ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Варна, 18.07.2019г.
Варненски окръжен съд в закрито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
като разгледа докладваното от
съдията Бажлекова в. гр. дело № 1277/19г., намира следното:
Производството е образувано по
въззивна жалба на Е.К.К. и С.Т.К., чрез адв. П.Д.- ВАК срещу решение № 1700/22.04.2019г.,
постановено по гражданско дело № 15027 по описа за 2017г. на Районен съд –
Варна, с което на основание чл.124 ГПК е признато за установено в отношенията
между страните по делото, че въззивниците не са собственици на лек
автомобил марка Мерцедес Е 320 ЦДИ, рег.№А..9МР, с рама WDB21.122.....413,
двигател 648....59190; отхвърлен е предявеният от Е.К.К. и С.Т.К.
насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.2
ЗЗД за осъждане на В.Г.Т. и М.И.Т. за
заплащане на сумата от 15 500лв., претендирана
като стойност
на л.а Волво ХС 90,
с рег.номер У 4777 АК, рама №YV1CZ....1008482, с която сума са се обогатили, получавайки в патримониума си от Е.К. правата да придобият автомобила, собственост на Е.К.,
за себе си или да се разпоредят с него, в резултат на очаквано в бъдеще осъществяване
на валидно правоотношение между страните по замяна на леките им автомобили,
оправдаващо престацията на л.а Волво ХС 90,
с рег.номерУ 4777 АК, което правоотношение не е осъществено; отхвърлен е предявеният от въззивниците насрещен
иск с правно основание чл.79 ЗЗД за осъждане на В.Г.Т. и М.И.Т.
да заплатят сумата от 1000.00лв., получена
вследствие продажба на л.а. Волво ХС 90,
с рег.номер У 4777 АК, рама №YV1CZ....1008482, собственост
на Е.К.К. и С.Т.К., ведно със законната лихва за забава, от датата
на получаването на сумата от В.Т. до момента на изплащането й и въззивниците са
осъдени да заплатят на В.Т. и М.Т.792,50лв. разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК.
В жалбата се излага, че
решението е незаконосъобразно, неправилно, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния
закон. Въззивниците считат, че съдът не е обсъдил
представените по делото доказателства, поради което и е достигнал до неправилни
и необосновани изводи. Излагат, че от ангажираните от ищците доказателства, не
се установява основателността на предявения от тях иск, поради което и същият
следва да се отхвърли. Твърдят, че от събраните по делото доказателства се
установява, че между страните е била постигната договорка за замяна на
автомобилите. Оспорват се като неправилни и необосновани изводите за
неоснователност на предявения насрещен иск с правно основание чл.124 ГПК по
отношение на л.а. Мерцедес Бенц Е320 и по исковете с правно основание чл.55,
ал.1 ЗЗД и чл.79 ЗЗД.
По подробни доводи и
съображения, изложени в жалбата се претендира отмяна на решението и
постановяване на ново, с което въззивниците да бъдат признати за собственици на
автомобил марка Мерцедес Е 320 ЦДИ, рег.№А..9МР, с
рама WDB21.122.....413, двигател 648....59190, а в отношение на евентуалност да
се уважат предявените искове с правно основание чл.55 ЗЗД и чл.79 ЗЗД..
С въззивната жалба е отправено
искане за приемане като доказателство по делото на разпечатки от статии от
в.Стандарт, бр. от 03.07.2005г. и Бургас-нюз от
14.06.2005г., които показват обичайна схема за гражданска измама, ползвана от Т.;
заявителски материали от РДВР Бургас; разпечатка на
комуникация между страните по „Вайбър“ по повод
договорката за замяна на МПС; фактури за ремонт на Мерцедес Е 320 ЦДИ, рег.№А..9МР, с рама WDB21.122.....413,
двигател 648....59190. Искането
е обосновано с твърдения, че същите са допустими и относими
към предмета на спора, поради което в нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд не е уважил исканията на
въззивниците за приемането им като доказателства по делото.
Въззиваемата страна е
депозирала отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Изразява становище за недопустимост и неоснователност на доказателствените
искания, отправени с въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страни с правен
интерес от обжалването на решението, при изпълнение на изискването за надлежна
представителна власт, поради което и същата се явява допустима.
Въззивният съд намира отправените с жалбата
доказателствени искания за неоснователни.
Същите са преклудирани
на осн. чл. 266, ал. 1 от ГПК, тъй като се иска
установяване на факти и обстоятелства, които не са нововъзникнали
или такива, за които вззивникът не е могъл да узнае и
да представи своевременно доказателства. Не са налице и предпоставките на
чл.266, ал.3 ГПК. С доклада по делото съдът се е произнесъл по направените от
страните доказателствени искания, като са дадени указания за фактите и
обстоятелствата по отношение на които страните носят доказателствена
тежест. В проведените съдебни заседания, съдът се е произнесъл по направените
от страните доказателствени искания и е приел относимите
и допустими доказателства. Настоящият състав на въззивният
съд намира, че представените статии от вестници, заявителски
материали и подадени жалби, както и фактури за ремонт на лек автомобил са неотносими към предмета на делото, тъй като касаят
отношения между трети за спора лица.
Представената разпечатка от коресподнеция по „Вайбър“ няма характер на документ и не представлява годно доказателствено средство, предвидено в ГПК.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията
на Е.К.К. и С.Т.К. за приемане като доказателство по
делото на, представени в производството пред ВРС разпечатки от статии от
в.Стандарт, бр. от 03.07.2005г. и Бургас-нюз от
14.06.2005г., които показват обичайна схема за гражданска измама, ползвана от Т.;
заявителски материали от РДВР Бургас; разпечатка на
комуникация между страните по Вайбър по повод
договорката за замяна на МПС; фактури за ремонт на лек автомобил от
26.06.2016г., 15.11.2016г., 30.12.2016г.
Насрочва производството по
делото в с.з. на 15.10.19г. от 9,30ч., за която дата и час да се призоват
страните, чрез процесуалните им представители.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: