О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260061
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на седемнадесети август
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова гражданско дело № 1669 по описа
за 2020 година.
С Решение № 1179 от 01.06.2020г., постановено по гр. дело № 305/2020г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдена Областна дирекция на МВР със седалище гр. Бургас, представлявана от Директора да заплати на Р.Н.Р. сума в размер от 572, 66 лева, представляваща главница за допълнително трудово възнаграждение за 648 часа нощен труд, положен през периода от 01.10.2016г. до 30.09.2017г., преизчислен на 92, 66 часа извънреден труд на основание служебно правоотношение между страните, по силата на което ищецът Р.Р. е заемал длъжността „младши оперативен дежурен“ в ОДЧ при ОД на МВР – Бургас и сума в размер на 151, 34 лева – обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата за периода от 31.01.2017г. до 16.01.2020г., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 572, 66 лева, начиная от подаване на исковата молба – 17.01.2020г. до окончателното й изплащане.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Областна дирекция на МВР със седалище гр. Бургас, представлявана от Директора. Въззивната страна изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат отхвърлени. Твърди се, че решението на БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Заявява, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови смени и има качеството на държавен служител. В жалбата се посочва, че КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители като цяло и на тези от тях, работещи в МВР, защото нито ЗДСл, нито в ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ, че за неуредените в тези закони случаи КТ се прилага „съответно“, а напротив – във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането е пряко – чрез посочване на конкретните правни норми. Посочва се, че предвид качеството на държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, съдържанието на неговото правоотношение с ответната ГДГП се определя от нормите на ЗМВР, издадените въз основа на него наредби, които са специални както спрямо ЗДСл, така и спрямо КТ.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.
Депозираната въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване, депозирана е в преклузивния срок за атакуване на първоинстанционното решение и от лице, което разполага с валидна представителна власт за това, дължимата държавна такса е заплатена.
Ответната страна по въззивната жалба – Р.Н.Р. не депозира по делото писмен отговор и не изразява конкретно становище по основателността на претенцията.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Предявени са два обективно кумулативно съединени иска от Р.Н.Р. против Областна дирекция на МВР - Бургас, с които се претендира да бъде осъдена ответната страна да заплати сума в размер на 414 лева, представляваща дължимо и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд от 69 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1, 143 на положения от него за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2017г., както и сума в размер от 43 лева, представляваща лихва за забава върху дължимите от работодателя – ответник суми, представляващи допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за горепосочения период от момента, в който сумите са станали изискуеми, ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба до окончателното й плащане.
В хода на производството е направено изменение на претенцията, като се намалява претендираната сума от сума в размер на 414 лева на сума в размер от 572, 66 лева, а размерът на претендираното обезщетение за забавено плащане се увеличава от сума в размер на 43 лева на сума в размер от 151, 34 лева и на основание чл. 214 от ГПК съдът е приел направеното изменение.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА на страните по въззивно гражданско дело № 1669/2020 г. по описа на Окръжен съд - Бургас постъпилата въззивна жалба с вх. № 19448/04.06.2020г. по описа на Районен съд – Бургас, депозирана от Областна дирекция на МВР - Бургас, представлявана от Директора против Решение № 1179 от 01.06.2020г., постановено по гр. дело № 305/2020г. по описа на Районен съд – Бургас.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.