при стандартен месечен абонамент в размер на 29,99 лева.
Пореден договор за мобилни услуги
е сключен между страните на 02.07.2016г. за срок от 24 месеца с
абонаментен план Старт 7.99, при стандартен месечен абонамент в размер на 7,99
лева с предпочетен номер ++359*********. Предвидено е фактурите да се издават на
20-о число на всеки месец. Уговорено е в случай на прекратяване на договора
през първоначалния срок по вина или по инициатива на потребителя, последният
дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен
план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок; във
всички случаи, в които е предоставено устройството за ползване на услуги,
съгласно посоченото в този договор, потребитлят дължи разликата между цената на
устройството без абонамент, съгласно последно актуализираната ценова листа на
оператора за съответното/те устройство/а към момента на прекратяване на
договора по отношение на коя да е СИМ карта/номер, посочени в него, и заплатена
от него при предоставянето му от оператора цена в брой или съответно лизингова
цена по договора за лизинг.
На 27.02.2016г. е сключено
допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с
мобилен/фиксиран номер +**********, с който ползването на услугите по договора
се продължава до 27.02.2018г., а ответникът-потребител се е съгласил да ползва
мобилният/фиксиран номер при условията на избрания от него абонаментен план:
Нонстоп, при стандартен месечен абонамент в размер на 40,99 лева. Тогава – на
27.02.2016г., между страните е сключен и договор за лизинг, по силата на който доставчикът на услугата, в качеството му на
лизингодател, е предоставил на ответника – лизингополучател, за временно и
възмездно ползване следното устройство: марка SAMSUNG, модел Galaxy A5 Black, а ответникът, в качеството му на
лизингополучател, се е задължил да заплати обща лизингова цена в размер на
358,57 лева с включен ДДС на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в
размер на 15,59 лева.
На 01.09.2016г. е сключено допълнително споразумение към
договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер ++359*********, с
който ползването на услугите по договора се продължава до 01.09.2018г., а
ответникът-потребител се е съгласил да ползва мобилният/фиксиран номер при
условията на избрания от него абонаментен план: Стандарт, при стандартен
месечен абонамент в размер на 20,99 лева. Тогава – на 01.09.2016г., между
страните е сключен и договор за лизинг,
по силата на който доставчикът на
услугата, в качеството му на лизингодател, е предоставил на ответника –
лизингополучател, за временно и възмездно ползване следното устройство: марка COOLPAD, модел Torino S Champagne, а ответникът, в качеството му на
лизингополучател, се е задължил да заплати обща лизингова цена в размер на
312,57 лева с включен ДДС на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в
размер на 13,59 лева.
Н.М.М. е предоставила ползването
на СИМ картата с номер +359********** на свидетеля С.И.И..
На 11.01.2017г. същият посетил офис на “Мобилтел” ЕАД в к.к. Слънчев бряг – запад,
Бизнес център за да получи информация дали може да прехвърли номера и да бъде
абонат на този оператор. Било му предоставено за попълване заявление за
пренасяне на мобилни номера в мрежата на Мобилтел, в което като заявител
фигурирали имената и другите данни на титуляра на СИМ картата – абоната Н.М.М.. Пред служителите на офиса на “Мобилтел” ЕАД и по техни
указания свид. Станимир Иванов положил подписа си след данните на лицето, което
фигурира като заявител, като подпис на страница трета на заявлението срещу
графата “абонат/потребител” не е полаган. Тогава – на 11.01.2017г. е сключен
Договор за електронни съобщителни услуги, според който (допълнение към
приложение № 1) потребителят Станимир Иванов е записан като титулар на
СИМ-карта с телефонен номер **********, чрез която да ползва, в качеството му
на потребител, услугите на оператора “Мобилтел” ЕАД. След изпратени запитвания
от страна на служители на “Мобилтел” ЕАД, едно от които е до “Т.Б.” ЕАД, и след
получени положителни отговори, на 13.01.2017г. номер ++359********* е пренесен в
мрежата на “Мобилтел” ЕАД.
На 20.01.2017г., когато е била
издадена фактура № **********, с която на Н.М.М. са
били начислени от страна на “Т.Б.” ЕАД неустойки за предсрочно прекратяване на
договори за услуги в размер на 348,63 лева, същата е подала жалба до Комисия за
защита на потребителите, в която жалба е заявила, че прехвърлянето на картата
на друг оператор е станало без нейно знание и съгласие, както и че втората й
карта е спряна автоматично. Жалбата е била изпратена по компетентност на
Комисията за регулиране на съобщенията, а след извършената проверка, се
констатирали горните нарушения, които абонатът Н.М.М.
е твърдяла в жалбата си.
По договорите ищецът е начислил
парични задължения по следните фактури: 1) фактура № ********** / 20.01.2017г.
за сумата в размер на 648,08 лева, с падеж 04.02.2017г. и отчетен период
20.12.2016г. – 19.01.2017г., включващ абонаментни такси за използвани услуги в
размер на 27,65 лева, вноска лизинг в размер на 271,80 лева и неустойки за
предсрочно прекратяване на договори за услуги в размер на 348,63 лева; 2)
фактура № ********** / 20.02.2017г. за сумата в размер на 41,09 лева за
абонаментни такси за използвани услуги, с падеж 07.03.2017г. и отчетен период
20.01.2017г. – 19.02.2017г.
В издадената фактура № **********
/ 20.04.2017г. ищецът е начислил общо суми за неустойки за предсрочно
прекратяване на договори за услуги в размер на 399,63 лева, както и сумата в
размер на 678,92 лева, включващи неизплатени абонаментни такси за ползвани
мобилни услуги и неплатени лизингови вноски.
На 28.08.2018г. и на 25.09.2018г.
са вписани в Търговския регистър по партидата на ищцовото дружество промени в
начина на представителство, съгласно които дружеството се представлява от
Джейсън Кристос Кинг само заедно с който и да е друг от членовете на Съвета, а
именно Джейсън Кристос Кинг заедно с Марек Слачек или Джейсън Кристос Кинг
заедно с Ян Хануш.
За вземането си по договорите,
които ищецът е приел, че са прекратени по вина на потребителя поради изпадането
му в забава, “Т.Б.” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК, въз оснва на което е било образувано ч.гр.д.№ 1159/2017г. по
описа на Несебърския райнен съд, който е уважил искането и е издал заповед №
9/15.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата
на която длъжникът Н.М.М. с ЕГН ********** ***,
следва да заплати на “Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***-4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън
Кристос Кинг – изпълнителен директор, заедно с Марек Слачик – член на Съвета на
директорите, сумата в размер на 530,23 лева, ведно със законната лихва, считано
от 11.01.2019г., представляваща задължения по сключени между страните Договор
за мобилни услуги № 31920863 и Договор за лизинг от 05.01.2011г., Договор за
мобилни услуги № ********* от 08.03.2014г., Дпълнително споразумение №
********* по програма “Заедно” към договор за мобилни/фиксирани услуги и
Договор за лизинг от 12.11.2012г., Сертификат за пакетни услуги Globul
Combo + № *********
от 08.03.2014г., Допълнително споразумение № ********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 06.01.2015г., Допълнително споразумение№ *********
към договор за мобилни/фиксирани услуги услуги и Договор за лизинг от
26.01.2015г.; Допълнително спразумение № ********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 20.10.2015г., Допълнително споразумение № *********
към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 27.02.2016г.,
Договор за мобилни услуги № ********* от 02.07.2016г., Допълнително споразумение
№ ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от
01.06.2016г., за които са издадени от заявителя фактури №№ ********** /
20.01.2017г., ********** / 20.02.2017г. и ********** / 20.04.2017г., ведно с
направените по делото разноски в общ размер от 385 лева, от които 25 лева за
платена дължавна такса и 360 лева за платено адвокатско възнаграждение. В
заповедта за изпълнение е уточнено, че сумата в размер на 334,19 лева по фактура
№ ********** / 20.01.2017г. включва потребени услуги в размер на 27,65 лева, предсрочно
изискуем остатък от неначислени лизингови вноски в размер на 271,80 лева, както
и неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина
на потребителя поради изпадането му в забава в общ размер на 34,74 лева.
Неустойката се равнява на сбора от три стандартни месечни абонаментни такси без
включен ДДС. Неизплатеното задължение в размер на 154,95 лева по фактура №
********** / 20.04.2017г. включва неустойка за предсрочното прекратяване на
договорите за мобилни услуги по вина на потребителя поради изпадането му в
забава, които се равняват на три стандартни месечни абонаментни такси без
включен ДДС за всяко едно от двете прекратени правоотношения, съответно 102,48
лева и 52,47 лева.
Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника Н.М. на 30.01.2019г., която в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е подала
възражение. Заявителят е уведомен за подаденото срещу заповедта за изпълнение
възражение на основание чл.414 от ГПК и му е указано, че има право да предяви
установителен иск за съществуване на вземането си по заповедта за изпълнение в
едномесечен срок от съобщаването. Съобщението за това е връчено на заявителя “Т.Б.”
ЕАД на 13.03.2019г.
Искът по чл.422 от ГПК, въз
основа на който е образувано настоящото исково производство, е предявен на
11.04.2019г.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Настоящият установителен иск е
допустим като подаден в срока по чл.415, ал.4 от ГПК, както и с оглед на
обстоятелството, че е подсъден на Несебърския районен съд по правилата на
родовата подсъдност, предвид цената на иска, и по правилата на местната
подсъдност (арг. чл.113 от ГПК).
Съдът счита, че доказателствата
по делото – обсъдените процесни договори за мобилни услуги и договорите за
лизинг, установяват съществуването на валидни облигационни отношения по два
вида – по предоставяне на мобилни услуги и лизинг – временно и възмездно
ползване на техническо устройство с възможност за изкупуването му от ответника.
Относно двете групи са налице отделни писмени догоори, съдържащи конкретните
уговорки и удостоверителни изаявления на ответника, както и че е получил
вещите, за ползването на които е следвало да изплати на равни месечни вноски
конкретни лизингови вноски, така и от самите СИМ карти, позволяващи ползването
на съответните мобилни номера, като изявленията се намират в договорите за
лизинг.
Съдът намира, че от така
посочените писмени доказателства се доказа по несъмнен начин, че ответникът
дължи на ищеца неплатените, но потребени от него услуги по договорите за
мобилни услуги в общ размер на 68,74
лева. Тази сума представлява част от сумите по две от фактурите, както
следва: 1) по фактура № 72516166349 / 20.01.2017г., издадена за сумата в размер
на 648,08 лева – 27,65 лева с включен ДДС, включваща разговори, данни,
съобщения и други таксувани услуги, както и месечни и еднократни такси, 2) по
фактура № ********** / 20.02.2017г., издадена за сумата в размер на 689,17 лева
– 41,09 лева с включен ДДС, включваща разговори, данни, съобщения и други
таксувани услуги, както и месечни и еднократни такси.
Дължими са и неплатените
лизингови вноски по договорите за лизинг в общ размер на 271,80 лева, конкретизирана във фактура № **********.
При тези доказателства изправна
страна в правоотношенията е ищецът, а ответникът не ангажира доказателства, че е
платил сумите, представляващи месечни абонаментни такси и стойността на
предоставените му услуги по договорите за мобилни услуги, при което искът за
сумата в размер на 68,74 лева е основателен и следва да се уважи, както и искът
за дължимост на законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК.
Основателна е претенцията за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата, представляваща сбора на
лизинговите вноски, или сумата в размер на 271,80 лева по лизинговите договори,
въпреки неустановяване на твърденията на ищеца за предсрочното прекратяване
действието на договорите предвид, че доказателства, съобразно Общите условия, в
тази насока не се представиха. Въпреки това няма доказателства ответникът да е
преустановил ползването на устройствата за целите срокове на договорите, респ.,
че от негова страна действието на договорите за лизинг е прекратено или че се е
възползвал от възможността да придобие собствеността на съответното устройство
със заплащане на цената изцяло на отделни вноски. При това положение за целия
исков период лизинговите вноски се дължат, размерът им е установен и доказан,
поради което искът за тази сума – 271,80 лева, като основателен следва да се
уважи, както и този за присъждане на законната лихва върху нея, считано от
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.
Неоснователна е исковата
претенция за сумата в размер на 189,69 лева, представляваща договора неустойка
за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги и за двата предпочетени
номера.
С разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗЗД е предвидена възможността страните да обезпечат изпълнението на поетите с
договор задължения като предвидят неустойка, която да послужи за обезщетяване
на претърпените от евентуално неизпълнение вреди, без да е нужно същите да се
доказват. Задължението за неустойка става изискуемо от момента на осъществуване
на съответния вид неизпълнение, за което е уговорена. В случая ищецът се
позовава на неустоечна клауза, съдържаща се в представените договори, твърдението
за действието на общите условия, съгласно която в случай, че абонатът наруши
задълженията си, произтичащи от договора, в това число и по негово искане или
вина договорът по отношение на услугата бъде прекратен в рамките на определения
срок на ползване, операторът има право да прекрати договора по отношение на
тези или всички услуги и/или да получи неустойка в размер на всички (или до
три) стандартни месечни абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване до
изтичане на определения срок за ползване. Тълкувайки волята на страните по реда
на чл.20 от ЗЗД съдът намира, че посочената клауза регламентира дължимост на
неустойка не само в случай на неизпълнение, но и в случай на разваляне. В този
смисъл по аргумент от ТР № 7/13.11.2014г. по тълк. дело № 7/2013г. на ОСГТК на
ВКС претенцията за неустойка е принципно съвместима с преобразуващия ефект на
развалянето. Надлежното упражняване на потестативното право на разваляне обаче
е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй
като е уговорена именно за този етап от развитието на облигационното
правоотношение. Доколкото не е уговорено друго следва да се приеме, че
надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява ва общите правила
на чл.87, ал.2 от ЗЗД. Писмените договори подлежат на прекратяване с изявление
в същата форма. С оглед уговорения алгоритъм за изчисляване на неустойката
установяването на факта на получаване на писменото предизвестие от абоната е от
значение не само за доказването на основанието, но и на размера на иска. В
разглеждания случай по делото не се твърди и не се установява операторът да е
отправял до абоната писмено предизвестие, с което да му предоставя подходящ
срок за изпълнение, нито пък представените Общи условия съдържат възможност за
връчване на съобщението или за отпадане необходимостта от писмено изявление за
едностранно прекратяване на договорните отношения. По изложените съображения
съдът намира, че кредиторът не се е възползвал от правото си да прекрати
договорите, поради което в неговата правна сфера не е възникнало вземане за
неустойка при предсрочно прекратяване на договорите.
Ищецът – операторът, е започнал
да начислява неустойка още с фактурата ог 20.01.2017г., като е вменил
задължение на ответника-потребител сума за неустойка в размер на 348,63 лева за
предсрочно прекратяване на договори за услуги. Ищецът не претендира заплащане
на дължими от ответника суми за предоставените мобилни услуги преди тази дата,
поради което не може да се приеме, че ищецът е прекратил едностранно договорите
поради виновно неизпълнение от страна на ответника да заплаща паричните си
задължения по договорите, а първата фактура, по която се претедира плащане, е с
падеж 04.02.2017г. Същевременно ищецът не излага дори твърдения, че ответникът
– потребителят, е прекратил едностранно договор за мобилни услуги, и в
частност, че това е станало със заявление за пренасяне на мобилни номера в
мрежата на друг оператор. Установи се по делото, че Н.М. не е подавала
заявление за това, нито е сключвала договор с друг мобилен оператор за
предоставяне на мобилни услуги с мобилен номер, който до 11.01.2017г. е
ползвала в мрежата на “Т.Б.” ЕАД, чрез който номер и използвана СИМ карта е
получавала услугите. Като е приел обратното обаче, ищцовото дружество
неправомерно е прекратило предоставянето на услугите на потребителя по всички
договори и необосновано е приел, че с конкретно поведение от страна на
потребителя е настъпило прекратяването на действието на някой от договорите, и
че тези действия са извършени виновно и са дали основания на оператора да счита,
че всички останали договори също могат да бъдат прекратени и той може да иска
заплащане на неустойки.
Липсата на каквото и да е виновно
поведение от страна на потребителя, изразяващо се в неплащане на парични
задължения до 20.01.2017г. и/или прекратяване действието на договор за мобилни
услуги чрез пренасяне на мобилен номер в мрежата на друг оператор, означава, че
не е възникнало потестативното право на ищеца – оператора – да прекратява
едностранно договорите с потребителя, респ. да счита, че същите са прекратени,
и да начислява неустойки на това основание. В този смисъл предявеният иск с
правно основание чл.92 от ЗЗД се явява недоказан както по основание, така и по
размер, поради което следва да бъде отхвърлен като такъв.
С оглед правилата на процеса в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото дело
разноски съобразно уважената част от иска на основание чл.78, ал.1 от ГПК, а именно
сумата в размер на 247,27 лева, включваща платена държавна такса в размер на 16,06
лева и платено адвокатско възнаграждение в размер на 231,21 лева, която сума
ответникът следва да бъде осъден да му заплати.
Предвид разясненията, дадени в ТР
№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12, съдът следва да се произнесе с осъдителен
диспозитив и по направените в заповедното производство разноски, които съдът
намира за доказани до сумата в размера на 247,27 лева съобразно уважената част
от исковете, която сума ответникът също следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и която включва част от платената държавна такса в размер на 16,06 лева и
част от платеното адвокатско възнаграждение в размер на 231,21 лева.
Ответникът не е направил разноски
по делото, не е поискал присъждането на такива, поради което и съдът не следва
да се произнася по присъждането на такива разноски съобразно чл.78, ал.3 от ГПК.
Предвид гореизложеното,
Несебърският районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Н.М.М. с ЕГН **********, постоянен и
настоящ адрес: ***, ЧЕ ДЪЛЖИ на “Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:*** 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън
Кристос Кинг, само заедно с който и да е друг от членовете на Съвета, а именно
с Марек Слачек или с Ян Хануш, следните суми: 1) сумата в размер на 27,65 лв. (двадесет и седем лева и 65 ст.)
с включен ДДС, представляваща дължими абонаментни такси и използвани услуги,
дължими през периода от 20.12.2016г. до 19.01.2017г.по договори за мобилни
услуги, за която сума е издадена фактура № ********** / 20.01.2017г., ведно със
законната лихва, считано от
11.01.2019г. до окончателното й изплащане; 2) сумата в размер на 41,09 лв. (четиридесет и един лева и 09
ст.) с включен ДДС, представляваща дължими абонаментни такси и използвани
услуги, дължими през периода от 20.01.2017г. до 19.02.2017г. по договори за
мобилни услуги, за която сума е издадена фактура № ********** / 20.02.2017г.,
ведно със законната лихва, считано
от 11.01.2019г. до окончателното й изплащане; 3) сумата в размер на 271,80 лв. (двеста седемдесет и един лева и
80 ст.), представляваща дължими и незаплатени лизингови вноски по силата на
договори за лизинг, за която сума е издадена фактура № ********** /
20.01.2017г., ведно със законната лихва,
считано от 11.01.2019г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
Заповед № 9 от 15.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, в заповедно производство, развило се по ч.гр.д.№ 34/2019г. по описа на
Несебърския районен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Т.Б.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг, само заедно с който и
да е друг от членовете на Съвета, а именно с Марек Слачек или с Ян Хануш, иск
за признаване за установено, че Н.М.М. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, му дължи сумата в размер на 189,69 лв. (сто
осемдесет и девет лева и 69 ст.), представляваща договорна неустойка по
договори за мобилни услуги, за която сума е издадена фактура № ********** /
20.01.2017г., ведно със законната лихва, считано от 11.01.2019г. до
окончателното й изплащане, и за която сума е издадена Заповед № 9 от
15.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, в заповедно
производство, развило се по ч.гр.д.№ 34/2019г. по описа на Несебърския районен
съд, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Н.М.М.
с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.Б.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** 4, Бизнес Парк София, сграда
6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг, само заедно с който и да е друг от
членовете на Съвета, а именно с Марек Слачек или с Ян Хануш, сумата в размер на
247,27 лв. (двеста четиридесет и седем лева и 27 ст.), представляваща направени
по настоящото исково производство разноски съобразно уважената част от
исковете, като за разликата над уважения до пълния претендиран размер на
разноски от 385 лева ОТХВЪРЛЯ претенцията като неоснователна.
ОСЪЖДА Н.М.М.
с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.Б.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** 4, Бизнес Парк София, сграда
6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг, само заедно с който и да е друг от
членовете на Съвета, а именно с Марек Слачек или с Ян Хануш, сумата в размер на
247,27 лв. (двеста четиридесет и седем лева и 27 ст.), представляваща направени
в заповедното производство разноски съобразно уважената част от исковете, като
за разликата над уважения до пълния претендиран размер на разноски от 385 лева
ОТХВЪРЛЯ претенцията като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: